Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 06.11.2018
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на шести ноември две
хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРАСИМИРА БОЖАКОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1252 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на член 4,
ал.1 от ЗЗДН.
Молителката С.М.П., чрез своята майка и законен представител А.М.Б.
твърди, че на ... в 16.13 часа, ответникът посредством телефонен разговор с
дъщеря й С., отправил спрямо детето заплахи и обиди, като направил следното
изявление: „т.==. Ще станеш пройдоха и проститутка. Ще те прокълна в църква и
ще се откажа от тебе. Забрави за мен. Заради теб няма да харча пари за
адвокати. Кажи на безмозъчната ти майка, че ако пак пише жалби, ще я прегазя с
колата, ще я убия и унищожа“. Разговорът продължил общо 14:50 минути. Детето
възприело обидите и заплахите в присъствието на майка си. Телефонът бил с
включен микрофон и ответникът знаел, че двете слушат разговора. Това било акт
на домашно насилие по чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН. Фактическата обстановка за
извършеното домашно насилие била следната: до … г. майката и ответникът живели
на съпружески начала и от съжителството им се родили две деца – С. на .. г. и П.
на .. г. Децата живеели постоянно при майката в гр. К.., на посочения в молбата
адрес, а ответникът живеел в гр. Х.. При това положение молителката била
легитимирана да подаде молба за защита от домашно насилие по реда на чл. 3 т. 2
и 3 от ЗЗДН. Майката упражнявала родителските права съгласно постановеното
решение по гр.д. № 138/2018 г. на Районен съд Карлово като режимът за личен
контакт с бащата бил ограничен по преценка на съда. С решение по гр.д.
17159/2017 г. на Районен съд M=, размерът на издръжката за двете деца бил
увеличен от 230 на 300 лева. Тъй като М. ответникът не бил съгласен с размера
на издръжката и режима на личен контакт, същият възприел едно засилено
агресивно поведение спрямо майката и децата. Многократно отправял закани за
саморазправа спрямо нея, обиди и клевети пред децата и нейните близки. През …г.
същият бил осъден за домашно насилие по гр.д. №509/2014 г. на КрлРС. През 2017 г. също завела дело по ЗЗДН пред КрлРС. Ответникът отказвал да заплаща дължимата издръжка и
по този повод била образувана пр.вх. № 7824/2017 г. на Районна прокуратура –
Карлово, която била прекратена на основание чл. 183 ал.3 от НК. Образувани били
и други две преписки за неплащането на издръжка - № 527/2018 г. и № 1625/2018
г. на Районна прокуратура Карлово. Образувана била и пр. вх. № 1452/2018 г. на
Районна прокуратура Карлово по чл.182 от НК - за нерегламентирани свиждания с
децата. Ответникът демонстративно отказал да спазва режима на свиждане и личен
контакт, въпреки че получил препис от
решението на съда и бил предупреден от органите на МВР по водената преписка. В същото
време имал много висок стандарт на живот - постоянно кара автомобил „Мерцедес”,
ходел на лов, притежавал множество имоти. Имал две пушки, като през … г.
закупил карабина за 1 600 лева. Ответникът непрекъснато говорел на децата, че
решенията на съда не го интересуват, заплашвал и тях със саморазправа, обиждал
ги с различни епитети, но най-вече агресията му била насочена срещу молителката
като многократно казвал на децата, че ще я убие, ще я унищожи, разпори, накълца
и други всевъзможни изрази. От това поведение децата били постоянно под
психическо безпокойство и стрес. Това положение в семейството й продължава
вече повече от четири години. Въпреки подадените многобройни жалби до МВР и
прокуратурата, до настоящия момент нямало положителен резултат. Поведението на
ответника било целенасочено - чрез морален и психически тормоз целял тя да се
откаже от родителските правата като майка, и той да не заплаща издръжка за
децата. Размерът на неплатената текуща издръжка и тази за минало време вече бил
значителен и затова била тази агресия на ответника.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да издаде заповед за защита по
Закона за защита от домашно насилие против М.И.П..
Ответникът М.И.П. оспорва молбата. Твърди, че на ===г. е провел разговор
от телефона на сина си и в този разговор, което е изразил, е притеснението, че
майката отвежда децата от средата, в която са израснали и учили, от гр. Карлово
в гр. M=, и както и от факта, че понастоящем адресът им в град M= е неизвестен.
По този повод ответникът изразил безпокойство как ще се чувстват децата в тази
непозната среда. Признава следните факти: до .. г. родителите са живеели на
семейни начала и от съвместното си съжителство имат родени две деца - С. на … години и П. на ..години. От … г.
родителите са разделени, като с решение по гр.д. № 138/2018 г. – неприсъствено
и понастоящем оспорено от ответника, на същия е бил определен режим на лични
отношения с децата, а упражняването на родителските права е предоставено на
майката. Твърди, че режимът на лични отношения бил твърде ограничен, и бащата
не можел да контактува пълноценно с децата си. Всички молби, подадени от името на С. били под
давление на манипулацията на майката. Тя имала пълната възможност да извършва
тази манипулация.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да отхвърли молбата за защита
като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от представените удостоверения за раждане, че
А.Б. и М.П. са живели на семейни начала до … г. и от съвместното им съжителство
са родени децата С. и П.. Не се спори, че непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на децата след раздялата на родителите, е полагала
майката А.Б.. С решение № 527 от 21.06.2018 г. по гр. дело № 138/2018 г. по
описа на КрлРС, влязло в законна сила на 21.06.2018
г., упражняването на родителските права върху С. и П. е предоставено на Майката
А.Б., а на бащата е определен режим на лични отношения с децата. По делото са
представени заверени преписи от искова молба по гр. дело № 1217/2018 г. по
описа на КрлРС (служебно известно на съда, поради
това, че е на доклад в същия съдебен състав); тъжба до прокурора за твърдяно
престъпление по чл. 144, ал.3 от НК, извършено на ===г.; препис от молба,
отговор, определение за незабавна защита, заповед за незабавна защита,
определение за насрочване, протоколи от открито съдебно заседание, проведено на
03.06.2014 г., 01.07.2014 г. и 21.07.2014 г., решение № 327 от 25.07.2014 г. и
заповед за защита, всички по гражданско дело № 509/2014 г. по описа на КрлРС, и решение по въззивно
гражданско дело № 2912/2014 г. по описа на Окръжен съд M=, с предмет защита на
майката по ЗЗДН във връзка с акт, извършен от ответника на … г., по молба,
подадена за защита на майката срещу ответника в процеса, които настоящият
съдебен състав преценява като неотносими към предмета
на спора – домашно насилие, изразяващо се в психически тормоз над детето С.,
извършено на ===г. Същото се отнася и до представените справка за извършена
проверка от служители на РУ на МВР Карлово, постановление за отказ да се
образува наказателно производство във връзка с инцидента от ==г., медицинско
свидетелство № 36/2014 г.карта от ЦСМП
от .. г. По делото е изготвен социален доклад във връзка с процесния
инцидент, в който се сочи, че социалния работник е провел разговор с детето С.
преди преместването му да живее в град M= След инцидента отношенията между
бащата и дъщерята били подобрени, като към момента на социалното проучване,
отново са влошени поради несъгласието на бащата, децата да живеят и учат в град
П.. с майка си. По данни на С., същата е получавала заплахи по телефона от баща
си.
Във връзка с твърдения инцидент, съдът е допуснал до разпит свидетели на
страните и е изслушал децата С. и П. – първото по реда на чл. 15 от Закона за
закрила на детето, а второто в качеството на свидетел. От показанията на св. Д.. се установява, че с
майката А.Б. са дългогодишни колеги и приятелки, и по този повод свидетелката
контактува и с децата. При срещите между двете приятелки, С. споделяла пред
свидетелката, че баща й я заплашва и че се притеснява от тези заплахи. Когато майката и децата решили да живеят в M..
тогава – в края на месец август т.г., бащата оправил заплахи към С. и я обидил.
Заплашил, че ще смачка майката и казал на С., че ще пропадне като човек.
Свидетелката попитала детето дали се страхува и то отговорило положително. При
разговора между двете не била видимо притеснена, но от разговора с баща й
минало известно време. От показанията на
св. Й… се установява, че познава ответника и децата. С ответница била в добри,
приятелски отношения. Свидетелката знаела, че М. и дъщеря му имали някакви
пререкания, които се оценяват от свидетелката като родителски способ на
възпитание. От разказите на ответника знаела, че С. навлиза в трудна възраст и
с нея се разговаряло трудно. Не знаела какво се случило между двамата,
ответникът не й разказал, но свидетелката била на почивка с приятелка в град N=
и на …. г. придружила ответника до К…. Там се срещнала със С., двете разменили
съобщения по Вайбър, а ответникът се извинил на С. за
нещо, за което я обидил в телефонен разговор. С. приела извиненията. По време
на разговора между тримата С. не била нито притеснена, нито обидена, уговаряли
издирването на книга в град M= Детето било спокойно, искало книгата на всяка
цена, защото щяло да заминава на почивка. Разговорът и срещата се провели на
улицата, пред дома на бабата на С.. От показанията на детето П., разпитано в
качеството на свидетел се установява, че то не е присъствало на телефонния
разговор между баща си и сестра си на ===г. Чувало е други разговори между
сестра си и баща си, в които баща му наричал С. „п..“. Имало случаи, в които
бащата е правил забележки на децата как се държат с майка си, имало и други –
при които отправял закани към личността на майката. Детето се притеснявало да
говори с баща си по телефона, защото майка му и сестра му слушали разговорите. Изслушана
по реда на чл. 15 от ЗЗдет., С. разказва, че на ===г.
баща й се обадил по телефона, който ползвала от поне две години. Казал й, че
ако замине да живее в M=, ще стане проститутка и пройдоха (дума, на която не
знаела значението), а за майка й казал, че ще я размаже с колата и ще мине през
нея. Разговорът се състоял около 16:00 часа. По време на разговора баща й бил
много ядосан, почти през цялото време баща й говорел, а тя мълчала, но се
разплакала и разстроила. По едно време С. казала, че не иска да говори повече и
прекъснала разговора с баща си. Била сама в стаята си в началото, по едно време
майка й чула, че плаче, отишла при нея, затова чула почти целия разговор.
Разговорът продължил 14 минути, майка й присъствала поне на десет минути от
разговора, тя й казала да затвори телефона. С. се уплашила за майка си, а майката
– за С.. Родителите й от дълго време били в конфликт, не искали да се виждат,
но понастоящем баща й не се обаждал толкова често и конфликтите им намалели.
Баща й по-често се обаждал на брат й сега, а тя от няколко месеца не го била
виждала и не ходила при него в N=. На следващия ден баща й дошъл в Карлово
заедно със свидетелката Й… и се извинил за поведението си. Имало и други
случаи, в които баща й я обиждал по телефона и казвал почти едни и същи неща.
По време на разговора бра й не бил там. С. запомнила датата на разговора,
защото два дни по-късно отишла на екскурзия с баба си в М... Имало случаи, в
които ответникът отправя закани по телефона докато разговаря с бра й П..
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани в
процеса.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Легално определение за понятието „домашно
насилие“ е дадено в член 2 от ЗЗДН, съгласно който домашно насилие е всеки акт
на физическо или психическо насилие, извършено от възходящ, каквато е
настоящата хипотеза и съгласно установеното в чл. 3, т.4 от ЗЗДН. Установено е
и не се спори, че майката и ответника са родители на С., в трайно влошени
отношения след раздялата им.
Предмет на делото е твърдян акт на домашно
насилие, извършен на ===г. посредством телефонен разговор, проведен между
бащата и детето. За да е осъществен съставът на домашно насилие, следва да се
установи налице ли е деяние, съответно на посочените в чл. 2 от ЗЗДН или не, а
в конкретния случай дали детето е пострадало пряко от психически тормоз,
изразяващ се в отправената от ответника закана за живота и здравето на майката
на С. и отправени обиди. Следователно, в настоящия случай е необходимо да се
установи има ли осъществено психическо насилие на посочената дата и в какво се
е изразявало същото. Молителката представя декларация по член 9 от ЗЗДН за
осъщественото спрямо детето насилие на ===г., в която под страх от наказателна
отговорност са декларирани фактите, изложени в молбата – отправени закани и
обиди в продължение на около 14 минути в телефонен разговор.
В подкрепа на декларираните факти е
разпитана свидетелката Д.., у която е придобила впечатления за съдържанието му
от думите на самата С.. Наличието на разговор се потвърждава от С., изслушана
по реда на чл. 15 от закона за закрила на детето – пряко, и косвено от
показанията на брат й П., който е запознат със ситуацията, и е чувал аналогични
закани от страна на баща си по адрес на майка си по друго време. Показанията,
респективно – обясненията на тримата не се опровергават от никакви
доказателствени източници. В показанията си свидетелката Й.. сочи, че
ответникът се е извинил на дъщеря си, но не е запозната с причините за това
извинение, знаела, че се касае за обида.
Съдът намира за безспорно установено в
процеса, че на ===г. ответникът е отправил обиди към дъщеря си и закани спрямо
майка й в телефонен разговор със С.. Поводът за думите му е било несъгласието с
решението на майката, тя и децата да сменят местоживеенето си от град К.. в
град M= С думите си, че С. ще пропадне, ще стане проститутка и пройдоха, както
и заканите спрямо живота на майката на С., ответникът е осъществил от обективна
и субективна страна състава на психическо насилие спрямо детето. С. е на …
години, упреците, че поведението й ще се промени и ще й липсва морал, заради
решение, което по никакъв начин не зависи от малолетното дете, съдът
окачествява като опит на същото да се вмени чувство за вина, че не се е
противопоставило на решението на другия родител, а заканите спрямо майката са
създаване на директен страх у детето.
При така установените факти, съдът намира
молбата за основателна. Действията, с които се твърди да е извършено домашно
насилие следва да бъдат доказани по указания в член 13 от ЗЗДН ред, за да се
предприемат мерки за защита. С оглед на изричната доказателствена сила на
представената пред съда декларация по член 9, ал.3 от ЗЗДН, във връзка с член
13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, се установява, че на посочената дата ответникът е
извършил спрямо детето С. психическо насилие, описано по-горе. Декларираните
факти косвено се потвърждават от показанията на разпитаните свидетели – пряко и
косвено, и от самото дете. Не са ангажирани доказателства, оборващи обсъдените
декларация и свидетелски показания, нито противоречиви такива, които налагат
нарочен коментар, респективно - изключване от доказателствата. Възраженията на
ответника, че липсва каквото и да било доказателство домашно насилие да е
упражнено спрямо детето са неоснователни, доколкото е установен психически
тормоз под формата на необосновани и с нищо неустановени предположение за
бъдеща липса на морал у детето, породени единствено от несъгласието на бащата
местожителството на децата му да бъде променено. По делото не е ангажирано нито
едно доказателство С. да е дала с лично поведение и постъпки какъвто й де е
повод на баща си да направи предположенията за бъдещо неморално поведение от
страна на детето. Като акт на домашно насилие настоящия съдебен състав
възприема и създаването на чувства за страх у С., за живота и здравето на майка
й, към която детето очевидно е привързано, и която в крайна сметка е родителят,
който полага преките грижи по отглеждането му от раздялата и на която е
възложено упражняването на родителските права. Бъдещи несигурни събития, като
евентуалната отмяна на неприсъственото решение, не могат да бъдат обсъждани от
съда при постановяване на решението.
Обобщавайки изложеното от фактическа и
правна страна съдът приема, че са налице предпоставките, при които законът
предвижда мерки за закрила срещу домашно насилие и уважава молбата.
Мерките за защита срещу домашно насилие са
посочени в член 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЗДН. Съдът намира, че с оглед на
степента на опасност на извършителя на домашно насилие, следва да приложи само
първата мярка. Не са налице каквито и да било данни ответникът системно да
осъществява домашно насилие спрямо С.. Отделно, съдът възприема, че до голяма
степен за нейната уплаха е допринесла майката, която е позволила в нейно
присъствие детето да слуша обиди и закани в продължение на дълго време и това е
довело до плач, страх и сълзи от страна на С.. Майката упражнява родителските
права, тя е човекът, който взема ежедневните решения спрямо детето и в този
случай е позволила поне десетминутен тормоз над детето, според собствените му
спомени, а според твърденията в молбата – по време на целия разговор, продължил
14 минути, който се е провел след нейно разрешение. Загрижеността на родителя
към детето изисква на първо място то да бъде отстранено от източника на
насилие, което в случая е било непълно възможно, предвид отдалечеността на
извършителя.
Съдът налага на ответника и глоба в размер
на 200 лева.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗСДН, следва
да бъде осъдена ответницата да заплати държавна такса в размер на 30.00 лева по
сметка на ВСС.
ОТНОСНО разноските:
Направено е и искане от ищцата за заплащане
на адвокатски възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
което съдът намира за основателно, тъй като са представени доказателства от
нея, че е материално затруднено лице по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА при предоставена безплатна помощ в полза на страна адвокатаът, предоставил правна помощ има право на
възнаграждение от насрещната страна, чийто размер се определя по реда на
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая
ответникът следва да заплати на адвокат Р.Р. 400.00
лева адвокатско възнаграждение съгласно чл. 22 от Наредбата.Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ВЗЕМА спрямо С.М.П.
с ЕГН **********,*** следните мерки за защита:
ЗАПОВЯДВА на М.И.П.
с ЕГН ********** *** да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо малолетното дете С.М.П. с ЕГН **********.
НАСТОЯЩЕТО решение подлежи на незабавно
изпълнение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, в която да
се впише предупреждението по чл. 21 ал.2 от ЗЗДН, която ведно с препис от
решението се връчи на страните и се изпрати до РУ на МВР - Карлово.
ОСЪЖДА М.И.П. с ЕГН
********** *** да заплати глоба в
размер на 200.00 лева.
ОСЪЖДА М.И.П. с ЕГН
********** *** да заплати държавна
такса по сметка на КрлРС в размер на 30.00 лева.
ОСЪЖДА М.И.П. с ЕГН
********** *** да заплати на
адвокат Р.В.Р. ***, сумата от 400 (четиристотин) лева, съставляваща определено
от съда възнаграждение за предоставена в полза на молителката С.М.П., представлявана от своята майка и законен представител А.М.Б. с ЕГН ********** безплатна
адвокатска помощ в производството по гр. дело № 1252/2018 г. по описа на РС
Карлово.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – M=, в 7-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.