РЕШЕНИЕ
гр. София, 16 Април 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на тридесети
март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 11608 описа за 2017 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл.432 ал.1 КЗ във
вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищецът А. Р.А. твърди,
че пострадал при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 4/11/2016 год. на
път ПП-3 (Бяла-Ботевград), при следните обстоятелства: ищецът се движил с
автомобила си Мерцедес Ц 220 с рег. № *******, когато срещу него излязъл лек
автомобил Фолксваген Голф, с рег. № *******, управляван от Й.Н.Г.. Вина за
настъпване на произшествието имал водачът на лекия автомобил Фолксваген Голф,
който предприел изпреварване на товарен автомобил Ман ТГС, с рег. № *******, в
нарушение на правилата за извършване на маневра изпреварване и при движение с
превишена скорост. В резултат от произшествието, ищецът получил множество и
тежки телесни увреждания, като бил откаран по спешност в болница в шоково
състояние. При приемането му в болница той бил в увредено общо състояние, със
силни болки по цялото тяло, с ограничени и болезнени движения и без да може да
стане от леглото. Освен това той получил
открита фрактура на лявата патела (капаче на колянната става), заради която
претърпял оперативна интервенция. Увредена била лявата му тазобедрена става, с
патологична костна подвижност, външна ротация и скъсяване на левия долен
крайник. Ищецът получил раздробена фрактура на горния край на бедрената кост,
която наложила извършване на втора операция. Увредено било и лявото му ходило,
с масивен оток и клинична суспекция на ходилния компартмънт, раздробен
средно-ходилен отдел и фрактури на метатаразалните кости, за което била
направена друга трета операция. Четвърта операция на ищеца била направена за
фиксиране на фрактура-луксация на дясната талокрурална става на десния глезен.
Четирите операции били направени с прилагане на упойка. За целия престой в
болницата ищецът изпитвал силни болки поради множеството травми и операции и не
ставал от леглото. След изписването му от болница той не можел да се придвижва
самостоятелно и ползвал инвалидна количка. След влошаване на здравословното му
състояние, на 26/1/2017 год. ищецът постъпил в МБАЛ Уни Хоспитал ООД – той не
можел да се придвижва самостоятелно, а бил в инвалидна количка. В болницата
били установени големи оперативни рани, констатирани били и други увреди по
крайниците му. На 1/3/2017 год. ищецът постъпва за трети път в болница – УМБАЛ
„Д-р Георги Странски“ ЕАД-Плевен, където претърпял оперативна интервенция за
изваждане на метала от лявото ходило и дясната глезенна става. Последните
прегледи при доктор показали, че ищецът има хипотрофия на бедрена и подбедрена
мускулатура; цикатрикси от оперативните достъпи до лявата тазобедрена става,
лявата колянна и дясната глезенна става; обемът на движения на коляното му бил
непълен, липсвало движение в лявата колянна и тазобедрена става. С решение на
ТЕЛК била определена 80% трайно намалена работоспособност. В момента ищецът
можел да се придвижва само с две опорни помощни средства. След изписването му от болница, за период от
около 6 месеца ищецът бил на легло, със силни болки в двата долни крайника и по
цялата долна част на тялото и шията. Най-лекото движение причинявало допълнителни
болки. Увредените крайници били имобилизирани, поради което той не можел да се
обслужва сам и ползвал чужда помощ за елементарните си нужди; за изправяне и
придвижване той имал нужда от помощни средства; по тялото му имало множество
кръвонасядания и отоци. Нарушен бил обемът на движение на двата му долни
крайника и имал мускулна слабост. В областта на операциите той имал големи
обезобразяващи белези. Предстояли му още две операции за изваждане на
остеосинтези, а по най-оптимистични лекарски прогнози той щял да може да се
придвижва само с помощни средства, без да може да възстанови предишната
подвижност на крайниците си, левият му крак останал по-къс. Ищецът спазвал
предписания двигателен и хранителен режим, приемал обезболяващи. Изпитвал
проблеми със съня и се чувствал неспокоен. От множеството увреждания и дългия
