Определение по дело №3368/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2998
Дата: 25 август 2021 г.
Съдия: Красимир Тодоров Василев
Дело: 20203100503368
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2998
гр. Варна , 25.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
пети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева

Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20203100503368 по описа за 2020 година
Съдебното производство е въззивно и е по повод подадена въззивна
жалба на Р. Н. В., чрез адв.Т. /ВАК/ срещу Решение № 260625 от 09.10.2020
година, по гр.д. № 3978/2020 година, по описа на ВРС, 7 – ми състав, с което
на основание чл.213 ал.2 от КТ е била отхвърлена исковата претенция на
въззиника против ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 53 350 лева, представляваща обезщетение
за незаконно недопускане до работа за заеманата от него длъжност „Ректор“ в
периода от 15.11.2018г. до 30.06.2019г., ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба- 08.04.2020г. до окончателното
погасяване на задължението, на основание чл.213, ал.2 КТ, както и в частта с
която е бил осъден да заплати сумата от 2 700 лева, представляваща сторени
по делото съдебно- деловодни разноски в полза на ТУ-Варна, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
С Решение № 668 от 07.04.2021 година, постановено по настоящото дело,
съдът се е произнесъл по съществото на спора, като въззивника, чрез адв.Т. е
бил уведомен на 21.04.2021 година.
На 25 май 2021 година /наличен е плик с клеймо/ е постъпила касационна
жалба от страна на Р.В., чрез адв.Т., която с Разпореждане № 1835 от 31 май
2021 година е била оставена без движение, като е указано на молителя да
отстрани нередовностти и същия е бил уведомен, че при неизпълнение в
срок жалбата ще бъде върната.
1
Съобщението за това е било получено на 15.06.2021 година и до
01.07.2021 година, когато съдът е върнал жалбата с Разпореждане № 2330 от
01.07.2021 година, тези нередовности не са били отстранени.
Съобщението за това е било получено на 09.07.2021 година, а на
19.07.2021 година е постъпила молба от страна на адв.Т. за възстановяване на
срок.
С оглед императивното изискване на чл.64 ал.3 от ГПК, задължаващо
страната, която иска възстановяване на срока да подаде молбата си в
едноседмичен срок от съобщението за пропускането му, ВОС е оставил
производството по тази молба без движение, като е указал, че следва да се
представят доказателства за спазване нормата на чл.64 ал.3 ГПК.Със същото
определение, съдът е указал още, че при неизпълнение ще остави молбата без
разглеждане.
В срока за това /наличен е плик с клеймо от 18.08.2021 година/ адв.Т.
развива съображения ,според които е налице промяна в нормата на чл.61 от
ГПК; че е било направено възражение още пред ВРС и че в последна сметка
молбата й за възстановяване на срока е била подадена в срок.
Въззивния състав не споделя това виждане и съображенията за това са
следните:
В съответствие с нормата на чл.64 ал.3 ГПК молбата за възстановяване
се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Не се
допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за
извършването на пропуснатото действие.Отделно от горното, съобразно чл.64
ал.4 ГПК не може да бъде продължаван срокът за подаване на молба за
възстановяване на срок.От материалите по делото е видно, че касационната
жалба на страната е била подадена в срок, като съдът е оставил същата без
движение, указвайки, че към нея следва да се приложи и изложение по чл.280
от ГПК.Също съдът изрично е посочил, че при неизпълнение в срок и цялост,
жалбата ще бъде върната.
От хронологията е видно също така, че съобщението за това е било
получено на 15.06.2021 година /вж.л.76/, като до 01.07.2021 година – датата на
2
която съдът е върнал касационната жалба указанията му останали
неизпълнени.
С молба от 19.07.2021 година адв.Т. е настояла, че следва да й се
възстанови срока за отстраняване нередовностите по касационната жалба,
като съдът със свое Определение № 2584 от 22.07.2021 година е оставил
молбата без движение, настоявайки да се представят доказателства за
срочното й депозиране, съобразно нормата на чл.64 ал.3 от ГПК.
В срока е била депозирана молба от адв.Т., която съдът намира за
неоснователна.На първо място е редно да се посочи, че производството се
развива по реда на чл.64 от ГПК – т.к. касае молба за възстановяване на срок,
а не по чл.61 ГПК, която е свързана със спиране на сроковете.Отделно от
горното съобщението, с което е указано, че ако нередовностите не бъдат
отстрани, е било получено на 09.07.2021 година, което означава, че тези
нередовностти е следвало да се отстранят до 16.07.2021 година /петък,
присъствен ден/ и което не е сторено.Едва на 19.07.2021 година е била
депозирана молбата за възстановяване на срок, в нарушение на нормата на
чл.64 ал.3 от ГПК и до този момент не приложени доказателства и/ или не са
наведени възражения, които да обосноват нейната допустимост.
Заявеното в исковата молба искане по чл. 64, ал. 2 от ГПК за
възстановяване на пропуснатия преклузивен срок за предявяване на иска,
съдът намира, че следва да бъде оставено без разглеждане. В разпоредбата на
чл. 64 ГПК е предвидена възможност за страната, която е пропуснала
установения от закона или определен от съда срок за извършване на
процесуално действие, да поиска неговото възстановяване. Възстановяването
на срока е допустимо, ако страната докаже, че пропускането му се дължи на
особени непредвидени и непреодолими за нея обстоятелства. Законът не
посочва изрично процесуалните действия, спрямо които е приложимо
производството по чл. 64 ГПК за възстановяване на срок, но посочва, че се
касае за процесуално действие и това по смисъла на чл. 64, ал. 1 ГПК
предполага висящ съдебен процес. В този смисъл производството по чл. 64
ГПК следва да се разглежда като уреден от законодателя способ за
възстановяване на срокове, които са започнали да текат при наличие на вече
образувано дело.По аргумент от чл. 63, ал. 1 ГПК, определеният от съда срок
3
не може да бъде продължаван служебно. Същевременно, преди изтичането на
указания срок, ищецът не е сезирал съда с искане за продължаването му
поради наличие на уважителни причини по смисъла на цитираната норма. Ето
защо съдът намира, че поведението на ищеца, изразяващо се в неизпълнение
на съдебните указания, влече порок на молбата, проявяващ се в ненадлежно
сезиране на съда и обуславящ недопустимост на учреденото въз основа на нея
производство, поради което същото подлежи на прекратяване.
Съобразно нормата на чл. 64, ал. 1 ГПК процесуални действия,
извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид
от съда.Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че
евентуалното представяне на доказателства за отстраняване на
нередовностите след изтичане на определения срок ще бъде без правно
значение — съгласно чл. 64, ал. 1 ГПК процесуалните действия, извършени
след изтичане на срока не се вземат предвид от съда. Отказът в случая следва
да се мотивира с две основания - липса на доказателства, обусловили
пропускането на срока и с оглед на посочените причини за неговото
пропущане, неизползваната от жалбоподателя възможност, получил
указанията на съда, да поиска удължаване на срока за тяхното изпълнение -
изискване на чл. 64, ал. 3 ГПК, при неизпълнението на което не се допуска
възстановяване на срок.Актът, с който се връща, в случая касационната
жалба, поради неотстраняване на констатирани в нея недостатъци в пределите
на дадения от съда едноседмичен срок има характер на съобщение за
пропускане на срока по чл. 64, ал. 3 ГПК, както и че от съобщението за
връщане на касационната жалба са започнали да текат два еднакви по
продължителност преклузивни срока - този за обжалване на
разпореждането за връщане на касационната жалба и този за подаване на
молбата за възстановяване на срока за извършване на пропуснатите от
страната процесуални действия. В този смисъл определение по ч. гр. дело
№ 273/2010 г., второ г. о., ВКС; по ч. гр. дело № 3/2012 г., второ г. о., ВКС и
ч. т. дело № 203/2012 г., първо отделение ВКС, на част от които се е позовал и
решаващият съд; Определение № 279 от 11.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2661/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ваня Атанасова.
По тези съображения, съдът в настоящия си състав приема, че искането е
редно да се остави без разглеждане.
4
С оглед изложеното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба Вх.№ 14 424 от 19.07.2021
година на Р. Н. В., чрез адв.Т. за възстановяване на срок за отстраняване на
нередовностите по касационна жалба по в.гр.дело № 3368/2020 година.
Определението подлежи на обжалване пред състав на Върховен
Касационен съд на Р България, в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5