№ 2325
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110158598 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искови молби с вх. №№ 301158/26.10.2023 г.;
301159/26.10.2023 г.; 304444/27.10.2023 г.; 304445/27.10.2023 г.;
305405/30.10.2023 г., и 305406/30.10.2023 г., съединени по реда на чл. 213
ГПК, като е допуснато изменение на иска с протоколно определение от
23.10.2024 г. (на лист 247 от делото) на Н. Н. Х. срещу „Стик – кредит“ АД, с
която са две групи предявени претенции:
1. за признаване за установено по отношение на ответника, че клаузите
на чл. 27 от Договори за потребителски кредит, предоставен от разстояние
№№ 854178/09.07.2022 г.; 853645/08.07.2022 г.; 948342/26.04.2023 г.;
934179/02.03.2023 г.; 664739/02.01.2021 г., и 663655/23.12.2020 г., сключени
между страните, които предвиждат неустойка в размер на 0,9 % от стойността
на усвоеното по кредита на ден в случай, че ищецът не предостави
обезпечение по кредита, не обвързва страните поради нищожност поради
противоречие със закона – неравноправност, заобикалянето му, или
противоречие с добрите нрави, както и
2. за осъждане на ответника да плати на ищеца недължимо платени суми
по горепосочените договор, които бил изцяло нищожни поради липса на
реквизит или неспазена форма, съответно:
– по Договор за потребителски кредит от разстояние №
854178/09.07.2022 г. – 211,94 лева;
– по Договор за потребителски кредит от разстояние №
853645/08.07.2022 г. – 23,40 лева;
1
– по Договор за потребителски кредит от разстояние №
948342/26.04.2023 г. – 223,53 лева;
– по Договор за потребителски кредит от разстояние №
934179/02.03.2023 г. – 123,44 лева;
– по Договор за потребителски кредит от разстояние №
664739/02.01.2021 г. –216 лева;
– по Договор за потребителски кредит от разстояние №
663655/23.12.2020 г. – 43,20 лева,
ведно със законната лихва върху всички посочени суми от датите на
предявяване на исковите молби (посочени в първия абзац) до окончателното
плащане.
В исковата молба се твърди, че между страните са сключени шест броя
Договори за потребителски кредит от разстояние, по силата на които
ответникът се задължил да отпусне на ищеца следните суми при посочените
условия:
– по Договор за потребителски кредит от разстояние №
854178/09.07.2022 г. – 3000 лева при лихва от 36 % годишно (посочен
годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 42,58 %), които ищецът
следвало да върне за период от 24 месеца след сключване на договора, а
общата дължима се сума била 4612,07 лева;
– по Договор за потребителски кредит от разстояние №
853645/08.07.2022 г. – 2000 лева при лихва от 36 % годишно (посочен ГПР в
размер на 42,58 %), които ищецът следвало да върне за период от 24 месеца
след сключване на договора, а общата дължима се сума била 3074,71 лева;
– по Договор за потребителски кредит от разстояние №
948342/26.04.2023 г. –950 лева при лихва от 27 % годишно (посочен ГПР в
размер на 30,60 %), които ищецът следвало да върне за период от 12 месеца
след сключване на договора, а общата дължима се сума била 1120,01 лева;
– по Договор за потребителски кредит от разстояние №
934179/02.03.2023 г. – 950 лева при лихва от 27 % годишно (посочен ГПР в
размер на 30,60 %), които ищецът следвало да върне за период от 12 месеца
след сключване на договора, а общата дължима се сума била 1120,01 лева;
– по Договор за потребителски кредит от разстояние №
664739/02.01.2021 г. – 800 лева при лихва от 36 % годишно (посочен ГПР в
размер на 42,58 %), които ищецът следвало да върне за период от 30 дена след
сключване на договора, а общата дължима се сума била 824 лева;
– по Договор за потребителски кредит от разстояние №
663655/23.12.2020 г. – 800 лева при лихва от 36 % годишно (посочен ГПР в
размер на 42,58 %), които ищецът следвало да върне за период от 30 дена след
сключване на договора, а общата дължима се сума била 824 лева.
Твърди се, че в договорите било уговорено задължения на ищеца да
осигури поръчител на задължението или да го обезпечи с банкова гаранция, а
след това било предвидено, че ако ищеца не предостави едно от тези две
2
обезпечения, следва да заплаща по 0,9 % от усвоената от нея сума на ден като
неустойка. Твърди се, че ищецът платил по договорите съответно:
– по Договор за потребителски кредит от разстояние №
854178/09.07.2022 г. – 10 472,40 лева с включената неустойка от 5860,33 лева;
– по Договор за потребителски кредит от разстояние №
853645/08.07.2022 г. – 6981,60 лева с включената неустойка от 3906,89 лева;
– по Договор за потребителски кредит от разстояние №
948342/26.04.2023 г. – 1970,05 лева с включената неустойка от 850,04 лева;
– по Договор за потребителски кредит от разстояние №
934179/02.03.2023 г. – 1970,05 лева с включената неустойка от 850,04 лева;
– по Договор за потребителски кредит от разстояние №
664739/02.01.2021 г. – 1040 лева с включената неустойка от 216 лева;
– по Договор за потребителски кредит от разстояние №
663655/23.12.2020 г. – 1040 лева с включената неустойка от 216 лева.
Договорите се оспорват като нищожен поради противоречие със закона
– липса на един от реквизитите – годишния процент на разходите (ГПР), за
който се поддържа, че е неправилно изчислен, защото не включва неустойката
за непредставено обезпечение, а действителният ГПР е в пъти по-висок от
законово определения максимум. Поддържа се, че уговорената неустойка е
прекомерна, а освен това е резултат от неравноправна клауза, тъй като е за
акцесорно задължение, от чието неизпълнение ответникът не е търпял вреди.
Освен това неустойката била уговорена в противоречие със забраната при
забава за изпълнение по договор за потребителски кредит, потребителят да
дължи само лихва. Поддържа се освен това, че договорът е нищожен и поради
неспазена форма – същият е с шрифт, чийто кегел е по-малък от 12 пункта, а
също и поради използване на заблуждаващи практики. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Стик –
кредит“ АД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.
Поддържа, че ищецът бил встъпил доброволно в договора, поради което не
можел да оспорва клаузите в него като неравноправни. Излага множество
аргументи относно допустимостта на неустойката; това, че обезпечава
легитимен интерес на ответника, както и че размерът на неустойката можело
да се уговори свободно от страните и размерът бил приет от тях. Поддържа,
че неустойката не е начислявана от ответника и не е била платена от ищеца.
Иска отхвърляне на исковете претендира разноски.
В съдебното заседание ищецът поддържа исковете чрез представителя
си.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С определението за насрочване на делото (на лист 191 – 192) съдът е
обявил за безспорни между страните следните факти:
3
че между тях са сключени следните шест договора за потребителски
кредит от разстояние:
– по Договор за потребителски кредит от разстояние №
854178/09.07.2022 г. – 3000 лева при лихва от 36 % годишно (посочен ГПР в
размер на 42,58 %), които ищецът следвало да върне за период от 24 месеца
след сключване на договора, а общата дължима се сума била 4612,07 лева;
– по Договор за потребителски кредит от разстояние №
853645/08.07.2022 г. – 2000 лева при лихва от 36 % годишно (посочен ГПР в
размер на 42,58 %), които ищецът следвало да върне за период от 24 месеца
след сключване на договора, а общата дължима се сума била 3074,71 лева;
– Договор за потребителски кредит от разстояние № 948342/26.04.2023 г.
– 950 лева при лихва от 27 % годишно (посочен ГПР в размер на 30,60 %),
които ищецът следвало да върне за период от 12 месеца след сключване на
договора, а общата дължима се сума била 1120,01 лева;
– Договор за потребителски кредит от разстояние № 934179/02.03.2023 г.
– 950 лева при лихва от 27 % годишно (посочен ГПР в размер на 30,60 %),
които ищецът следвало да върне за период от 12 месеца след сключване на
договора, а общата дължима се сума била 1120,01 лева;
– по Договор за потребителски кредит от разстояние №
664739/02.01.2021 г. – 800 лева при лихва от 36 % годишно (посочен ГПР в
размер на 42,58 %), които ищецът следвало да върне за период от 30 дена след
сключване на договора, а общата дължима се сума била 824 лева;
– по Договор за потребителски кредит от разстояние №
663655/23.12.2020 г. – 800 лева при лихва от 36 % годишно (посочен ГПР в
размер на 42,58 %), които ищецът следвало да върне за период от 30 дена след
сключване на договора, а общата дължима се сума била 824 лева;
че в договорите били уговорени задължения на ищеца да осигури
поръчител на задължението или да го обезпечи с банкова гаранция, а било
предвидено също, че ако ищецът не предостави едно от тези две обезпечения,
следва да заплаща по 0,9 % от усвоената от нея сума на ден като неустойка.
Съгласно заключението на счетоводната експертиза по делото, прието в
откритото заседание на 23.10.2024 г. (на лист 247 от делото), а в писмен вид –
на лист 222 – 234 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление, ако в годишния
процент на разходите по договорите се включат разходите за неустойка, то
ГПР би бил:
– по Договор за потребителски кредит от разстояние №
854178/09.07.2022 г. – 195,34 %;
– по Договор за потребителски кредит от разстояние №
853645/08.07.2022 г. – 195,34 %;
– по Договор за потребителски кредит от разстояние №
948342/26.04.2023 г. – 120,07 %;
– по Договор за потребителски кредит от разстояние №
4
934179/02.03.2023 г. – 120,07 %;
– по Договор за потребителски кредит от разстояние №
664739/02.01.2021 г. – 63 %;
– по Договор за потребителски кредит от разстояние №
663655/23.12.2020 г. – 63 %, а ищецът е заплатил по съответните договори за
кредит общо:
– по Договор за потребителски кредит от разстояние №
854178/09.07.2022 г. – 3270 лева, или с 270 лева повече от получената
главница;
– по Договор за потребителски кредит от разстояние №
853645/08.07.2022 г. – 2026 лева, или с 26 лева повече от получената главница;
– по Договор за потребителски кредит от разстояние №
948342/26.04.2023 г. – 1256,13 лева, или с 316,13 лева повече от получената
главница;
– по Договор за потребителски кредит от разстояние №
934179/02.03.2023 г. – 1099 лева, или с 149 лева повече от получената
главница;
– по Договор за потребителски кредит от разстояние №
664739/02.01.2021 г. – 1040 лева, или с 240 лева повече от получената
главница;
– по Договор за потребителски кредит от разстояние №
663655/23.12.2020 г. – 848 лева, или с 48 лева повече от получената главница.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване
на недействителност на договорна клауза за неустойка поради противоречие
със закона, заобикаляне на закона, или неравноправност (три евентуални
основания) с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка
с чл. 26, ал. 4 ЗЗД и чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и чл. 19, ал. 4 ЗПКр, и за осъждане
на ответника да върне неоснователно получени от ищеца суми поради
изначално нищожен договор с правна квалификация чл. 34 ЗЗД във връзка с
чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр; чл. 10 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПКр.
Първоначалният иск се уважава, ако съдът установи, че между страните
има сключен договор и уговорка за неустойка, като уговорената неустойка не
изпълнява присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Съединеният осъдителен иск се уважава, ако съдът при преценка на ефекта на
неустоечната клауза и текста на договора установи, че същата не отговаря на
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, или
договорът е изписан с шрифт, по-дребен от предвидения в закона минимум,
или годишният процент на разходите е неправилно посочен, което съгласно
решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България се
приравнява на липса на посочен ГПР, и се установи, че ищецът е платил на
5
ответника в повече от отпуснатото по договора.
По първия иск – за прогласяване на нищожност на клаузата за неустойка,
съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 2 от Решение от
23.11.2023 г. по дело C-321/22 Provident Polska до уреждане на отношенията
между страните установяване на неравноправността на такава клауза е винаги
допустимо.
Уговорената неустойка предвижда обезщетение без краен срок за
неизпълнение на свързано задължение по договора, което макар и да може да
уврежда кредитора, не му създава вреди в размер на съответно 27 лева на ден
(за отпуснатия кредит с главница 3000 лева), 18 лева на ден (за отпуснатия
кредит с главница 2000 лева), 8,50 лева (по кредитите с главница 950 лева), и
7,20 лева (по отпуснатите кредити с главница 800 лева), като законната лихва
за невръщане на сумите от 3000 лева, 2000 лева, 950 лева и 800 лева,
изчислена по реда на чл. 162 ГПК с лихвения калкулатор на НАП – единствен
такъв на държавна институция, е от порядъка на съответно 1,67 лева, 1,11
лева, 0,60 лева и 0,51 лева на ден, а в България законната лихва е много по-
висока дори от средната пазарна такава. Поради това клаузата за неустойка е
неравноправна, тъй като урежда прекомерно задължение за неустойка и
противоречи на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, и следователно е нищожна. Искът
следва да се уважи.
По осъдителния иск:
Ответникът поддържа, че неустойката, включена в договорите за кредит
не следвало да се включва в разходите, които формират ГПР. Това не е така,
тъй като в случая не става въпрос за неизпълнение на договорно задължение, а
за търговска практика на ответника, която е явна от текста на договорите му и
общите му условия, като съгласно § 1, т. 1 ЗПКр разходите за отпускане на
кредита при определени „търговски условия“ се включват в общия размер на
разходите и са част от формулата за изчисление на ГПР. В договора за кредит
между страните на практика се съдържат две различни търговски оферти – ако
ищецът успее да обезпечи кредита, той ще плати само лихва, но
осигуряването на това обезпечение всъщност може да доведе до
допълнителни разходи за нея, които също е следвало да се включат в ГПР, а
това не е направено. Ако ищецът избере другото възможно „търговско
условие“ – кредит без обезпечение, което ответникът признава, че съществено
променя стопанския риск за него, на нея и се предлага кредити с неустойка,
която се превръща в условие за усвояването им, поради което неустойката по
чл. 27 от договорите следва да се включи в ГПР, като така същият би бил над
63 % според вещото лице, т.е. целите договори са нищожни поради
противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 22,
ал. 1 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, и на основание чл. 23 ЗПКр ищецът е
дължал връщане само на главницата.
Съгласно заключението на експертизата надплатените суми са
съответно 270 лева; 26 лева; 316,13 лева; 149 лева; 240 лева и 48 лева. Тези
суми са по-големи от исковите претенции, като на основание чл. 6, ал. 2 ГПК
съдът не може да присъди на ищеца повече от последните, поради което
6
предявените осъдителни искове следва да се уважат в цялост със законна
лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Същият е доказал разноски в размер на 750 лева – депозит за вещо лице;
230 лева – държавна такса, и 9400 лева – адвокатски хонорар по договори на
лист 237 – 246 от делото), които съдържат и разписки за плащане, поради
което следва да му се присъдят общо 10 380 лева разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Н. Н. Х. искове с
правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4
ЗЗД и чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и чл. 19, ал. 4 ЗПКр, по отношение на „Стик –
кредит“ АД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: Шумен, ул.
„Оборище“№ 13б, че договорите на дружеството с Н. Н. Х., с ЕГН:
**********, и адрес: С., ж.к. „С. р.“, бл. *** вх. *, ет. *, ап. **, съответно –
Договори за потребителски кредит, предоставен от разстояние №№
854178/09.07.2022 г.; 853645/08.07.2022 г.; 948342/26.04.2023 г.;
934179/02.03.2023 г.; 664739/02.01.2021 г., и 663655/23.12.2020 г., следва да се
прилагат без клаузата на чл. 29 от същите, уреждаща заплащане на
неустойка, тъй като тя е нищожна като неравноправна.
ОСЪЖДА на основание чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр „Стик – кредит“ АД,
с ЕИК: *********, и адрес на управление: Шумен, ул. „Оборище“№ 13б, да
плати на Н. Н. Х., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „С. р.“, бл. *** вх. *, ет.
*, ап. **, сумите:
– 211,94 лева (двеста и единадесет лева и 94 стотинки) – недължимо
платени по Договор за потребителски кредит от разстояние №
854178/09.07.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 26.10.2023
г. до окончателното плащане;
– 23,40 лева (двадесет и три лева и 40 стотинки) – недължимо платени
по Договор за потребителски кредит от разстояние № 853645/08.07.2022 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 26.10.2023 г. до окончателното
плащане;
– 223,53 лева (двеста двадесет и три лева и 53 стотинки) – недължимо
платени по Договор за потребителски кредит от разстояние №
948342/26.04.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 27.10.2023
г. до окончателното плащане;
– 123,44 лева (сто двадесет и три лева и 44 стотинки) – недължимо
платени по Договор за потребителски кредит от разстояние №
7
934179/02.03.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 26.10.2023
г. до окончателното плащане;
– 216 лева (двеста и шестнадесет лева) – недължимо платени по
Договор за потребителски кредит от разстояние № 664739/02.01.2021 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от 30.10.2023 г. до окончателното
плащане, и
– 43,20 лева (четиридесет и три лева и 20 стотинки) – недължимо
платени по Договор за потребителски кредит от разстояние №
663655/23.12.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 30.10.2023
г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Стик – кредит“ АД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: Шумен, ул. „Оборище“№ 13б, да плати на
Н. Н. Х., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „С. р.“, бл. *** вх. *, ет. *, ап. **,
сумата от 10 380 лева (десет хиляди триста и осемдесет лева) – разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8