Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05. 03.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в
публичното заседание на двадесет и четвърти февруари
през
две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА М.-ТОНЕВА
Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря КРИСТИНА ПЪРВАНОВА
и
прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова
в.гр.д.№ 4008 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 306216 от 19.12.2019 г. по гр.д.№ 42742 по
описа за 2018 г. СРС, Второ ГО, 79-ти състав ОСЪЖДА Е.З.М., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, сумата от 637,71
лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр.София,
улица „ *******, с аб. № 442672, за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 28.06.2018 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. за разликата над
уважения размер от 637,71 лв. до пълния предявен размер от 669,06 лв., или за
размера от 31,35 лв., както и иска за мораторна лихва върху задължението за
цена на топлинна енергия в размер на 121,79 лв. за периода от 01.06.2015 г. до
15.05.2018 г.; ОСЪЖДА М.И.М., да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, сумата от 159,42 лв., представляваща цена на
топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София,
улица „ *******, с аб. № 442672, за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.06.2018
г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за
периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. за разликата над уважения размер от
159,42 лв. до пълния предявен размер от 167,26 лв., или за размера от 7,84 лв.,
както и иска за мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия
в размер на 30,44 лв. за периода от 01.06.2015 г. до 15.05.2018 г.; ОСЪЖДА
Й.И.М., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 153 ЗЕ, сумата от 159,42 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр.София, улица „ *******, с аб. № 442672, за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 28.06.2018 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. за разликата над уважения
размер от 159,42 лв. до пълния предявен размер от 167,26 лв., или за размера от
7,84 лв., както и иска за мораторна лихва върху задължението за цена на
топлинна енергия в размер на 30,44 лв. за периода от 01.06.2015 г. до 15.05.2018
г.
Постъпила е въззивна
жалба от ответниците пред СРС- Е.З.М., М.И.М. и Й.И.М..
Излагат се доводи за неправилност на така
постановеното решение. Сочи се, че СРС неправилно коментирал заключението на
съдебно-техническата експертиза в смисъл, че общият топломер е преминал
метрологични проверки съгласно ДАМТН. В заключението било посочено, че при
направените проверки следва да се съставят протоколи за демонтаж и монтаж на
топломера каквито не били представени. СРС цитирал заключението, че сумите за
битово горещо водоподаване /БГВ/ са формирани въз основа на показанията на два
водомера за топла вода, но вещото лице не било направило оглед в имота и не
била взела предвид отчетите на двата водомера.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение. Не се претендират
разноски.
От въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД не е постъпил отговор. Представено е становище с което се
сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Претендират се разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение всеки един от въззивниците е
бил уведомен на 13.01.2020 г. Въззивната
жалба е подадена на 27. 01.2021 г., следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Въззивната
жалба е допустима в частта, в която първоинстанционното решение
се обжалва в частта, в която са били уважени предявените от ищеца /пред СРС/
осъдителни искове.
В частта, в която с обжалваното решение исковете са били приети за неоснователни и като такива са били отхвърлени, не е налице правен
интерес от обжалване. В тази й част въззивната
жалба е недопустима и като такава ще
следва да бъде оставена без разглеждане.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че
обжалваното решение е постановено в
допустим процес и е валидно:
По
основателността на въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС се е
позовал на заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-техническа
експертиза /СТЕ/, където вещото лице било анализирало протоколите и
свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период. Експертът
достигнал до извода, че общият топломер в абонатната станция е преминал
изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН. Въз
основа на това заключение била установена действително потребената за имота,
топлинна енергия /ТЕ/. Относно сумите за битова гореща вода съдът също се е
позовал на заключението на СТЕ, в което било посочено, че същите са формирани
на база показанията на два водомера за топла вода.
По доводите
във въззивната жалба:
Въззивната инстанция напълно споделя мотивите на СРС
поради което по арг. от чл.272 ГПК същите ще се считат и за мотиви на
настоящето решение.
