№ 24345
гр. София, 12.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110104564 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
По делото е депозирана молба от 02.04.2024 г. по чл. 248, ал.1 ГПК от Еднолично
адвокатско дружество “Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ *******, пълномощник на А.
А. за изменение на Решение № 4959 от 20.03.2024 г. по гр.д. № 4564/2023 г., СРС в частта за
разноските, чрез осъждане на ответното дружество да заплати на адвокатското дружеството
претендираната от него сума в размер на 1440 лева с ДДС.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от ********.
Съдът по направеното искане по чл. 248 ГПК намира следното:
С решение № 4959 от 20.03.2024 г. по гр.д. № 4564/2023 г., СРС, съдът е осъдил
******, ЕИК *********** /правоприемник на ********, ЕИК *********/ със седалище и
адрес на управление : гр. София, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
БУЛСТАТ ******* сумата в размер на 400 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на А.
Г. А. в исковото производство пред СРС.
Неоснователно се явява възражението, че следва да бъде присъдено възнаграждение в
размер на по 480 лева с ДДС за всеки иск съгласно Наредбата за минималните размери на
адвокатски възнаграждения. В разглеждания случай следва да бъде съобразена практиката
на СЕС, обективирана в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, съгласно която съдът не
е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение в по-нисък размер.
Националният съд, натоварен в рамките на своята компетентност с прилагането на
разпоредбите на правото на Съюза, е длъжен да гарантира пълното действие на
изискванията на това право по отнесения до него спор, като при необходимост сам вземе
решение да остави без приложение всяка национална уредба или практика, дори да е по-
късна, която противоречи на разпоредба от правото на Съюза с директен ефект, без да е
1
необходимо да иска или да изчаква премахването на тази национална уредба или практика
по законодателен или друг конституционен ред решението по делото Marleasing, както и
C‑430/21, т. 53).
Конкретният размер на възнаграждението, следва да се определи чрез тълкуване
нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА, а именно да е справедлив и обоснован, като следва да се
отбележи, че в хипотезата на чл. 38 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение се
определя от съда и той не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума /
така Определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г. по описа на ВКС, IV/.
Актуалната съдебна практика по въпроса приема, че нормите от наредбата могат да служат
за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния
интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и
правна сложност на делото. / Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. №
2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023
г., I т. о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о.,
ТК/. В конкретния случай при съобразяване цената на исковете, обстоятелството, че делото
не се отличава с фактическа и правна сложност, като съдът отчита броя типизирани дела,
заведени пред СРС със сходен/идентичен предмет – нищожност на отделни клаузи,
респективно на договори за потребителски кредити, т.н. „бързи кредити“ и обстоятелството,
че по делото са събирани само писмени доказателства, както и срочното разглеждане на
производството пред първоинстанционния съд в едно съдебно заседание без участие на
процесуални представители на страните, съдът намира, че така определеният с решението
размер на адвокатско възнаграждение се явява справедлив и обоснован.
Съдебната практика по въпроса дали съдът дължи да начисли ДДС върху дължимото
за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение е противоречива, като е
отправено и преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз под № С-744/23, по
което няма произнасяне. Настоящият състав възприема съдебната практика, обективирана в
Определение № 917 от 10.05.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1323/2023 г., с която се приема,
че постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или
услуга по смисъла на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година
относно общата система на данъка. Правоотношението, по което безплатната правна помощ
е оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно
съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниква право да получи
възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът има
само права, но не и задължения. Съдържанието на създаденото със съдебния акт
правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да
бъде платена определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито данъчно
задължено лице по смисъла на чл.3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по
нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен
акт. Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна
2
помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Нито ЗДДС,
нито ЗА въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се отклонява от общите
правила за облагане с данък върху добавената стойност. Противен извод не следва от § 2а
ДР НМРАВ. Разпоредбата няма отношение към дължимия данък върху добавената стойност
при осъществяване на безвъзмездна доставка на услуга, каквато е безплатната правна помощ
по чл.38 ал.1 ЗА. Тя урежда начисляването на ДДС върху възнагражденията на
регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, но не установява задължение за начисляване на ДДС
при оказана безплатна правна помощ.
Ето защо, настоящият състав приема, че не е налице основание за изменение на
решението в частта на разноските.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 02.04.2024 г. по чл. 248, ал.1 ГПК от
Еднолично адвокатско дружество “Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ *******,
пълномощник на А. А. за изменение на Решение № 4959 от 20.03.2024 г. по гр.д. №
4564/2023 г., СРС в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3