Р Е
Ш Е Н И Е № 260143
гр. Пловдив, 18.09.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV граждански състав, в публично заседание на двадесет
и трети март две хиляди двадесета и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ХРИСТО
ИВАНОВ
при секретаря ЕЛИЦА КОЛИБАРОВСКА, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№4599 по описа за 2019г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.200, ал.1 от Кодекса на труда вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът В.П.М. твърди, че е съпруга на починалия Н. A. М., ЕГН **********,***, починал на 15.01.2019г. Ищците З.Н.М. и П.Н.М. заявяват, че са негови деца.
Заявяват, че на 29.11.2018г. наследодателят им сключил с ответното дружество „Шато Марково“ ООД, ЕИК ********* трудов договор №****, по силата на който е назначен на длъжност „*********" с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 603 лева. На 29.11.2018г. Н.А.М. постъпил на работа и започнал да изпълнява служебните си задължения. В деня на трудовата злополука 09.01.2019г. Н.М. се явил на време на работа и изпълнявал обичайните си служебни задължения на „*********". Преди възникване на инцидента Н.М. бил повикан от техническия ръководител на друго работно място в източната част на обекта, където се извършвало зидане на стена от бетонови тухли, която не се включвала в задълженията му на „*********“. За извършването й, той и колегата му С. И. са използвали работна платформа, издигаща се на височина 2,50м. Около 14.30ч. Н.М. бил седнал върху кофражно платно от работна платформа, изградена на височина 2,50м., като върху 2 дълги, хоризонтално разположени дървени греди, върху които са наредени едно до друго кофражни платна. Н.М. издърпал подадена му от С. М. И. с импровизирана кука от арматурно желязо кофа пълна с бетонов разтвор. В момента на поставяне на кофата върху кофражното платно, предната хоризонтална дървена греда под кофражното платно на което е бил седнал пострадалия внезапно се пречупила, при което същият се изхлузил и паднал на земята от около 2,50м. височина. Н.М. бил транспортиран до ******** -гр. ******** от случайно преминаващ покрай обекта лек автомобил. Поставена му е окончателна диагноза Счупване на *******,закрито. На 15.01.2019г. в 11,55ч. поради увредено общо състояние Н.М. починал.
В предвидения от закона срок ответното дружество е декларирало пред НОИ, Териториално поделение - ****** станалата злополука, където след извършено разследвана с Разпореждане №*********/ 14.02.2019г. същата е приета за трудова злополука по чл.55, ал. 1 от КСО.
Към настоящия момент ответникът категорично отказва да заплати на ищците каквото и да е парично обезщетение за причинените им от трудовата злополука, при която е загинал наследодателят им огромни по интензитет неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, мъка и жал по нелепо отнетият им близък, което обуславя и правния им интерес от предявяване на настоящия иск, който се явява и последна възможност да получат защита на правата си към настоящия момент.
След научаване на трагичната вест, по време на погребението, както и понастоящем ищците са съкрушена напълно от нелепата загуба на своя съпруг и баща, с който се намирали в изключително близки отношения и личните им такива винаги са почивали на обич, разбирателство и взаимна привързаност. По време на злополуката пострадалия е бил на 56-годишна възраст, в апогея и силата на своя живот. Покойният Н.М. е бил опора за семейството си, осигурявал е част от издръжката на къщата според доходите си, поддържал е двора и насажденията. След неговата смърт къщата на ищцата е пуста, сякаш животът си е отишъл от това място. Загубата на съпруга и баща е породила огромен психически стрес, мъка и жал по нелепо отнетият им близък сродник, чийто интензитет не е отслабнал и до днес. Понастоящем те търпят огромни по обем и интензитет душевни болки и страдания, които нямат паричен еквивалент. Същите са преживяли и продължават да преживяват всеки ден трагедията на съпруга, погребала най-близкия си. Всички тези негативни емоции от злополуката и погребението, мъчителни спомени и размисли са объркали необратимо в негативна посока обичайния ритъм на живот на ищците. И към настоящия момент същите продължават да търпят негативни емоции от злополуката и да се измъчват в спомени, защото селото е малко и подобно събитие е повод за разговори и коментари с години. За претърпените огромни по интензитет болки и страдания от смъртта на съпруга и бащата претендират да им бъде изплатено обезщетение.
Поради изложеното, молят съдът да осъди „ШАТО МАРКОВО" ООД, ЕИК ********* да заплати на В.П.М., ЕГН ********** сума в размер от 200 000 /двеста хиляди/ лева, съответно на З.Н.М., ЕГН ********** и на П.Н.М., ЕГН ********** - по 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпените, търпими и понастоящем неимуществени вреди - болки и страдания, подробно описани по-горе в настоящата в резултат на настъпилата при трудова злополука от 09.01.2019г. смърт на Н.А.М., настъпила на 15.01.2019г.
Ответникът – редовно уведомен, депозира в предоставения му срок отговор на исковата молба. В исковата молба се сочи, че ищците са наследници на починалия вследствие на трудова злополука Н.А.М., ЕГН **********. Твърди се, че на 29.11.2018г. наследодателят на ищците е сключил с ответното дружество трудов договор № ****, по силата на който е назначен на длъжност „*********". Твърди се, че на 09.01.2018г. Н.М. е постъпил на работа и е започнал да изпълнява служебните си задължения като преди възникване на инцидента, бил изпратен от техническия си ръководител в източната част на строителния обект „Селскостапанска страда за отглеждане на животни-крави; торохранилише; торова лагуна" в с. *******, местност „*********" ПИ *********. Твърди се, че около 14 30 ч. Н.М. бил седнал върху кофражно платно от работна платформа, изградена на височина 2,50 м., от кофражни платна, нареденн върху дървени греди и издърпал с импровизирана кука от арматурано желязо кофа, пълна с бетонов разтвор. Твърди се още, че в момента на поставяне на кофата върху кофражното платно, предната хоризонтална дървена греда под кофражното платно, на което е бил седнал М., се е счупила, при което той се е изхлузил и е паднал на земята от около 2,50 м. височина. Твърди се, че след инцидента Н.М. е бил транспортиран от случаен автомобил до ********* - гр. *******от случайно преминаващ покрай обекта лек автомобил. Поставена му е окончателна диагноза: Счупване на *******, закрито като седмица след инцидента, а именно на 15.01.2019г. Н.М. е починал.
Ищците твърдят, че в предвидения от закона срок, ответното дружество е декларирало трудовата злополука пред НОИ, ТП - *******, където след извършено разследване, с Разпореждане № **********/14.02.2019г., същата е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.
Ищците сочат още, че са били съкрушени от трагичната вест от смъртта на техния родственик, тъй като се е намирали с последния в изключително близки отношения, които са почивали на обич, разбирателство и взаимна привързаност. Сочат и че към момента на настъпване на инцидента, наследодателят им е бил на 56 години, в апогея и силата на своя живот, като е бил опора на семейството си и е осигурявал част от издръжката на къщата според доходите си. Твърдят също така, че изпитват огромни по обем и интензитет душевни болки, страдания и стрес, които описват подробно в исковата молба. Твърдят, че и към настоящия момент продължават да търпят негативни емоции от злополуката и да се измъчват в спомени, защото „селото е малко и подобно събитие е повод за разговори и коментари с години".
С оглед така заявената фактическа обстановка, е предявена претенция да бъде осъдено ответното дружество:
-Да заплати на ищеца П.Н.М. сума в размер на 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените и търпени и понастоящем неимуществени вреди - болки и страдания, описани в исковата молба, в резултат на настъпилата на 15.01.2019г. смърт на Н.А.М., вследствие на трудова злополука от 09.01.2019г.,
-Да заплати на ищцата В.П.М. сума в размер на 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените и търпени и понастоящем неимуществени вреди - болки и страдания, описани в исковата молба, в резултат на настъпилата на 15.01.2019г. смърт на Н.А.М., вследствие на трудова злополука от 09.01.2019г.,
-Да заплати на ищцата В.П.М. сума в размер на 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените и търпени и понастоящем неимуществени вреди - болки и страдания, описани в исковата молба, в резултат на настъпилата на 15.01.2019г. смърт на Н.А.М., вследствие на трудова злополука от 09.01.2019г.
Ответникът „ШАТО МАРКОВО" ООД оспорва изцяло така предявсните искове, както и изложените фактически твърдения в исковата молба, с изключение на тези, които са признати изрично в изложението по-долу.
Предявените искове за присъждане на главници намира за процесуално допустими. Оспорва същите.
Признава, че на 29.11.2018г. починалият наследодател на ищците е сключил с ответното дружество трудов договор № ****, по силата на който е назначен на длъжност „*********". Важно е да се отбележи обаче, че той е изпълнявал трудовите си функции на обособена част от терена на строителния обект „Селскостопанска сграда за отглеждане на животни-крави; торохранилище; торова лагуна" в с. *******, местност „*********" ПИ *********. Той е работил изцяло на земята, където е извършвал работите, описани в длъжностната характеристика на длъжността „*********". Освен, че мястото на работа на *********а е специалио и се намира на земята в обособен / вкл. с леки ограждения / участък, пострадалият Н.А.М. е бил тежък и тромав мъж и никога не му е била възлагана работа, която да се извършва на височина.
