Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 328
18.05.2022
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на двадесети
април две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Антоанета Митрушева
Биляна
Икономова
при секретаря Ангелина Латунова
и в присъствието на прокурора Невена
Владимирова,
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
АНД (К) № 128
по описа на Административен съд – Хасково за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба, депозирана от Териториална дирекция Митница Бургас към
Агенция „Митници“, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 62/29.12.2021
г., постановено по АНД № 20215620200548 по описа на Районен съд – Свиленград за
2021 г., в частта, с която е изменено Наказателно постановление № 558/2021 от
15.06.2021 г. на Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна
Морска“ по отношение размера на глобата, който е намален от 12 029.33 лева на 6
866.82 лева.
В
касационната жалба се твърди, че в обжалваната му част атакуваното решение е неправилно
и незаконосъобразно. Районен съд - Свиленград приел, че наказанието, наложено с
НП, е неправилно и следва да бъде приета за меродавна експертизата, изготвена
съобразно представената впоследствие фактура, като било кредитирано
заключението на вещото лице О. Б., представено в съдебно заседание, приемайки,
че митническата стойност на предмета на нарушение следва да бъде определена
съобразно разпоредбата на чл. 70 от Регламент № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета на базата на пазарната цена на стоките, респективно на
договорната стойност, съобразно представената по делото фактура. Касационният
жалбоподател счита, че експертизата на вещото лице била неправилно кредитирана.
Фактурата била представена едва в съдебно заседание, а не при откриването на
стоките при извършената митническа проверка на 30.01.2021 г. и след заявен
отрицателен отговор при отправена покана за деклариране на стоки, лични вещи и
валутни ценности. Видно от датата на издаването й, фактурата била издадена два
дни преди извършеното нарушение, тоест тя била налична у лицето, но не била
представена пред митническите органи, въпреки отправената покана.
Касационният
жалбоподател счита още, че представената фактура не съдържа всички необходими
реквизити. Купувачът бил описан само с имена, без да е посочен номер на лицето,
дата на раждане, номер на паспорт и т.н. Освен това стоките - предмет на
нарушение, били описани в АУАН и в НП № 558/2021 в 51 позиции, същите били
индивидуализирани по марки, докато във Фактура № 005557/28.01.2021 г. те били
описани общо, като категорично не можело да се докаже, че тази фактура касае
точно процесните стоки. Фактурата била частен писмен документ и не се ползвала
с обвързваща съда доказателствена сила. Налице било разминаване в крайната
стойност на съответните стоки, като освен това стойността на стоките във
въпросната фактура била твърде ниска. Освен това сред стоките имало и
хранителни такива, които следвало да бъдат придружени със съответни документи
(сертификати), които да бъдат представени пред митническите органи при
преминаване на границата от Турция за България, а това не било сторено.
Определеното
от АНО административно наказание било справедливо, съответстващо на тежестта на
нарушението и от естество да окаже необходимото поправително и превъзпитателно
въздействие, както върху нарушителя, така и спрямо останалите членове на
обществото.
С оглед на
гореизложеното, касационният жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното
решение и да бъде постановено друго, с което да бъде изцяло потвърдено Наказателно
постановление № 558/2021 от 15.06.2021 г. на Началник отдел „Митническо
разузнаване и разследване Южна Морска“.
ОТВЕТНИКЪТ –
Т.Т., чрез процесуалния си представител в съдебно заседание – адв.К., оспорва касационната
жалба и наведените в нея доводи като неоснователни. Моли обжалваното решение на
Районен съд – Свиленград да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита касационната жалба за неоснователна и
като такава предлага да бъде оставена без уважение, а атакуваният с нея съдебен
акт, като правилен и обоснован – да бъде оставен в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
С
обжалваното съдебно решение Районен съд – Свиленград е
изменил Наказателно постановление № 558/2021 от 15.06.2021 г. на Началник отдел
„Митническо Разузнаване и разследване Южна морска” при Агенция „Митници”, в
частта с която на Т.Т. за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 12 029,33 лв., като е
намалил размера на наказанието на 6 866,82 лева и е потвърдил наказателното
постановление в частта, с която на основание чл. 233, ал. 6, вр. чл. 233, ал. 1
от ЗМ е постановено отнемане в полза на държавата на задържаните вещи,
съответно е осъдил Агенция „Митници“, отдел „Митническо разузнаване и
разследване Южна морска“ да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 300
лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
За
да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че при извършена митническа проверка на 30.01.2021 г. на Митнически
пункт „Капитан Андреево” на автобус „Мерцедес Бенц” с peг.№ ********,
управляван от жалбоподателя, били открити недекларирани стоки, собственост на
жалбоподателя. Така установеното било квалифицирано като нарушение на чл. 233, ал.
1 от ЗМ, във връзка с което бил съставен АУАН и издадено процесното наказателно
постановление.
Съдът
е приел, че е спазена изцяло административната процедура по съставяне на акта и
издаване на обжалваното наказателно постановление. Посочил е, че същите са издадени
от компетентни органи и че са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1,
изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Обсъдено
е възражението относно липсата на надлежен превод на АУАН, като е посочено, че
в ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач във фазата на
установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български език.
Отделно от това съдът е счел, че в конкретния случай е имало извършен превод на
АУАН.
Относно
материалноправната законосъобразност на НП, съдът е приел за правилна дадената
материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Приел е, че може да бъде направен безспорен извод за
осъществяване на изпълнително деяние от страна на жалбоподателя, обективно и
субективно съставомерно като митническо нарушение, във фактическия състав по чл.
233, ал. 1 от ЗМ.
По
отношение на административното наказание е посочено, че същото е правилно и
законосъобразно определено в минималния размер от 100 % от митническата
стойност на недекларираните стоки. От друга страна и с оглед заключението на
вещото лице, съдът е приел, че размерът на административното наказание следва
да бъде определен на 6 866.82 лева, тъй като митническата стойност на
стоките следва да се определи по реда на чл. 70 от Регламент № 952/2013 година,
а не по реда на чл. 74, § 3, т. „а“ от посочения Регламент, предвид
последователността на методите за изчисляване, посочени в Регламента, като едва
при невъзможност за прилагане на конкретната разпоредба, следва да се използва
следващата такава, което не било сторено от АНО. В случая по делото били налице
доказателства за действително платената цена - фактура, поради което бил приложим
първичният метод, посочен в чл. 70 от Регламента, и при това положение
недопустимо било да се приложат вторичните методи за определяне на митническата
стойност, посочени в разпоредбата на чл. 74 от горепосочения Регламент, като се
прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2. Съответно съдът е
приел НП за законосъобразно и правилно в частта на постановеното отнемане в
полза на държавата на стоките - предмет на нарушението.
При
осъществената касационна проверка настоящата инстанция намери, че така
постановеното решение в обжалваната му част е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено. От доказателствата по делото безспорно
се установява, че на установената дата и място на извършване на нарушението
административно наказаното лице е осъществило виновно фактическия състав на вмененото
му нарушение. Съставомерността на извършеното деяние и вината на нарушителя са
били правилно установени от районния съд, който е обсъдил твърденията на
жалбоподателя във въззивното производство и аргументирано ги е приел за
неоснователни. Не е спорно по делото, че процесната фактура не е била
представена от санкционираното лице пред АНО и съответно същата не е била взета
предвид при определяне стойността на стоките, предмет на нарушението, която
стойност е послужила и за определяне на размера на наложеното наказание. В тази
връзка, като спорен в настоящото производство се очертава въпросът, обосновано
ли съдът е изменил процесното наказателно постановление, позовавайки се именно
на представената от наказаното лице фактура, установяваща пазарната цена на
стоките, предмет на нарушението, едва в съдебното производство. В тази връзка
настоящият състав на касационната инстанция намира, че районният съд е
процедирал правилно и при разглеждане на спора е спазил принципа, регламентиран
в чл. 13 от НПК, във вр. чл. 84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по
реда и със средствата на закона. Събрал е относими, допустими и достоверни
доказателства и е извел правилни изводи относно размера на санкцията, която
следва да бъде определена за извършеното нарушение. Съдът правилно е кредитирал
представената в хода на съдебното производство фактура и правилно въз основа на
нея е назначил съдебно- счетоводна експертиза, която да определи стойността на
недекларираните стоки. Съображенията, наведени в касационната жалба, относно
съдържанието на представената фактура и липсата на конкретни реквизити в същата
не води автоматично до извод, че тя е неистинска, а вписаната в същата цена на
стоката е недостоверна и поради това не може да бъде ценена като годно
доказателство. В този смисъл правилни и обосновани са съображенията, с оглед на
които е прието, че извършената от административнонаказващия орган преценка
относно режима на индивидуализация е правилна относно процентното отношение на
наложеното административно наказание, но с оглед приобщените по делото
доказателства за действително платената цена на стоките и кредитираното
заключение на вещото лице, представено в съдебно заседание, размерът на
административното наказание следва да бъде изменен. Пред настоящата инстанция
не бяха представени доказателства, които да водят до изводи, различни от
изложените от районния съд в атакуваното решение.
При
това положение правилно, за да измени наказателното постановление, въззивният
съд е приел, че стойността следва да се определи на базата на пазарната цена на
стоките, респективно на договорната стойност, съобразно представената фактура,
тъй като в конкретния случай са налице документи, които удостоверяват цената.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените
в същата основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на
районния съд в оспорената му част е правилно и законосъобразно. При спазване на
процесуалните правила районният съд е събрал необходимите и относими
доказателства, които са били нужни за установяване на фактите по делото. При
анализа на събраните доказателства, от правна страна, решаващият състав е
изложил подробни мотиви относно преценката на доказателствата, която е
извършил, въз основа на което е формирал крайния си правен извод за изменение
на обжалваното пред него наказателно постановление в частта относно размера на
наложеното административно наказание "глоба".
Ето
защо решението в обжалваната му част се явява правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
От
страна на пълномощника на касатора не е заявено своевременно искане за
присъждане на разноски, поради което в настоящото производство не следва да бъдат
присъждани такива.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 162/29.12.2021 г., постановено по АНД
№ 20215620200548 по описа на Районен съд – Свиленград за 2021 г., в обжалваната
му част.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.