лечебен период, имал невъзвратимо затруднение в движението на тялото, походката
му била трайно нарушена, от уврежданията бил изкривен и увреден гръбначния
стълб, той чувствал постоянни болки в ставите и гърба. До момента той имал нужда
от чужда помощ. Подобрение не се очаквало до края на живота на ищеца, тъй като
движенията на тялото му нямало да бъдат възстановени, прогнозата за здравето му
била негативна, той не можел да бъде полезен и да се грижи за семейството си,
ограничил социалните си контакти, не можел да полага труд и да бъде възприеман като пълноценен член на
обществото. В най-активната възраст от живота си, ищецът останал затворен у
дома. Това причинило емоционален срив, усещане за непълноценност и постоянна
мисъл да се съобразява със състоянието си. Незаличими оставали и събитията
около произшествието. За своето лечение ищецът направил разходи на обща
стойност 3825.60 лева, както следва: 40.60 лева по фактура от 2/2/2017 год. за
потребителска такса; 370 лева по фактура от 2/2/2017 год. за клинична пътека №
265; 65 лева по фактура от 2/2/2016 год. за придружител; 252 лева по фактура от
2/2/2017 год. за рехабилитационни процедури; 840 лева по фактура от 5/2/2017
год. за за рехабилитационни процедури; 2200 лева по фактура от 16/11/2016 год.
за медицИ.ки изделия; 58 лева потребителска такса, заплатена на 4/11/2016 год..
С оглед обстоятелството, че гражданската отговорност на водача причинил
произшествието била застрахована от ответното дружество, ищецът поискал
извънсъдебно уреждане на отношенията, но обезщетение не му било определено до
датата на завеждане на исковата молба. Ето защо ищецът моли ответника да бъде
осъден да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер
на 180 000 лева, ведно със законната лихва
от датата на изтичане на деликта и обезщетение за имуществени вреди в
размер на 3825.60 лева за направени разходи за лечение, заедно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендира и направените по
делото разноски.
Ответникът З.Б.И. АД не подава отговор в срок.
Съдът
установи от фактическа страна следното:
На 04/11/2016г. на в гр.София, път ПП-3
(Бяла-Благоевград), в района на км 93+598 е настъпило пътнотранспортно
произшествие между лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№ *******, управляван от
Й.Н.Г. и лек автомобил Мерцедес Ц220 с рег.№ *******, управляван от А.Р.А..
Купетата и на двата автомобила са били напълно деформирани след произшествието.
Пострадали са всички намиращи се в автомобилите лица, в това число и А.Р.А..
На 4/11/2016 год. А.А. е приет за лечение в МБАЛ „Д-р
Георги Странски“ в гр.Плевен с политравма на долен крайник, шиен гръбнак. В
болницата той е останал за лечение до 28/11/2016 год., а окончателно
поставената му диагноза е контузио корпорис генерализата; фрактура феворис
пертрохантерика синистра; фрактура пателе синистра; конквасацио педис синистра;
фрактура – луксацио талокруралис декстра. По спешност е била извършена
декомпресия на лявото ходило, което е било силно деформирано, със закрита
вътрешна фиксация на метатарзиалните кости. След стабилизиране на ощото му
състояние, на 10/11/2016 год. на А.А. е направена операция – открита репозиция
с вътрешна фиксация на ляв проксимален фемур; на 18/11/2016 год. е направена
операция – открита репозиция с вътрешна фиксация на дясната фибула, а на
18/11/2016 год. е извършена открита репозиция на лява патела. Операциите са
били извършени при прилагане на спинална анестезия. При изписването от болница
е препоръчано на пострадалия да се придвижва с помощни средства за срок от 2
месеца.
В периода 26/1/2017 год.-2/2/2017 год. А.А. е лекуван,
чрез рехабилитационни процедури в отделение по физикална и рехабилитационна
терапия на МБАЛ Уни Хоспитал ООД в гр.Панагюрище за третиране на последиците от
счупване на бедро. Той е постъпил в болницата на количка. В изготвената
епикриза са описани постоперативни цикатрикси по латералната повърхност и
дясното бедро, предната повърхност на коляното и дорзалната повърхност на
дясната фибула. Констатирани са ограничени двигателни обеми в лявата коленна
става, оток на лявото ходило, слабост в левия долен крайник, ММТ екстензия на подбедрица -3 (+), ограничени двигателни
обеми на лявата тазобедрена става.
