РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Петрич, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20211230200580 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на И. Д. Г., ЕГН **********, чрез адв.С.Д. С. от САК, с адрес за
призовки и съобщения: гр.С., ж.к.“М.“, бл.***, вх.***, ет.*** ап.***, против Заповед за
задържане на лице с рег. № 314зз-219 от 11.07.2021 г., издадена от Ц. Б. И. на длъжност
„РКП“ при РУ гр. П. – ОДМВР Б., с която на основание чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР,
жалбоподателят е бил задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане в РУ
- П..
В жалбата се твърди, че липсват материалноправните предпоставки за задържането на
жалбоподателя чрез издадената заповед, че същата не е мотивирана и не съдържа каквито и
да е било факти и обстоятелства за наличието на конкретни и обективни данни, сочещи на
обосновано предположение, че жалбоподателят е извършил или е съпричастен към
извършването на престъпление по чл.354в, ал.1 НК. Иска се от съда да постанови решение, с
което оспорената заповед да бъде отменена.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа депозираната жалба и излага допълнителни
съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради което моли съда да
отмени заповедта за задържане. Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Ответната страна – Ц. Б. И. на длъжност „РКП“ при РУ гр. П. – ОДМВР Б., редовно
1
призован не се явява, не се представлява, не изразява становище.
Районна прокуратура – Б., ТО - П., не изпраща представител и не взема становище по
делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от проведено
съдебно заседание на 21.04.2022 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :
Безспорно се установи по делото, че на 11.07.2021 г. в гр. П. в 10.00 часа, жалбоподателят И.
Д. Г. е бил задържан по реда на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР в помещение за временно задържане
на РУ - П., въз основа на Заповед за задържане с рег. № 314зз-219/11.07.2021 г., издадена от
Ц. Б. И. на длъжност „РКП“ при РУ гр. П. ОДМВР - Б.. Жалбоподателят е бил освободен на
същия ден – 11.07.2021 г. в 17.55 часа. Като основание за задържането му е посочено, че за
лицето има данни, че е извършило престъпление по чл.354в, ал.1 НК – отглеждане на НВ –
във връзка със ЗМ 314ЗМ-244/2021 г. по описа на РУ – П..
Посочените обстоятелства се подкрепят от приложеното заверено копие на обжалваната
заповед, декларация от задържания и протокол за обиск на жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Относно допустимоста на жалбата:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за
обжалване съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален
административен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Относно основателността на жалбата:
Оспорената заповед за задържане на лице представлява индивидуален административен акт
по смисъла на чл.21, ал.1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 АПК. При проверката,
освен на основанията, посочени от оспорващия заповедта за задържане, съдът следва да
прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени
ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с
целта на закона.
При служебно извършената проверка, от външна страна, съдът намира, че в оспорения
административен акт са спазени процедурните правила при издаване на атакуваната заповед.
Същата е издадена в писмена форма съгласно изискванията на чл.74, ал.1 ЗМВР и видно от
отбелязването в самата заповед, на задържания са разяснени правата по чл.72, ал.3 - 6 ЗМВР.
Посочени са и задължителните реквизити на заповедта за задържане, уредени в чл.74, ал.2
ЗМВР - името, длъжността и местоработата на издалия заповедта полицейски орган; датата
и часа на задържането; данни за задържаното лице, както и правата му по чл.72, ал. 3 - 6
ЗМВР, връчен му е екземпляр от заповедта.
2
Същевременно обаче, в приобщената към доказателствения материал по делото преписка не
се съдържат каквито и да било документи, удостоверяващи компетентността на лицето,
издало оспорената заповед за задържане. Посочено е, че издател на процесната заповед е Ц.
Б. И. на длъжност „РКП“ при РУ П., но не са ангажирани доказателства, от които да е видно,
че лицето Ц.И. е служител на РУ - П. към ОДМВР – Б. и същото е полицейски орган по
смисъла на чл.72, ал.1 ЗМВР. При липсата на базспорни доказателства, а в случая – липсата
на каквито и да е доказателства, съдът не може да направи категоричен извод, че издателят
на процесната заповед за задържане притежава материална компетентност да издава такива
заповеди и само на това основание, заповедта за задържане следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
Паралелно с посоченото и като самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед за
задържане като незаконосъобразна е липсата на мотиви.
В конкретния случай, като правно основание за задържането на жалбоподателя е посочена
разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР - полицейските органи могат да задържат лице, за
което има данни, че е извършило престъпление. В графата за фактическите основания за
задържането е посочено, че за лицето има данни, че е извършило престъпление по чл.354в,
ал.1 НК – отглеждане на НВ – във връзка със ЗМ 314ЗМ-244/2021 г. по описа на РУ - П..
Следва да се има предвид, че конкретната хипотеза на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР задължава
органа по издаване на административния акт да посочи накратко обективните
характеристики на извършеното от задържания престъпление и неговата правна
квалификация. По този начин мотивите съдържат конкретни фактически констатации на
административния орган, мотивирайки го да приеме наличието на предпоставките на
приложената от него правна норма. Това е условие за законосъобразност на акта и гаранция
за защитата на правата на засегнатата страна – адресат, от една страна, а от друга страна –
прави възможен контрола от съда на издадената заповед. Полицейското задържане трябва да
е обосновано с ясни обстоятелства, които да сочат връзка между задържаното лице и
конкретно извършено от него престъпление: или трябва да се попречи на уличеното лице да
го извърши, или да се попречи то да се укрие или да извърши друго престъпление или да
осуети наказателното преследване.
При осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на решаващия
съд е свързана именно с изследване на въпроса доколко са налице посочените в оспорения
административен акт фактически основания за издаването му и доколко могат да се свържат
с посочените от издателя правни норми. За да се осъществи задържането следва да е налице
обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправното деяние т. е.
следва да е налице обосновано подозрение затова. А за да е налице обосновано подозрение
затова, следва да са налице факти и информация, които биха убедили един обективен
наблюдател, че въпросното лице е извършило престъплението.
В случая обаче, такива липсват. Фактическите основания се изчерпват с краткото посочване
„отглеждане на НВ“. При тази формулировка на мотивите на администратинвния орган, на
първо място следва да се предполага, че се касае за отглеждане на наркотични вещества, с
3
оглед дадената правна квалификация на престъплението. На следващо място посоченото по
никакъв начин не обективира данни, които да водят до обосновано предположение, че
жалбоподателят е извършил или е съпричастен към извършването на престъпление по
чл.354в, ал.1 НК, доколкото не са визирани и конкретизирани обстоятелства, свързани със
самото престъпление – вида, мястото и периода на евентуално отглежданите вещества,
както и факти досежно изпълнителното деяние от страна на задържаното лице.
Дори посоченото в заповедта за задържане „във връзка със ЗМ 314ЗМ-244/2021 г. по описа
на РУ - П.“ при окомплектоването на преписката по настоящото производство, както и
други материали, относими към заповедта за задържане, не са приложени. Макар да е
допустимо мотивите, т.е. фактическите основания, да се съдържат и в друг документ,
неразделна част от административната преписка, следва същите да са приложени към
преписката по заповедта за задържане, още повече, че в случая са описани в самата заповед.
Дори и при проявената от страна на съда процесуална активност и повторно изискване на
цялата преписка по издадената и оспорена заповед за задържане, по делото не са
представени други доказателства.
По гореизложените мотиви, съдът намира оспорената заповед за задържане за
незаконосъобразна, което налага нейната отмяна.
С оглед отмяната на заповедта за задържане и съобразно разпоредбата на чл.143, ал.1 АПК,
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на
жалбоподателя. Съобразно представения договор за правна защита и съдействие,
процесуалният представител на жалбоподателя му е оказал безплатна правна защита и има
право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда. Въз основа на посоченото,
РУ - П. следва да заплати на адв. С.Д. С., САК, адвокатско възнаграждение, определено
съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 400.00 /четиристотин/ лева.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 АПК, вр. с чл.72, ал.4 ЗМВР, П. районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. № 314зз-219 от 11.07.2021 г., издадена от Ц.
Б. И. на длъжност „РКП“ при РУ гр. П. – ОДМВР Б., с която на основание чл. 72, ал.1, т.1
ЗМВР, ИЛЧ. Д. Г., ЕГН **********, живущ в с. К., общ. П., ул. „Ц.С.“ ***, е бил задържан
за срок от 24 часа в помещение за временно задържане в РУ - П., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА РУ – П. към ОД на МВР - Б., да заплати на адв.С.Д. С., САК, сумата от 400.00
/четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на жалбоподателя И. Д. Г., ЕГН **********.
4
Решението подлежи на касационно обжалване от страните по делото пред Административен
съд – гр. Б. в 14 дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
5