Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 16.08.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на двадесет и девети
септември през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря В.Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 13180 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение от 17.04.2019 г. СРС, 26 с-в, по гр.д.№ 55588/17
г. е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.
чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че Б.Т.Д. дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата от 21,45 лв.-главница за неплатена топлинна енергия за периода
м.05.2014 г.-м.04.2015 г., както и сумата от 5,84 лв.-лихва за забава за
периода 15.09.2014 г.-29.03.2017 г. за доставена топлинна енергия в имот с
абонатен № 440114, находящ се в гр.София, жк „******.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Т.С.”
ЕАД.Въззивникът твърди, че в посочената част
решението на СРС е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон.Излага
твърдения, че по делото са представени платежни нареждания от 02.02.2017 г. за
платена сума в размер на 95,18 лв. и от 13.06.2017 г. за сума от 80,00 лв.,
като ответникът не е посочил кои задължения погасява и видно от приетата
съдебно-счетоводна експертиза, която е следвало да бъде кредитирана от
първоинстанционния съд, с плащанията са погасени задължения извън процесните.Моли съда да отмени решението и да уважи
иска.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът по въззивната жалба-
Б.Т.Д. оспорва същата.Изразява становище, че първоинстанционното решение е
правилно, и че е заплатил всички дължими суми.Моли съда да потвърди обжалваното
решение.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” АД твърди, че на 21.04.2017 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Б.Т.Д. за
сумата от 21,45 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2014 г.-30.04.2015 г., както и сума за реално потребена топлинна енергия, отразена в обща фактура № **********/31.07.2014
г. за отоплителен сезон м.05.2013 г.-м.04.2014 г., сумата от 5,84 лв.-законна
лихва за забава от 15.09.2014 г. до 29.03.2017 г. със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
до окончателното изплащане на задължението.Твърди, че ответникът е подал
възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед по ч.гр.д.№ 24700/17 г. на
СРС, 26 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на
вземането.Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ и &, т.2а от ДР на ЗЕ същият
е потребител на топлинна енергия за битови нужди за следния топлоснабден имот-
апартамент № 84 в гр.София, жк „******.Твърди, че
съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС,
с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна
енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Съгласно р-л VII от ОУ, одобрени
с решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, чл.32, ал.1 е определен реда и
срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните
дължими суми- в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че му дължи сумата от 21,45 лв.-главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г.-м.04.2015 г., както и сума
за реално потребена топлинна енергия, отразена в обща
фактура № **********/31.07.2014 г. за отоплителен сезон м.05.2013 г.-м.04.2014
г., сумата от 5,84 лв.-законна лихва за забава от 15.09.2014 г. до 29.03.2017
г. със законната лихва от 21.04.2017 г.-датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на
задължението.
Със заявление вх.№ 3028795/21.04.2017 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Б.Т.Д. за
процесните суми /5,78 лв.-главница за топлинна енергия, 1,36 лв.-лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия, 15,67 лв.-дялово разпределение
и 4,49 лв.-лихва/.На 29.05.2017 г. СРС, 26 с-в, по ч.гр.д.№ 24700/17 г. е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Ответникът е подал възражение по
чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е
връчено на ищеца на 24.07.2017 г.Исковата молба е подадена на 14.08.2017 г.
Видно от нотариален акт № 72 по
н.д.№ 234/2013 г. Б.Т.Д. е закупил апартамент № 84 в гр.София, жк „******, ет.* от „Б.“ ООД.
Не се спори, че процесният имот е топлоснабден, нито относно размера на потребената топлинна енергия.
