№ 206
гр. ***, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20213130100791 по описа за 2021 година
Г.А. С. предявява иск с правно основание чл. 150 от СК срещу ДЖ. Р. К. с искане
съдът да увеличи присъдената в полза на децата Е. Д.Р. и Н. Д.Р. издръжка, както следва:
1. От 105.00 лева, присъдени в полза на Н. Д.Р. със съдебно-спогодителен протокол
от 21.11.2016 г. на РС-***, на 250.00 лева;
2. От 150.00 лева, присъдени в полза на Е. Д.Р. със съдебно-спогодителен протокол
от 14.12.2017 г. от РС-***, на 250.00 лева;
В исковата молба ищцата излага, че е изминал значителен период от време от
определената в полза на всяко дете издръжка. Заявява, че нуждите на децата от обувки,
джобни, учебници, помагала, тетрадки и всичко необходимо за училище са се увеличили.
Отделно се посочва, че предвид, че Н., която скоро ще навърши пълнолетие има нужда от
средства за чанти, фризьор и други необходими за нея неща. Същото се заявява и по
отношение на по-малката сестра Е., която е на 15 години, на която също потребностите,
свързани с ученическата й дейност са се увеличили. Ищцата се аргументира и с увеличения
жизнен стандарт в страната през последните години. Посочва се, че бащата работи на трудов
договор в чужбина и получава месечно заплата в размер на 1500.00 евро, поради което има
възможност да заплаща исканата издръжка.
Предвид горното се иска от съда да увеличи присъдената в полза на децата издръжка
в размер на по 250.00 лева за всяко дете.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозира отговор на исковата молба.
Оспорва предявения иск. Посочва, че не е в състояние да изплаща издръжка в размер
на 172.00 лева, предвид доходите, с които разполага (около 800.00 лева заплата) и това, че
1
има дете М., род. на 25.04.2020 г. от сключения от него брак със съпругата му Ю. през 2018
г. Посочва, че децата му са отчуждени от него, тъй като Майка им, забранява да общуват с
него. Моли се за уважаване на исковете до сумата от 172.00 лева. Претендират се разноски.
В о.с.з. процесуалният представител на ищцата поддържа предявените искове. Моли
за уважаването им. Ответникът, чрез упълномощения си представител, поддържа подадения
писмен отговор. Моли за отхвърляне на исковете за издръжка за сумата над 172.00 лева за
всяко дете. ДСП-*** не изпраща представител. Депозира социален доклад.
Фактически констатации на съда:
По делото са събрани множество писмени доказателства, както служебно от съда,
така и по инициатива на страните, като същите са неоспорени от страните. Поради тези
причини съдът основава своите фактически констатации изцяло на тях. По-конкретно от
изготвения социален доклад от представители на ДСП-***, ценен наред с останалите
доказателства, вкл. от показанията на разпитаните свидетели С.П. и Ю. К., се установява, че
Г.П. и Д.К. заживяват на семейни начала от 1998 г. в с. ***, Община ***, Област ***. От
съвместното си съжителство имат три деца Е.Дж.Р. на 22 г., Н. Д.Р. на 17 години и Е. Д.Р.
на 15 години. През 2014 г. родителите се разделят, като децата Н. и Е. остават при баща си в
с. ***. На 21.11.2016 г. страните сключват съдебна спогодба пред РС-***, по силата на която
упражняването на родителските права върху детето Е. се предоставя на бащата, а по
отношение на Н. – на майката. Бащата се осъжда да заплаща месечна издръжка в полза на Н.
в размер на 105.00 лева. През 2017 г. страните постигат нова спогодба, вследствие на която
детето Е. също се предоставя за отглеждане на майка му, която да упражнява правата върху
нея. Със същата спогодба бащата се осъжда да заплаща издръжка в полза на Е. в размер на
150.00 лева. Междувременно ищцата заживява на семейни начала със С.Г.П. в с. ***,
Община ***, с когото по-късно на 21.08.2021 г. сключва граждански брак. Имат едно дете
А.С.Г. на 1 година. Към момента майката Г. и децата Н., Е. и А. живеят в дома на съпругът
на Г. – С.П.. Грижите за децата Н. и Е. към момента се полагат ищцата и съпругът й. Този
факт се установява и от показанията на самия съпруг на ищцата, разпитан в качеството му
на свидетел, както и от свидетеля Г.П.Н.- позната на семейството. След раздялата си с Г.
през 2014 г., Д. заживява на семейни начала със свидетеля по делото Ю. Р. К.. От нейните
показания и от представените удостоверение за раждане и акт за брак, се установява, че на
19.01.2018 г. Д. и Ю. сключват граждански брак и имат едно дете М. Д.К., което се ражда на
25.04.2020 г. Семейството живее в къщата на Д. в гр. *** и се издържа от заплатата му и
детските помощи, изплащани от социалните служби в общ размер на 135.00 лева (за Н., Е. и
А.).
От представената по делото служебна бележка се установява, че Е. е ученичка в
десети клас за учебната 2021/2022 г. ОУ „Васил Левски“, с. ***. При изслушването й от съда
споделя, че получава джобни пари около 3-3.50 лева дневно. Учебните занятия в момента се
провеждат неприсъствено. Поради епидемиологичната обстановка не ходи на извънкласни
занимания. Не спортува и не ходи на частни уроци. Посочва, че майка й дава пари за дрехи.
Н., от своя страна, е ученичка в 11а клас през учебната 2021/2022 г. в Средно
2
училище „Христо Ботев“ в гр. *** – този факт се установява пряко от документа, издаден от
директора на училището. Споделя, по време на изслушването си, че получава по три лева на
ден джобни – купува си закуска, но не й стигат за друго. Обядва в къщи. Не пуши цигари.
Желае да изкара шофьорски курс, както и курс за маникюристка, но няма възможност, тъй
като майка й не може да осигури тези средства. Споделя, също така, че желае да учи в гр.
*** за детска учителка. По посочва, че в момента не разполага с учебници, тъй като
провеждат обучението си онлайн, като учебните материали са публикувани в интернет. Не
посещава частни уроци, нито практикува някакъв вид спорт.
Съдът кредитира изцяло изявленията на децата, като счита, че същите отговарят на
действителността. Доведеният й баща С.П., разпитан по делото в качеството му на свидетел,
посочва, че семейството отделя средно по около 100.00 лева джобни пари за Е. и Н., което
кореспондира с техните изявления.
От показанията на свидетеля С.П. се установява, че той и ищцата успяват да осигурят
по около 200-300 лева два пъти годишно за Н. и Е. за закупуване на облекло. Не могат да си
позволят да платят курсовете за шофьор и маникюрист, който Н. иска да завърши. Изразява
лично мнение, че шофьорският курс е около 800-900 лева, а за маникюрист – над 300 лева.
Разпитаните по делото свидетели Г.П.Н., Р.С.Х. и Ю. Р. К., не дават сведения за
факти, свързани пряко със вида на нуждите на децата и финансовите суми, необходими за
задоволяването им. От свидетелката Н. се установява, че децата са винаги спретнати и
чисти, отзивчиви и културни, което се подкрепя и от проучването, извършено от социалните
служби. Показанията на св. Х. се отнасят основно до личните отношения на страните през
годините, които нямат връзка с предмета на делото, а св. Ю. К. – съпруга на ответника –
освен показанията й, свързани с доходите и жилището на семейството им, не навежда
изявления за други факти, релевантни по делото.
За установяване размера доходите, както на ищцата, така и на ответника, са
събраните редица писмени доказателства – трудов договор, сключен от ищцата, служебна
бележка, издадена от работодателя на ответника, служебно изискана от съда информация от
НАП-Варна и НАП-***, ДСП-*** и Община *** за наличието на доходи от различни
източници. От тези доказателства, преценени, както по отделно, така и в съвкупност, се
установява пълно и главно, че Г. е в трудово правоотношение с Община *** от 26.04.2021 г.
на длъжност „личен асистент“ с почасово заплащане в размер на 4.70 лева на час и с
деклариран пред НАП месечен облагаем доход от 709.70 лева за месеците май, юни, юли и
август 2021 г., като съответния нетен размер на заплатата й е около 550 лева. Получава
месечни детски помощи в размер на 90.00 лева за Г. и Н. за периода от 01.2021 г. до 08.2021
г. Няма декларирани доходи от трудов или друг източник за 2020 г. Д., от своя страна,
работи на трудов договор в „Рока България“ АД, гр. *** на длъжност „машинен оператор
производство на глазиран порцелан или керамични изделия“ от 12.07.2021 г. В НАП е
декларирано брутно трудово възнаграждение в размер на 869.93 лева (юли) и 1193.82 лева
(август), съответно нетната заплата е 675.04 лева за месец юли 2021 г. и 923.19 лева за
месец август. Няма данни за упражнявана трудова дейност в Република България за периода
3
от 01.09.2016 г. до 12.07.2021 г., както и за извършвана патентна дейност през 2020 г.
Правни изводи на съда:
Съгласно декларативната норма на чл. 143 от СК всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за
развитието на детето. В тази връзка, родителите дължат издръжка на своите деца до
навършване на пълнолетие независимо от това дали децата им са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си – арг. от чл. 143 от СК и т. 2 от Постановление № 5
от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС. Тази особеност на задължението на родителите да издържат
децата си произтича от основното им задължение да се грижат за тях и да ги подготвят за
общественополезна дейност, независимо от това, че след навършване на 16-годишна възраст
поначало те могат да работят. Размерът на дължимата издръжка се определя според нуждите
на детето и възможностите на лицето, което я дължи, като императивният минимум в закона
е издръжката да е равна на поне ¼ от размера на минималната работна заплата – чл. 142 от
СК. В т. 2 и т. 4 от Постановление № 5/16.09.1970 г. на Пленум на ВС е посочено, че
нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените
условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за случая, а по отношение на възможностите на лицето,
което дължи издръжка – от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице.
Същевременно, не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи детето към
обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват за
цели извън издръжката. С т. 2 от Постановление № 5/31.11.1981 г. от ППВС е прието, че
месечните добавки следва да се прибавят към дохода на родителя, при когото са децата и да
се има предвид при определяне възможностите му да осигурява издръжката. След
определяне на общата сума за издръжка на детето или за всяко от децата тя се разпределя
между родителите съобразно възможностите им. Така родителят, неупражняващ
родителските права, ще дължи издръжка, която би давал при съвместно живеене с другия
родител и детето. По силата на разпоредбата на чл. 150 от СК при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или
прекратена. Началният момент на увеличението или намалението на издръжката е от деня на
предявяване на иск – т. 21 от Постановление № 5/16.09.1970 г. на Пленум на ВС. В т. 19 от
Постановление № 5/16.09.1970 г. на Пленум на ВС се посочва, че за да се уважи иска за
увеличение или намаляване на присъдената вече издръжка, е необходимо трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
В настоящия случай, при определяне на нужди на Е. и Н. следва да се вземат предвид
следните обстоятелства- Е. и Н., са че те са тийнейджърска възраст – Е. е на 16 години, а Н.
– предстои да навърши пълнолетие на 23.12.2021 г. Ученички са съответно в десети и
единадесети клас. Нямат заболявания. Децата не посещават частни уроци и не упражняват
някакъв вид спорт. Следва да се приемат, че те имат стандартните за един тийнеджър нужди,
свързани с облекло и обувки, дневни пари и прочие.
4
По отношение преценката възможностите на родителите от заплащане на издръжка,
по делото се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищцата от 709.70 лева е
малко над размера на минималната работна заплата в страната, но под средния за страната
размер на брутна месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение
през 2021 година в същия сектор (вж. сайта на НСИ). Бащата, от своя страна, е с брутна
заплата от 1193.82 лева, съответно нетна – 923.19 лева. От справка в НСИ съдът установява,
че брутното възнаграждение, също, е под средния размер на брутната месечна заплата на
наетите лица по трудово и служебно правоотношение през 2021 година в същия сектор –
преработваща промишленост. И двамата родители са сключили нов граждански брак и имат
невръстни деца, за който са необходими немалко парични средства. Семейството на Д.
разчита изцяло на неговите доходи и детските помощи, а семейството на Г. – на доходите на
съпруга й.
Предвид горните обстоятелства и наличната социално-икономическа криза в
страната, допълнително катализирана от пандемията COVID-19 и растящите в страната цени
на електроенергията, природния газ, горивата, а оттам и на продуктите от първа
необходимост, съдът счита че издръжката следва да се определи в такъв размер, че да
задоволява предимно базовите потребности на Н. и Е.. Разбираемо е желанието на Н. да
получи шофьорска книжка и да изкара курс за маникюрист, но тези потребности не са от
първа необходимост.
При определяне на разходите за отглеждане на всяко от децата, съдът взема предвид,
данните публикувани на сайта на НСИ относно средните годишни разходи за лице от едно
домакинство за 2020 г. по следните показатели – храна и безалкохолни напитки; обекло и
обувки; здравеопазване; свободно време, културен отдих и образование. Предвид
обстоятелството, че в случая се определя издръжка на непълнолетни лица, съдът не включва
разходи, свързани с алкохолни напитки и тютюневи изделия, жилища, вода, електроенергия
и горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома. Видно от публикуваните от
института статистически данни средният разход за 2020 г. за едно лице от домакинство е
следният: храна и безалкохолни напитки – 1872 лева; облекло и обувки – 188.00 лева;
здравеопазване – 388.00 лева; свободно време, културен отдих и образование- 250.00 лева.
Е. и Н., обаче, са в тийнейджърска възраст, поради което съдът счита, че за
осигуряване на подходящи дрехи за всеки един от 4-те сезона, минималните разходи за
сезон, възлизат на поне 125.00 лева, или общо по 500.00 лева годишно. Н. и Е. имат нужда и
от поне 5.00 лева джобни пари, за да могат да покриват основните си потребности през деня,
което се равнява на 150.00 лева месечно, респективно 1800.00 лева на година.
Предвид горното, съдът определя следните разходи на годишна основа за всяко дете
по отделно: храна и безалкохолни напитки – по 1872.00 лева; облекло и обувки – по 500.00
лева; здравеопазване – по 388.00 лева; свободно време, културен отдих и образование- по
250.00 лева; по 1800.00 лева – дневни пари. Базовият общ годишен разход за Н. и Е. възлиза
на по 4810.00 лева, което е средно по 400.83 лева месечно.
Участието на всеки от родителите в дължимата в полза на Е. и Н. издръжка следва да
5
е по равно, тоест по 200.42 стотинки, като за улеснение при плащанията сумата следва да се
закръгли на 200.00 лева. Основният мотив за определяне паритетно участие на всеки от
съпрузите в заплащане на издръжката е фактът, че майката получава минимална работна
заплата, но разчита на доходите на своя съпруг, а бащата – въпреки че получава по-високо
трудово възнаграждение, съпругата му и неговото малолетно дете разчитат изцяло на
неговите доходи, които след приспадане на издръжките, ще се редуцират на 523.00 лева.
Съдът отчита и обстоятелството, че издръжката по отношение на Н. ще се прекрати на
23.12.2021 г., като след този момент ще остане единствено задължението за издръжка в
полза на Е.. За заплащане на издръжка в полза на Н. след навършване на пълнолетие, следва
да се предяви отделен иск по реда на чл. 145 от СК, чиито предпоставки за уважаването му
са различни от тези по иска по чл. 143 от СК.
Началният период на увеличението на издръжката следва да е от датата на подаване
на исковата молба. Падежът на плащането съдът определя до 10-число на текущия месец, за
който се дължи издръжката.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на РС-*** държавна такса, чиито размер е 2 % върху тригодишните платежи на
основание чл. 7, т. 2 от Тарифата за таксите и разноските, които се събират от съдилищата
по Гражданския процесуален кодекс, вр. с чл.69, ал. 1, т. 7 от ГПК. Присъдената в полза на
Н. издръжка в размер на 200.00 лева е за период от 06.07.2021 г. до 23.12.2021 г.
(навършването на пълнолетие), тоест за 5 месеца, поради което държавната такса следва да
се начисли върху от сбора от тези месеци, което има за резултат 20.00 лева. Размерът на
държавната такса върху присъдената в полза на Е. издръжка, следва да се определи върху
тригодишните платежи. Така дължимата държавна такса върху присъдената издръжка
възлиза на 144.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на дължима от ДЖ. Р. К. ЕГН: ********** в полза на детето Н.
Д.Р., ЕГН:********** издръжка, определена със съдебно-спогодителен протокол от
21.11.2016 г. по гр.д. № 683/2016 г. на РС-***, като УВЕЛИЧАВА същия от 105.00 лева на
200.00 лева месечно, считано от датата на предявяване на иска – 06.07.2021 г. до навършване
на пълнолетие на детето – 23.12.2021 г. или настъпване на друга причина за нейното
изменение или прекратяване, с падеж – до 10-число на текущия месец, за който се дължи,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в за разликата над сумата от 200.00 лева до
пълния претендиран размер от 250.00 лв., поради неоснователност.
ИЗМЕНЯ размера на дължимата от ДЖ. Р. К., ЕГН: ********** в полза на детето Е.
Д.Р., ЕГН:********** издръжка, определена със съдебно-спогодителен протокол от
6
14.12.2017 г. по гр.д. № 947/2017 г. на РС-***, като УВЕЛИЧАВА същия от 150.00 лева на
200.00 лева месечно, считано от датата на предявяване на иска – 06.07.2021 г. до навършване
на пълнолетие на детето или настъпване на друга причина за нейното прекратяване или
изменение, с падеж – до 10-число на текущия месец, за който се дължи, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 200.00 лева до пълния претендиран
размер от 250.00 лв., поради неоснователност.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ДЖ. Р. К., ЕГН:********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – ***, държавна такса върху присъдената в полза на двете
деца издръжка в размер на 164.00 лева, на основание чл. 7, т. 2 от Тарифата за таксите и
разноските, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, вр. с
чл.69, ал. 1, т. 7 от ГПК;
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
7