№ 1702
гр. Плевен, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20224430100825 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на „Н.М.“ ООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Р. Д.“ ***, представлявано от
Л.Д., чрез адв. К. Т. – ВтАК, съдебен адрес: гр.П., ул.“Ч.Т.“ *** против Н. Б.
Б. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр.П., ул.“П.Ц.“ ***.
Посочва се в исковата молба, че на ***г. между „Н.М.“ ООД и Н. Б. Б. бил
сключен Договор за потребителски кредит №***г., по силата на който
дружеството предоставило кредит на ответника в размер на ***. срещу
задължение същата да бъде върната на вноски по определен погасителен
план, а именно на *** вноски по ***. всяка. Посочва се в исковата молба, че
кредитополучателят е изплатил сумата от ***. по кредита, като е извършил
едно плащане в брой по погасителния план. Твърди се, че към датата на
подаване на исковата молба и след настъпване на падежа е останал изискуем
остатъкът в размер на ***. главница по кредита. Твърди се, че за обезпечаване
на настоящия иск в РС П. е образувано ч.гр.д.№ ***. по което са направени
деловодни разноски. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди
Н. Б. Б. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр.П., ул.“П.Ц.“ ***,
да заплати на „Н.М.“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
1
гр.П., ул.“Р. Д.“ ***, представлявано от Л.Д., сумата от ***., представляваща
неизплатена главница по договор за потребителски кредит № ***г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (
***.) до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и
направените деловодни разноски вкл. по обезпечението на бъдещия иск по
ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-П..
С определение № ***г. на ответника е назначен особен представител – адв.Е.
М. – АК-П.. В срока по чл.131 ГПК е депозирано становище от особения
представител с вх.№ ***г., в което се взема становище за допустимост, но
неоснователност на исковете. Процесуалният представител на ответника
прави възражение за нищожност на договора поради противоречие с чл. 11,
ал.1 т.7 - 12 от ЗПК вкл. поради липса на погасителен план. Оспорва се и
истинността на документите – договор, приложение №1, искане за кредит и
РКО, в частта относно подписа за ответника.
В съдебно заседание „Н.М.“ ООД, редовно призовано, не се представлява.
Ответникът се представлява от особеният представител адв. Е. М..
Процесуалният представител моли съда да отхвърли исковете като
неоснователни и недоказани.
От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени
доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в
процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен
пред Районен съд гр. П. като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
Съдът, след като повторна проверка за редовност на исковата молба и с оглед
приобщените доказателства по делото, намира за установено следното:
Установява се от представения по делото оригинал на договор №***/***г. (в
оригинал на л.73-75 от делото ) и приложение № 1 към него – погасителен
план ( в оригинал на л.72 от делото) , че между „Н.М.“ ООД, от една страна, в
качеството на кредитор, и Н. Б. Б., от друга, в качеството на
кредитополучател, бил сключен договор, по силата на който ищецът
предоставя на ответника сумата от ***. срещу задължението последният да
върне сумата на 16 вноски, всяка в размер на ***. за срок от ***, при ***
годишен лихвен процент, ГПР в размер на 48,05%, с определена падежна дата
***г. и първа вноска на ***. В договора била уговорена и неустойка в размер
2
на законовата лихва, като срокът на погасяване следвало да се осъществява
съгласно двустранно подписан погасителен план. В чл.6 от договора страните
се уговорили кредитополучателят да заплаща седмичните вноски на датата,
посочена в погасителния план по договора за кредит, като при забава на една
седмична вноска, кредиторът има право да начисли неустойка в размер на
законовата лихва, изчислена от датата на падежа до датата на плащане.
Видно от Общи условия за предоставяне на потребителски паричен кредит от
„Н.М.“ ООД 9 (в оригинал на л. 85 – 86 от делото), ответникът е получил
екземпляр от същите, удостоверено с подписа му върху документа. Съгласно
чл.12 от ОУ приложение №2 към тях е стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителския кредит
Видно от заверено копие на РКО ***/***г., на ***г. „Н.М.“ ООД изплатил на
Н. Б. Б. сумата от ***. на основание договор №***.
Установява се от материалите по ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-П., че
производството е образувано по молба на „Н.М.“ ООД с правно основание
чл.390, ал.1 от ГПК за налагане на обезпечителни мерки–запор върху
банковите сметки на Н. Б. Б. в страната, до размера на сумата от ***. за
обезпечаване на бъдещи осъдителни искове, които ще бъдат предявени от
„Н.М.“ ООД против Н. Б. Б., за заплащане на сумата от ***. – главница по
договор за потребителски кредит № ***/***г.
Спори се между страните съществувало ли е между „Н.М.“ ООД и Н. Б. Б.
валидно облигационно правоотношение и на какво основание, действителен
ли е договора за потребителски кредит № ***/***г, извършено ли е плащане
на дата ***г. от ищеца в полза на ответника в размер на ***., погасил ли е
ответника задължението си за сумата от ***.- главница по договора.
За установяване на спорни по делото обстоятелства е назначена съдебно
графическа експертиза. Видно от заключението на вещото лице по нея,
подписите за „кредитополучател“ и „получил сумата“ върху Договор за
потребителски кредит №***/***г. и Приложение №1 към него, върху искане
за кредит № ***/***г. и РКО № ***/***г. са положени от Н. Б. Б..Съдът
кредитира изцяло с доверие заключението на вещото лице като обективно и
безпристрастно и съответно на писмените доказателства по делото.
С оглед на приобщените по делото доказателства по отделно и в съвкупност
съдът прави следните правни изводи:
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че е сезиран с обективно
3
съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД вр.
чл.9 , ал.1 от ЗПК и чл.86 от ЗЗД (претенции за осъждане на ответника за
изпълнение на поето задължение по договор за потребителски кредит, ведно с
лихва за забава от датата на подаване на исковата молба).
Относно сключения договор за потребителски кредит №***/***г., съдът
намира, че важат разпоредбите на Закона за потребителски кредит. В чл.9,
ал.1 от ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на плащане. Съгласно чл.22 от ЗПК освен при неспазване на
изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 (неприложим в настоящия случай, доколкото
процесния кредит не е предоставен под формата на овърдрафт). Съдът е
длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на
закона и добрите нрави. Това е така, тъй като се касае за вземане, основано на
неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, по което
длъжникът има качеството на "потребител", от което следва, че съдът е
задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК.
Защитата на правата на потребителите е въздигната в конституционен
принцип в разпоредбата на чл.19, ал.2 от Конституцията на Република
България и е една от основните защити в политиките на Европейския съюз. В
това отношение закона за защита на потребителите реципира редица норми
от европейското законодателство и в частност от Директива *** за
неравноправните клаузи в потребителските договори и Директива *** и
Съвета за исковете за защита на потребителите.Клаузите на общите условия
са неравноправни, ако предвиждат обективна отговорност и санкциониране
на потребителя без вина. За да бъде нищожна една клауза, когато не е
уговорена индивидуално, е необходимо същата да бъде неравноправна.
Общите уговорки, клаузите в Общите условия не са неравноправни сами по
себе си, извън основанията по чл.143 от ЗЗП. Съгласно разпоредбата на
чл.146, ал.1 от ЗЗП включените в потребителските договори неравноправни
клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за
да бъде нищожна съответната договорна клауза, е необходимо наличието на
две предпоставки: клаузата да бъде неравноправна; същата да не е уговорена
4
индивидуално. В разпоредбата на чл.143 от ЗЗП законодателят е предвидил
няколко критерия, чрез които може да се установи неравноправният характер
на съответните договорни клаузи: 1/ клауза, сключена във вреда на
потребителя, т. е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на
потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за
добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и
равнопоставеността на съконтрахентите; 3/ клауза, която води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В чл.143 т.1-19 от ЗЗП са посочени случаите на неравноправни
клаузи. Такава е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата на доставчика и потребителя, като поставя изпълнението на
задълженията на доставчика в зависимост от условия, чието изпълнение
зависи единствено от неговата воля и налага на потребителя да изпълни свое
задължение дори ако търговецът или доставчикът не изпълни своите
задължения.