Представени са платежни нареждания за извършени преводи от Б.Т.Д. към „Т.С.“
ЕАД на 02.02.2017 г. на сума в размер на 95,18 лв. и
на 13.06.2017 г. на сума в размер на 80,00 лв.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/
на вещото лице Й.П.е установено, че за задълженията за доставена топлинна
енергия и за дялово разпределение през процесния период за имот с абонатен №
440114 има постъпили плащания, отразени в информационната система на ищеца за
сумата от 54,20 лв. на 29.11.2014 г. и 61,14 лв. на 23.11.2015 г.Изравнителните
сметки за периода от м.01.2014 г.-м.07.2014 г. са отразени в обща фактура №
**********/31.07.2014 г. с резултат-74,18 лв. за връщане и в обща фактура №
**********/30.09.2015 г. с резултат-10,00 лв. за връщане.С постъпилите суми са
погасени задължения за процесния период, както следва: 47,43 лв.-главница по
обща фактура № **********/31.07.2014 г. и 60,97 лв.-по обща фактура №
**********/30.09.2015 г.Направените плащания от 02.02.2017 г. и от 13.06.2017
г. са отнесени за погасяване на по-нови задължения, както следва: на 03.07.2017
г. са погасени задължения на обща стойност, както следва: 14,23 лв.-главница за
дялово разпределение за м.05.2015 г. /непълно погасено/; 63,21 лв.-главница и
2,52 лв.-лихва задължения по обща фактура **********/31.07.2016 г. за отоплителен
сезон м.05.2015 г.-м.04.2016 г.; 12,12 лв. за главница и 3,10 лв.-лихва за
дялово разпределение за м.06.2014 г.На 14.06.2017 г. са погасени задължения на обща стойност
80,00 лв., както следва: главници по задължения за дялово разпределение и лихви
по тях за периода м.05.2016 г.-м.05.2017 г.-13 бр. общо на стойност 17,78 лв. и
задължения по фактури за енергия-10 бр.
на стойност 62,22 л. за периода м.10.2016 г.-м.05.2017 г.След направените
плащания останалите непогасени задължения за процесния период м.05.2014
г.-м.04.2015 г., включващ и обща фактура от 31.07.2014 г. са: 5,63 лв.-от обща
фактура № **********/31.07.2014 г. и 0,09 лв.-от обща фактура №
**********/30.09.2015 г.Общият размер на законната лихва за забава по
просрочените задължения за доставка на топлинна енергия и разходи за дялово
разпределение за периода на просрочване на всяко задължение до 29.03.2017 г. е
1,36 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като ответникът е подал
възражение в срока по чл.414, ал.1 ГПК.
Предмет на спор пред настоящата инстанция е дали с извършените от ответника
плащания са погасени претендираните от ищеца суми.
Първоинстанционният съд е приел, че от приетата съдебно-счетоводна
експертиза е установено, че извършените от ответника плащания на 02.02.2017 г. за сумата от 95,18 лв. и на 13.06.2017 г. за сумата
от 80,00 лв. са отнесени за погасяване на по-нови задължения на ответника и
поради непосочване от негова страна кои задължения се погасяват, следва да се
приложи разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД и сумите да се отнесат към най-старите
задължения по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД, в какъвто смисъл е ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, поради което с платената
сума ответникът е погасил задължението си за процесните суми.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съди на
основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Решението е постановено след обсъждане на относимите
към предмета на спора доказателства, при постановяването му не се установи
нарушение на императивни материалноправни норми.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че съдът не е съобразил, че
ответникът не е посочил кое задължение погасява, поради което са погасени
задължения извън процесния период.Разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД предоставя
възможност на длъжника, който има към едно и също лице няколко еднородни
задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, да посочи кое
от тях погасява.Законът обаче е предвидил при неупражняване на това право от
длъжника в каква поредност се погасяват задълженията, поради което кредиторът
не разполага с възможност да отнесе плащанията произволно към дадени задължения
по негова преценка.В случая ищецът е отнесъл направените от ответника плащания
към по-нови задължения, възникнали след процесните такива, поради което
първоинстанционният съд правилно е приел, че с посочените плащания ответникът е
погасил претендираните в настоящото производство задължения.
Други конкретни оплаквания не се съдържат във въззивната жалба, а съгласно
разпоредбата на чл.269, изр. второ ГПК съдът е обвързан от посоченото в нея.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение
следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора разноски на въззивника не следва да се присъждат.Въззиваемият не претендира разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решението от 17.04.2019 г. на СРС, 26 с-в, по гр.д.№ 55588/17 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.