На 09.01.2018г. Н.М. е пристигнал на работа и е започнал да изпълнява служебните си задължения на посоченото по-горе обособено работно място. Преди да възникне инцидента, той не е бил изпратен от техническия си ръководител да работи на мястото, където по-късно е настъпил инцидента, а самоволно е напуснал мястото си на работата и се е преместил в близост до запален огън, като е седнал на изградената платформа на около 2,00 м. височина.
На работниците, в т.ч. и на пострадалия е бил проведен и първоначален и ежедневен инструктаж, като в книгата за ежедневен инструктаж изрично е посочено, че Н.М. ще изпълнява функциите на *********, т.е. ще следва да работи на описаното по-горе обособено работно място на земята. В „ШАТО МАРКОВО" ООД е разработена оценка на риска за строителен обект: „Селскостопанска сграда за отглеждане на животни-крави; торохранилище; торова лагуна" в с. *******, местност „*********" ПИ *********, която е била изготвена от **************, като при разследването на инцидента от страна на дружеството са представени и Контролна карта за оценка на риска на работно място №2 и Карта № 02 за оценка на риска на работно място „*********", както и Програма за превенция на риска, утвърдена от управителя на „ШАТО МАРКОВО" ООД.
На работниците са били раздадени необходимите предпазни средства - ръкавици, предпазни колани, каски, специални обувки и др. На Н.М. по принцип не му се е налагало да ползва предпазен колан, тъй като е работил изцяло на земята. Качвайки се на платформата, за да се стопли, той не носи каската си и не взима колан, тъй като няма нито разпореждане, нито намерение да извършва работа там. На мястото на инцидента са работили двама други работници и Н.М. не е следвало да се намира там, като по-скоро с присъствието си е пречел на работния процес, вместо да го подпомага. Именно поради това, че стоейки там, за да си почине и да се сгрее, той е пречил на другите двама работници да си подават бетоновия разтвор, е бил помолен инцидентно от единия от тях да му помогне при вдигането на една кофа с бетонов разтвор. В момента, в който вдига кофата, дървената греда под него се чупи и той пада на земята. Установява се, че по почти цялата широчина на гредата е имало голям чеп, който не се е виждал отвън, и който е отслабил значително гредата с размери 12x7 см., която в противен случай е могла спокойно да понесе тежестта на човека и кофата с бетонов разтвор, с оглед на начина, по който е била изградена конструкцията, а именно от две такива греди, летви и кофражни платна.
Ответното дружество е закупило дървения материал, от който е била направена платформата от обект на **************, находящ се в град **************.
Както обичайно е прието в строителстото констукцията, при счупването на която е паднал Н.М. , е била изградена от двамата работници, които са работали върху нея. Това се прави, за да са спокойни хората, работещи на съответната конструкция, че същата е изградена здрава и безопасна за тях. При изграждането на конструкцията на платформата, работниците не се могли да видят, че във вътрешността на една от гредите, по цялата й широчина има голям дървен чеп, който е отслабил изключително много товароносимостта и здравината на гредата. Именно поради това гредата се е счупила от тежестта на Н.М. и вдиганата от него кофа с бетонов разтвор.
След инцидента пострадалият е откаран в болница - **************, гр.******* от другите работници на обекта. Той се е придвижвал самостоятелно, като единствено се е оплаквал от болки в мястото на удара. След първоначалните медицински интервенции, Н.М. се е почувствал много добре, започнал е да се храни нормално, разговарял е с колегите си, които са му ходили редовно на свиждане и е очаквал да се възстанови от инцидента в кратки срокове. На 15.01.2019г. състоянието му се е влошило рязко и той е починал. Колегите на пострадалия твърдят, че в селото, в което е живеел, се носят слухове, че смъртта му е вследствие на лекарска грешка, допусната при извършените оперативни интервенции. На колегите му, които са го посещавали ежедневно в болницата, е направило впечатление, че роднините му не го посещават и се е налагало те да му купуват необходимите храна, течности и др. за престоя му в болницата.
Доколкото е известно на ответното дружество, пострадалият Н.М. е бил с влошено общо здравословно състояние към момента на настъпване на инцидента и е страдал от различни заболявания.
