Р Е
Ш Е Н
И Е № 1217
гр.Сливен, 22.10.2018г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Сливенският районен съд, гражданско
отделение, трети състав в публично
съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година
в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита
Ангелова, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 2079 по описа за 2018г. на СлРС,
за да се произнесе, съобрази следното:
Предмет на разглеждане са предявени в условията на обективно и кумулативно
съединение отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.86,
ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответното
дружество депозирало в съда заявление по
реда на чл.410 ГПК и било образувано срещу него ч.гр.д. № 4268/2015г. на СлРС. Била издадена заповед за изпълнение за сума в размер
на 1004,96 лв. – главница за ползвана питейна вода за периода 01.07.2009г. –
30.11.2012г., мораторна лихва начислена до
01.10.2015г. в размер на 397,03 лв., законна лихва от 11.11.2015г. и разноски в
размер на 29,04 лв. Сочи, че подал възражение срещу заповедта и тъй като
ответното дружество не предявило в срок установителен
иск, заповедта била обезсилена.
Твърди, че тези задължения били
погасени по давност на основание чл.111 б.”в” ЗЗД.
От съда се иска признаване за установено по отношение на
ответното дружество, че ищеца не дължи
сума в размер на 1004,96 лв. – главница за ползвана питейна вода за периода 01.07.2009г.
– 30.11.2012г. и мораторна лихва начислена до
01.10.2015г. в размер на 397,03 лв., поради погасяването им по давност.
Претендират се деловодни
разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран. С него се
прави признание на исковете. Сочи се, че ответното дружество не е предприемало
никакви действия по принудително събиране на задължението на ищеца и той нямал
основание да води настоящия процес. След
като ищецът възразил по издадената заповед за изпълнение, то ответното
дружество не е продължило производството.
Твърди, че в действителност
задължението на ищеца съществувало, тъй като не е изпълнено, а прогласяването
на изтекла в негова полза погасителна давност погасявало правото на ответното
дружество да предяви правата си по съдебен ред, чрез иск. Сочи се още, че
ответното дружество било в правото си да води задълженията за посочените
периоди по партидата на потребителя, тъй като последния би могъл сам да заплати
задължението си и да се стигне до
хипотезата на чл. 118 ЗЗД.
Доколкото с поведението си
ответникът не дал повод за предявяване на настоящите искове, то се претендират
разноски съгл.чл.78, ал.2 ГПК.
В открито съдебно заседание
ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа предявената претенция и с
оглед признанието на претенциите иска постановяване на решение при признание на
иска, като ги уважи. Претендира присъждане на деловодни разноски, съобразно
представен списък по чл.80 ГПК.
Ответното дружество
се представлява от пълномощник, който поддържа направеното признание на
исковете с отговора на исковата молба. Претендира разноски, съобразно чл.78,
ал.2 ГПК, като счита, че не е дал повод за настоящото производство.
Съдът счита, че са
налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК, тъй като ответникът направил
признание на исковите претенции, признатото право не противоречи на закона и
добрите нрави и с това право страната
може да се разпорежда.
Съобразно
признанието на исковете – главен и акцесорен, същите се явяват основателни и биват уважени в пълния
им предявения размер.
По отношение на деловодните разноски, съдът намира, че
с оглед признанието на исковете, разноски се дължат от ищеца на ответника.
С Определение № 95/22.02.2018г. по ч.гр.д. №
510/2018г. на ІV г.о. ВКС РБ се прие, че страната,
която претендира извънсъдебно дори несъществуващо
вземане не дава повод за предявяване на иск за несъществуване
на претендираното вземане. По делото категорично се
установи, а и твърденията на ищеца са в тази насока, че издадената в полза на
ответното дружество заповед за изпълнение е обезсилена, поради това, че ответника
не предявил установителен иск за вземането си. Не се
установиха факти и обстоятелства, а и не се твърдят такива, които да сочат на
поведение на ответника, даващо повод от завеждане на настоящата претенция.
Ето защо и с оглед направеното признание на исковете с
отговора на исковата молба, ищецът бива осъден да заплати на ответника
деловодните разноски, сторени от него в процеса в размер на 360 лв.
Решението се
основава на признание на иска.
С оглед изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД в
отношенията между страните, че Д.Б.Х., ЕГН: ********** *** НЕ ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -
СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.
”Шести септември” № 27, представлявано от управителя Севдалин Рашев
сума в размер на 1004,96 лв. /хиляда и четири лева и 0,96 ст./,
представляваща стойност на доставена и консумирана питейна вода за периода от
01.07.2009г. – 30.11.2012г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.11.2015г. до окончателното заплащане, както и сума в размер на 397,03 лв. /триста
деветдесет и седем лева и 0,03 ст./ - обезщетение за забавено изпълнение /мораторна лихва/, начислена към 01.10.2015г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.2 ГПК Д.Б.Х., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27, представлявано
от управителя Севдалин Рашев сума в размер 360 лв. /триста
и шестдесет лева/, деловодни разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: