РЕШЕНИЕ
№ 764
гр. Варна, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20223110102762 по описа за 2022 година
Производството е образувано по постъпила искова молба, с която от П. Х. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. *, срещу Д. С. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. *, е предявен осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата сумата
в размер на 3 600 лв. /три хиляди и шестстотин лева/, представляваща дължимо от
ответника обезщетение за лишаване на ищцата от ползването на собствения й недвижим
имот, находящ се в гр. *, за периода 19.07.2021 г. – 19.01.2022 г., на основание чл. 59 ЗЗД,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /02.03.2022 г./ до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищцата П. Х. П. твърди, че брат й * е закупил процесния
апартамент през 2001 г., като на 26.08.2018 г. е починал и е оставил само нея като единствен
наследник. Сочи, че към момента на смъртта му не е била в гр. Варна и е научила за това от
нейни близки, след което се е върнала в града и решила да отиде в дома му. Установила е, че
жилището се ползва от трето лице – Д. С. Л., който е син на нейната първа братовчедка.
Излага, че е разбрала, че той е станал собственик на имота по силата на саморъчно
завещание от брат й, заверено на 08.10.2018 г. от нотариус, в което се усъмнила. Сочи, че е
подала сигнал до Прокуратурата, по който е образувано ДП № 555/2019 г. на ОД МВР-
Варна, по което е установено, че завещанието е неистинско, след като е образувала дело
пред ОС-Варна срещу Д. С. Л. и с решение по гр.д. № 1430/2021 г. на ВОС, влязло в законна
сила на 22.12.2021 г. съдът е прогласил за нищожно завещанието. Излага, че на 19.07.2021 г.
на ответника му е връчена нотариална покана, с която ищцата е предявила претенции за
заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от неправомерното ползване на имота в
размер на 600 лв. месечно. Сочи, че до настоящия момент ответникът не й е заплатил
обезщетението, поради което предявява и настоящия иск за посочения период. Моли от съда
за осъждане на ответника и за заплащане на разноски.
Ответникът Д. С. Л. е подал отговор на исковата молба, с която оспорва иска като
недопустим и неоснователен. Счита, че липсва пасивна процесуалноправна легитимация,
доколкото твърди, че не ползва и не владее процесния имот. Сочи, че не е налице
1
неоснователно обогатяване. Оспорва и размера на иска, доколкото соченият среден месечен
наем не отговаря на действителния за подобен вид жилище и в такова състояние. Моли за
прекратяване на производството, евентуално отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуалния си представител поддържа
исковата молба.
С молба преди съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител
поддържа отговора.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 151, том I, рег. №
2769, дело № 129 от 2001 г. на нотариус Павлина Симеонова /л. 58/ се установява, че *П. *, *
и * продават на * процесния апартамент.
От Препис-извлечение от акт за смърт от Община Варна /л. 59/ и Удостоверение за
наследници от 10.09.2018 г. /л. 60/ се установява, че * е починал на 26.08.2018 г. и е оставил
като единствен наследник своята сестра П. Х. П.. От Удостоверение по ч.гр.д. № 17544/2019
г. на ВРС се установява, че същата е вписала в особената книга на съда приемане на
наследството на починалия /л. 18/.
От Удостоверение за данъчна оценка от 27.09.2018 г. на община Варна /л. 17/ се
установява, че ответникът е декларирал, че е единствен собственик на имота.
От Нотариална покана на нотариус * /л. 6/ се установява, че ищцата е отправила до
ответника претенции за пропуснати ползи във връзка с процесния имот в размер на 600 лв.
месечно, считано от датата на получаване на поканата, както и законна лихва. От
представената разписка /л. 7/ се установява, че нотариусът е удостоверил получаването на
поканата от ответника на 19.07.2021 г.
С влязло в сила Решение № 260057 от 20.05.2021 г. по гр.д. № 1430/2020 г. на ВОС /л.
8-15/ е прогласено за нищожно саморъчно завещание, обявено по искане на Д. С. Л. с
предмет апартамент, находящ се на адрес: *
От Справка в Агенция по вписванията по партидата на Д. С. Л. /л. 51-55/ се
установява, че на 18.01.2019 г. ответникът е продал на трето лице процесния апартамент.
Този факт се установява и от представения нотариален акт, в която е записано, че
владението върху имота се предава в деня на подписване на договора /л. 62/
От заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно-оценителна
експертиза /л. 76-82/ се установява, че средният месечен пазарен наем за процесния
апартамент за периода 19.07.2021 г. – 19.01.2022 г. е в размер на 490 лв.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка * /л. 66 гръб/ се установява, че е
съседка на ищцата, която имала брат, който е починал. Знае, че брата на ищцата е имал
апартамент и тя е била единствен негов наследник. Споделя, че след като е починал ищцата
е искала да влезе в апартамента, но не е могла. Искала е да влезе след Нова година /2019 г./
със синовете си, но не е могла. Не е присъствала, но бравата е била сменена. Отишли да
чистят на следващата седмица и видели камери.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати парично
обезщетение за лишаване на ищцата от ползване на собствения й недвижим имот, на
основание чл. 59 ЗЗД.
Съобразно разпредЕ.та по делото доказателствена тежест ищцата е следвало да
докаже, че в процесния период е била собственик на имота и ответникът е ползвал същия, че
е обедняла в резултат на действията на ответника, че ответникът се е обогатил от ползването
на имота, че е налице причинна връзка между обедняването и обогатяването, както и
2
размерът на претендираното обезщетение за лишаване от ползване. В тежест на ответника е
било да докаже, че е упражнявал фактическата власт на основание изключващо
дължимостта на обезщетение за лишаване от ползване или че е заплатил на ищцата
дължимото обезщетение.
Установява се от събраните доказателства по делото, че в процесния период ищцата е
била собственик на процесния имот, доколкото е единствен наследник на починалия и
правата на ответника са отречени с влязло в сила решение, с което е прогласено за нищожно
саморъчното завещание с предмет апартамента. Налице са данни от пледоарията по
същество на процесуалния представител на ищцата, че е налице спор за собствеността на
имота спрямо трети лица приобретатели, но той не е предмет на настоящото производство, в
което изводите на съда се правят на база на събраните доказателства по настоящото дело.
Не се доказа в настоящото производство, дори и косвено, че в процесния имот
19.07.2021 г. – 19.01.2022 г. ответникът е ползвал апартамента, както и че е лишил от
ползване ищцата (възпрепятствайки достъпа й до имота). Точно обратното, установява се, че
ответникът е продал имота още на 18.01.2019 г., като в нотариалния акт е записано, че
предава владението на купувача в деня на подписване на договора. От тази дата следва да се
счита, че ответникът е преустановил упражняването на фактическата власт над вещта, освен
ако не се установи обратното. В настоящия процес не бяха ангажирани доказателства за
осъществяване на фактическа власт върху вещта от ответника в рамките на процесния
период. Разпитаната по делото свидетелка разказва, че знае от ищцата, че последната се е
опитала да влезе в апартамента 2019 г., но не е успяла. Процесният период е 2021 г. – 2022
г., като в рамките на този период не се установи по делото кой е осъществявал фактическата
власт над имота. . Същата вероятно е осъществявана от приобретателите. Дори през 2019 г.
ответникът да е възпрепятствал достъпа до имота, то и предмет на производството не е
лишаването от ползване в този момент, а едва 2 години и 6 месеца по-късно.
Предвид тези изводи на съда не се установи при условията на пълно и главно
доказване, че ищцата е обедняла в резултат от действията на ответника, поради което искът
се явява изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора разноските следва да се възложат в тежест на ищцата, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът е претендирал и е представил доказателства за
заплащане на сумата от 1 000 лв. адвокатско възнаграждение, които съдът приема.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Х. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *,
срещу Д. С. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ
на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 3 600 лв. /три хиляди и шестстотин
лева/, представляваща дължимо от ответника обезщетение за лишаване на ищцата от
ползването на собствения й недвижим имот, находящ се в гр. *, за периода 19.07.2021 г. –
19.01.2022 г., на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба /02.03.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА П. Х. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на Д.
С. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, сумата в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/
сторени от ответника разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4