№ 1331
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря МАРИОЛА М. МАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110207196 по описа за 2021
година
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № 514178-F534940 от 27.05.2020г.,
издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно
управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) за извършено
нарушение по чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, на
.................. е наложена „имуществена санкция“ в размера на 500 (петстотин)
лева на основание чл.53, ал.1, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.185,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС.
Недоволно от това Наказателно постановление е останало наказаното
Дружество, което подава жалба в срок. В нея жалбоподателят признава, че на
14.01.2020г. служители на НАП са направили проверка в търговския обект и
управителят на Дружеството – жалбоподател не е могъл да намери паспорта
на фискалното устройство, тъй като проверяващите се държали „брутално“ и
дошли в „час пик“, с което търговецът загубил от дневния си оборот. След
като служителите на НАП си тръгнали от обекта, управителят на Дружеството
– жалбоподател се съсредоточил и намерил паспорта на фискалното
устройство. На следващия ден документът бил предоставен в НАП. Изтъква
1
се, че Дружеството – жалбоподател не е получавало никаква финансова
подкрепа по време на световната криза. Иска се отмяна на Наказателното
постановление.
Пред СРС Дружеството – жалбоподател се представлява от своя
Управител – ........ В съдебно заседание на 05.01.2022г. той заявява, че
подържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 15.03.2022г.
Управителят на Дружеството – жалбоподател моли съда да отмени
наложеното наказание.
Въззиваемата страна – Началник Отдел „Оперативни дейности“ –
София в ЦУ на НАП – се представлява от юрк. ......... В съдебно заседание на
05.01.2022г. тя заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения
пред СРС на 15.03.2022г. процесуалният представител на въззиваемата страна
пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за потвърждаване на
процесното Наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните
от страните доводи, приема за установено следното от фактическа страна :
Жалбоподателят .................. стопанисва търговски обект .......... За този
обект има фискално устройство модел ELTRADE A3 KL, регистрирано в
приходната администрация с потвърждение № 3994992 от 18.01.2019г.
Фискалното устройство било сервизно обслужено до 18.01.2020г.
На 14.01.2020г. посоченият по-горе търговски обект бил посетен от
свидетелите ...... и .........., които в качеството им на служители на НАП
извършили проверка в периода от 11:00 до 12:50 часа. В хода на тази
проверка свидетелите установили, че има едно работещо фискално
устройство в обекта и поискали от Управителя на .................. ....... да
представи паспорта на монтираното в обекта и установено да работи
фискално устройство модел ELTRADE A3 KL, фискално устройство с №
ED302442 и с фискална памет № 44302442, регистрирано в НАП с
потвърждение № 3994992 от 18.01.2019г. Паспортът на фискалното
устройство не бил представен до края на проверката. Проверяващите приели,
че търговецът не съхранява в обекта паспорта на фискалното устройство за
конкретния търговски обект. Тази и други констатации от проверката били
вписани в Протокол за извършена проверка Серия АА № 0404535 от
2
14.01.2020г.
На 21.01.2020г. Управителят на .................. ....... предоставил пред НАП
оригинала на паспорта на фискалното устройство, работещо в търговски
обект ..........
На 21.01.2020г. свидетелят Николов, в присъствието на свидетеля
Великов, съставил срещу ........... Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № F534940 за нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006г. на МФ - за това, че в обекта, стопанисван от ..................
не съхранява паспорта на фискалното устройство към въведеното в
експлоатация и работещо устройство модел ELTRADE A3 KL, фискално
устройство с № ED302442 и с фискална памет № 44302442, за конкретния
обект и на територията на обекта.
Актът е връчен срещу подпис на Управителя на ........... на 21.01.2020г.
Въз основа на този Акт за установяване на административно нарушение
е издадено обжалваното Наказателно постановление № 514178-F534940 от
27.05.2020г., с което Началник Отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ
на НАП е наложил на .................. на основание чл.53, ал.1, вр. чл.27 /чл.83/ и
чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС „имуществена санкция“ в
размера на 500 лева за нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ. Това Наказателно постановление е получено от
Управителя на ........... срещу подпис на 26.04.2021г., след което е обжалвано с
жалба, входирана в Отдел „Оперативни дейности“ – София в НАП на
28.04.2021г.
