Р Е Ш Е Н И Е
№ 150 07.07.2020г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на шести юли две хиляди и двадесета година
в открито съдебно
заседание в следния състав:
Административен съдия:
МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Антоанета Масларска
като разгледа
докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 189 по описа на съда за 2020г.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ.
К. И.С., ЕГН ********** *** обжалва решение №1910з-192/26.03.2020г. на началника на РУ – Кюстендил, потвърдено с
решение №277з-602/23.04.2020г. на директора на ОДМВР - Кюстендил. Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.2 и т.4
от АПК. Неспазването на формата свързва с липса на мотиви за отказа на органа.
Нарушението на материалния закон обосновава с лично отношение на органа поради
подаден по-рано сигнал за корупция, наличие на други преписки с позитивни
решения, извършено нападение срещу личността на жалбоподателя преди 4 години и
необходимост от самоохрана на него и семейството му. Моли за отмяна на
решението.
В с.з. жалбоподателят поддържа жалбата, добавяйки, че оръжието му е
необходимо при излети със семейството за защита от диви животни и че органът е
искал документи, които по-късно е приел, че не са достатъчни.
В писмен отговор ответният началник на РУ – Кюстендил намира жалбата за
неоснователна. Евентуално прави възражение за прекомерност на разноските за
оспорващия.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по
спора:
Със заявление рег.№УРИ 1910-2394/11.02.2020г. до началника на РУ –
Кюстендил жалбоподателят е поискал издаване на разрешение за придобиване чрез
закупуване на 1бр. късоцевно оръжие с цел самоотбрана и самоохрана. Към заявлението
е приложил копия от диплома за завършено средно образование, удостоверение за
завършен курс по безопасно боравене с огнестрелно оръжие от СДВР с
рег.№11285/06.04.2005г., медицинско удостоверение за липсата на отклонения в психичния
статус, удостоверение за участие в семинар по „Съвременна концепция на
персоналната охрана“ с №075/01.05.2009г. от „****“ ЕООД, 2бр. декларации за
обстоятелствата по чл.58, ал.1, т.2-5 и т.8 и чл.76, ал.4, т.2 от ЗОБВВПИ,
документ за платена такса и „причини-мотиви“ за исканото разрешение от
10.02.2020г. В „причини-мотиви“ заявителят е посочил, че оръжието му е
необходимо за самоохрана, т.к. често се разхожда в гората и се опасява да не го
нападне диво животно /вж. л.37-43 и л.45-47/.
Допълнително към преписката заявителят е приложил Разрешение
№161-К/22.08.2008г., издадено от началника на РУ – Кюстендил за носене за
охрана на огнестрелно оръжие марка „ГЛОК-19“ кал.9, №ITY 920 със срок на валидност до 22.08.2011г. и удостоверение
рег.№К-7236-6/26.02.2020г. от Национална следствена служба за липсата на данни
за обвинения по неприключени производства /вж. л.44 и л.48/.
Със заповед №1910з-111/18.02.2020г. началникът на РУ – Кюстендил е наредил
на подчинените му служители извършване на проверка по заявлението за спазване
изискванията за издаване на исканото разрешение /вж. л.36/. С 3 бр. ДЗ от
20.02.2020г., 24.02.2020г. и 25.02.2020г. служители при РУ – Кюстендил са
уведомили органа, че за С. няма данни за психически заболявания, същият е ЛПИ
за полицията, т.к. е познат с държане и употреба на наркотични и упойващи
вещества, не е осъждан по ЗЗДН, имало е образуван ЗМ №121134/2012г. по описа на
РУ – Кюстендил за проява по чл.354а, ал.3 от НК, срещу него е образувано и
съдебно дело №144376/2014г. по описа на ОДМВР – Благоевград за проява по
чл.354а, ал.3, т.1 от НК, че е с множество криминалистични регистрации през 2012/2013г.
по описите на РУ – Кюстендил и РУ – Благоевград по чл.216 и чл.195, ал.1 от НК
и без уведомления по чл.182, ал.2, т.2, б.“б“ или по чл.221, ал.6, т.2 от ДОПК
/вж. л.33-35/.
По допълнително искане на органа, заявителят е представил „мотиви“ от
04.03.2020г., в които сочи, че мотивите за исканото разрешение не са се
променили от първото издаване на огнестрелно оръжие /л.31/.
С оспореното решение №1910з-192/26.03.2020г. ВПД началник на РУ – Кюстендил
гл.инспектор Г. С. Г.ев е обсъдил посочените данни по заявлението и е установил
липса на факти и обстоятелства, които да сочат наличието на отрицателните
материалноправни предпоставки по чл.58, ал.1, т.1-9 от ЗОБВВПИ, но е отказал
издаване на исканото разрешение поради недоказана от лицето основателна причина
по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, която по несъмнен начин да обосновава
издаването на документа. Според органа, събраните по преписката данни не сочат
за потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността и
имуществото на заявителя, като охранителната дейност е предмет на отделна
регламентация в Закона за частната охранителна дейност. Решението е връчено на
адресата на 27.03.2020г., който е подал жалба до органа за неговото
преразглеждане и едновременно с това жалба до директора на ОДМВР – Кюстендил от
02.04.2020г. за отмяната на акта. С решение №277з-602/23.04.2020г. директорът
на ОДМВР – Кюстендил е отхвърлил жабата като неоснователна, споделяйки мотивите
на органа в оспореното решение. Решението е връчено на адресата на 11.05.2020г.
