РЕШЕНИЕ
№ 424
гр. Бургас, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20252100500651 по описа за 2025 година
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК,образувано по
жалбата на С. К. К. с ЕГН ********** от ****, чрез адв. Р.Диев от АК-Бургас, със служебен адрес
за призоваване: гр.Бургас, ул.“Ген. Гурко“ №7Б, ет.4, офис 10, против Решение №2761/ 20.12.24г.
постановено по гр.д.№2212/24г. по описа на РС-Бургас, с което са уважени исковете, заявени от
ищците Н. А. Б. и А. В. Б.- двамата от ***** чрез адв. М. Илчева- Тодорова- с адрес на дейност:
гр.Бургас, ул.“Иван Шишман“2.
Жалбата сочи решението в атакуваните части за неправилно.Конкретно се излагат следните
съображения:
Нарушено е правото на защита на жалбоподателя, т.к. не е била уважена от
първоинстанционния съд молбата му за отлагане на делото поради служебната ангажираност на
защитаващия го процесуален представител, осуетило възможността за оспорване на експертното
заключение, явяващо се основно доказателство, на което е изградил крайните си правни изводи по
казуса първоинстанционният съд. Във водено аналогично производство заключението било
успешно оспорено с изготвянето на нова експертиза от друго вещо лице, но в настоящото на
страната не е дадена такава възможност .
Оспорва се и доказателствената сила на протокол от 06.03.24г., изготвен без участието и
знанието на ответника, възприет напълно безкритично от съда, въпреки оспорването му от
ответната страна..Съставителите на протокола се сочат за заинтересовани, освен това за непосетили
имота на ответника лица.
1
В пълно противоречие с практиката на ВКС е според въззивника и уважаването на
заявената претенция за пропуснати ползи от наем на имота. Сочи се, че по делото липсват
доказателства за сключен от страната договор за наем, а съдът е приел претенцията за обезщетение
за основателна в поискания размер само на база предположения.
Не било посочено и доказано в какво се изразява бездействието на ответника, какво
собствено задължение той не е изпълнил, за да бъде ангажирана отговорността му спрямо
твърдящият увреждането, нито причинно- следствената връзка, изискуема от чл.45 ЗЗД между
поведението на дееца и увреждането на пострадалия.Претенцията се счита неоснователна, т.к. не са
налични изискуемите за уважаването й и посочени в хипотезата на чл.45 ЗЗД предпоставки за
дирене на отговорност за имуществени вреди.
Според въззивника е останал недоказан и искът за обезщетение от причинени на ищеца
неимуществени вреди в размер от 1000лв.. Изискуемото в тази връзка пълно и главно доказване не
е било осъществено от носещата тежестта за това ищцова страна.Съдът се бил произнесъл
положително по така заявената претенция, стъпвайки само на предположения и недоказани
твърдения.
В обобщение се моли за отмяна на неправилното съдебно решение в обжалваните части и за
произнасянето на друго от въззивния съд, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени като
недоказани и поради това неоснователни.
Направено е и доказателствено искане- за назначаването на нова съдебно- техническа
експертиза по делото, която да се изготви по поставените в първа инстанция въпроси, но от друго
вещо лице, т.к. направените дотук технически констатации се оспорват като неправилни. Моли се
да бъдат допуснати до разпит и двама свидетели при режим на довеждане, които да оборят
твърденията на ищците, че течът се дължи на противоправното поведение на ответника.
Приложено е за сведение копие от експертното заключение на инж. К.Доневски по гр.д.№2211/24г.
на БРС, касаещо щетите, причинени от същия източник на съседен обект.
БОС е оставил без уважение исканията, като преклудирани.
В отговора на въззивната жалба са изложени съображения за неоснователност на
въззивната жалба и въведените с нея оплаквания за неправилност на постановеното от първата
инстанция съдебно решение в осъдителните му части.
