О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/……….07.2020 год., гр. Варна
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН И.
ИВАЛЕНА Д. – Мл. съдия
сложи за разглеждане в. гр. дело № 2090 по описа на съда за 2017 год. и молбата с вх.
262749/28.07.2020 год. по рег. на ОС-ВАрна, докладвани
от съдията К. И. и да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава ХХ-та ГПК.
С Решение № 4990/23.12.2016 год., постановено по гр. дело № 14299/2015
год. по описа на РС – Варна, са отхвърлени предявени от М.А.Ф. *** срещу Т.Д.И. ***, П.Т. *** и В.И.И. (М.)***
пасивно субективно и обективно кумулативно съединени искове по чл. 61 ЗЗД за
осъждането на ответниците да заплатят на ищцата
сумите, както следва: Т.Д.И. *** – сумата от 817, 29 лева; П.Т. *** – сумата от 777,12 лева и В.И.И. (М.)*** – сумата от 435,86 лева, представляващи следващата се на всеки един от ответниците, съразмерна на правото му на собственост
в общите части в сградата
на ул. «Черни връх» № 15 в гр. Варна, част от разходите, направени от ищцата в общ размер на 4
415, 50 лева за узаконяване на сградата с
идентификатор 10135.1501.326.1, находяща се в
поземлен имот, в гр. Варна, ул. „Черни връх” № 15, съставляващ УПИ X-7, в кв.
325 на 9 микрорайон по плана на града и за привеждането на сградата в
съответствие с одобрените проекти, предприети от ищцата в свой и в чужд
интерес, ведно със законната лихва върху всяка от претендираните
суми, считано от предявяване на исковете – 18.11.2015 год. до окончателното им
изплащане.
С допълнително Решение № 3042/24.07.2017 год. по гр. дело 14299/2015
год. на РС-Варна, постановено по реда на чл. 250 ГПК, искът на М.А.Ф. *** срещу
В.И.И. (М.)*** е отхвърлен и за сумата от 218, 67 лева (разликата над
435, 86 лева до претендираните 654, 53 лева, т. е.,
искът е отхвърлен за пълния предявен размер), представляващи следващата се на ответника В.И., съразмерна на правото му на собственост
в общите части в сградата
на ул. «Черни връх» № 15 в гр. Варна, част от разходите, направени от
ищцата М. Ф. в общ размер на 4 415, 50 лева за узаконяване на сградата с
идентификатор 10135.1501.326.1, находяща се в
поземлен имот, в гр. Варна, ул. „Черни връх” № 15, съставляващ УПИ X-7, в кв.
325 на 9 микрорайон по плана на града и за привеждането на сградата в съответствие с одобрените проекти, предприети от ищцата
в свой и в чужд интерес, ведно със законната лихва върху горната сума, считано
от предявяване на иска – 18.11.2015 год. до окончателното й изплащане.
Против основното и допълнителното решение са постъпили въззивни жалби от ищцата М.Ф., в които са наведени
оплаквания, че решенията са неправилни и незаконосъобразни, постановени са в
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се настоява за отмяната
им и за постановяване на друго, с което исковете на ищцата против тримата ответници да бъдат уважени в цялост, ведно с присъждане на
сторените разноски за двете инстанции.
С жалбите са направени и искания за събиране на доказателства.
В писмен отговор, подаден чрез процесуален представител, въззиваемите Т.И. и П.М., оспорват жалбата против основното
решение, с което са отхвърлени предявените срещу тях искове. Считат решението
за правилно и настояват да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените
разноски.
От ответника В.И. отговор на жалбите не е подаден.
С определение № 2723/23.10.2017 год. производството по настоящото в. гр. дело № 2090/2017 год. по описа на ОС-Варна е
спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключването с влязъл в сила
съдебен акт по допускането на делбата на производството по гр. дело № 3663/2015
год. по описа на РС-Варна.