В конкретния случай съдът приема, че процесният договор е действителен и
не съдържа неравноправни клаузи в себе си. Същият е сключен в писмена
форма и отговаря на императивните изисквания на чл.11, ал.1 т.7-12 и 20 и
ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-9 от ЗПК. Посочени са индивидуализиращи данни за
страните, размерът на получената сума, общият размер, който потребителят
следва да върне, годишният процент на разходите, годишния лихвен процент
по кредита, представен е погасителен план, в който са отразени размерът,
броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Общите
условия са неразделна част от договора и всяка страница са подписана от
ответника и кредитополучателя. С оглед заключението на вещото лице по
СГЕ съдът приема, че се доказа по безспорен и категоричен начин, че подписа
върху документите е положен именно от ответник, поради което оспорването
на авторството им не бе успешно. В договора и погасителния план се
съдържат условия за издължаване на кредита от потребителя, включително
размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски и общия
размер на тези плащания и общата стойност на кредита. Към договора и
общите условия е представен и погасителен план, представляващ неразделна
част от договора за кредит (л. 72 от делото). Липсват нарушения и на чл.11,
ал.1 т.10 от ЗПК. ГПР е посочен ясно в сключения договор за заем и е в
5
размер на ***. Годишният процент на разходите не е по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България -
основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари,
съответно от ***, на текущата година плюс *** /виж Постановление *** от
*** г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения/. ГПР представлява "печалбата" на кредитора, под формата на
"договорна лихва" и "другите разходи", пряко свързани с договора за
потребителски кредит. Съгласно чл.19, ал.2 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1,
като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни
допускания. В погасителния план, подписан от длъжника, изрично са
посочени сбора на месечните вноски; бил е определен и конкретен размер за
всяка една седмична погасителна вноска за главница. Механизмът за
пресмятане на ГПР е по формула, съдържаща се в Приложение № 1 към ЗПК,
като няма законово изискване механизмът да бъде посочен и в договора за
паричен заем. Разпоредбата на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК, че при посочване на
годишния процент на разходите (ГПР) следва да се посочат допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1
начин, следва да се тълкува в смисъл посочване на онези допускания, които
биха довели до промяна в ГПР, а не простото повтаряне на всички изброени в
т.3 б."а" -"м" от Приложение № 1 на ЗПК допускания. В конкретния случай в
договора за кредит е посочена чистата стойност на кредита, годишният
процент на разходите, начинът на усвояване, условията за издължаване на
кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита.
Наличен по делото е и представен на длъжника стандартен европейски
формуляр - л. 19-24 от делото, представляващ приложение към ОУ и
съдържащ преддоговорна информация, съвпадаща с данните по договора, с
което е изпълнено изискването на чл. 5, ал.4 ЗПК.
Същевременно в чл.39 от ОУ, подписани от кредитополучателя, е
декларирано от ответника, че е получил „пълна информация за вида на
предоставения му кредит от страна на кредитора (проекто договор за
потребителски кредит, примерен погасителен план и стандартен европeйски
формуляр).
Гореизложеното обуславя извод, че клаузите в договора са уговорени
6
индивидуално, като договорът не съдържа неравноправни клаузи, не
противоречи на закона и добрите нрави.
Видно от заключението но вещото лице по назначената съдебно графическа
експертиза, подписите върху отговора са положени от ответника. Ето защо
съдът приема, че проведеното производство по чл.193 ГПК от процесуалния
представител на ответника не е успешен, а договорът като действителен и
подписан от Н. Б. Б. поражда валидни правни последици за страните по него.
Ето защо съдът приема, че ищецът доказа и наличие на валидно облигационно
правоотношение между страните по делото на основание договор за
потребителски кредит №***/***г. Установи се и обстоятелството, че срокът
на договора е изтекъл на ***г., поради което съдът приема за доказано, че
ответникът е в забава.
Същевременно по делото не бях приобщени доказателства за погасяване на
задълженията по договор от страна на Н. Б. Б.. От представения по делото
погасителен план е видно, че в графата срещу *** е отбелязана дата ***г. и
внесена сума в размер на ***., като разликата до пълния размер на
главницата остава дължима.
С оглед на горното, съдът приема, че искът е основателен и доказан за сумата
от ***.–главница, като ответникът дължи и законна лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба (***.) до окончателното изплащане
на вземането.
С оглед изхода на делото следва ответника да бъде осъден да заплати
направените разноски по делото, за което представен списък по чл.80 от ГПК
от ищеца, а именно сумата от *** лв. общо платени държавни такси,
адвокатско възнаграждение, възнаграждение за особен представител.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА чл. 79, ал.1 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 , ал.1 от ЗПК и чл.86 от
ЗЗД Н. Б. Б. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр.П., ул.“П.Ц.“
***, ДА ЗАПЛАТИ „Н.М.“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.П., ул.“Р. Д.“ ***, представлявано от Л.Д., сумата от ***.,
представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит №
7
***/***г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба ( ***.) до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н. Б. Б. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: гр.П., ул.“П.Ц.“ ***, ДА ЗАПЛАТИ „Н.М.“ ООД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Р. Д.“ ***,
представлявано от Л.Д.), сумата от *** лв. платени държавни такси,
адвокатско възнаграждение, възнаграждение за особен представител.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8