№ 5349
гр. .., 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110156748 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от ......
ЕАД против .......... АД, с която е предявен осъдителен иск по чл. 411, ал. 1 КЗ
за заплащане на сумата от 1570,98 лв., представляваща регресно вземане за
платено от ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни
разноски по застраховка „.......“ по щета №4.......782, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.09.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 13.04.2023 г. в гр.
...... водачът на лек автомобил „......“ с рег. №....., движейки се в кръгово
кръстовище, находящо се на ул. „.......“ и ул. „........“ предприема маневра
отклонение в дясно без да се увери, че лентата за движение е свободна и
отнема предимството на движещият се правомерно лек автомобил „......“ с рег.
№...... като предизвиква произшествие, в резултат на което на последния са
причинени материални щети, за които при ищеца има сключена имуществена
застраховка „.......“ обективирана в застрахователна полица № ....55/23.01.2023
г. с валидност от 24.01.2023 г. до 23.01.2024 г., валидна към датата на ПТП.
Поддържа, че за процесното ПТП бил съставен Протокол за ПТП с бл. №
1799282 от мл. автоконтрольор при ОДМВР – гр. ......, в който са описани
нанесените по автомобилите щети. По образуваната при ищеца
ликвидационна преписка по щета № 4.......782 е направен опис и е изготвено
заключение като ремонтът на лекия автомобил е възложен на доверен сервиз.
За стойността на ремонта е издадена фактура за сумата 1545,98 лева с ДДС,
която е заплатена от ищеца на 14.09.2023 г. в полза на сервиза, извършил
1
ремонта. Посочва, че към датата на настъпване на застрахователното събитие
водачът на лек автомобил „......“ с рег. № ..... имал сключена с ответника
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че до
ответника е изпратена регресна покана да заплати сумата 1570,98 лв.,
представляваща платено застрахователно обезщетение с включени
ликвидационни разноски от 25,00 лв., като ответникът отказал да погаси
вземането с твърдения, че не било налице виновно поведение от страна на
водача, чиято отговорност била застрахована при него. Моли за уважаване на
предявения иск, както и за присъждане на разноски по представен списък по
чл. 80 ГПК.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете като
неоснователни и недоказани по размер. Оспорва отразените в двустранно
подписания протокол да са се осъществили. Оспорва да е настъпило ПТП, за
което да е виновен водач, чиято отговорност е покрита от ответника. Оспорва
механизма на ПТП. Поддържа, че водачът на лек автомобил „......“ с рег. № ......
е виновен за настъпване на произшествието като предприел маневра на ляво.
Релевира възражение за съпричиняване. Оспорва размера на претендираното
обезщетение, като оспорва и стойността на имуществените вреди, тъй като не
всички са в причинноследствена връзка с процесния удар. Претендира
присъждане на сторените в производството разноски, за които представя
списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят
по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За
да възникване регресното вземане е необходимо да се установят следните
факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и
водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на ответника и при
доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга,
както и въведените правоизклюючващи и правопогасяващи възражения.
С доклада по делото като безспорни са отделени между страните
обстоятелствата, за наличието на сключена застраховка „Каско на МПС“,
обективирана застрахователна полица № ....55/23.01.2023 г. с валидност от
2
24.01.2023 г. до 23.01.2024 г., за „......“ с рег. №...... и за наличието на валидно
към датата на ПТП застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек
автомобил „......“ с рег. №...... Фактът на сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" сочи, че отговорността на водача е
покрита.
От представения по делото протокол за ПТП №1799282 от 13.04.2023 г.,
копие на административно наказателна преписка, образувана по повод
процесното ПТП от заключението на САТЕ, неоспорено от страните и прието
от съда като обективно и компетентно, се установява, че на 13.04.2023 г. около
09:27 ч. в гр. ...... водачът на лек автомобил „......“, с рег. №..... движейки се по
ул. „.......“, с посока от бул. „......” към ул. ....... и на кръговото кръстовище с ул.
„........“ от лявата лента за движение предприема маневра за излизане от
кръговото кръстовище в посока към ул. ....... като в същия момент в дясната
лента за движение се движи лек автомобил „......“, с рег. №...... с посока на
движение направо, поради което при изхода от кръговото кръстовище
траекториите на движение на двата автомобила се пресичат и настъпва
съприкосновение между тях. Разпитана пред съда свидетелят Д. Д. Д. – водач
на лек автомобил „......“, с рег. №..... заявява, че ударът е настъпил в момента, в
който е излизала от кръговото движение, а другият автомобил е влизал в
кръговото в дясна лента без да я изчака, което обаче не кореспондира с
изготвения непосредствено след произшествието протокол за ПТП. Не е
спорно, че същият е подписан и от двамата участници, което е индикация, че
са се съгласили с механизма на ПТП, а именно че водачът на лек автомобил
„......“, с рег. №..... Д. отнема предимство на водача на лек автомобил „......“, с
рег. №......, който се движи правомерно в дясна пътна лента и реализира ПТП.
Видно от изготвения Протокол за ПТП вина за произшествието има
водача на лек автомобил „......“, с рег. №..... по отношение на който е взето и
административно отношение като му е съставен на АУАН №АД485709 от
13.04.2023 г. , респ. НП №23-0769-001178/03.08.2023 г., влязло в сила на
15.09.2023 г., за извършено нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП (не спазва
предимство на водач на ППС, което се намира в дясната пътна лента), за което
е ангажирана и администативната му отговорност с налагането на наказания
„глоба“. В подкрепа на това следва да се цени и заключението на САТЕ,
според което причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на
водача на лек автомобил „......“, с рег. №....., който не е изчакал преминаването
на другия автомобил преди да напусне кръстовището и по този начин
реализира ПТП.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, включително и
заключението на неоспорената по делото САТЕ, което съдът приема за
компетентно и обективно дадено, съдът намира за установено, че процесното
ПТП, в резултат на което е причинена имуществена вреда на застрахованото
при ищеца имущество, е настъпило единствено в резултат на виновното
поведение на водача на лек автомобил „......“, с рег. №....., който е застрахован
за „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. С поведението си
водачът на лек автомобил „......“, с рег. №..... е нарушил ЗДвП като не е
3
съобразил с обстоятелството, че и двамата водачи са се движили в кръговото
кръстовище, регулирано с пътен знак Б3- „Път с предимство“ в две съседни
ленти, в който случай с предимство е дясностоящият. С действията си
застрахованият при ответника водач е нарушил чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно
който водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, включително да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и
да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение. При извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава
маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от
две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно
средство, което се намира в дясната пътна лента. Съдът намира че
поведението на застрахованият при ответника водач освен противоправно, е в
колизия с общата императивна забрана на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да не се вреди
другимо. Същото е и виновно, като от страна на ответника не бяха
представени доказателства оборващи презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради
което направените от ответното дружество възражения в този смисъл са
неоснователни.
Съобразявайки изложеното съдът счита, че не са налице предпоставки за
приемане извод за съпричиняване на настъпилия за застрахования при ищеца
автомобил вредоносен резултат. По делото не се установи предприетите от
водача на лек автомобил „......“, с рег. №...... действия да са били в нарушение
на правилата за движение по пътищата. Установи се, че неправилната маневра,
направена от водача на лек автомобил „......“, с рег. №..... е причината за
настъпване на ПТП-то. Водачът не е съобразил поведението си с пътната
маркировка, както и че следва да пропусне движещия се от дясната му страна
лек автомобил.
Съгласно заключението след сравняване на щетите, описани от
застрахователя, и тези, отразени в протокола за ПТП видими увреждания, е
направен извод, че щетите по лек автомобил „......“, с рег. №...... се намират в
пряка причинно – следствена връзка с настъпилото на 13.04.2023 г.
произшествие.
Извършеното от ищеца плащане на застрахователното обезщетение в
размер на 1545,98 лева не е спорно между страните и се установява от
представените по делото документи за плащане в полза на сервиза, отстранил
щетите по автомобила. Със заплащането на извършения ремонт
застрахователят е изпълнил задължението си по договора за имуществена
застраховка „Каско на МПС“ за изплащане на обезщетение при настъпване на
застрахователно събитие.
Не е спорно, че с регресна покана от 24.01.2024 г. ищецът е предявил
извънсъдебната си претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
4
пред ответника, който не е възстановил изплатеното обезщетение и
обичайните разноски за неговото определяне.
Ето защо съдът приема осъществяването на всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, за доказани.
Налице е възникнало и непогасено регресно вземане. Размерът на това
вземане следва да бъде установен при спазване на установените в съдебната
практика правила. Следва да се посочи, че отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, в хипотезата на регрес спрямо него, не
е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия
застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на
унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна
стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т.е
дължимото застрахователно обезщетение трябва да е съразмерно на вредата
към деня на настъпване на застрахователното събитие. Действителната
стойност на застрахованото имущество е тази, срещу която вместо него може
да се купи друго със същото качество. Затова застрахователното обезщетение
не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, а
действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност
/пазарната цена/ към деня на настъпване на събитието. Предвид изложеното
адекватно и реално овъзмездяване на вредите се получава при съобразени
средни пазарни цени на средствата, необходими за възстановяване на щетите,
оценени към момента на настъпването им, без овехтяване, вложени за нови
части, материали и труд /в този смисъл и решение № 4666/28.06.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-А въззивен
състав/. Също така при изчисляване размера на обезщетението не следва да се
прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в
самата застрахователна стойност /така в решение № 79/02.07.2009 г. по т.д.
№156/2009 на I ТО на ВКС, решение №6/02.02.2011 г. по т.д.№293/2010 г, на I
ТО на ВКС/.
Съгласно неоспореното от страните заключение на автотехническата
експертиза стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „......“,
с рег. №...... изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
1545,98 лева като вещото лице е съобразило всички увредени детайли и
степента им на увреждане, за които е констатирал, че са пряка и
непосредствена последица от процесното ПТП. Претендираната от ищеца
сума е в същия размер от установения дължим такъв, поради което
възражението на ответника за завишеност на заплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение също се явява неоснователно. Съдът счита, че
сумата 25.00 лева, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета, поради което същата следва да се включи в общия
размер на дължимата от ответника сума. При това положение регресната
претенция на ищеца за заплащане на сумата от 1570,98 лева, представляващи
изплатено обезщетение и ликвидационни разноски за определянето му, се
явява доказана по основание и размер, поради което следва да бъде изцяло
уважена.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата,
5
считано от датата на предявяване на иска 25.09.2024 г. до окончателното й
изплащане.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, предвид това
ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати в
полза на ищеца сумата в размер на 869,84 лева, от които 62,84 лева за
държавна такса, 350 лева за депозит за вещо лице и 457,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА .......... АД, с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление:
гр. .., ж.к. ....... бул. ..... да заплати на ...... ЕАД, с ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление: гр. .., пл. ... на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата 1570,98
лева, представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно
обезщетение с включени ликвидационни разноски по застраховка „.......“ по
щета №4.......782, ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
25.09.2024 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 869,84 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6