Към настоящия
момент производството по гр. дело № 3663/2015 год. по описа на РС-Варна не е
приключило. Постановено е решение по в. гр. дело № 203/2019 год. на ОС-Варна,
което е допуснато до касационно обжалване с Определение № 348/26.06.2020 год.
по гр. дело № 4724/2019 год. на ВКС на РБ, ГК, Второ г. о.
С молба с вх. № 262749/28.07.2020 год. по рег. на ОС-Варна, ищцата М.А.Ф.
*** (настоящ въззивник) е поискала да се допусне
обезпечение на предявения от нея против В.И.И. (М.)***
иск по чл. 61 ЗЗД за заплащане на сумата от 654, 53 лева, представляваща следващата се на ответника, съразмерна на правото му на собственост
в общите части в сградата
на ул. «Черни връх» № 15 в гр. Варна, част от разходите, направени от
ищцата в общ размер на 4 415, 50 лева за узаконяване на сградата с
идентификатор 10135.1501.326.1, находяща се в
поземлен имот, в гр. Варна, ул. „Черни връх” № 15, съставляващ УПИ X-7, в кв.
325 на 9 микрорайон по плана на града и за привеждането на сградата в
съответствие с одобрените
проекти, предприети от ищцата в свой и в чужд интерес, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху претендираната
сума от 654, 53 лева, считано от предявяване на иска – 18.11.2015 год. до
окончателното и́ изплащане, чрез налагане на обезпечителна мярка „ЗАПОР“
върху банковата сметка на ответника В.И.И. (М.)*** с IBAN: ***.
Съдът съобрази следното:
Исковото производство пред РС-Варна е образувано по предявени субективно
и обективно кумулативно съединени искове, изменение на които е допуснато в съдебно заседание на 30.11.2016 г. и на 05.07.2017 год., както следва:
1) от М.А.Ф. за осъждане на Т.Д.И.
да заплати на ищцата сумата
от 817, 29 лева, представляваща съответна
на правото на собственост
на ответницата в сградата
на ул.»Черни връх» № 15 в гр. Варна
част от разходите, направени от ищцата в
общ размер на 4415, 50 лева за узаконяване на сграда с идентификатор
10135.1501.326.1, находяща се в поземлен имот, в гр.
Варна, ул. „Черни връх” №15, целият с площ 302,00 кв. м., съставляващ УПИ X-7,
в кв. 325 на 9 микрорайон по плана на града, а по КК с идентификатор
10135.1501.326 и за привеждането й в съответствие с одобрените проекти,
предприети от ищцата в свои и в чужд интерес, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 18.11.2015г. до окончателното изплащане.
2) от М.А.Ф. за осъждане на П.Т.М. да
заплати на ищцата сумата от
777, 12 лева, представляваща съответна
на правото на собственост
на ответника в сградата на ул.»Черни връх» № 15 в гр.Варна част от
разходите направени от ищцата в общ
размер на 4415,50 лева за узаконяване на сграда с идентификатор
10135.1501.326.1, находяща се в поземлен имот, в гр.
Варна, ул. „Черни връх” №15, целият с площ 302,00кв.м., съставляващ УПИ X-7, в
кв. 325 на 9 микрорайон по плана на града, а по КК с идентификатор
10135.1501.326 и за привеждането й в съответствие с одобрените проекти,
предприети от ищцата в свои и в чужд интерес, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 18.11.2015г. до окончателното изплащане.
3) от М.А.Ф. за осъждане на В.И.И. (М.)
да заплати на ищцата сумата
от 654, 53 лева, представляваща съответна на правото на собственост на ответника в сградата на ул.»Черни връх» № 15 в гр.Варна част от
разходите направени от ищцата в общ
размер на 4415,50 лева за узаконяване на сграда с идентификатор
10135.1501.326.1, находяща се в поземлен имот, в гр.
