№ 24
гр. Пловдив, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Мая В. Крушева
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело №
20225300900383 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл. 155, ал.1, т.1 от ТЗ.
Предявен е иск от Ф. М. Ж. с ЕГН **********, с адрес: ****, против
„ДАРИУС ФМЗ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, бул. „6-ти септември“ № 152, ет.2, офис 2-1Б, с който се моли да
се прекрати ответното дружество. Обстоятелствата, на които почива това
искане е, че скоро след учредяването на това дружество другият съдружник
М. З. А. напуснал Република България и оттогава не е участвал в делата на
дружеството, нито подпомага дейността му, поради което дружеството не е
пълноценен участник в стопанския живот и не осъществява никаква
стопанска дейност, поради това се счита, че не са оправдани целите, за които
дружеството е създадено, не може да се свика и да се проведе Общо събрание,
поради което и се счита, че са налице условията за прекратяването му.
Ответникът не взема становище по иска.
Пловдивски Окръжен Съд, ТО, 18 с., като обсъди обстоятелствата по
делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намери за установено следното:
Съгласно чл.155, ал.1, т.1 от ТЗ по решение на окръжния съд по
седалището на дружеството то може да бъде прекратено по искане на
1
съдружник ако важни причини налагат това. В случая делът на ищеца е над
1/5 от капитала на ЮЛ, поради което и искът е допустим.
В съдебната практика е прието, че понятието "важни причини" по
смисъла на чл. 155, т. 1 ТЗ няма легална дефиниция и това априорно е
невъзможно поради разнообразието на проявните му форми, което налага при
преценката за наличието им да се отчита факта, че всяко търговско дружество
е със своя специфика - предмет на дейност, пазарни условия, права и
задължения на съдружниците (предвидени в учредителния акт) и пр., но при
обсъждането налице ли са важни причини за прекратяване на дружеството
водещи според решението следва да са интересите на дружеството като цяло,
а не на отделния съдружник. Именно по отношение на посочения принцип
цитираното решение има характера на задължителна по смисъла на ТР №
1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика, което позволява да се възприемат и
други причини извън посочените в него поради невъзможността за
изчерпателното им изброяване. При всяко отделно дружество, наличието на
"важни причини" би следвало да се преценява при различни факти и
обстоятелства като при обсъждането дали са налице важни причини за
прекратяване на дружеството, следва да се изхожда от интересите на
дружеството като цяло, а не на отделния съдружник. Причините би следвало
да са такива, че да създават непреодолима пречка за осъществяване на
предмета на дейност на дружеството или пък да е налице продължителен
период от време, през което дружеството да не е осъществявало търговската
дейност, за която е регистрирано. Във втория случай, бездействието би могло
да се дължи на липсата на воля у съдружниците за продължаване дейността
му. Неосъществяването на търговска дейност, освен на бездействие, би могло
да се основава и на такова поведение на мнозинството (или блокиращата
квота) на съдружниците, което да е в ущърб на дружествените цели -
нелоялно поведение, подронване на престижа на дружеството и на интересите
на останалите съдружници. Външните белези на разстройство в дейността на
дружеството биха могли да бъдат - трайна липса на рентабилност, тенденция
към натрупване на задължения, погасяването на които би създало сериозни
затруднения за функциониране на дружеството и опасност за интересите на
кредиторите и пр.
В конкретния случай съдът намира, че ищецът е провел пълно и главно
доказване на наличието на предпоставките въздигнати от закона, като
2
условия за прекратяване на ЮЛ. Това е така, тъй като разпитания по делото
свидетел, чийто показания съдът изцяло кредитира установява, че
дружеството не е функционирало от създаването му, поради това, че единият
съдружник е изчезна, при което не участва в дружествените дела.
Разпоредбата на чл.155 от ТЗ, във връзка и с разясненията дадени по горе
несъмнено обосновават наличието на важни причини, които определят
основателност на иска. Налице е непреодолима пречка за осъществяване на
предмета на дейност на дружеството, като освен това е налице
продължителен период от време, през което дружеството не е осъществявало
търговската дейност, за която е регистрирано. Поради което и Съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на осн. чл.155, ал.1, т.1 от ТЗ дружеството „ДАРИУС
ФМЗ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „6-ти септември“ № 152, ет.2, офис 2-1Б.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
3