На 1/3/2017 год. А.А. е постъпил в УМБАЛ „Д-р Георги
Странски“ в гр.Плевен за извършване на нова операция за екстракция на К-игли от
лявото ходило, на TEN от дясната фибула, извършени под спинална анестезия.
С решение № 1712 от заседание 089/16.5.2017 год. на
ТЕЛК, на А.А. е призната 80% трайно намалена работоспособност, считано от
4/11/2016 год., с основна диагноза счупване на бедрена кост.
По делото са представени фактури за
извършени от А.А. разходи, както следва: 58 лева, заплатени на 4/11/2016 год.,
съгласно декларация за информираност и съгласие за заплащане на диагностика и
лечение, издадена от УМБАЛ в гр.Плевен, 2200 лева по фактура №
**********/16.11.2016 год., 840 лева по фактура № **********/5.2.2017 год., 252
лева по фактура № **********/2.2.2017 год., 65 лева по фактура №
**********/2.2.2017 год., 370 лева по фактура № **********/2.2.2017 год., 40.60
лева по фактура № **********/2.2.2017 год..
На 7/6/2017 год. А.А. е отправил
извънсъдебна претенция към З.С Бул И. АД за заплащане на обезщетение за
имуществени е неимуществени вреди, настъпили от пътно-транспортното
произшествие от 4/11/2016 год.
В справка-извлечение от база данни
на ИЦ към Гаранционния фонд, относно подадени данни от застрахователните
компании за застраховки Гражданска отговорност, отговорността на водача на лек
автомобил с рег.№ ******* е била застрахована от ответното дружество към датата
на настъпване на произшествието.
Вещото лице по автотехническата
експертиза дава заключение, че процесното пътно-транспортно произшествие е
настъпило при ясно и студено време, на сухо пътно-платно, на прав участък от
пята с едрозърнеста асфалтова настилка. Платното било за двупосочно движение, с
ширина 8 метра, с прекъсната средна линия, разделяща платното на две ленти от
по 4 метра, с наклон за спускане от запад на изток. От двете страни на пътното
платно имало банкети, липсвали пътни знаци в района. Ударът между двата
автомобила настъпил в лентата за движение на лекия автомобил Мерцедес, в края
на оставените от него спирачни следи от около 60 метра. Произшествието
настъпило след като водачът на лекия автомобил
Фолксваген Голф предприел изпреварване от дясно на товарен автомобил МАН
ТГС, с рег. № *******, спрял в своята пътна лента и изчакващ да направи ляв
завой към отбивка за бетонов възел. След преминаване край товарния автомобил,
лекият автомобил се завърнал в платното на движение, навлязъл в лентата за
насрещно движение и реализира удар с лек автомобил Мерцедес. Водачът на лекия
автомобил Мерцедес възприел маневрата на лекия автомобил Фолксваген и реагирал,
чрез аварийно спиране, но не успял да спре и настъпил удар между двата леки
автомобила. След ударът лекия автомобил Мерцедес напуснал платното за движение
напред и на дясно по своята посока за движение, а лекият автомобил Фолксваген
се завъртял по посока обратна на часовника, оставил следи от иЗ.расквания по
асфалта в лентата за движение на лекия автомобил Мерцедес. При извършването на
маневрата лекият автомобил Фолксваген преминал по десния банкет, поради
недостатъчна широчина на лентата за движение. Причина за настъпване на
произшествието било навлизането в насрещната лента за движение на лекия
автомобил Фолксваген и избраната от водача му висока скорост на движение.