Гореизложената фактическа обстановка съдът извежда след анализ на
събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на
свидетелите Николов и Великов; АУАН № F534940 от 21.01.2020г.; Протокол
за извършена проверка Серия АА № 0404535 от 14.01.2020г.; Заповеди на
Изпълнителния Директора на НАП с № ЗЦУ–ОПР–17 от 17.05.2018г., с №
3766 от 25.09.2019г. и с № 610 от 20.12.2013г.; Свидетелство за регистрация
на фискално устройство от 18.01.2019г. и паспорт на електронен касов апарат
с фискална памет, фискален принтер и фискално устройство за вграждане в
автомати на самообслужване.
Съдът остави извън доказателствената маса и съответно не подложи на
анализ приложените на лист 10-12 от делото фискален бон от 14.01.2020г.,
3
опис на парите в касата и дневен финансов отчет от 14.01.2020г., тъй като
тези документи са неотносими към предмета на доказване по настоящото
дело. Те може да имат връзка с Протокола за извършена проверка Серия АА
№ 0404535 от 14.01.2020г., но доколкото не доказват конкретно повдигнатото
обвинение, се явяват неотносими към този правен спор. Поради това съдът не
ги подложи на анализ.
Настоящият съдебен състав не подложи на анализ и Заповед № ЗЦУ-
1149 от 25.08.2020г., издадена от Изпълнителния Директора на НАП
(приложена на лист 22-24 от делото), тъй като тя е издадена след като са били
съставени процесните АУАН и НП и в този смисъл се явява неотносима към
конкретния казус.
При така направеното уточнение СРС счита, че останалите гласни и
писмени доказателства, цитирани по-горе, са относими към този правен спор,
поради което следва да се анализират от съда.
Показанията на свидетелите ...... и .......... са вътрешно непротиворечиви,
еднопосочни, непредубедени и достоверни. Те намират опора в АУАН №
F534940 от 21.01.2020г. и Протокол за извършена проверка Серия АА №
0404535 от 14.01.2020г. Поради това съдът им се доверява и установява, че до
приключване на проверката на 14.01.2020г. в търговски обект ......... не е бил
представен на проверяващите лица от НАП паспорт на фискалното
устройство, работещо в обекта.
Това, че св. Николов не помни дали в последствие (след като вече е била
приключила проверката в обекта) Управителят на .................. е представил
паспорта на фискалното устройство не означава, че има противоречие между
думите на ...... /от една страна/ и показанията на .......... и вписването на стр.4
от Протокола за извършена проверка Серия АА № 0404535 от 14.01.2020г. /от
друга страна/, тъй като липсата на спомен у св. Николов не е равнозначно на
несбъдването на даден факт. Относно коментираното тук обстоятелство
показанията на св. Николов се явяват неинформативни /поради липса на
спомен у свидетеля/, а показанията на .......... и Протокола за извършена
проверка Серия АА № 0404535 от 14.01.2020г. се явяват еднопосочни,
информативни и достоверни. Заради това СРС ги кредитира и приема, че на
21.01.2020г. Управителят на .................. е предоставил оригинала на паспорта
на фискалното устройство.
4
Съдът кредитира АУАН № F534940 от 21.01.2020г. и Протокол за
извършена проверка Серия АА № 0404535 от 14.01.2020г., тъй като са
взаимно допълващи се, обективни, достоверни и намират опора в
кредитираните по-горе свидетелски показания.