При така описаното от фактическа страна, се налагат правните изводи, че ответното дружество не носи отговорност за претендираните с исковите молби вреди, а при условията на евентуалност, е налице съпричиняване от други лица на претендираните вреди.
Нормата на чл. 201, ал.2 от КТ предвижда, че отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е проявил груба небрежност. В случая, счита, че до настъпването на инцидента се е стигнало изключително поради действията на пострадалия, който самоволно се е отклонил от определеното му място за извършване на работа, което е на земята и се е покачил на направената платформа на височина около 2 00 м., за да почива и да се стопли. Сядайки на платформата, той не е носил предпазната си каска и не е взел предпазен колан, какъвто задължително носят работещите на обекта на височина. Именно това поведение на пострадалия е довело до нелепия инцидент. Както изрично е отразено и в протоколите от извършените проверки и разследване на злополука, пострадалият е нарушил нормата на чл. 33 от ЗБУТ, която предвижда, че всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции.
Ако съдът не приеме за основателна позицията на ответното дружество, че описаните действия на пострадалия Н.М. са изключителна причина за настъпване на инцидента, то моли да се приеме, че са налице основания да се приеме, че с тези си действия, пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е проявил груба небрежност, с оглед на което отговорността на работодателя следва да сс намали на основание чл. 201, ал.2 от КТ с 90%, на колкото възлиза приносът на пострадалия за настъпването на инцидента.
Наред с изложеното, счита, че причина за настъпване на смъртта на Н.А.М. на 15.01.2019г. е не претърпеният от него инцидент на 09.01.2019г., а неадекватно проведеното лечение в **************, гр. ******* и влошеното му общо здравословно състояние преди настъпването на инцидента. След инцидента, пострадалият е откаран в болница от другите работници на обекта. Той се е придвижвал самостоятелно, като единствено се е оплаквал от болки в мястото на удара. След първоначалните медицински интервенции, извършени на 09.01.2019г., Н.М. се е почувствал много добре, започнал е да се храни нормално, разговарял е с колегите си, конто са му ходили редовно на свиждане и е очаквал да се възстанови от инцидента в кратки срокове. На 14.01.2019г. пострадалият е имал консултация с хирург, при което са свалени сигнални дренове. На 15.01.2019г. състоянието на пострадалия се е влошило рязко и той е починал. Колегите на пострадалия твърдят, че в селото, в което е живеел се носят слухове, че смъртта му е в следствие на лекарска грешка, допусната при извършените оперативни интервенции, включително и недобро прочистване на червата му, преди извършването на оперативната интервенция. Именно тези неадекватни действия на лекарите от лечебното заведение са довели до леталния изход като същият не е нормално следствие от полученото при инцидента нараняване, последиците от което би следвало да се овладеят от лекарския екип при нормално и адекватно протичане на лечението.
Ако съдът не приеме за основателна позицията, че неадекватно проведеното лечение в **************, гр. ******* и влошеното общо здравословно състояние на пострадалия по време на настъпването на инцидента, са изключителна причина за настъпване на леталния изход за пострадалия, то моли да се приеме, че е налице съпричиняване от страна на **************, гр. ******** което е в съотношение от поне 80%.
Друга причина за настъпването на инцидента е скрит недостатък на една от гредите, участващи в конструкцията на платформата, която именно поради този свой недостатък се е счупила под тежестта на пострадалия и кофата.
Установява се, че на мястото, на което е седнал пострадалия, по почти цялата широчина на гредата е имало голям чеп, който не се е виждал отвън, и който е отслабил значително гредата с размери 12x7 см., която в противен случай е могла спокойно да понесе тежестта на човека и кофата с бетонов разтвор, с оглед на начина, по който е била изградена конструкцията, а именно от две такива греди, летви и кофражни платна.
Ответното дружество е закупило дървения материал, от който е била направена платформата от обект на **************, находящ се в град **************.
Разпоредбата на чл.195, ал.2 ЗЗД предвижда, че купувачът на некачествена стока има право да иска от продавача обезщетение за вредите, съгласно общите правила относно неизпълнение на задълженията. Общите правила за обезщетяване на вреди от неизпълнение на договорни задължения също са уредени точно и изчерпателно в чл.79 и сл. ЗЗД. Обемът на подлежащите на обезщетяване вреди е посочен в чл.82 ЗЗД. Ето защо, в случай, че ответното дружество бъде осъдено да заплати обезщетение на ищеца и претърпи в тази връзка вреди в имуществената си сфера, продавачьт ************** следва да отговаря на основание чл.195, ал.2 ЗЗД като обезщети тези вреди.