Вещото лице по назначената медицИ.ка експертиза дава
заключение, че в резултат от процесното произшествие А.А. получил следните
травматични увреждания: политравма и обща контузия на тялото, раздробено пертрохантерно
счупване на лявата бедрена кост, открито счупване на лявото колянно капаче,
конквасация (размачкване на лявото ходило с фрактури на предходилните кости,
счупване и изкълчване на лявата глезенна става. Подобни увреждания се срещали
често при водачи на лек автомобил, претърпели тежко пътно-транспортно
произшествие и се дължали на внезапно нанесени силни удари в областта на тялото
и долните крайници от нахлулите навътре в посоката на водача метални деформации
от предната част на автомобилното купе. Травматичните увреждания били с доказан
произход, а по медико биологична характеристика те представлявали трайно
затруднение в движението на ляв долен крайник и десен долен крайник за период
по дълъг от 30 дни. Вещото лице констатира, че две години след злополуката,
общото здравословно състояние на А.А. е стабилизирано, но с остатъчни негативни
последици – остатъчен груб дъговиден белег с дължина 12 на 1 см в областта на
лявото бедро, намалени движения на лявата тазобедрена става – с 15 градуса;
остатъчна деформация в областта на лявото колянно капаче и белег от операцията
в тази област 11 на 1 см; намалена флексия с 10 градуса на лявото коляно;
остатъчна деформация на предходилните кости. Към момента ищецът се придвижвал
самостоятелно; зараснали били бедрената кост, пищялът, счупените предходилни
кости лявата глезенна става била в добра
конфигурация. Част от остеосинтезните материали били извадени, оставало да се
направи оперативно изваждане на металната синтеза от бедрената кост. В съдебно
заседание вещото лице заявява, че ищецът е претърпял 4 операции, предстояли и
нови такива. Разходите, извършени от него са за негова сметка и не се заплащали
от НЗОК. Тези разходи били задължителни и ищецът не е могъл да бъде лекуван без
процедурите, които са били приложени и без да извърши разходите, установени по
делото.
Свидетелката А.Р.А., която съжителства с ищеца дава
следните показания: датата 4/11/2016 год. преобърнала нейният и на А. живота.
Свидетелката била извън България, когато получила обаждане от бащата на А. и
разбрала за катастрофата. Когато свидетелката се завърнала в България, А. бил в
болницата в Плевен – обезобразен, с екстензия на левия крак, с шини, с игли от
стъпалото на левия крак, пирони от десния крак, стъпалото му било сгънато на
две, лицето посиняло – свидетелката трудно познала мъжа си. Лекарят я уведомил
да се готвят за ампутация на левия крак, тъй като тазобедрената става била
раздробена, а капачката счупена. В продължение на седмица А. бил в агония, на
болкоуспокояващи инжекции. Свидетелката била неотлъчно до мъжа си от
катастрофата до момента – той понесъл трудно първата операция, един месец тя
била неотлъчно до него, за да му помага. В продължение на един месец децата им
не видели баща си. От болницата А. бил изписан като труп – бил изнесен на
облегалката на един диван. У дома той останал 4 месеца на легло – ходенето до
тоалетна, къпането, храненето всичко се правело в леглото. След четвъртия месец
А. започнал да става, като използвал помощни средства; лекарите не му давали да
стъпва, тъй като и двата му крака били счупени. Едва след петия месец той
започнал да се обслужва сам и да се придвижва сам с помощта на помощни
средства. Към момента левият крак на А. бил скъсен с 5 см, предстояла му нова
операция за корекция на скъсяването, тъй като започнал да страда и гръбнака му.
Инцидентът се отразил изключително тежко на психиката на А., както и на
членовете на семейството му. Той станал много нервен, намал спокойствие да
общува с децата и близките си. Освен това загубил съня си и в момента се
налагало да взима диазепам.
Свидетелят Ж.А.Х.дава следните показания: той
присъствал на мястото на пътно-транспортното произшествие и управлявал
товарният автомобил, заобиколен от водача на лекия автомобил Фолксваген.
Свидетелят спрял автомобила си в своята лента за движение, с подаден ляв мигач
и изчаквал да преминат идващите отсреща леки автомобили. В един момент той
погледнал в огледалото за обратно виждане и видял към него много бързо да се
приближава тъмен лек автомобил Фолксваген Голф. Водачът се приготвял да
предприеме изпреварване от ляво, тъй като се бил изнесъл почти на осовата
линия. В последния момент той преценил, че няма да може да извърши изпреварване
от лявата страна, тъй като автомобилите отсреща приближавали и както карал със
същата скорост, завил рязко в дясно. Свидетелят го загубил за момент от поглед,
но като погледнал в дясното огледало, видял лекият автомобил Фолксваген в
пътния банкет, вдигнал се облак прах, а свидетелят чувал камъчетата от банкета
да се удрят в камиона и очаквал лекият автомобил да се удари отстрани на
камиона. Лекият автомобил обаче се завъртял и тръгнал странично, като профучал
покрай камиона, вдигнал се на две гуми, преминал пред камиона и навлязъл в
лентата за насрещно движение, където в този момент приближавал лекият автомобил
Мерцедес. От удара предната част на Мерцедес-а се повдигнала, той се завъртял
странично, прелетял през неговата лента за движение и се забил в храстите.
Свидетелят се притекъл на помощ на водача на лекия автомобил Мерцедес – човекът
стенел от болка и викал за помощ, колата му пушела, а клаксонът свирел
непрестанно. Свидетелят заявява, че е професионален шофьор от 1986 год. По
негова преценка лекият автомобил Фолксваген се движел поне с 80 км/час и с тази
висока скорост, без да натисне спирачки се забил в лекия автомобил Мерцедес.
Според него приближаващата колона от автомобили, сред които и Мерцедес-ът, се
движили с около 60-70 км/час.
Горното се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства и заключението на автотехническата и
съдебно-медицинската експертизи, приети от съда.
При така приетите за установени
факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е бил застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек
автомобил Фолксваген Голф с рег.№ ******* Й.Г.към 4/11/2016г. Този факт, съдът приема за доказан от
представената по дело справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен
фонд, която се ползва с доказателствена сила до оборването й, относно застрахователя,
номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, началната и крайната дата на покритието,
регистрационния номер на моторното превозно средство и т.н. По делото не са
представени доказателства, които да оборят фактите, удостоверени с цитираната
справка, поради което и съдът приема, че ответникът е застраховател по
застраховка Гражданска отговорнст на водача на лекия автомобил. В това си
качество той е поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за
които последният би отговарял по българското законодателство. Този риск
ответникът е носел в периода, през който е настъпило произшествието.
Застрахованото при ответника лице на общо основание
отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно
средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са
произлезли вреди – травматични увреждания и направени разходи за лечение,
наличие на причинна връзка между
деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия състав,
пораждащ като последица и отговорността на ответника, се доказват събраните по
делото доказателства.
Противоправното деяние – причиняване на
пътно-транспортно произшествие, съдът приема за доказано от констативния
протокол за ПТП, заключението на автотехническата експертиза и показанията на
свидетеля Х.. Въз основа на тези доказателства, съдът приема за безспорно, че
водачът на лекия автомобил Фолксваген Голф е причинил произшествието и би могъл
да го избегне, ако е преценил правилно ситуацията. Безспорно доказаният механизъм
на произшествието, сочи, че с поведението си водачът на лекия автомобил
Фолксваген Голф е допуснал нарушение на няколко свои задължения, произтичащи от
Закона за движение по пътищата. На първо място, той е нарушил задължението си
по чл.25 от ЗДвП, който го задължава при предприемане на маневра – заобикаляна
на ППС, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение. Водачът на лекия автомобил Фолксваген е заобиколил
намиращия се в неговата пътна лента товарен автомобил от дясно, без да прецени
интензивността на трафика в пътния участък, както и условията на пътното платно
– наличието на достатъчно пространство за извършване на маневрата. На второ
място, водачът на лекия автомобил Фолксваген Голф е нарушил задълженията си по
чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, които изискват от него при движението си да контролира
непрекъснато превозното си средство, както и да се движи със скорост, която е
съобразена с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимости която да му позволи да спре, когато възникне опасност за движението.