Варна, ул. „Черни връх” №15, целият с площ 302,00кв.м., съставляващ УПИ X-7, в
кв. 325 на 9 микрорайон по плана на града, а по КК с идентификатор
10135.1501.326 и за привеждането й в съответствие с одобрените проекти,
предприети от ищцата в свои и в чужд интерес, ведно със законната лихва върху
горната сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
18.11.2015г. до окончателното изплащане.
В
исковата молба ищцата М.Ф. е навела следните твърдения: Заедно с ответниците са собственици на отделни самостоятелни обекти
в сграда, находяща се в гр. Варна, ул. ”Черни връх”
15, построена в имот с идентификатор 10135.1501.326 по КК на гр.Варна. Ищцата е
собственик на апартамент № 10, ап. № 11, ведно с 20, 50 кв. м. ид. части от от поземления имот,
в който е построена сградата. Ответницата Т.И. е собственик на апартамент № 6,
гараж № 3, офис „А” и маза № 8, както и на 14 кв. м. ид.
части от дворното място; ответникът П.М. е собственик на ап. № 4, офис № 5, гараж № 1, мази № 1 и №
11, както и на 74 кв. м. ид. части от дворното място,
а ответникът В.И. е собственик на ап. № 9, гараж № 2, маза № 10 и на 74 кв. м. ид. части от дворното място. Във връзка с изпълнение на
предписание на главния архитект на район Одесос, община Варна от 31.10.2011г.
са предприети действия по привеждане на сградата в съответствие с приетите
проекти, като е следвало да се премахнат плътните парапети и да се заменят с
ажурни; да се премахнат част от покривните плочи и страниците на средните
капандури, да се премести надзид така, че да не
излизат от ограничителния лъч под наклон 2:1. За изпълнение на гореописаните
работи са извършени разходи за труд и
материали, както и за заверка на копия и планове, изготвяне на конструктивни
становища, заплащане на такси за съгласуване. За заплащане на разходите,
свързани с узаконяването на сградата и привеждането й в съответствие с
одобрените проекти чрез извършване на СМР, ищцата е заплатила по доверителна
сметка, открита на името на Петя Ганева сумата от 4415, 50 лева. Твърди, че
действията са предприети със знанието и съгласието на ответниците
в общ интерес, като впоследствие последните са се отказали от извършването им и
не са заплатили припадащата им се част от разходите.
В
съответствие с наведените твърдения са и отправените искания – за осъждането на
всеки един от ответниците да заплати на ищцата
посочените по – горе суми, съставляващи съразмерни на правото на собственост
на всеки един от ответниците
в общите части в сградата
на ул. «Черни връх» № 15 в гр. Варна, части от разходите, направени от
ищцата в общ размер на 4 415, 50 лева за
узаконяване на сградата с идентификатор 10135.1501.326.1, находяща
се в поземлен имот, в гр. Варна, ул. „Черни връх” № 15, съставляващ УПИ X-7, в
кв. 325 на 9 микрорайон по плана на града и за привеждането на сградата в
съответствие с одобрените
проекти, ведно със законната лихва върху всяка една от претендираните
суми, считано от предявяване на исковете – 18.11.2015 год. до окончателното им
изплащане.
В срока
по чл.131 от ГПК са депозирани писмени отговори от ответниците
Т.И., П.М. и В.М..
Ответниците Т.И. и П.М. са оспорили исковете като неоснователни.
Навели са следните твърдения: Сградата, във връзка с която ищцата претендира процесните суми, е незаконно построена в собствения им
имот, поради което през 2015 год. е предприета процедура по премахването й.
Никой държавен или друг орган не им е вменявал в задължение да извършват
действия и СМР по незаконния строеж, нито пък те са заявявали воля пред ищцата
за това. Описаните в исковата и уточняващата молби действия и СМР са били
предприети във връзка с премахването на незаконно извършено от ищцата
строителство на последния жилищен етаж, за което те не отговарят. Считат
исковете против всеки един от двамата за неоснователни и настояват за
отхвърлянето им.