Ако съдът прецени, че са налице основания за присъждане на обезщетение за немуществени вреди на ищеца, моли при преценката на техния размер да вземе предвид всички релевантни обстоятелства. В тази връзка заявява, че оспорваме твърденията на ищците, че са се намирали с покойния си наследодател в изключително близки отношения, доколкото информацията от колегите на пострадалия, посещавали го ежедневно в болничното заведение до смъртта му е, че роднините му не са го посещавали и се е налагало именно колегите му да му купуват необходимите храна, течности и др. за престоя му в болницата. Моли в тази връзка да се има предвид, че пострадалият е имал влошено общо здравословно състояние преди инцидента, както и че преди постъпването на работа в ответното дружество, не му е известно за дълъг период от време да е работил и да е получавал доходи по трудово правоотношение. Наред с това, от направена справка в системата ИКАР се установява, че нито наследодателят, нито неговите наследници притежават имоти / в т.ч. и кыци /, за които починалият да се е грижил и поддържал приживе, както се твърди в исковите молба, включително от ищщата З.Н.М., за която има данни, че живее в град *****и няма как да е споделяла общ дом с покойния си баща. Необяснимо е и несъответно на формулираните претенции и твърдението на ищците, че продължават да търпят негативни емоции от злополуката и да се измъчват в спомени, защото „селото е малко и подобно събитие е повод за разговори и коментари с години".
Моли съдът да отхвърли предявените от ищците искови претенции като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски.
На основание чл. 219, ал.1 ГПК са конституирани трети лица помагачи на страната на ответника работодател, които са следните:**************, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област Пловдив, община Пловдив, гр. Пловдив 4002, район р-н Западен, бул. „Пещерско шосе" № 66, представлявана от ************** - ****. К. Б. Д. и Р.С.К., в качеството му на едноличен тьрговец с фирма **************, със седалище и адрес на управление: обл. Пазарджик, общ. Велинград, гр. Сърница4633.
От **************, ЕИК ********* е постъпило становище, като заявява, че пострадалият е постъпил в болницата след височинна политравма, като е приет в шокова зала и са му направени необходимите образни изследвания. Приет в Клиниката по анестезиология интензивно лечение, тъй като е имал комплексно засягане на вътрешни органи и системи и няколко фрактури. На 09.01.2019 г. е извършена операция, като интраоперативно се установяват множество засягания на вътрешни органи, вкл. на единия бъбрек. Въпреки проведеното лечение и интензивни грижи, пациентът умира на 15.01.2019 г. от остра дихателна недостатъчност.
На пациента е оказана своевременна медицинска помощ, отговаряща на изискванията на чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето. Обработен е веднага в спешно отделение и са му оказани интензивни грижи. Оперативната интервенция е била своевременна, но усложненията, които са възникнали, са непреодолими. Лечебното заведение е положило всички усилия, за да бъде съхранен животът на пациента, който за жалост е починал. Всички негови увреждания, както и смъртта му, са пряка и непосредствена последица от тежката височинна травма, засегнала множество органи, като за влошаване на състоянието му не са допринесли служители на лечебното заведение. Направени са доказателствени искания.
От третото лице –
помагач Р.С.К., в качеството му на едноличен тьрговец с фирма **************,
не е постъпило становище.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени
средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:
За да възникне имуществена
отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от
трудова злополука работник или служител неимуществени вреди, трябва да бъдат
установени чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК
следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до
неблагоприятни последици – болки и страдания и 3) причинно-следствена връзка
между злополуката и причинените вреди, т. е. причинените болки и страдания да
са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършена в интерес на предприятието. Имуществената отговорност на
работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той
самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за
увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на
работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна,
поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при
небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската
имуществена отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при действие
при самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при съпричиняване
на вредоносния резултат при тази форма на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е
използван термина „груба небрежност”) отговорността на работодателя може само
да бъде намалена.
При обсъждане на въпроса за ангажиране на
имуществената отговорност на работодателя, следва на първо място да се обсъди
материалноправната легитимация на ищците в настоящото производство, в която
връзка е направено възражение от ответната страна. Действително, спорен се
явява въпросът дали имуществената отговорност на работодателя при трудова
злополука почива на правилата на деликтната отговорност или договорната
отговорност. Преобладаващо е становището в съдебната практика, че кръгът на
легитимираните лица да получат обезщетение при смърт на близък при трудова
злополука, следва да бъде определен по правилата на обезщетяване при деликтната
отговорност – първоначално съобразно очертания кръг с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г.,
а след това разширен с Тълкувателно решение № 1/ 21.06.2018 г. по т.д. № 1/
2016 г. ОСНГТК /така Решение № 115 от 15.11.2018 г. по гр. д.