Видно от заключението на съдебно-техническата
експертиза въз основа на предоставените му от ищцовото дружество, документи,
вещото лице е достигнало до извода, че общият топломер е преминавал на
метрологична проверка през 2 години съобразно изискванията на ДАМТН за
двугодишен период между периодичните проверки /отговор на въпрос № 7/.
Начислените суми са в съответствие с действащите към процесния период
нормативни актове /отговор на въпрос № 5/.
Видно от отразеното в съдебния протокол за публичното
съдебно заседание, състояло се на 28.11.2019 г. заключението не е оспорено от
нито една от страните. На въпроса на адв.Д. вещото лице е отговорила, че не е
имала задача да прави оглед на място, но дори да отиде, няма да установи данни,
които да са относими към процесния период. Отговорът на вещото лице е напълно
логичен, тъй като процесния период касае задължения за периода 01.04.2015 г.-
30.04.2016 г., а вещото лице е изготвило заключение на 18.11.2019 г., т.е.
повече от три годи след крайната дата на претендирания период.
Следователно, неоснователно е оплакването, че
въззиваемият не е установил размера на реално потребената топлинна енергия.
Следователно първоинстанционното
решение в частта, в която са били приети за основателни исковете по чл.79,
ал.1,предл.1 ЗЗД вр. с чл.153 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД е правилно и поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции ще бъде потвърдено.
По
разноските:
Пред първата
съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора пред СРС, правилно са
разпределени разноските.
Пред
въззивната инстанция:
При този изход
на спора на въззивниците разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски и такива се присъждат
за юриск.възнаграждение, което съдът определя в размер на 300 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 306216 от 19.12.2019 г. по гр.д.№ 42742 по описа за 2018 г. СРС, Второ ГО,
79-ти състав, в частта в която се:
ОСЪЖДА Е.З.М., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, сумата от 637,71
лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр.София,
улица „ *******, с аб. № 442672, за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 28.06.2018 г. до окончателното плащане; ОСЪЖДА М.И.М., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, сумата от 159,42 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, улица „ *******, с аб. №
442672, за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 28.06.2018 г. до окончателното
плащане; ОСЪЖДА Й.И.М., да заплати
на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, сумата от
159,42 лв., представляваща цена на
топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес:
гр.София, улица „ *******, с аб. № 442672, за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 28.06.2018 г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА
Е.З.М., ЕГН **********, М.И.М., ЕГН ********** и двете с адрес: ***, и Й.И.М., ЕГН **********,***, чрез адвокат М.Д.
***, офис 2, да заплатят на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Б, сумата в размер на 300 лв.- юриск.възнаграждение
за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба, подадена от Е.З.М., М.И.М. и Й.И.М. срещу решение № 306216
от 19.12.2019 г. по гр.д.№ 42742 по описа за 2018 г. СРС, Второ ГО, 79-ти
състав в частта, в която
се:
ОТХВЪРЛЯ иска срещу Е.З.М. за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2015
г. до 30.04.2016 г. за разликата над уважения размер от 637,71 лв. до пълния
предявен размер от 669,06 лв., или за размера от 31,35 лв., както и иска за
мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия в размер на
121,79 лв. за периода от 01.06.2015 г. до 15.05.2018 г.; ОТХВЪРЛЯ иска срещу М.И.М. за
цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. за
разликата над уважения размер от 159,42 лв. до пълния предявен размер от 167,26
лв., или за размера от 7,84 лв., както и иска за мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия в размер на 30,44 лв. за периода от
01.06.2015 г. до 15.05.2018 г.; ОТХВЪРЛЯ иска срещу Й.И.М. за цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. за разликата над уважения
размер от 159,42 лв. до пълния предявен размер от 167,26 лв., или за размера от
7,84 лв., както и иска за мораторна лихва върху задължението за цена на
топлинна енергия в размер на 30,44 лв. за периода от 01.06.2015 г. до
15.05.2018 г., като недопустима.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК, с изключение на частта, в която въззивната
жалба се оставя без разглеждане. В последната част решението има характер на
определение и може да се обжалва в 1-седмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: