№ 71
гр. Велико Търново, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Пламен Борисов
Йордан Воденичаров
при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20214100500762 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано въз основа на подадена от Р.
Н. М. жалба против Решение № 243/17.06.2021г. по гр.д. № 579/2021г. по
описа на ГОРС, с което е осъден Й. Н. К. с ЕГН**********, да заплати на Р.
Н. М. с ЕГН********** сумата 7000.00лв./седем хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
резултат от престъпно деяние на 21.03.2017г. в гр.Елена от страна на Й. Н. К.,
в резултат, на което на Р. Н. М. са причинени средна телесна повреда, ведно
със законна лихва върху тази сума от 18.02.2021г. до окончателното и
изплащане; сумата 2780.55лв./две хиляди седемстотин осемдесет лева и
петдесет и пет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху
претендираното обезщетение за претърпените неимуществени вреди за
периода:21.03.2017г.-17.02.2021г.; сумата 198.07лв./сто деветдесет и осем
лева и седем стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди в резултат от същото престъпно деяние, ведно със
законна лихва върху тази сума от 18.02.2021г. до окончателното и изплащане;
сумата 78.67лв./седемдесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляваща мораторна лихва върху претендираното обезщетение за
претърпените имуществени вреди за периода: 21.03.2017г.-17.02.2021г., като
са отхвърлени предявените претенции от Р. Н. М. против Й. Н. К. с за
обезщетение за претърпените неимуществени вреди до пълния предявен
размер от 24000.00лв. и мораторни лихви за разликата от присъденото до
пълния им предявен размер.
Решението се обжалва в частта му, с която съдът е отхвърлил
1
претенциите на ищеца за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
Наведени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението, както следва :
Съдът не е съобразил заключението на съдебно-медицинската
експертиза, която установила категорично сериозността на нанесената на
жалбоподателя М. телесна повреда.
Съдът е формирал неправилен извод, че последиците от увреждането
на жалбоподателя М. ще бъдат възстановени напълно. От заключението на
съдебно-медицинската експертиза се установило, че на практика пълно
възстановяване не е възможно. Това обстоятелство било потвърдено и от
показанията на разпитаните по делото свидетели. По отношение на
твърденията за съпричиняване на вредоносния резултат се посочва, че по
делото липсват доказателства ищецът с поведението си да е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат.
Отправя се искане до съда да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната му част и да уважи изцяло предявения от ищеца иск за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Отговор на жалбата не е постъпил.
Постъпила е и въззивна жалба от ответника по делото Й. Н. К..
Решението се обжалва в частта му , с която са уважени исковете на
ищеца за разликата над 2000 лв. главница обезщетение за неимуществени
вреди. Навеждат се оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение в обжалваната му част, както следва :
-Съдът неправилно е приел, че вредите, подробно описани в решението
, са доказани, поради наличието на законна презумпция на чл. 45 , ал. 2 от
ЗЗД. Тя според жалбоподателя обхваща само въпроса за вината, но не и за
другите обстоятелства, които подлежат на доказване. Телесните увреждания
не попадат в обхвата на съдебните актове, които съдът е приел.
-Съдът не е разграничил коя част от обезщетението се присъжда за
средната телесна повреда и коя за леките телесни повреди, като е „подминал “
възраженията на жалбоподателя в тази насока. Така правото на защита на
жалбоподателя било нарушено. Не е отчетено обстоятелството, че далеч
преди срока на възстановяване М. се е завърнал на работа.
-Не е отчетен приносът на ищеца за настъпване на вредоносния
резултат, като се сочи, че той се изразявал в словесна провокация, описана
като груба от жалбоподателя. Свидетелските показания ,въз основа на които
съдът е изградил изводите си за интензитета на претърпените болки и
страдания, са били от една страна недостатъчни, а от друга- неотносими към
предмета на спора.
Развиват се подробни доводи, като се отправя искане до съда да
отмени обжалваното решение в частта му, с която е присъдено обезщетение
за неимуществени вреди в размер над 2000 лв.
В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба
2
ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Оспорва
наведените в жалбата оплаквания , като сочи, че изводите на съда са
правилни. По отношение на възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат заявява, че не са налице каквито и да било доказателства, поискани
от жалбоподателя и събрани от съда в тази насока. Отправя се искане към
съда да потвърди обжалваното решение.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно изцяло и допустимо в
обжалваните му части.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:
С исковата си молба ищецът Р. Н. М. твърди, че на 21.03.2017г, на
партера на сградата на Община Елена, находища се в гр.Елена ответникът Й.
Н. К. го ударил с юмрук в лицето, в дясната част на главата, в резултат на
което ищецът залитнал и паднал, в резултат на което е получил средна
телесна повреда, представляваща посттравматичен периартрит(възпаление) на
ставата на лявото рамо, изразяващ се в засягане на ротаторния
маншон(мускулите около ставата) - волево ограничение на активните и
пасивните движения в лява раменна става; при динамометрията движенията в
ставата са ограничени в сагитална и фронтална равнина(ограничена флексия,
отвеждане ръката на страни - абдукция при запазени вътрешна и външна
ротация на крайника в пълен обем), отслабен захват на левия горен крайник),
довела до трайно затрудняване движението на ляв горен крайник за срок от
около два-три месеца. За това свое деяние ответникът бил осъден с Решение
№ 44/10.09.2020г. по ВНОХД № 73/2020г. на ВТОС, на основание чл.133 от
3
НК, вр. чл.78а ал.1 от НК и му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 3000.00лв.
След удара с юмрук ищецът паднал на дясната си страна ударил
дясната скула на лицето си и носа си. След това Й. Н. К. се приближил отново
до М., нанесъл му няколко силни удари с ръце, свити в юрук, в областта на
лявата му ръка - по лявото рамо, и в областта на врата му в ляво и няколко
силни удари с крака, като го ритал на същото място. Ищецът твърди, че
изпитал силни болки, но въпреки това успял да се изправи, залитайки.
Застанал с лице към М., ответникът К. отново го хванал за лявата ръка, като
го държал с едната си ръка в областта на горната част на китката, а с другата
си ръка го държал в областта на рамото. След като направил този захват
ответникът повдигнал ищеца, преметнал го през себе си и го хвърлил отново
на пода. М. паднал до първата врата, отвътре навън, на фоайето на партерния
етаж на сградата. На мраморния под ищецът паднал на дясната си страна, като
ударил отново дясната скула на лицето и дясната си мишница. След като
започнал да вика за помощ, се притекли няколко души, които предотвратили
по- нататъчния побой. Твърди се, че с това свое противоправно поведение Й.
Н. К. умишлено е причинил на Р. Н. М. и други телесни увреждания, а
именно: в областта на клепачите на дясното око - кръвонасядане с
моравовиолетов цвят с оток на клепачите, довело до стесняване на очната
цепка; в областта на дясната ябълчна зона - кръвонасядане с моравочервен
цвят, с размери 8/8 см., с оток па меките тъкани; по гърба на носа, по
дължината му - охлузна рана с размери 3/0.2 см. покрита със засъхнала
червена коричка и с оток на меките тъкани; по лявата странична част на
шията- масивен оток с размери 10/8 см., болезнен при допир; в областта на
лявата раменна става- кръвонасядане с моравосин цвят, с размери 8/8 см., с
оток на меките тъкани; по задната повърхност в средната трета на дясната
мишница- кръвонасядане с моравосин цят с размери 8/5 см. с оток на меките
тъкани; субективни оплаквания от главоболие и виене на свят. Тези
наранявания, с изключение на главоболието и виенето на свят, довели до
промяна в клиничното здраве на пострадалия, проявена като временно
разстройство на здравето му, неопасно за живота, съпроведено с болки и
страдания по време на възстановителния процес, който е продължил около 25
дни. В ЦСМП - филиал Елена на М. била оказана първоначална медицинска
помощ от дежурния лекар. Пострадалият бил насочен за лечение в
МОБАЛ„Д-р Ст.Черкезов“АД гр.В.Търново, където били констатирани
телесни увреждания, сред които и че главата му е с дифузна, палпаторна и
спонтанна болезненост, наличие на оток, кръвонасядания и охлузни рани,
шията му е с дифузна болезненост и с ограничени движения, и оток и
болезненост в областта на лявата раменна става. Р.М. бил настанен за лечение
в Първо хирургично отделение, като престоят му в болничното заведение
продължил от 21.03.2017г. до 24.03.2017г. При изписването на пациента, му
бил издаден болничен лист за отпуск до 08.04 2017г. По време на престоя в
МОБАЛ„Д-р Ст.Черкезов“АД гр.В.Търново, пострадалият не можел да си
служи с лявата ръка, която била с оток и болезненост в лявата раменна става,
не можел да я вдига и хваща предмети с нея. По тази причина същият бил
4
придружаван от Петя Петрова, с която живее в условията на фактическо
съпружеско съжителство, и която го обличала и му помагала при извършване
на ежедневните дейности, като тези нейни грижи продължили за доста дълъг
период след приключване на лечението и връщането в дома им. След
изписване от МОБАЛ„Д-р Ст.Черкезов“АД гр.В.Търново, Р.М. в
продължение на няколко месеца имал затруднение на движението на лявата
ръка, болки в лявото рамо, не можел да я вдига, да хваща и задържа предмети
с нея, поради което не можел да си служи с ръката, поради което и разчитал
на оказвана му от Петя Петрова помощ. Тъй като сериозният здравословен
проблем, касаещ затруднението на движението на лявата ръка не отшумявал,
на 30.03.2017г. пострадалият посетил лекар, който поставил диагноза
„посттравматичен периартрит“ на лява раменна става и му предписал
медикаментозно лечение. Въпреки проведеното лечение, обаче
симптоматиката продължавала да се проявява, поради което на 18.04.2017г.
М. отново посетил лекар и бил насочен за физиотерапевтично лечение.
Въпреки проведената физиотерапия и продължаващата медикаментозна
такава, пострадалият продължил да изпитва затруднение при движението на
лявата ръка, което го принудило да потърси консултация и с други
специалисти. Твърди се, че появилите се след нанесения побой главоболие и
световъртеж не отшумявали дори около месец след инцидента. Поради това
ищецът бил принуден да осъществи консултация с неврохирург, от който му
била назначена медикаментозна терапия. Твърди се, че през целия период на
лечението и възстановяването Р.М. изпитвал силни болки. И към датата на
подаване на исковата молбаоплакванията на пострадалия не са отшумели
напълно. Твърди се, че нанесеният побой е оказал сериозно влияние и върху
психическата и емоционалната сфера на пострадалия. След инцидента, той се
е затворил в себе си, ограничил е социалните си контакти, страдал от
нарушения в съня, станал неспокоен и дезорганизиран, които прояви са били
особено интензивни в първите месеци след побоя. Случилото се с ищеца
имало и сериозен обществен отзвук. Информация за инцидента била
публикувана в областния всекидневник.
Във връзка с диагностицирането и лечението на причинените му
увреждания, ищецът направил разходи за прегледи, лечение и медикаменти,
чиято обща стойност е 198.07лв.
Твърди се, че вина за настъпилия вредоносен резултат има Й. Н. К.. В
тази връзка се отправя молба до съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата 24000.00лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законна лихва
върху тази сума от 18.02.2021г. до окончателното и изплащане; сумата
9533.34лв., представляваща мораторна лихва върху претендираното
обезщетение за претърпените неимуществени вреди за периода:21.03.2017г.-
17.02.2021г.; сумата 198.07лв., представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди, ведно със законна лихва върху тази сума от 18.02.2021г.
до окончателното и изплащане; сумата 78.67лв., представляваща мораторна
лихва върху претендираното обезщетение за претърпените имуществени
вреди за периода: 21.03.2017г.- 17.02.2021г.
5
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба
ответникът Й. Н. К. оспорва предявените искове. Твърди се, че деянието, от
което се твърди да са настъпили вреди за ищеца , не е извършено умишлено, а
по непредпазливост. Според ответника в рамките на воденото срещу него
наказателно производство било прието за установено, че на молбата на
ответника да престане да прави нарушения по ЗДвП с курсистите си, ищецът
М. е отговорил с ругатня по негов адрес, която ругатня съобразно събрания
доказателствен материал по делото е всъщност псувня,тоест, до инцидента се
е стигнало вследствие на грубо, дори престъпно поведение от страна на М.
към ответника. Твърди се, че тъй като за нанасяне на леки телесни повреди на
ответника не е повдигано обвинение, той не следва да носи отговорност за
неимуществени вреди за тези повреди. Било установено документално, че
далеч преди т.н. срок за възстановяване 2-3 месеца, М. се явявал на работа
като автомобилен инструктор, участвал при изпит на курсисти и в
практическото им обучение. Така „съмнителен“ се явявал срокът, през който
той уж бил нетрудоспособен, в невъзможност да си служи с левия горен
крайник и търпящ силни болки и страдания, като се имало предвид, че в
дейността си като инструктор при практическото обучение на курсистите,
буквално във всеки един момент би могло да се стигне до необходимост от
упражняване на значителна физическа сила, и то точно с лявата ръка, за
коригиране на евентуално грешно и опасно поведение и боравене с органите
за управление на автомобила от страна на съответния курсист.
Претендираното обезщетение в размер на 24000.00лв. било изключително и
драстично завишено, както и в очевидно противоречие с въведения в чл.52 от
ЗЗД принцип за справедливо възмездяване на причинените вреди.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД , обективно съединен
с иск по чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в
съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
основателността на двата предявени иска и размера, в който претенциите
следва да бъдат уважени.
По оплакванията в жалбите на страните по делото :
Повечето оплаквания на страните са насочени към размера на
дължимото се обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
И двете страни твърдят, че съдът не е обсъдил всички факти и
6
обстоятелства, относими към определяне размера на дължимото се
обезщетение и не е приложил правилно критерия на справедливостта.
Ищецът твърди, че претърпените от него болки и страдания – физически и
душевни, не са овъзмездени изцяло с определеното от съда обезщетение.
Ответникът, от своя страна, твърди, че съдът е надценил изтърпените
от ищеца болки и страдания и не е съобразил техния интензитет, както и
други обстоятелства като например, че телесните увреди на ищеца са
нанесени не умишлено, а непредпазливо и че е налице съпричиняване от
страна на ищеца на настъпилия за него вредоносен резултат.
Настоящата инстанция, като съобрази събраните доказателства, които
установяват вида на причинените телесни увреждания на ищеца, както и тези,
които установяват интензитета на претърпените от него физическа болка,
както и какво е било отражението на инцидента върху психиката на ищеца,
счита, че първоинстанционният съд е определил правилно размера на
дължимото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди.
Ответникът е осъден с влязло в сила Решение № 44/10.09.2020г. по
ВНОХД № 73/2020г. на ВТОС за това, че е нанесъл на ищеца средна телесна
повреда. Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, съдът е обвързан от това
решение, цитирано подробно в исковата молба и приложено към настоящото
дело, относно въпросите дали е налице деяние, неговата противоправност и
виновността на дееца. Доколкото вида и характера на телесните повреди (
средна телесна повреда ) в конкретния случай се явяват част от фактическия
състав на престъплението, в чието извършване ответникът е признат за
виновен, то съдът е обвързан от цитираното по-горе решение и по отношение
на това какви по вид телесни увреждания са нанесени на ищеца от страна на
ответника. Освен средната телесна повреда обаче, предвид представените по
делото медицинска документация, гласни доказателства и заключението на
съдебно-медицинската експертиза, което съдът намира за компетентно и
обосновано, по делото е доказано и че ответникът категорично е нанесъл на
ищеца и леките телесни повреди, описани в исковата молба. Най- показателно
в тази насока е неоспореното и от страните заключение на СМЕ, което сочи,
че всички телесни повреди на ищеца отговарят да са получени по време и
начин, съобщение от него, а именно- при нанесения му от ответника
побой.Така определеното от съда обезщетение безспорно обхваща и тези
телесни увреждания, като предвид това, че всички телесни повреди са
нанесени по едно и също време, липсва възможност обезщетението да бъде
определено поотделно за средната телесна повреда и за леките телесни
повреди. Логически изключено е да може да бъде определено каква част от
физическата болка и психическо страдание, които ищецът е изпитвал, се
дължи на средната телесна повреда и каква част на леките телесни повреди.
Възражението на ответника, че съдът е следвало да посочи конкретно какви
части от обезщетението се дължат за средната и леките телесни повреди, се
явява неоснователно.
Възражението, че съдът е следвало да съобрази размера на
обезщетението с обстоятелството, че ответникът е осъден за извършването на
престъпление по непредпазливост, също е неоснователно. Съгласно чл. 45 от
7
ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Така формулиран, текстът на закона не конкретизира формата на вина, тоест,
на обезщетяване подлежат вредите, причинени и при двете форми на вина-
умисъл и непредпазливост. Формата на вина няма каквото и да било значение
при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, като в
този случай съдът съгласно чл. 52 от ЗЗД е задължен да се води само от
критерия за справедливост.
Ръководейки се именно от този критерий, въззивният съд счита, че
справедливият размер на обезщетението, който се дължи на ищеца за
причинените му от ответника физически увреждания, физическа болка и
страдание и душевна болка, е този, определен от първоинстанционния съд.
Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза увреждането на
ротаторния маншон на лявото рамо на ищеца и установения посттравматичен
периартрит на рамото води до трайно затрудняване и ограничаване на
движението на левия горен крайник за срок от 3 до 4 месеца. Конкретно
проведеното на ищеца лечение е продължило четири месеца. Вещото лице
посочва, че при по- резки движения и при натоварване, при ищеца все още се
появяват болки ( четири години след инцидента ), но с течение на времето те
ще отшумят значително. Леките телесни увреждания според вещото лице са
довели до временно разстройство на здравето на ищеца неопасно за живота.
Те обаче са били и причината ищецът да бъде лекуван в болница. Престоят му
там, видно от доказателствата по делото, е продължил три дни ( видно от
епикриза, приложена на стр. 88 от ДП ЗМ 126/2017г. на РУ - Елена), след
което се е наложило да проведе редица прегледи и консултации,
физиотерапевтично лечение. Към момента на инцидента ищецът е бил на 50
години. До момента на инцидента е водел активен начин на живот, работел е ,
познавали са го много от гражданите на град Елена, предвид неговата
професия ( автоинструктор). В следствие на нанесените от ответника телесни
повреди на ищеца съществено се е влошило качеството на живот на ищеца.
За период от 4 месеца той е изпитвал силни болки, трябвало е да бъде
обездвижен, бил е затруднен в извършването на редица дейности, свързани с
физическо напрежение. Свидетелят Стоянов, чиито показания съдът
кредитира като достоверни, установява, че ищецът е разчитал на неговата
помощ при извършване на физическа работа. И тримата разпитани по делото
свидетели – Св. Савов, св. Стоянов и св. Петрова установяват, че ищецът е
изпитвал силна болка в продължение на 3-4 месеца, бил е принуден да
обездвижва лявата си ръка с бинт и това затруднявало изпълнението и на
служебните му задължения. И тримата свидетели установяват, че след
инцидента ищецът не желае да посещава обществени места, ако там се
намира ответникът. Предвид обстоятелството, че град Елена, където страните
живеят, е малко населено място и е много вероятно те често да се оказват на
едно и също обществено място в града, душевният дискомфорт за ищеца в
случая е с голям интензитет.
Показанията на свидетелите съдът намира за достоверни, тъй като те
не си противоречат помежду си, а и са в синхрон с останалите събрани по
делото доказателства. Съдът не споделя възражението на ответника, че
8
свидетелят Петрова е заинтересована от изхода на делото и показанията й не
следва да бъдат ценени. Петрова, като съжителстваща с ищеца, е лицето,
което е било в най- близък контакт с него по време на оздравителния период,
а и след това, поради което най-адекватно е възприела случващото се с него.
Освен това очевидно показанията й кореспондират и с приложената по делото
медицинска документация, и със заключението на вещото лице , а и с
твърденията на самия ответник относно това, че ищецът по време на
лечението си е ходел на работа. Това обстоятелство, впрочем, не може да бъде
възприето като индиция, че ищецът не е изпитвал болки и страдания с висок
интензитет. Напротив, то следва да се прецени от гледна точка на това, че
нанесените от ответника травми са довели до затруднения за ищеца да
изпълнява и трудовите си задължения. По делото липсват доказателства,
които да обосновават извод, че по време на целия оздравителен период
ищецът е трябвало да бъде на домашно или болнично лечение, което би го
препятствало да ходи на работа.
Всички изброени по-горе обстоятелства мотивират съда да приеме, че
справедливият размер на обезщетението, което се дължи на ищеца за
претърпените от него неимуществени вреди е 7000 лв.
Този размер не следва да бъде както по-нисък, така и по-висок.
Оплакванията на ищеца, че той не отговаря на въздействието на инцидента
върху психичната му сфера, са неоснователни. Съдът по-горе изложи
съображения относно степента на засягане на качеството на живот на ищеца
в следствие на нанесените му телесни увреди . Като се има предвид степента
на физическа увреда и времето за възстановяване на ищеца, което не е с
изключителна продължителност, именно по-високата степен на засягане на
емоционалната сфера на ищеца обосновава определянето на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 7 000 лв.
По- висок от този размер обаче би бил несправедлив.
По отношение обезщетението за имуществени вреди, съдът намира
възраженията на ответника за неговата дължимост за неоснователни. Както
вече се посочи, няма съмнение, че леките телесни повреди, за чието лечение
са изразходвани средства от ищеца, са му причинени от ответника в рамките
на процесния инцидент . Ето защо, тези вреди подлежат на пълно
обезщетяване .
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца е неоснователно. Както и първоинстанционният съд е
посочил, по делото липсват доказателства относно това ищецът да е
извършил действия, с които да е провокирал ответника да му нанесе побой.
Такива се твърдят, като се сочи, че доказателства за извършването им са
събрани в друго производство. Ако съдът кредитира тези доказателства, би се
нарушил принципът на непосредственост, установен в чл. 11 от ГПК.
Първоинстанционният съд с доклада си е възложил в тежест на ответника да
докаже твърденията си за наличието на съпричиняване, но ответникът
очевидно не е изпълнил тази своя доказателствена задача.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд
9
съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд , което обосновава извода
за правилност и законосъобразност на обжалваното първоинстанционно
решение.
Същото не страда от пороците, посочени във въззивните жалби на
страните и следва да се потвърди.
При този изход на делото страните не си дължат разноски една на
друга.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 243/17.06.2021г. по гр.д. №
579/2021г. по описа на ГОРС.
Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10