№ 4455 / 2017 г. на ВКС, 3 ГО, Решение № 183/ 01.07.2011 г. по гр.д.
№ 719/ 2010 г. на ВКС, 4 ГО, и в Решение № 499/ 09.01.2012 г. по гр.д. № 1577/
2010 г. на ВКС, 4 ГО/. С оглед
гореизложеното ищците са легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на техния общ наследодател.
По делото не се спори, а и от представения трудов договор № ****/ 29.11.2018 г. /, се установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемал при ответното дружество длъжност „*********“.
Фактът на увреждането и обстоятелството, че то е настъпило през време и във връзка с изпълнение на трудовите задължения на Ненко Мариновв ответното дружество се установява по несъмнен начин от представеното по делото писмено доказателство, а именно- Разпореждане №*********/ 14.02.2019г. на НОИ, ТП- ******. В тази връзка, неоснователно се явява оспорването на основанието на иска от страна на ответника. Относно характера на злополуката е постановено разпореждане на административен орган – ТП на НОИ, в специално производство, , като административният акт, с който производството е приключило е подлежал на обжалване от страните по настоящето производство и следователно по аргумент от чл. 17, ал. 2 ГПК, гражданският съд не може да осъществява косвен контрол за материалната му законосъобразност.
По отношение на възражението на ответника за липса на причинно-следствена връзка между трудовата злополука и настъпилата след това смърт на наследодателя на ищците съдът намира следното- Отношение на причинна зависимост (причинно-следствена връзка) е налице между такива два юридически факта, при които вторият факт (следствието) възниква във времето след първия (причината) и е негова закономерна последица, т. е. вторият в темпорално отношение факт възниква след и заради първия и ако не беше първият факт, вторият факт нямаше да намери проявление в обективната действителност. Между тези два факта е налице безусловно необходима връзка на обективна генетична последователност. В настоящия случай именно такава връзка е налице между трудовата злополука (причината) и настъпилата смърт (последицата) на Н.М. , което се установява и от приобщения по делото доказателствен материал. По-конкретно се установява, че на 9.01.2019 г. наследодателя на ищците е паднал от височина от поне 2,5 метра, при счупване на греда. Същият е транспортиран в болница ******** гр. *******, където е констатирано, че вследствие на падането пострадалият е получил тежка политравма (счупване на *******) и е в тежко общо състояние. Това травматично увреждане е обусловило оперативна медицинска интервенция. Последвал е тежък следоперативен период и на 15.01.2019г. е починал. Горното се установява от показанията на разпитаните в производството свидетели, приложената медицинска документация (епикриза и др.), както и от останалите писмените доказателства, в това число разпореждането на НОИ, с което злополуката е приета за трудова и протокола на НОИ за извършеното разследване на злополуката, станала на 9.01.2019г. От приобщената по делото медицинска документация и изготвена съдебномедицинска експертиза , се установяват уврежданията на М., получени вследствие на трудовата злополука, както следва: белодробна тромбемболия, получена вследствие на множество травми и разкъсвания в мускулите и меките тъкани на тазовия пръстен. В заключението на вещото лице е посочено, че травматичната увреда е получена вследствие на процесния инцидент. Отразено е, че вследствие на падането и произтичащите от него счупване на таза, ищецът е бил изключително разположен към емболии, които не са могли да се избегнат оперативно или медикаментозно. Няма никакво съмнение, че пострадалият М. е починал именно вследствие на претърпяната от него трудова злополука. Всъщност по делото няма нито едно доказателство, от което да може да се направи извод, че причината за смъртта на наследодателя на ищците е някаква друга, а не увреждането вследствие на падането от гредата. Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице, като счита същото за обективно, обосновано и пълно.
Ето защо съдът намира, че предявените
искове са установени по своето основание.
Видно от Удостоверения за родствени връзки, починалият работник се намира в родствени връзка с ищците.
По делото е приобщено и Досъдебно производство № **/2019 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура *******, което е приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 6.01.2021г., с което е констатирано от наблюдаващия прокурор, че не е налице престъпление по НК. Досежно същото следва да се посочи, че макар и съставени от длъжностно лице, обвързват съда единствено досежно обстоятелство налице ли е или не престъпление, но неговите правните и фактическите изводи, макар и да са обективирани в официални документи, не обвързват съда, доколкото в тази част представляват диспозитивен документ.
Следва да се посочи, че ответното дружество с отговора на исковата молба е релевирало възражение за допусната груба небрежност от страна на работника, която е довела до настъпване на процесното вредоносно събитие. Съдът изрично е разпределил доказателствена тежест, като е указал на ответното дружество, че следва да установи твърденията си за допусната от работника груба небрежоност. В рамките на производството, ответното дружество не ангажира каквито и да било доказателствени материали в подкрепа на своето възражение. Изцяло голословни останаха и твърденията на ответника, че ищецът е виновен за инцидента. На първо място следва да се отбележи, че в длъжностната характеристика на длъжността „*********“ се включва и възможност за работа на височина. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза по охрана на труда се установява, че изградената „платформа“ не отговаря на изискванията а Наредба №2/2004г. Изградената „Платформа“ е била направена от работниците и съответно не отговаря на изискванията на чл.87 ал. 1 от Наредба№2/2004г., както и че в книгата за ежедневен инструктаж са инструктирани три лица , но не става ясно кое е третото лице, тъй като М. М. не е бил назначаван на работа в ответното дружество. Установено е, че по време на инцидента на обекта не е имало отговорник технически ръководител, както и че ответното дружество е нарушило и не спазва изискванията на Кодекса на труда и Наредба№РД-07- 2/ 16.12.2009г. Освен това работодателят не е осигурил подходящи колективни средства за защита, каквото задължение е имал. Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице, като счита същото за обективно, обосновано и пълно.
По делото са разпитани множество свидетели, но за решаването на правния спор относими и необходими показания дават двама от тях, а именно- И. и П..
Свидетелката И. посочва, че познава Н.М. и ищците от много години. Излага, че семейството било много сплотено, винаги се събирали по празници, като не е имало конфликти между тях. Смъртта на Н.М. се отразила много тежко психически на неговите близки, доколкото Н.М. бил в прекрасни отношение със своето семейство, живели са в едно домакинство и се е грижел за тях.
Свидетелят П. изтъква, че Н.М. е бил опора за близките си, издържал ги е, както и че те преживяват много тежко загубата.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, преки, непосредствени и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.
Следователно, всички юридически факти,
включени в хипотезиса на чл. 200, ал. 1 КТ, бяха установени в настоящото
производство, поради което искът за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди се явява доказан по своето основание.
Тъй като обезщетението за
неимуществени вреди е заместващо, а не компенсаторно, законодателят е предвидил
в чл. 52 ЗЗД правната възможност на съда по справедливост да определи
заместващата парична престация, която работодателят дължи на работника като
обезщетение за изживените болки и страдания, които са закономерна последица от
уврежданията, настъпили при трудова злополука. При обсъждане размера на
паричното обезщетение, съдът следва да прецени естеството и интензивността на
отрицателните изживявания на пострадалия, както и степента на телесното
увреждане, възрастта на увреденото лице и възможността да бъде възстановена
неговата работоспособност, ръководейки се от обществения критерий за
справедливост към момента на възникването на правото на обезщетение, в която
насока са и изричните разяснения, дадени с ППВС № 4/1986 г.
Тъй като обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, а не компенсаторно, законодателят е предвидил в чл. 52 ЗЗД правната възможност на съда по справедливост да определи заместващата парична престация, която работодателят дължи на работника като обезщетение за изживените болки и страдания, които са закономерна последица от уврежданията, настъпили при трудова злополука. При обсъждане размера на паричното обезщетение съдът следва да прецени естеството и интензивността на отрицателните изживявания на пострадалия, както и възрастта на починалия, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, ръководейки се от обществения критерий за справедливост към момента на възникването на правото на обезщетение, в която насока е и ППВС № 4/1968 г. Също така, при смърт, неимуществените вреди на най-близките родственици на лицето, се предполагат предвид житейския аспект на установените отношения между починалия и ищците. В такава хипотеза единствено техният размер подлежи на доказване.
В настоящия случай се касае за човек
в работоспособна възраст, без придружаващи заболявания, в много близки
родствени отношения с ищците – едната се явява негова съпруга, а другите двама–
деца. От разпитаните по делото свидетели се установи, че починалото лице е
поддържало изключително близък контакт със своето семейство, починалият за
съпругата и децата си е бил неотменима опора. При определяне на размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата В.П.М. съдът
съобрази, че загубата на съпруга й е подействало особено травмиращо. Предвид
изложеното съдът намира, че обезщетение за причинени неимуществени вреди на
ищцата В.П.М. в размер на претендираните 200 000 лева се явява обосновано.
Същото се отнася и за претендираното обезщетение в размер на 150 000 лева
от децата на починалото лице, които са били шокирани от кончината на баща им и
са в изключително труден период на емоционално и психическо преодоляване на
нетърпимата загуба.
Съдът намира, че работодателят не
установи своето възражение за проявена груба небрежност от страна на работника
–М.. Същата се изразява в
неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает
със съответната дейност при подобни условия - при проявена от работника липса
на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност. Така, съобразно приетата по делото
съдебнотехническа експертиза, при извършваната от ищеца работа с длъжностната
характеристика на длъжността „*********“ се включва и възможност за работа на
височина. На следващо място при работа на височина работодателят трябва да
осигури подходящи колективни средства за защита, но видно от приетата по делото
съдебно-техническа експертиза по охрана на труда е ясно, че изградената
„платформа“ не отговаря на изискванията а Наредба №2/2004г. Изградената
„Платформа“ е била направена от работниците и съответно не отговаря на
изискванията на чл.87 ал. 1 от Наредба№2/2004г. От приетата комплексна
съдебно-техническа експертиза става ясно, че в книгата за ежедневен инструктаж
са инструктирани три лица , но не става ясно кое е третото лице, тъй като М. М.
не е бил назначаван на работа в ответното дружество. В дена на инцидента на
обекта не е имало отговорник технически ръководител. На следващо място в
комплексна съдебно-техническа експертиза вещите лица заключават, че ответното
дружество е нарушило и не спазва изискванията на Кодекса на труда и
Наредба№РД-07- 2/ 16.12.2009г.
По разноските:
При този изход на спора, правно на разноски имат и
двете страни.
Доказателства за такива не са представени от ищците,
доколкото същите са освободени от заплащане на такси и разноски в
производството. Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално
представителство от един адвокат по чл. 38 ЗАдв. в размер на 19530 лева за
ищците съобразно чл. 7, ал. 2 т.5 от Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Доколкото ищците са освободени от заплащане на
държавни такси, на основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати и сумата в размер на 20 000 лева, представляваща дължима държавна
такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив.
Така мотивиран, Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОСЪЖДА на
основание чл. 200 ал.1 КТ „ШАТО МАРКОВО" ООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на В.П.М., ЕГН
********** сумата в размер от 200 000 /двеста хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените
и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени
от смъртта на Н.А.М., настъпила на 15.01.2019г., настъпила вследствие на
претърпяна трудовата злополука на 9.1.2019 г., установена с Разпореждане №**********/ 14.02.2019г. на длъжностно лице при ТП на НОИ ******,
ведно със законната лихва върху тази сума от 9.1.2019 г. до окончателното й
заплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл. 200 ал.1 КТ „ШАТО МАРКОВО" ООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на З.Н.М., ЕГН
********** сумата в размер от 150 000 /
сто и петдедесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени от смъртта на Н.А.М., настъпила на 15.01.2019г., настъпила вследствие на претърпяна трудовата злополука на 9.1.2019
г., установена с Разпореждане №**********/ 14.02.2019г. на длъжностно лице при ТП на НОИ
******, ведно със законната лихва върху тази сума от 9.1.2019 г. до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл. 200 ал.1 КТ „ШАТО МАРКОВО" ООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на П.Н.М., ЕГН
********** сумата в размер от 150 000 / сто и петдедесет хиляди/лева, представляваща обезщетение за
причинените и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, причинени от смъртта на Н.А.М., настъпила на
15.01.2019г., настъпила
вследствие на претърпяна трудовата злополука на 9.1.2019 г., установена с Разпореждане №**********/ 14.02.2019г. на длъжностно лице при ТП на НОИ ******,
ведно със законната лихва върху тази сума от 9.1.2019 г. до окончателното й
заплащане.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78 ал.6 ГПК ШАТО МАРКОВО" ООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ сумата в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева,
представляваща дължима държавна такса в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пловдив,
съразмерно на уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78 ал.1 ГПК ШАТО МАРКОВО" ООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв. Б.З.,***, по чл. 38 ЗА
сумата от 19530 лева за
осъществено процесуално представителство на ищците.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач УМБАЛ„Св.Г.“ЕАД, С.Р.К. и Ф.Р.Х..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ ХРИСТО ИВАНОВ
Вярно с оригинала1
ММ