Приложените на лист 13-15 и лист 25-26 от делото Заповеди на
Изпълнителния Директор на НАП изхождат от държавен орган и разполагат с
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът
ги кредитира. От Заповед № 610 от 20.12.2013г. на Изпълнителния Директор
на НАП, т.2 от Заповед № ЗЦУ–ОПР–17 от 17.05.2018г. на Изпълнителния
Директор на НАП, чл.7, ал.1, т.4 от Закона за Националната агенция по
приходите и чл.193, ал.2 от ЗДДС се доказва, че ...... като инспектор по
приходите в НАП е имал правото да съставя АУАН. Въз основа на
приложените по делото Заповед № 3766 от 25.09.2019г. и т.1.1. от Заповед №
ЗЦУ–ОПР–17 от 17.05.2018г. на Изпълнителния Директор на НАП се
установя, че Любомир Христов е заемал длъжността Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ – София в Главна Дирекция „Фискален контрол“ в
Централно управление на НАП и като такъв е можел да издава Наказателни
постановления, вкл. и процесното НП от 27.05.2020г. Това означава, че АУАН
и Наказателното постановление са издадени от компетентни лица.
Приложените на лист 51-55 от делото писмени доказателства
(Свидетелство за регистрация на фискално устройство от 18.01.2019г. и
паспорт на електронен касов апарат с фискална памет, фискален принтер и
фискално устройство за вграждане в автомати на самообслужване) са
достоверни, непредубедени, относими, информативни и годни писмени
доказателства. Поради това СРС им се доверява и установява, че в търговски
обект ......... е имало фискално устройство модел ELTRADE A3 KL,
регистрирано в приходната администрация с потвърждение № 3994992 от
18.01.2019г., като това устройство е било сервизно обслужено до 18.01.2020г.,
т.е. към момента на проверката на 14.01.2020г. е било в експлоатация.
Доколкото откроените като относими към решаването на този правен
спор писмени и гласни доказателства са обективни, достоверни и
непротиворечиви, съдът намира за ненужно по-подробното им анализиране
(по аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК).
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
5
доказателствен анализ, съдът достигна до следните правни изводи :
Жалбоподателят е лице, срещу което е издадено обжалваното
Наказателно постановление. Жалбата е подадена в законоустановения срок и
е насочена срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред пред СРС.
Поради това съдът приема жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения :
Настоящият съдебен състав счита, че в случая са спазени изискванията
на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН. Нарушението е разбираемо и ясно описано. Не
са ограничени правата на наказаното лице да разбере административно –
наказателното обвинение и да организира защитата си. Налице е съответствие
между словесното и цифровото описание на нарушението в АУАН, като
същото съдържание е привнесено и в Наказателното постановление. Както в
Акта, така и в Наказателното постановление са посочени времето и мястото
на проверката и на нарушението; търговецът; установеното фискално
устройство и че паспорта на същото не се съхранява в обекта. Пояснено е, че
изводът, че паспортът на фискалното устройство не се съхранява в обекта е
направен, тъй като до края на проверката, документирана с Протокол за
извършена проверка Серия АА № 0404535 от 14.01.2020г. въпросният
паспорт не е бил представен. Тези обстоятелства са напълно достатъчни, за да
очертаят рамките на конкретното обвинение и да позволят на нарушителя да
организира защитата си срещу него. Те описват, както самото нарушение,
така и обстоятелствата, при които то е извършено.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая са спазени и
преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН, тъй като нарушението е извършено
и установено на 14.01.2020г., Актът е съставен на 21.01.2020г., а
Наказателното постановление – на 27.05.2020г.
Освен при спазване на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН,
кокретните АУАН и Наказателно постановление са издадени и от
компетентни лица – с оглед мотивите, посочени по-горе досежно
приложените по делото Заповеди на Изпълнителния директор на НАП.
Поради това съдът приема, че в хода на административно –
наказателното производство не са допуснати съществени процесуални
6
нарушения, които да съставляват предпоставка за отмяна на Наказателното
постановление на формално основание и спорът следва да се реши по
същество.