Изразява се съгласие с аргументите на съда да отхвърли отправената му молба за отлагането
на делото, като се акцентира върху липсата на изискуемите от хипотезата на чл.142, ал.2 от ГПК
предпоставки за това. Няма според страната непредвидено обстоятелство, което да попречи за
явяването на ответника и неговия процесуален представител в проведеното по делото пред РС
заседание на дата 26.11.24г. от 10 ч.Адв. Диев е присъствал на предходното заседание по делото,
проведено на 01.10.24г. и не е възразил срещу насрочването на следващото заседание за дата
26.11.24г. Връчването на призовките за заседанията по делата в Царевски РС е станало на 11.11.24г.,
т.е. след като представителят вече е бил уведомен за насрочването на второто открито заседание по
настоящото дело пред РС-Бургас. От това следвала възможността адв. Диев да поиска отсрочване
на четирите административно наказателни дела от ЦРС за следваща дата или да организира
защитата на доверителя си пред БРС по друг начин, който няма да злепостави интересите му, но не
можел с горните аргументи да обоснове искане за отлагане на гражданското производство пред
БРС.
Възразява се и срещу оспорването на доказателствената сила на протокола от 06.03.24г.,
2
съставен от представители на дружеството-управител на етажната собственост, които не са
заинтересувани от изхода на делото, като страната се позовава и на гласните доказателства,
събрани по делото. Уповава се и на констатациите, направени с експертното заключение,
установило щетите, възстановителната им стойност, както и причинно следствената връзка между
тях и противоправното поведение на ответника деликвент, от чийто имот се причинява
наводняването в този на ищците.
Възразява се и срещу относимостта на доводите, изнесени срещу основателността на иска за
обезщетяването на неимуществени вреди в размер от 1000лв., претендирани от ищеца, като се
подчертава, че жалбата касае осъдителните части на крайния съдебен акт, а по отношение тази
претенция е постановен отхвърлителен диспозитив.
В заключение се моли за потвърждаване на съдебното решение в обжалваните осъдителни
части.
Проверката на БОС по чл.267 от ГПК е посочила жалбата за редовна и допустима, а тази
по чл.269 от ГПК определя обжалваното решение като валидно и допустимо.
По съществото на спора, в отговор на изнесените в жалбата оплаквания за неправилност
на решението, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на
закона, съдът приема за установено от фактическа и правна стрА. следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по повод искова молба, уточнена с
молби от 16.04.2024 г. и от 22.04.2024 г., подадена от Н. А. Б., ЕГН: ********** и А. В. Б., ЕГН:
**********, двамата с адрес: ****, чрез адв. М. Илчева-Тодорова, съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„Иван Шишман“ № 2, срещу С. К. К., ЕГН: **********, с адрес: ****, с която се претендира
осъждане на ответника да заплати солидарно на ищците следните суми: 3000 лв. - представляващи
стойността на необходимите строителномонтажни работи(СМР), които следва да бъдат извършени
за отстраняване на причинените имуществени вреди в собствения им апартамент; 4000 лв.
обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи /невъзможност за отдаване
под наем на имота в периода 2021 г. - 2024 г./ и сумата от 1000 лв. - обезщетение за неимуществени
вреди, представляващи причинени болки и страдания от състоянието на имота, ведно със законната
лихва върху всяка от сумите, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане, както и
да бъде осъден ответникът да отстрани възникналия теч в собствения си имот.
Претенциите се обосновават в исковата молба с твърдението, че ищците са съсобственици
на ателие № 1, находящо се в гр. Бургас, ул. „Климент Охридски“ № 41, ет. 1, с площ от 49,85 кв.м,
състоящо се от входно антре, дневна-кухня-трапезария, спалня, баня с тоалетна и тераса, ведно с
избено помещение № 13 с площ от 2,82 кв.м и съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж, придобито с Нотариален акт, вписан в Служба по вписванията -
Бургас под № 152, том 61, вх. рег. № 18898, дело № 15122/18.12.2008 г.по време на сключения от
тях брак в режим на съпружеска имуществена общност (СИО). Същевременно ответникът бил
собственик на ателие № 2, находящо се на етажа над имота на ищците. Навеждат се оплаквания за
влошаване на състоянието на имота им поради образуван теч в кухнята и санитарния възел в имота
на ответника, вследствие на което мазилката на тавана на банята и на хола в ищцовия имот била
паднала и била оголена бетонната плоча и арматурата. Това създало опасност и от засягане на
електрическата мрежа. В имота на ответника живеела дъщеря му, но многократно отказвала да
окаже съдействие за допускане на майстори в него за отстраняването на проблема.
