О П
Р Е Д
Е Л Е Н
И Е № 260 097
Гр. Пловдив, 24.02.2021 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Елена Арнаучкова
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията В. Иванова частно
въззивно търговско дело № 122 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1,
т.2, вр. чл. 121 от ГПК.
Обжалвано е определението, постановено в закрито съдебно заседание на 20.11.2020 г. от Окръжен съд-Пловдив по т.д.
№ 749/2020 г., с което е прекратено
производството по делото и то е изпратено по подсъдност на Районен съд-Пловдив.
Жалбоподателят „Т.“ООД-гр.П. моли
определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по
съображения, изложени в частната жалба с вх. № 274049/23.12.2020 г.
Пловдивският апелативен съд
провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на
жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено
следното:
На
19.11.2020 г. от „Т.“ООД-гр.П. против „В.“ЕООД *** е подадена до ОС-Пловдив
искова молба, с която се заявява искане съдът да признае за установено, че
ответното дружество не е страна по договор за наем, заверен от нотариус С. Д. и
вписан в С. по в.-гр.П. с вх. Рег. № 35 456/25.10.2018 г. В исковата молба
ищецът посочва, че искът е неоценяем с правно основание чл. 124 от ГПК.
На
20.11.2020 г. окръжният съд постановява обжалваното сега определение, с което
на основание чл. 118,ал.2 от ГПК прекратява производството по делото и го
изпраща по подсъдност на РС-Пловдив. Окръжният съд приема, че е предявен
отрицателен установителен иск за несъществуване между страните на наемно
правоотношение по договор за наем с нотариална заверка, който съгласно чл. 104,т.4
от ГПК не е подсъден на окръжния съд, тъй като цената на иска е под 25 000
лв. Съдът преценява, че според чл. 69,ал.1,т.5 от ГПК размерът на цената на
иска по искове за съществуване на договор за наем е наемът за 1 година, а
съгласно приложения договор за наем, чието съществуване е спорно между
страните, е уговорен месечен наем от 50 лв. на месец без ДДС и следователно
наемът за една година е 600 лв., която сума е цената на иска и тя е под
25 000 лв.
За
определението на съда дружеството-ищец е уведомено на 16.12.2020 г. и на
23.12.2020 г. то подава частната жалба до апелативния съд. С нея се иска
определението да бъде отменено като неправилно, защото не се касае за иск за
съществуването на договор за наем, по който въпрос няма и не е имало спор, а
искът касае установяване на това кои са страните по договора за наем и това е въпросът,
по който има правен спор, в който смисъл искът според жалбоподателя се явява
неоценяем.
Съгласно
разпоредбата на чл. 103 от ГПК на районния съд са подсъдни всички граждански
дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа
инстанция. Нормата на чл. 104, т.4 от ГПК определя, че на окръжния съд като
първа инстанция са подсъдни исковете по граждански дела и по търговски дела с
цена на иска над 25 000 лв. (с посочени изключения, които не касаят
разглеждания казус – по исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания
по актове за начет). Несъмнено е, че търговско дело за разглеждане на неоценяем
иск, както и търговско дело с цена на иска под 25 000 лв., са родово
подсъдни на районния съд. В случая с оглед твърденията на ищеца и заявеното
искане да се признае за установено, че ответното дружество не е страна по
договора за наем, окръжният съд е приел, че искът е за установяване несъществуване
между страните на наемно правоотношение по посочения в исковата молба договор
за наем и затова е оценяем с цена на иска под 25 000 лв., поради което е
подсъден на районния съд. Според ищеца, сега жалбоподател, той е предявил
неоценяем иск, който обаче също е подсъден на районния съд, поради което е
следвало да бъде предявен пред районния съд, а не пред окръжния съд, съответно,
жалбоподателят на основание на това твърдение претендира неоснователно за
отмяна на обжалваното определение. В производството по делото ответникът не е
взел участие, тъй като то е прекратено в деня след образуването му в хода на
служебната проверка на подсъдността, извършена от окръжния съд съгласно чл. 118
от ГПК, поради което неоснователно в частната жалба жалбоподателят заявява, че не
се касае за иск за съществуването на договор за наем и че по този въпрос няма и
не е имало спор. Становище ответникът по спора на този етап не е заявявал, като
с оглед вида на настоящото производство като такова по чл. 121 от ГПК окръжният
съд неправилно е изпратил препис от частната жалба на ответното дружество чрез
синдика, който закономерно не е изразил становище по нея. Установява се
следователно, че заявените в частната жалба оплаквания са неоснователни. Съгласно
разпоредбата на чл. 103 във вр. с чл. 104,т.4 от ГПК родово компетентен да
разгледа спора е районният съд, поради което правилно окръжният съд съгласно
нормата на чл. 118,ал.2 от ГПК е прекратил производството по делото и го е
изпратил за разглеждане на районния съд. Частната жалба е неоснователна, поради
което тя следва да бъде отхвърлена, а обжалваното определение – потвърдено.
С оглед т.9, б.“в“ от ТР №
1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК настоящото определение
подлежи на касационно обжалване.
С оглед на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението, постановено в закрито съдебно заседание на 20.11.2020 г. от Окръжен съд-Пловдив по т.д.
№ 749/2020 г., с което е прекратено
производството по делото и то е изпратено по подсъдност на Районен съд-Пловдив.
Определението
може да се обжалва от жалбоподателя „Т.“ООД-гр.П. с касационна частна жалба при
условията на чл. 274,ал.3, т.1 от ГПК пред Върховния касационен съд– гр. София
в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)