Той е предприел маневрата заобикаляне с висока скорост, която е допринесла за
изгубване на контрола върху управляваното МПС – той заобиколил товарния
автомобил „на две гуми“, без да предприеме аварийно спиране и без да може, след
завършване на маневрата, да се позиционира в своята лента за движение. На трето
място, водачът на лекия автомобил Фолксваген Голф е предприел маневра
изпреварване (от която впоследствие се отказал и заобиколил товарния автомобил
отдясно), в нарушение на задълженията си по чл. 42 ал.1 т.1 и т.2 – в лентата
му за движение се е намирало спрямо МПС, подало сигнал за промяна на посоката
на движение, а приближаващите автомобили в лентата за насрещно движение не са
позволявали безопасното извършване на маневрата. На последно място, водачът на
лекия автомобил Фолксваген Голф е нарушил общото си задължение по чл.5 т.1 от ЗДвП да не създава опасности и пречки за движението и да не поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Единственото
неговото поведение е било причината за настъпване на тежкия пътен инцидент, при
който са настъпили материални и нематериални щети.
Нарушенията са извършени виновно. По делото не се
доказват обстоятелства, които да оборват презумпцията за вина на водача на
лекия автомобил Фолксваген Голф. Ето защо съдът приема, че той виновно е
допуснал настъпването на пътно-транспортното произшествие.
От въпросното произшествие ищецът е претърпял вреди –
имуществени и неимуществени. Чрез представените писмени доказателства – фактури,
безспорно се доказват извършените разходи за лечение, а от заключението на
съдебно-медицинската експертиза, съдът приема, че разходите са направени във
връзка с възстановяване на травматичните увреждания, настъпили като резултат от
ПТП и са били задължителни за възстановяване на здравословното състояние на
ищеца. Не е оборено и заключението на медицинската експертиза, че получените от
ищеца травматични увреждания се намират в причинна връзка от произшествието и
представляват следствие от него. Съвкупната преценка на медицинската експертиза
и събраните гласни доказателства от своя страна води до извод, че ищецът е търпял
болки и страдания, продължили поне 5 месеца; ползвал е чужда помощ,
непосредствено след произшествието, увредено е психическото му здраве –
последното се доказва от показанията на свидетелката А.., а и подобен извод е
житейски логичен, предвид ситуацията, в която ищецът е изпаднал,поради
внезапния и неочакван пътен инцидент.
При това положение отговорността на ответника за
обезщетяване на вредите от настъпилия деликт, следва да бъде ангажирана.
По претендираното обезщетение:
ответникът следва да възстанови изцяло направените от ищеца разходи за
лечението. Тези разходи са направени във връзка с уврежданията, настъпили в
резултат от процесното ПТП, адекватни са на третираните увреждания и са били
необходими за възстановяване на здравословното състояние на ищеца.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по
справедливост – чл.52 от ЗЗД. Справедливостта е етична ценностна норма, която
няма легална дефиниция, а е обществено установен критерий. Той се формира от
нагласите на обществото към даден момент. Според настоящия съд справедливостта
следва да се разглежда като съразмерност, а присъждането на обезщетение по
справедливост е възстановяване на нещата по начин и ред, който изглежда
правилен, съответен на претърпяната загуба. Така, при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди в конкретния случай, съдът следва да
съобрази всички обстоятелства около настъпването на произшествието. Животът на
ищеца, в един сравнително ранен етап – ищецът е бил на 37 години, когато е
настъпило произшествието - се е променил
внезапно по изключително негативен начин и по причини, за които самият ищец не
отговаря. Това се е случило в момент, когато ищецът е имал съобразено със
закона поведение на участник в движение по пътищата, в резултат от грубо
нарушение на правилата за движение, направено от друг участник в движението.