Влошеното състояние на имота довело до невъзможност ищците да го използват, в т.ч. и да
3
го отдават под наем, поради което претендират обезщетение за причинените им имуществени вреди
- пропуснати ползи от възможното получаване на наемно възнаграждение.
На 06.03.2024 г. ищците и управителя на Етажна собственост извършили оглед на имота и
съставили протокол за щетите, като на посочения ден отново не получили нужното съдействие от
дъщерята на ответника. Направили опит за доброволно уреждане на отношенията с ответника чрез
изпращане на покана на 14.03.2024 г. с предоставен 7-дневен срок за изпълнение, което не дало
резултат.
С оглед горното ищците инициирали настоящото съдебно производство.
В отговора си на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 от ГПК, ответник К.
оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни, включително по размер.
Ответникът признава, че е собственик на процесния имот ателие №2, находящо се на втория етаж в
сградата, в която имат самостоятелен обект и ищците,както и това, че дъщеря му ползва ателието.
С оглед правната квалификация на претенцията и ако тя се възприеме като такава по чл.50 от ЗЗД,
ответникът счита, че по делото следва да бъде пасивно ангажирана и неговата дъщеря. Отрича
причинно- следствената връзка между собственото си поведение и твърдения от ищците
противоправен резултат и вреди. Намира обстоятелството, че имотът му се намира над този на
ищците, за недостатъчно да обоснове, че неизправността в неговия имот е източник на водния теч
и уврежданията в този на ищците; оспорва причинната връзка между заявените вреди и
собственото си поведение. Излага подробни съображения за недоказаност на претенциите, като
навежда твърдения, че причинените течове не се дължат нито на неговото поведение, нито на
неизправност на инсталации в имота му.Само предположение за такава причинно – следствена
връзка били недостатъчни да обосноват иска за обезщетение и за възстановяване изправността на
инсталациите в имота.
Молил е за отхвърляне на предявените искове.
С решението си първоинстанционният съд е счел неоснователна претенцията за
присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди- болки и страдания от
състоянието на имота в размер на 1000лв., ведно със законната лихва за забава и я е отхвърлил.
Счел е за основателни останалите два иска за обезщетение на претърпените от ищците
имуществени вреди, като този за стойността на ремонтните работи, необходими за отстраняване на
претърпените имуществени вреди в ателие №1 е уважен частично- в размер от 1453лв., ведно с
лихва за забава от подаването на исковата молба, а този за осъждането на ответника да предприеме
необходимите действия по осъществяване на ремонта за отстраняването на теча по водната
инсталация в собствения си имот е уважен изцяло. Съдът е приел защитните възражения на
ответната страна срещу последните два иска за неоснователни.
Предмет на настоящото производство са осъдителните части от съдебното решение.
Въззивният съд споделя крайните правни изводи на първата инстанция за
основателност на иска за обезщетение на имуществените вреди, причинени в ателие №1 , в размер
от 1453лв., но намира за изцяло неоснователни останалите два иска- за обезщетение за
претърпените пропуснати ползи в размер от 4000лв. заради създадената чрез лошото физическо
състояние на имота невъзможност на собствениците-ищци да го отдават под наем в периода от
2021г.до 2024г., ведно със законна лихва за забава върху главницата,както и този за осъждането на
ответника да възстанови канализационната система в собствения му имот.
Съображенията на съда за това са следните:
4
Предявените в производството обективно кумулативно съединени осъдителни
искове(уточнени и с допълнителна молба от 16.04.24г.),които въззивният съд разглежда, са три. Два
от тях са правно основание чл.45 от ЗЗД-този за присъждането на обезщетение за възстановяване
на имуществените вреди в имота на ищците(уважен частично,ведно със законна лихва за забава) и
този за пропуснатите ползи заради неотдаването на увреденото ателие №1 под наем, а искът за
осъждането на ответника да възстанови изправността на канализационната инсталация в имота си,
за да преустанови увреждането на ателието под него, е негаторен, с правно основание чл. 109 ЗС.
Фактическата обстановка по делото,релевантна за споровете, е безспорно установена
от първата инстанция за следните обстоятелства: ищците и ответникът са собственици съответно
на ателие №1 (първите) и ателие№2(вторият); недвижимият имот на ответника е ателие, което се
ползва от неговата дъщеря(фактите са обявени за безспорни от РС в доклада му). Ателието на
ответника е преустроено и се ползва като жилище, в което са поставени кухненска мивка и
пералня. Правата на ищците над ателие №1 са придобити в режим на СИО, установимо с
представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 139, том X, рег.
№ 9186, дело № 1822 от 18.12.2008 г. на нотариус Ат. Димов и от удостоверение за сключен
граждански брак. Ателието на ответника се намира над това на ищците, като и двете са в сграда с
адрес: гр. Бургас, ул. „Климент Охридски“ № 41.
Съгласно представено уведомление от ищците до ответника от 13.03.2024 г.,връчено му
лично на 14.03.24г.,той е известен за наличието на теч в имота им и е поканен за осъществяване на
контакт и доброволно уреждане на възникналия между тях спор в 7-дневен срок.
От показанията на разпитания пред първа инстанция свидетел П.С.С., чиято строителна
фирма е построила през 2009 г. сградата, в която се намират ателие № 1 и ателие № 2 се установява,
че 10-годишният гаранционен срок е изтекъл безпроблемно, но преди около пет години ищецът му
се бил обадил и му показал щетите по имота си в банята и кухненската част. Свидетелят сочи, че с
времето пораженията се разраснали и през м. март т. г.,когато отново бил в ателието, състоянието
му било „плачевно“, тъй като от мазилката били паднали парчета, а таванът на банята бил набъбнал
от влагата. Още при първото си посещение в имота С. посъветвал ищеца да се свърже със съседа
си- ответника, тъй като преценил, че причината за увреждането не била свързана със самото
строителство.Ищецът му заявил, че вече е опитал да осъществи контакт със собственика на другото
ателие, но безрезултатно. Свидетелят сочи, че имотът бил ползван около 10 години, но поради
състоянието му от около пет години не бил ползван, като ищецът даже искал да го продава, т.к. се
опитал да го предложи под наем, но при извършените огледи потенциалните наематели не го
харесали.
Спори се, че състоянието на имота на ищците може да се счете за установено с
представения по делото протокол от 06.03.2024 г., изготвен при извършен оглед на ателие №1 и на
апартамент № 4 (собственост на трето за спора лице – г-жа К. М.), подписан от собствениците на
посочените обекти и от представители на управителя на ЕС-„БИ ЕЙЧ ПИ ПАРТНЕРШИП“
ЕООД.Документът се сочи за такъв без правна стойност, т.к. не е съставен от компетентни лица, без
участието на ответника и част от създателите му са заинтересувани лица.
Предвид оспорването на причинно-следствена връзка между поведението на ответника и
вредите в имота на ищците, се считат за оспорени и констатациите на експертизата от първа
инстанция, че течът в процесното ателие е в следствие на неизправни източници – отводнителни
тръби, тоалетно гърне, подов сифон в ателието, собственост на ответника.
5
Не се спори по останалите констатации на експерта, а именно за обема на вредите: в
тоалетната и банята - олющена боя, подкожушена шпакловка и паднала мазилка,в дневна-кухня-
трапезарията в един от ъглите - олющена боя и подкожушена шпакловка в радиус от 1,30 м., както
и за стойността на необходимите за отстраняването на тези вреди СМР - в размер от 1453 лв. без
ДДС.Експертът е определил и средният месечен наем по години за процесното ателие – за 2022 г. –
376,65 лв. месечно, за 2023 г. – 418,50 лв. месечно и за 2024 г. – 465 лв. месечно.
По спорните доказателства и факти БОС приема следното:
На първо място съдът преценява, че оспореният протокол е частен документ, имащ
материална доказателствена сила само за съставилите го ищец и трети за делото лица, които не са
страна в производството. Съставителите на документа не са експерти, притежаващи специални
знания,назначени от съда, нито държавни органи, в чиито правомощия е установяването на
материални щети, поради което съдържанието му не обвързва ответника и не може да му бъде
противопоставено. Описаното в протокола състояние на имота на ищците при извършен оглед не
ангажира и съда, т.к. в съдебното производство тези обстоятелства подлежат на установяване със
свидетелски показания или чрез заключението на експерт – техническо лице. Специалните знания
на последното могат да установят също дали има причинно-следствена връзка между състоянието
на кА.лизацията в имота на ответника и вредите в имота на ищците, констатирани от огледа на
експерта и от свидетелските показания.
Въззивният съд намира, че няма основание да отклони констатациите на експертизата от
първа инстанция по горните спорни въпроси, т.к. изводите са мотивирани от вещото лице и се
подкрепят и останалите доказателства по делото.
С оглед това БОС намира за доказани твърденията на ищцовата страна за причинени на
имота й имуществени вреди, представляващи обрушване на места на бетонната плоча и част от
армировката, олющена боя по целия таван, подкожушена шпакловка и паднала мазилка, които се
определят като последица от наводнения. Според експерта по тавана на ателие №1 се забелязват
също изсъхнали тъмни петна от мухъл и плесен, което предполага, че наводняването е овладяно и
прекратено.
Констатирано е от експерта,че при посещението на имота за оглед, ателие №1 е необитавано
и в него няма монтирани кухненска мивка и пералня. В ъгъла, граничещ с банята и апартамент №4
се виждат изсъхнали следи – олющена боя, подкожушена шпакловка по тавана и стените в радиус
от 1,30м. Обяснява се от вещото лице,че стените на банята в ателие №1 са облицовани с фаянсови
плочки и т.к. навлязлата вода се насочва към местата, където може да премине без съпротивление,
се е появила влагата в ъгъла на съседното помещение- дневна – кухня- трапезария на ателието.
Установено е, че за причиняването на констатираните вреди в имота на ищците е било необходимо
продължително време.
Ведно с това се констатира, че в находящата се над ателие №1 дневна- кухня-трапезария на
ателие №2, разположението на кухненската мивка и пералнята е в отклонение от одобрения
проект, а в неустановено време има осъществена подмяна на отводните тръби на кухненската
мивка и пералнята; в банята с тоалетна е бил извършен ремонт на подовия сифон и на монтажния
възел от ПВЦ на тоалетното гърне, установено е само частично нарушено уплътнение на
тоалетното гърне към подовата настилка, а и вертикалната инсталационна шахта около
водомерния възел към датата на огледа(13.09.24г.) е суха.
При горните данни вещото лице е заявило, че т.к. течът е преустановен, констатираните в
6
имота на ищците вреди са вероятен резултат от навлажняването на подовата плоча в ателие №2 от
неизправни източници: отводни тръби,тоалетно гърне, подов сифон, т.к. бетоновата плоча е
порьозна ,притежава пропускливост при наводняване и пропуска вода.
БОС възприема този краен фактически извод,защото по делото няма данни за други
източници на теч, които да увредят намиращия се един етаж по- ниско от имота на ответника обект
на ищците и след като общата вертикална инсталационна шахта за водни и канализационни
проводи,преминаваща през имота на ответника е суха.В косвена подкрепа на този извод са и
констатациите за вече извършени,макар неизвестно кога, допълнителни ремонти по канализацията
в ателие №2, а и конкретните, последователни и относими към спора показания на св. С., който
също намира пряка причинна връзка между теча от отводнителната система в имота на ответника и
уврежданията, констатирани в имота на ищците, репарация за които се дири по делото.
Горните изводи не стъпват на предположения, а на технически обосновани и потвърдени от
опитните правила причинно – следствени връзки между установените по делото факти.
Съдът не намира за основателни също така и възраженията на жалбоподателя, че е бил
лишен да упражни правото си на защита в процеса и конкретно от възможността да оспори
констатациите от заключението на експерта, установяващи причинно – следствена връзка между
неизправната отводнителна инсталация в имота му и нанесените върху стените и тавана в имота на
ищците увреждания.
Видно от протокола за първото проведено по делото открито съдебно заседание пред
РС(01.10.24г.) е, че ответникът е бил представляван от адв. Д., който без възражение е приел
уведомлението за следващата дата на делото(26.11.24г. от 10.00 часа).Молбата за отлагане на това
заседание поради ангажираността на адвоката по други четири административно наказателни дела
в РС-Царево- за 26.11.24г., насрочени съответно за 9.00ч.,9.30ч., 9.45ч. и 10.00 часа, е била подадена
пред РС-Бургас на 19.11.24г., при положение, че от призовките, приложени в тази връзка като
оправдателен документ е видно да са изпратени на адвоката на стрА.та по четирите АНД на
23.10.24г. и да са получени според възприетото от БРС на 11.11.24г. Не на последно място следва да
се съобрази, че самото заключение, което се оспорва с жалбата, е депозирано в съда по- рано от
молбата-на 18.11.24г.,следователно както въпросите към експерта, така и възраженията срещу
констатациите му са можели да бъдат поставени в писмен вид. Иначе казано, щом като служебният
ангажимент на адвоката пред ЦРС е възникнал след поетия по делото пред БРС такъв, по- късният
би следвало да се съобрази с по-ранния, а не обратното, още повече, че до датата на второто
заседание адв. Д. е имал достатъчно време да организира представителството на доверителя си
пред БРС, така че да не накърни правото му на защита и без да участва в процеса.
При това положение според настоящия състав няма основание както спорът за
достоверността на експертизата да се пренася пред БОС,защото е несвоевременно повдигнат, така
и възраженията на страната да послужат като повод за назначаване на нова експертиза.Само за
пълнота на изложението съдът отбелязва, че в противовес на съображенията на жалбоподателя,
представената от него техническа експертиза, назначена в друго производство, но касаеща същия
теч, не подкрепя въведените възражения за необоснованост на приетото от БРС заключение по
делото, нито искането за допускане на друга експертиза.
На база така изяснената фактическа обстановка съдът възприема следните правни
изводи:
Искът за имуществено обезщетение, като парична равностойност на СМР,дължими за
7
поправка на вредите,настъпили в собствения на ищците обект,е доказан по своето основание,
когато са изпълнени всички изисквания и са налични всички кумулативно предвидени в хипотезата
на чл.45 от ЗЗД елементи- от обективна страна: действие или бездействие от страна на ответника,
което е противоправно по своя характер; причинени на ищеца вреди и причинно следствена връзка
на същите с горното поведение, като субективният елемент – вина- се презюмира от закона, макар
презумпцията да е оборима.
В случая поведението на ответника е в нарушение на изискуемото от чл.45 ЗЗД правило да
не се вреди другиму, защото от една страна експертизата констатира поставянето на кухненска
мивка и пералня в ателие №2 не на предвидените за това места(незаконно преустройство), а от
друга е установила компрометиране на отводнителната система на мивката и пералнята, на
тоалетното гърне и сифона в банята. Последното състояние е изисквало активното поведение на
собственика на обекта да премахне причината за теча на отходни води и да поправи
компрометираната канализационна система.
Както свидетелят по делото, така и поканата до ответника сочат,че ищците са проявили
активност да го уведомят за проблема с канализацията. Обаче ответникът през дълъг период от
време( около пет години според показанията на св. С.) не е предприемал активни действия в насока
поправка на причината за теча, от което са последвали установените от вещото лице в
заключението му и от свидетеля вреди.
Следователно вредоносното за ищците поведение от страна на ответника е доказано.
Имуществените вреди, реално претърпени от ищците, също са установени както от
показанията на св. С., така и от констатациите на вещото лице, което при това е оценило и
стойността на СМР необходими за възстановяването на тези щети.
Според БОС причинно – следствената връзка между горните две величини е оспорвА.
напълно неоснователно от ответната страна, т.к. се установява от техническата експертиза и не се
опровергава от никакво друго доказателство в производството, тъкмо обратно- констатациите се
потвърждават от останалите данни, които са еднопосочни и не позволяват предположение за други
източници на увреждане и възможни варианти за причиняването й извън компрометираната
канализация в ателие №2.
Вината на деликвента в случая се счита установена, предвид законовото предположение за
нея, т.к. въобще не е оспорена от ответната страна, нито надлежно опровергана по делото.
При наличието на всички изискуеми от закона кумулативни предпоставки в хипотезата на
чл.45 от ЗЗД, претенцията за обезщетение, представляващо стойността на дължимите за
поправката на щетите СМР в размера, определен от експертното заключение, се явява основателна
за сумата, присъдена с решението на БРС по делото.Предвид забавата, е дължима и законна лихва
върху главницата от подаването на исковата молба, до изплащането й.
Поради съвпадението на правните изводи на двете съдилища по спора, решението на БРС в
посочената част следва да бъде потвърдено.
Според БОС обаче е неоснователна претенцията за присъждането на обезщетение от
4000лв., ведно със законна лихва за закъснение, считано от подаването на исковата молба, т.к.
само намерението за сключване на наемен договор за процесния имот или отказът да се наеме
ателието от разгледали го кандидати не е основание за репарации.
В ТР 3/13.01.2023 г. по ТД 3/2021 на ОСГТК на ВКС е изрично заявено, че понятието
8
„пропусната полза“ не е дефинирано в гражданския закон, но в правната теорията и съдебната
практика се приема, че представлява неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора,
респективно на третото лице, увредено от деликта, като на обезщетяване подлежат само реалните
вреди, т.е. правото на обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди, а не за
предполагаемите или хипотетични такива, тъй като това може да доведе до неоснователно
обогатяване.
В същото ТР се приема, че възможността за увеличение на имуществото на увреденото от
деликта лице сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната полза.
Трябва да се установи, че последната е щяла да бъде реализирА. сигурно, което подлежи на
доказване с обективни факти от действителността, предпоставящи получаването на такова
увеличение, чието осъществяване обаче е било осуетено от поведението на деликвента. Поддържа
се, че правото на обезщетение не може да почива на логическото допускане за закономерно
настъпване на увеличението, в какъвто смисъл е и решението на ОСГТК на ВКС по ТД № 3/2012
г.
Съобразявайки горното, съдът преценява, че в случая няма никакви твърдения нито
конкретни данни за сключени от ищците наемни сделки, които да не са били изпълнени, т.к. течът е
попречил на наемодателите да осигурят уговорените с наемателите условия и вид, в който да им
предоставят за възмездно ползване имота.Следователно претенцията за присъждането на
обезщетение за пропуснати ползи от 4000лв. ведно със законна лихва за закъснение, е
неоснователна и не следва да бъде уважена.
Тъй като първоинстанционният съд е постановил обратното, решението му следва да бъде
отменено в тази част и вместо него БОС да се произнесе по същество, като отхвърли иска.
Според настоящия състав е неоснователна и негаторната претенция на Б.и по чл.109
от ЗС, диреща възстановяване на кА.лизационната инсталация в имота на ответника, т.к. видно от
техническата експертиза, нейната неизправност има за последица течове на отходни води,
овлажняващи и рушащи имота на ищците,т.е пречещи им да използват собствеността си в пълен
обем.
Успешното провеждане на иска по чл.109 от ЗС изисква освен ищецът да е собственик, още
да докаже, че упражняването на вещното му право в пълен обем е смутено или осуетено от
пречещите действия или бездействия на трети лица,които трябва да бъдат отстранени.
В случая няма спор, че ищците са собственици на увреденото ателие, а причинната връзка
между настъпилите в имота щети и течът от нарушената канализация в имота на ответника са
установени от доказателствата по делото. Обаче също така от експертизата в процеса е видно, че
следите в ателие №1 са не от съществуващ сега, а от стар, вече преустановен теч, че инсталацията,
която го е предизвикала поради неизправност е била ремонтирана в неустановено време,
следователно няма основание ответникът да бъде осъден да я ремонтира и възстановява с
настоящото решение.След като това е така и не се налага извършването на действия по
отстраняването на причината за наводняването, претенцията по чл.109 от ЗС в този смисъл следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Тъй като решението на първата инстанция в тази част е противоположно на изводите на
БОС, то следва да бъде отменено и вместо това въззивният съд да се произнесе по същество в
съответствие с горните изводи.
По държавната такса: БОС констатира, че в първата инстанция е събрана държавна такса
9
за исковете в размер от общо 620лв., като 320 лв. от тях са за облигационните претенции и 300лв. –
за тази по чл.109 от ЗС.
При подаването на жалбата администриращият съд е поискал от въззивника да внесе
държавна такса по сметка на БОС в размер от 109,06лв., изчислена на база облигационните искове,
произнасянето по които е предмет на въззивен контрол. По жалбата против решението на БРС
касателно иска по чл.109 от ЗС не е указана държавна такса, която следва да е половината от
събраната в първа инстанция, т.е. 150лв.Ето защо въззивникът следва да бъде осъден да я внесе по
сметка на БОС.
По разноските:
С оглед резултатите от обжалването, присъдените в полза на ищците деловодни разноски
на основание чл.78, ал.1 от ГПК в първа инстанция следва да бъдат редуцирани до 444,67лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК въззивникът има право на направените в настоящото
производство разноски за държавна такса в размер от 80лв. и за възнаграждение на един адвокат
съобразно уважената жалба– от 1516 лв.(общо 1596лв.).
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемите имат право на разноски в настоящото
производство,съобразно отхвърлената част от жалбата, в размер от 106,58лв.
Водим от горното, Окръжен съд-Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2761/20.12.24г., постановено по гр.д.№2212/2024г. по описа на РС-
Бургас В ЧАСТТА, с която С. К. К. от с. Зидарово е осъден да заплати солидарно на Н. А. Б. и А. В.
Б.- двамата от гр.Бургас сумата 4000лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от
отдаването под наем на ателие№1, находящо се в сграда на административен адрес: гр.Бургас, ул.
„Климент Охридски“ №41,ет.1, за периода 2021г.-2024г.,ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 08.04.24г. до окончателното й изплащане, В ЧАСТТА, с която С. К. К. е
осъден да извърши действия по осъществяване на ремонтни дейности за отстраняване на теч в
собствения си имот- ателие №2, находящо се в сграда на административен адрес:
гр.Бургас,ул.“Климент Охридски“ №41,ет.2, чрез които действия да се преустанови проникването
на влага в недвижимия имот, представляващ ателие №1, собственост на Н. и А. Б.и, находящо се в
същата сграда, под ателие №2 и В ЧАСТТА ,осъждаща С. К. К. да заплати солидарно на Н. и А. Б.и
деловодни разноски за проведеното производство по ГД №2212/24г. по описа на БРС над сумата
444,67лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Н. А. Б. и А. В. Б.- двамата от гр.Бургас за осъждането на С. К. К.
от с. Зидарово да им заплати солидарно сумата от 4000лв., представляваща обезщетение за
пропуснати ползи от отдаването под наем на ателие №1, находящо се в сграда на административен
адрес: гр.Бургас, ул. „Климент Охридски“ №41,ет.1 за периода 2021г.-2024г.,ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 08.04.24г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Н. А. Б. и А. В. Б.- двамата от гр.Бургас, за осъждането на С. К. К.
от с. Зидарово да извърши действия по осъществяване на ремонтни дейности за отстраняване на
теч в собствения си имот- ателие №2, находящо се в сграда на административен адрес:
гр.Бургас,ул.“Климент Охридски“ №41,ет.2, чрез които действия да се преустанови проникването
10
на влага в недвижимия имот, представляващ ателие №1, собственост на Н. и А. Б.и, находящо се в
същата сграда, под ателие №2.
ПОТВЪРЖДАВА горното съдебно решение в остА.лата обжалвА. осъдителна част.
ОСЪЖДА С. К. К. от с. Зидарово ДА ЗАПЛАТИ на Н. А. Б. и А. В. Б.- двамата от гр.Бургас,
сумата от 106,58лв., представляваща съдебно- деловодни разноски, сторени в производството по
ВГД 651/25г. по описа на Окръжен съд-Бургас.
ОСЪЖДА Н. А. Б. и А. В. Б.- двамата от гр.Бургас ДА ЗАПЛАТЯТ на С. К. К. от с.
Зидарово сумата 1596 лв.,представляваща съдебно –деловодни разноски, сторени в производството
по ВГД 651/25г. по описа на Окръжен съд-Бургас.
ОСЪЖДА С. К. К. ЕГН ********** от с. Зидарово ДА ЗАПЛАТИ допълнителна държавна
такса за обжалването на Решение № 2761/20.12.24г., постановено по гр.д.№2212/2024г. по описа на
РС-Бургас В ЧАСТТА, уважаваща исковете на Н. и А. Б.и по чл.109 от ЗС, в размер от 150лв.(сто и
петдесет лева) по сметка на Окръжен съд-Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11