Съгласно чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
(на кратко : Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.) лицето по чл.3 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006г. със стационарен търговски обект съхранява в търговския
обект паспорта на фискалното устройство (с изключение на случаите по
чл.14, ал.3 и чл.50, ал.6 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.). В случая
Дружеството – жалбоподател е търговец, има стационарен търговски обект
......... с работещо фискално устройство. Това следва от АУАН, Протокола за
извършена проверка, Свидетелството за регистрация на фискално устройство
и паспорта на електронен касов апарат с фискална памет, фискален принтер и
фискално устройство за вграждане в автомати на самообслужване, като по
същество това не се оспорва и от жалбоподателя. Именно от тук следва, че
Дружеството – жалбоподател е лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. и адресат на нормата на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. От приложените на лист 51-55 от делото документи следва, че
........... е имал регистрирано фискално устройство в проверявания обект, което
е било сервизно обслужено към датата на проверката. За наличието на
работещо устройство в обекта данни се съдържат и в останалите кредитирани
по-горе от съда доказателства. Същевременно от свидетелските показания,
АУАН и Протокола за извършена проверка следва, че на 14.01.2020г.
Управителят на .................. ....... не е представил на проверяващите служители
от НАП паспорт на фискалното устройство в обекта. Тъй като паспортът на
фискалното устройство не бил представен до края на проверката в обекта,
правилно административно-наказващият орган е приел, че на 14.01.2020г.
търговецът не е съхранявал в проверявания обект паспорта на фискалното
устройство за същия търговски обект. Този извод следва и от факта, че едва
на 21.01.2020г. Управителят на .................. е предоставил пред НАП паспорта
на фискалното устройство, работещо в търговския обект с адрес : ......... В този
смисъл е отразяването на стр.4 от Протокола за извършена проверка Серия
АА № 0404535 от 14.01.2020г. По същество непредставянето на паспорта на
7
фискалното устройство по време на проверката в обекта на 14.01.2020г. и
последващото му представяне след дни в НАП не се оспорва, а се признава и
от Управителя на Дружеството – жалбоподател.
В случая не са налице и изключенията по чл.14, ал.3 и чл.50, ал.6 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., тъй като видно от Свидетелството за
регистрация на фискално устройство от 18.01.2019г. фискалното устройство е
одобрено със Свидетелство на БИМ № 764/12.12.2018г., а според паспорта,
приложен на лист 52-55 от делото, към 14.01.2020г. фискалното устройство е
било сервизно обслужено и няма данни да е било прието за ремонт.
От гореизложеното следва, че от обективна страна доказано е
реализиран съставът на нарушението по чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. Каква е причината за непредставянето на паспорта по време на
проверката е без значение за спора. Поради това е ирелевантно в колко часа е
извършена проверката, колко време е траела тя и как се е почувствал
управителят на Дружеството. Важно е в случая дали в обекта се съхранява
паспорта на фискалното устройство, а това се установява като се представи
документа по време на проверката в обекта, а не на по-късен етап, тъй като
фактическият състав на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
изисква съхраняване в обекта, а не представяне в НАП на паспорта на
фискалното устройство, когато този документ бъде намерен. Поради това и
аргументите от жалбата се явяват неоснователни.
Данъчно – задължено лице в случая е юридическото лице, което
осъществява търговска дейност в проверявания обект. Като юридическо лице
административната отговорност на .................. е безвиновна. Поради това
СРС–10 състав счита, че конкретно вмененото на жалбоподателя нарушение е
реализирано и от субективна страна.
Нарушение е формално. За да е довършено не е необходимо да са
причинени вреди на държавата или на отделни граждани. Поради това
липсата на такива не следва да се тълкува като оневиняващо или смекчаващо
отговорността обстоятелство.
Съгласно чл.185, ал.2 от ЗДДС извън случаите по чл.185, ал.1 от ЗДДС
на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 от
ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или
8
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 3000 до 10 000 лева, а когато нарушението не води до неотразяване
на приходи, се налагат санкциите по чл.185, ал.1 от ЗДДС (за физическите
лица, които не са търговци, „глоба” в размер от 100 до 500 лв.; за
юридическите лица и едноличните търговци – „имуществена санкция” в
размер от 500 до 2000 лв.). С оглед данните по настоящото дело съдът
приема, че доколкото Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. е издадена от
Министъра на финансите на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС и представлява
подзаконов нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС, то на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС следва да се определи административното
наказание, което да се наложи на лицето, извършило в случая нарушение по
чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. От изложените по-горе
мотиви става ясно, че това лице е ................... Анализът на чл.185, ал.1 от
ЗДДС и чл.185, ал.2 от ЗДДС налага извод, че за да се наложи на юридическо
лице санкция в размерите по чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС следва нарушението
да е довело до неотразяване на приходи. Този резултат следва да е въведен
като елемент от фактическия състав на нарушението, да е посочен в
Наказателното постановление и в АУАН и да е очертан в кръга на
доказателствено – релевантните факти. В конкретния случай в АУАН и НП не
се твърди процесното нарушение да е довело до неотразяване на приходи, а и
от самото му естество това няма как да бъде направено като извод. Поради
това в случая са налице основанията за налагане на административно
наказание на .................. по чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС, т.е.