Ответникът В.И. е изразил становище, идентично на другите
двама ответници. Посочил е, че сградата в имота е незаконна и подлежи на премахване,
както и че не е заявявана воля за извършване на разходи за узаконяването й.
Настоява за отхвърляне на предявения срещу него иск и за присъждане на
разноски.
Съгласно чл. 389, ал. 2 от ГПК
обезпечение се допуска по всички видове искове. Обезпечителна нужда е налице,
когато без допускане на обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се
затрудни осъществяването на правата му по едно бъдещо позитивно за него решение
– чл. 391, ал. 1 от ГПК. Освен това преценката за наличие на обезпечителна
нужда се извежда и от накърненото или заплашено материално право и поисканата
обезпечителна мярка. Наред с обезпечителната нужа,
нормата на чл. 391, ал. 1 ГПК кумулативно предвижда и искът, чието обезпечение
се претендира, да е подкрепен с убедителни писмени доказателства (чл. 391, ал.
1, т. 1 ГПК) или ако бъде представена гаранция в определен от съда размер
съгласно чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД – чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК.
В случая искът е процесуално допустим. Искът е осъдителен – за заплащане
на парична сума, от което следва, че е налице и обезпечителна нужда, предвид и
поисканата обезпечителна мярка и вида и характера на предявения иск. Обезпечителната
мярка е подходяща, с оглед накърненото субективно право, чиято защита се търси
с предявения иск.
Събраните към момента доказателства, както и висящността
пред ВКС на РБ на делбеното производство, което е
обуславящо спрямо предявения от М.А.Ф. против В.И.И. (М.) осъдителен иск с правно основание чл. 61 ЗЗД, чието
обезпечаване се настоява,
не обосновават извод, че предявеният
иск е подкрепен с убедителни писмени доказателства по
смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК.
Поради това и обезпечение на предявения от М.А.Ф. против В.И.И. (М.) осъдителен иск с правно основание чл. 61 ЗЗД за заплащане
на сумата от 654, 53 лева следва
да се допусне при условията
на внесена от ищцата гаранция в размер на 100 лева.
Водим от
горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявения от М.А.Ф. ЕГН ********** ***. «Добрева
чешма» № 510-1699 срещу В.И.И.
(М.) ЕГН ********** *** иск с правно
основание чл. 61 ЗЗД за заплащане на сумата от 654, 53
лева, представляваща съответна на правото на собственост на ответника в сградата на ул. «Черни
връх» № 15 в
гр. Варна част от разходите направени от ищцата
в общ размер на 4415,50 лева за узаконяване на сграда с идентификатор
10135.1501.326.1, находяща се в поземлен имот, в гр.
Варна, ул. „Черни връх” №15, целият с площ 302,00кв.м., съставляващ УПИ X-7, в
кв. 325 на 9 микрорайон по плана на града, а по КК с идентификатор
10135.1501.326 и за привеждането й в съответствие с одобрените проекти,
предприети от ищцата в свои и в чужд интерес, ведно със законната лихва върху
горната сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
18.11.2015г. до окончателното изплащане, КАТО
НАЛАГА обезпечителна мярка „ЗАПОР“
върху банковата сметка на ответника В.И.И. (М.) ЕГН **********
*** в „Банка ДСК“ ЕАД, със седалище гр. София, с IBAN: ***, до размера на
сумата от 654, 53 лева, ПРИ УСЛОВИЯТА НА ВНЕСЕНА от ищцата М.А.Ф. ЕГН ********** ***. «Добрева
чешма» № 510-1699 ГАРАНЦИЯ В РАЗМЕР НА СУМАТА ОТ 100 ЛЕВА (СТО ЛЕВА) по сметка на ОС-Варна.
Да се
издаде обезпечителна заповед след представяне на доказателства за
внесената гаранция.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския апелативен
съд в едноседмичен
срок, който за молителя тече
от връчването му, а за ответника
– от деня, в който му е връчено
съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния
изпълнител.
Председател:
Членове:1.
2.