Инцидентът е настъпил внезапно и неочаквано, но е „преобърнал“ живота на ищеца
(вж.показанията на свидетелката А..). Той е преживял много тежки травматични
увреждания, наложили до момента четири оперативни интервенции и нови предстоящи
операции. Периодът на възстановяване, фактът, че ищецът е трябвало да ползва чужда помощ и продължителността на
периода с интензивни болки, описани като „агония“ от свидетелката А.. са все
факти с правно значение, които съдът взема предвид, за да определи какъв да е
размерът на справедливото обезщетение. Здравето на ищеца е нарушено по начин,
наложил освидетелстването му с 80% трайно намалена работоспособност на възраст,
в която обичайно човек на тази възраст е трудово активен. Много важно място в
преценката на съда заемат и фактите относно негативното отражение на инцидента
върху психиката на ищеца – това, че той е станал нервен, избухлив, загубил е
съня си и единствено по причина на пътния инцидент трябва да приема силни
успокоителни лекарства. Вместо да бъде пълноценен член на семейството си и да
отглежда и възпитава децата си при условията на спокойствие и хармония, ищецът
е поставен в ситуация да преодолява негативните последици от произшествие,
изцяло причинено, поради нарушаване на създадени от закона задължения от трето
лице. На следващо място съдът съобразява тези последици от инцидента, които към
момента са непреодолени и липсват прогнози за положителна бъдеща промяна –
трайни груби белези по тялото му, скъсяване на единия крайник, както и
благоприятните последици, изразяващи се в стабилизиране на общото здравословно
състояние на ищеца. Като се вземат предвид всички тези обстоятелства, съдът
приема, че справедливо обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди
би била сумата от 120 000 лева, в който размер искът следва да бъде уважен. В
останалата част до пълния предявен размер от 180 000 лева, искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
В полза на ищеца трябва да се
присъди и законната лихва. Върху обезщетението за имуществени вреди лихва
следва да бъде присъдена съгласно претенцията – от датата на предявяване на
исковата молба. Върху обезщетението за неимуществени вреди лихвата следва да
бъде определена с изтичане на 15 дневен срок от датата на сезиране на застрахователя
с извънсъдебна претенция от страна на пострадалия – аргумент от чл.497 от КЗ.
Законът свързва задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на
която изтича срокът за представяне на всички необходими доказателства или с
изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от двете
настъпи по-рано). В случая, ищецът е приложил към извънсъдебната претенция
доказателствата, необходими за определяне на обезщетение. Ето защо моментът, в
който застрахователят изпада в забава да изпълни задължението си е изтичане на
15 дни от сезирането му, тоест 21/6/2017 год.. Искът за заплащане на лихва за
забава от датата на настъпване на събитието до сезирането на застрахователя
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По
отговорността за разноски: Ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса и разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Софийски градски съд държавна такса върху уважената част от иска –
4953.02 лева, както и разноски от 572.56 лева съразмерно на уважената част от
иска.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за
един адвокат, в съответствие с уважената част от иска, в размер на 5260.84
лева.
Ответникът не доказва да е направил разноски по
делото, нито претендира такива..
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на А.Р.А., ЕГН **********, със съдебен
адрес ***– адв.Т.Г.Г., на основание чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата
120 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, сумата 3825.60 лева обезщетение за имуществени вреди, от които 58
лева, заплатени на 4/11/2016 год., съгласно декларация за информираност и
съгласие за заплащане на диагностика и лечение, издадена от УМБАЛ в гр.Плевен,
2200 лева по фактура № **********/16.11.2016 год., 840 лева по фактура №
**********/5.2.2017 год., 252 лева по фактура № **********/2.2.2017 год., 65
лева по фактура № **********/2.2.2017 год., 370 лева по фактура №
**********/2.2.2017 год., 40.60 лева по фактура № **********/2.2.2017 год, настъпили
в резултат от пътнотранспортно произшествие от 4/11/2016г., ведно със законната
лихва върху сумата 120 000 лева, считано от 21/06/2017 год. до
окончателното изплащане на главницата, а върху сумата 3825.60 лева от
12/09/2017 год. до окончателното изплащане на главницата, а на основание
чл.78 ал.1 от ГПК сумата 5260.84
лева разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от
180 000 лева и иска за заплащане на лихва върху тази сума от 4/11/2016 год. до 21/6/2017
год. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на в полза на Софийски
градски съд, на основание чл.78 ал.6 от ГПК сумите 4953.02
лева държавна такса и 572.56 лева
разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: