№ 214
гр. Благоевград, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Благоевград Георги
Василев Мадолев (ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211200600609 по описа за 2021 година
С присъда № 904213/14.05.2021 год., постановена по н.о.х.д. № 1878/2020 год. на
Районен съд – Благоевград, подсъдимият ИВ. АС. З. е признат за виновен в това, че след
като е бил осъден с влязъл в законна сила на 21.02.2018 год. съдебен акт – спогодба от
21.02.2018 год. по гражданско дело №3545/2017 год. по описа на БлРС, да издържа свои
низходящи – синовете си Д.И. З., роден на 30.03.2004 год. и В.З. З., роден на 27.07.2010 год.,
като заплаща месечна издръжка от 130 лв. месечно на всяко едно от децата, платими чрез
тяхната майка и законен представител Д.Д. К. от гр. Благоевград, съзнателно не е изпълнил
задължението си към тях в размер на повече от две месечни вноски – за месеците април, май
на 2019 год. и октомври ноември и декември на 2019 год., както и за месеците януари,
февруари и март на 2020 год. не е платил осем месечни вноски от по 130 лв. за всяко от
децата, на обща стойност от 2 080 лв., поради което и на основание чл.183, ал.1 във вр. с
чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание „пробация”, включваща следните пробационни
мерки:
- „задължителна регистрация” за срок от 6 /шест/ месеца, изпълнима два пъти седмично чрез
явяване и подписване пред пробацинонен служител;
- „задължителни срещи с пробационен служител” за срок от 6 /шест/ месеца по определен от
него график, а по същото обвинение за неизпълнение на задълженията му за изплащане на
издръжка на двете му деца за месеците юни, юли, август и септември на 2019 год.
1
включително, и за месеците април, май, юни, юли, август и септември на 2020 год.
включително, в общ размер на 2600 лв. е оправдан.
Срещу посочената присъда в законния срок е депозирана въззивна жалба от
служебния защитник на подсъдимия ИВ. АС. З., с която се оспорва нейната
законосъобразност и обоснованост. Изтъква се, че от събраните доказателства е установено,
че причината за неизпълнение на задължението за издръжка от З. е оставането му без работа
и съответно без доходи. В този смисъл той е бил в обективна невъзможност да заплати
дължимите суми и следва да бъде оправдан. Алтернативно се поддържа и тезата, че при
съставомерност на поведението му наложеното му наказание се явява несъразмерно тежко.
Определените пробационни мерки са изключително тежки за подсъдимия, защото се явяват
пречка за упражняване на професията му на международен шофьор. Претендира се за
приложението на чл.55 от НК като се изтъкват и смекчаващи обстоятелства, които са
многобройни по смисъла на закона и позволяват редукция на наказанието в „глоба“ в
минимален размер.
В пледоарията си пред въззивната инстанция защитникът поддържа аргументите в
жалбата като акцентира върху затрудненията, който З. би изпитал, ако се потвърди
наложеното му наказание „пробация“. В негова полза се изтъква и представеното банково
извлечение, от което е видно, че е изплатил на децата си още 1 300 лв., равняващи се на пет
от дължимите общо осем месечни вноски.
Жалбоподателят З. се явява лично и в собствената си пледоария моли да бъде
оневинен, защото не е плащал поради липсата на работа и възможност да получи нужните за
издръжката на децата му средства. В предоставената му последна дума моли да му бъде
наложено минимално наказание.
Повереникът на конституираните частни обвинители оспорва жалбата и счита, че
подсъдимият е имал възможност да упражнява трудова дейност, тъй като е бил здрав и
трудоспособен, но не е проявил нужната активност. Затова и пледира за цялостно
потвърждаване на атакуваната присъда.
Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград счита, че липсват основания
за отмяната или изменяването на първоинстанционната присъда и пледира за цялостното й
потвърждаване. От събраните по делото доказателства първата съдебна инстанция е извела
напълно законосъобразния извод, че З. е имал възможност, но не е заплатил дължимата
масечна издръжка на децата си. Представеното банково извлечение от негова страна не го
оневинява, защото не е посочено за какъв времеви период се отнася плащането.
Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно
изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по делото доказателствен
материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Позовавайки се на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства, Районният съд е изложил фактическа обстановка, която според
проверяващата инстанция не следва да търпи корекции. Установените факти са
2
доказателствено подкрепени и вероятно по тази причина не се оспорват от страните по
делото. С оглед задължението си да изложи фактическа обстановка, базирана на собствен
прочит на доказателствената съвкупност по делото, Окръжният съд намира за безспорно
установено, че подсъдимият З. и свидетелката Д.К. сключили граждански брак през 2003
година. По време на брака им се родили две деца – Д.И. З. през 2004 год. и В.З. З. през 2010
год. През 2012 год бракът между З. и К. бил прекратен с решение на БлРС по гр.д.
№1171/2012 год. С него била определена издръжка за всяко от двете деца в размер на по 80
лв. месечно, платими чрез тяхната майка и законна представителка, на която било
възложено и упражняването на родителските права спрямо тях. Шест години по-късно –
през 2018 год. между същите страни е била постигната одобрена от съда спогодба по гр.д.
№3545/2017 год. по описа на БлРС, влязла в сила на 21.02.2018 год., според който
задължението за издръжка на З. се увеличава на по 130 лв. месечно за всяко от двете му
деца. За месеците юни, юли и август на 2018 год. подсъдимият не заплатил дължимата
издръжка. До края на посочената година той заплатил част от дължимите суми за издръжка,
като останал задължен за месеците октомври, ноември и декември на 2018 год. за всяко от
децата. На 19.09.2019 год. заплатил за издръжка общо сумата от 1040 лв., а на 22.05.2020
год. – сумата от 530 лв., като посочил, че покрива задълженията си за месеците април и май
на 2020 год. На 22.07.2020 год. заплатил на св. К. сумата от 520 лв., уточнявайки, че е за
издръжката за месеците юни и юли на 2020 год., а на 15.09.2020 год. – още 520 лв., които
определил за издръжката за месеците август и септември на 2020 год. На 05.10.2020 год.
заплатил по банков път сумата от 780 лв., посочвайки, че е за задълженията му към децата за
месеците октомври, ноември и декември на 2020 год.
В периода след разтрогването на брака З. поддържал отношения с децата си, които му
гостували през ваканциите. Той ги подпомагал с дребни суми, инцидентно участвал в
закупуването на по-скъпи вещи, но не плащал определената му месечна издръжка, извън
посочените по-горе периоди. Децата се обгрижвали основно от майка им Д.К., която с
помощта на брат си осигурявала нужните им средства. По нейно искане е било образувано
изпълнително дело №1/2018 год. по описа на ДСИ към Районен съд – Благоевград за
събиране на дължимата издръжка, но по делото не били събрани никакви суми. С
разпореждане на съдия-изпълнителя от 25.02.2021 год. е бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение на З. във фирма „Дани М 2020“.
Тази фактическа обстановка, възприета и от двете съдебни инстанции, намира своето
доказателствено потвърждение в показанията на разпитаните свидетели и надлежно
приобщените писмени доказателства. В конкретният казус е налице пълно съвпадение
между заявеното от разпитания свидетел относно основния факт на доказване в
наказателния процес, касаещ присъдените задължения за издръжка и тяхното неизпълнение
от страна на подсъдимия и неговите обяснения. В обясненията си З. не е отрекъл
истинността на изнесените от бившата му съпруга данни, позовавайки се на обективна по
преценката му невъзможност да ги изплаща, защото трудно си намирал работа и не
разполагал с доходи. Въззивната инстанция намира за напълно достоверни показанията на
3
К., които сочат с нужната яснота и категоричност периодите от време, през които
подсъдимият не е заплащал определената за двете им деца месечна издръжка. В подкрепа на
заявеното от нея са обясненията на З., който по правило е превеждал само по банков път
дължимата издръжка, потвърдено и с представените банкови извлечения. В този смисъл
няма разминаване в отделните периоди и неплащането от негова страна на вменената му със
съдебно решение издръжка.
Пълната еднопосочност на събрания доказателствен материал и липсата на
възражения от страните по делото във връзка с приетото за установено от фактическа
страна, обезсмисля по подробния коментар на заявеното от свидетелката, обясненията на
подсъдимия и представените от тях писмени документи.
На практика единственият спорен въпрос, поддържан от защитника на подсъдимия, е
относно наличието на обективни пречки, които са препятствали изпълнение от негова
страна на вменените му с влязъл в сила съдебен акт задължения за издръжки на двете му
деца. Липсата на работа за определен период и затрудненията в създадената пандемична
обстановка, са обективна пречка, която изключва вината му и налага оправдаването му по
повдигнатото му обвинение според защитника. На тези възражения първата съдебна
инстанция е отговорила, акцентирайки върху задължението на всеки родител по смисъла на
чл.143, ал.2 от СК. Независимо от затрудненията си, З. е бил напълно трудоспособен и е
намирал, макар и временна работа. Отделно от това е отглеждал и животни, и в този смисъл
разполагал с допълнителен източник на доходи. Като се прибави и установения факт на
плащания от негова страна за няколко месеца на задължението за издръжка, може да се
заключи, че същият е имал възможност и при желание е могъл да се справи с осигуряването
на дължимите за съществуването на децата му средства от общо 260 лв. на месец.
Посочената сума съобразно икономическите стандарти в страната не е висока и съответно
по възможностите на мъж в трудоспособна възраст. Непроявяването на активност в търсене
на работа не може да бъде оправдателна за дееца причина, особено като се има предвид
липсата на каквито и да било доказателства за поведението му в противна насока. Затова и
искането за отмяна на атакуваната присъда и оправдаването на З. по повдигнатото му
обвинение по чл.183, ал.1 от НК е напълно неоснователно.
За проверяващата инстанция липсват каквито и да било аргументи за промяната на
крайния правен извод – че от обективна и субективна страна ИВ. АС. З. следва да бъде
признат за виновен в това, че след като е бил осъден с влязъл в законна сила на 21.02.2018
год. съдебен акт – спогодба от 21.02.2018 год. по гражданско дело №3545/2017 год. по описа
на БлРС, да издържа свои низходящи – синовете си Д.И. З., роден на 30.03.2004 год. и В.З.
З., роден на 27.07.2010 год., като заплаща месечна издръжка от 130 лв. месечно на всяко
едно от децата, платими чрез тяхната майка и законен представител Д.Д. К. от гр.
Благоевград, съзнателно не е изпълнил задължението си към тях в размер на повече от две
месечни вноски – за месеците април, май на 2019 год. и октомври ноември и декември на
2019 год., както и за месеците януари, февруари и март на 2020 год. не е платил осем
месечни вноски от по 130 лв. за всяко от децата, на обща стойност от 2 080 лв. –
4
престъпление по чл.183, ал.1 от НК. За останалите периоди от време, посочени в
диспозитива на обвинителния акт, подсъдимият следва да бъде оправдан.
По безспорен начин са установени дължимите задължения от страна на З. към двете
му непълнолетни деца, прериода от време, в който не е заплащала въобще присъдената
издръжка и размера на дължимата сума за периода. Проверяващата инстанция напълно се
солидаризира с изложеното в мотивите към присъдата относно установените допълнителни
плащания от страна на З., довели до оправдаването му по първоначалното обвинение.
Цитираните по-горе суми, платени на няколко пъти от него, покриват задълженията му по
посочения от БлРС начин, основан на разпоредбата на чл.76 от ЗЗД. От субективна страна е
налице пряк умисъл при извършване на престъплението, който се извежда от
демонстрираното от подсъдимия поведение, включително и от собствените му обяснения по
делото.
З. не може да бъде оправдан съобразно искането на защитника му, защото не е
разполагал според обясненията си с необходимите средства за издръжка. Както беше
изтъкнато и по-горе, задължението за издръжка на дете е приоритетно, независимо от
материалните възможности /имуществото/ на родителя и това дали е безработен /а в случая
са констатирани други факти/. В този смисъл е разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК. При
положение, че издръжката е завишена, остава открита възможността за заинтересованата
страна да иска намаляването й от граждански съд.
Промяна на правните изводи не се налага и с представеното пред въззивана
инстанция доказателство /банково извлечение/, че до приключване на съдебното следствие
пред въззивната инстанция подсъдимият е заплатил още общо 1 300 лв. за издръжка на
децата си, равняващи се на общо пет месечни вноски за всяко от тях. Приложението на
привилегированото правило по чл.183, ал.3 от НК е допустимо само до постановяване на
присъдата от първата инстанция и то при заплащане на цялата дължима сума. В този смисъл
плащането от страна на З. може да бъде отчетено само във връзка с определяне на
наказанието, което следва да понесе за извършеното престъпление.
Въззивната жалба се явява основателна само по отношение на наложеното на
подсъдимия наказание. БлРС е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото
съдебно минало на дееца, самопризнанията му, изразеното съжаление за стореното,
стремежа му да поддържа отношения с двете си деца и да ги подпомага, както и че е
заплатил по-голяма част от дължимата издръжка през инкриминирания период. Като
отегчаващо обстоятелство е отчетено неплащането на издръжка и за двете му деца. На тази
плоскост съдът е счел, че следва да наложи второто от двете алтернативни наказания по
чл.183, ал.1 от НК, определяйки „пробацията“ в двете и задължителни мерки за минимално
допустимия срок. В хода на въззивното съдебно следствие се установи, че З. е заплатил още
1 300 лв. за издръжка на децата си, при което неизпълнени остават само задълженията му за
общо три месечни вноски за всяко от тях от инкриминирания период. С прибавянето на това
обстоятелство към групата на смекчаващите отговорността му и отчитайки невисоката му
степен на обществена опасност, Окръжният съд намира, че същите могат да бъдат
5
определени като многобройни по смисъла на чл.55 от НК, при което и най-лекото
предвидено наказание /в случая пробация за минимален срок, каквато е наложена на
подсъдимия/ се явява несъразмерно тежко. Този извод е възможен не само поради
математическия сбор на изброените смекчаващи обстоятелства, но и поради сравнително
ниската степен на засягане на защитените от закона отношения и възможността целите на
наказанието да бъдат постигнати и при неговата редукция в благоприятна за дееца посока.
Отчитайки, че справедливо и адекватно на извършеното престъпление се явява наказанието
„пробация“, на основание чл.55, ал.1, т.2, б. „в“ същото следва да бъде редуцирано в
„глоба“. Конкретният й размер варира от 100 лв. до 500 лв. като в разглежданият казус
въззивната инстанция намира, че следва да бъде определена около средата й, в рамките на
300 лв. По този начин се отчитат данните за личността на дееца и стореното от него,
затрудненото му материално положение и икономическите реалности в страната.
По изложените съображения и на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК Окръжният
съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 904213/14.05.2021 год., постановена по н.о.х.д. № 1878/2020 год. на
Районен съд – Благоевград, като на основание чл.55, ал.1, т.2, б. „в“ от НК редуцира
наложеното на ИВ. АС. З. наказание на „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6