„имуществена санкция“ в диапазона от 500 до 2000 лева. Отегчаващи
отговорността обстоятелства в случая липсват. Смекчаващо отговорността
обстоятелство е това, че няколко дни след проверката е бил представен
паспорта на фискалното устройство, с което е доказано, че такъв документ
има у търговеца, макар и не в търговския обект към момента на проверката.
Обществената опасност на дееца, обаче, не е незначителна, тъй като от
Протокола за извършена проверка Серия АА № 0404535 от 14.01.2020г. може
да се направи извод, че са били констатирани и други нарушения на
данъчното законодателство при проверката на Дружеството – жалбоподател
на 14.01.2020г. Поради това деянието не може да се квалифицира като
маловажен случай, още повече, че представлява типична проявна форма на
нарушение по чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. От тук и
9
предвид съотношението на смекчаващите към отегчаващите отговорността
обстоятелства, както и с оглед невисоката степен на обществена опасност на
конкретното деяние, настоящият съдебен състав счита, че имуществената
санкция на Дружеството – жалбоподател следва да бъде отмерена в рамките
на законовия минимум по чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС, т.е. в размер
на 500 (петстотин) лева. Доколкото с обжалваното Наказателно
постановление на .................. е определена на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1
от ЗДДС „имуществена санкция“ в същия размер (500 лева), настоящият
съдебен състав счита, че наложеното административно наказание е
законосъобразно и справедливо по размер.
Водим от изложеното СРС прие, че обжалваното Наказателно
постановление е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което
следва да се потвърди изцяло.
На основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН (действащ до 23.12.2021г.), респ.
чл.63д, ал.4 от ЗАНН (в сила от 23.12.2021г.) учреждението, чийто орган е
издал процесното Наказателно постановление (т.е. НАП) има право на
юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът потвърждава
Наказателното постановление и по време на съдебните прения пред СРС – 10
състав процесуалният представител на въззиваемата страна е поискал
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63, ал.3 от
ЗАНН (действащ до 23.12.2021г.), респ. чл.63д, ал.1 от ЗАНН (в сила от
23.12.2021г.) в настоящото производство страните имат право да им се
присъждат разноски по реда на АПК. Когато страната е била защитавана от
юрисконсулт, както в случая, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН (действащ до
23.12.2021г.), респ. чл.63д, ал.4 от ЗАНН (в сила от 23.12.2021г.) в полза на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” следва да се присъди
възнаграждение в размер, определен от съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ заплащането на правната помощ следва да е съобразено с
вида и количеството на извършената дейност и да се определи според
Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде от 80 до 150
лева. В случая по настоящото дело е имало три открити съдебни заседания
пред СРС – 10 състав с участието на юрк. ......... Поради това, но и доколкото
самият правен спор не се отличават с фактическа и правна сложност,
10
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер малко над минималния и под средния размер,
предвиден в Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. 90
(деветдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 514178-F534940 от
27.05.2020г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности“ – София в
ЦУ на НАП, с което на основание чл.53, ал.1, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от
ЗАНН и чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, за извършено нарушение по чл.42,
ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, на .................. е наложена
„имуществена санкция“ в размера на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА нарушителя .................. с ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление - ........, ет.1, с управител и едноличен собственик на капитала .......,
да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 90
(деветдесет) лева за направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София
град по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11