Жалбата по делото е подадена на 10.04.2020г.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени
доказателствени средства.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за
допустима. Жалбоподателят е лице с правен интерес от оспорването. Решението на началника
на РУ -Кюстендил е индивидуален административен акт с неблагоприятен за адресата
характер, т.к. съдържа отказ за удовлетворяване на искането за издаване на
разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Отказът в този вид по см. на
изричната законова регламентация на чл.83, ал.6 от ЗОБВВПИ подлежи на съдебно
оспорване. Жалбата е подадена в срока по 149, ал.3 във вр. с ал.1 от АПК пред родово
и местно компетентния съд, съгласно чл.128, ал.1, т.1 и чл.133, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Във връзка с предмета на съдебна
проверка по чл.168, ал.1 от АПК, оспореното решение, преценено на основанията
по чл.146 от АПК, е законосъобразен административен акт. Съображенията за това
са следните:
Решението е издадено от компетентен орган, т.к. началникът на РУ - Кюстендил
е оправомощено от закона длъжностно лице по см. на чл.83, ал.5, пр.2 от ЗОБВВПИ.
Решението е издадено при спазване на установената за него мотивирана
писмена форма съгласно чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ. Изпълнени са и общите изисквания
за форма на индивидуалните административни актове по чл.59, ал.2 от АПК,
противно на твърденията на оспорващия. В решението е посочено фактическото и
правно основание за неговото издаване, органа-издател, адресата, датата на
издаване, налице е разпоредителна част, посочен е реда за оспорване и фигурира подпис
на издателя. Мотивите на директора на ОД на МВР – Кюстендил са част от мотивите
на органа по см. на задължителните указания в ТР №16/31.03.1975г. на ОСГК на
ВС.
При издаване на решението не са допуснати нарушения на административно производствените
правила. Спазен е редът по чл.76, ал.1 от ЗОБВВПИ за подаване на заявление от
жалбоподателя до компетентния орган за получаване на разрешение за придобиване
на огнестрелно оръжие. Заявлението е придружено с документите по чл.76, ал.3 и
ал.4 от ЗОБВВПИ. Органът е изпълнил задължението по чл.83, ал.1 от ЗОБВВПИ да
разгледа заявлението относно неговата пълнота и съответствие с изискванията на
закона, установявайки всички релевантни за произнасянето му фактически обстоятелства.
Органът е изпълнил и задълженията по чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на
фактите и обстоятелствата от значение за случая, обсъдил е обясненията на
заявителя и е събрал служебно всички относими писмени доказателства. Спазен е
принципа на чл.7 от АПК за истинност на административното производство.
Решението съответства на материалния закон.
В нормите на чл.58, ал.1 от ЗОБВВПИ са регламентирани пречките за издаване
на исканите разрешения, които са относими към всички производства по издаване, респ.
подновяване на разрешенията по арг. от чл.83, ал.4 от закона.
От доказателствата по делото е видно, че спрямо жалбоподателят е налице
пречката по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, изискваща наличие на основателна
причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешението. В
случая като такава причина в заявлението и писмените „причини-мотиви“ е
посочена самоотбрана и самоохрана поради разходките на лицето в гората и
опасенията му от нападение на диво животно, като в допълнителните мотиви лицето
е препратило към мотивите за издаване на предходното разрешени от 2008г. Посочените
характеристики на ежедневието на С. са типични без особености, налагащи
завишени критерии за защита на личността или нейната собственост. Евентуалните
притеснения за опасност от нападения на животни при разходките на лицето и
семейството му не налагат засилената охрана на живота и здравето посредством
притежаване и използване на огнестрелно оръжие.Така заявените причини сами по
себе си не са основателни за издаване на разрешението. Не са такива и заявените
в жалбата до директора на ОДМВР – Кюстендил допълнителни оплаквания за лично
отношение на органа, подадени сигнали срещу определени хора, които се опитали
да убият жалбоподателя и разрешаването на други случаи по различен начин. По
делото жалбоподателят не установи и доказа, че оспореният отказ е резултат на
лично отношение на органа. Напротив, отказът е обоснован от доказателствата по
преписката, като органът е положил необходимите процесуални усилия за изясняване
на причините за исканото разрешение от заявителя. По делото липсват данни за
твърдените от С. опити за неговото убийство, т.к. няма данни за образувани,
водени и/или приключени наказателни производства с подобни обвинения срещу
неговата личност. Даването на разрешения на други лица са предмет на отделни
самостоятелни административни производства, отличаващи се със съответната конкретика,
като няма данни за нарушаване на принципа за последователност и предвидимост по
чл.13 от АПК. Отделно от това, С. не е ангажирал и доказателства за твърдяната
теза, като нему принадлежи доказателствената тежест по см. на чл.170, ал.2 от АПК, указана в определение №329/02.06.2020г. на съда /вж. л.50/. Наличието на
предходно разрешение за упражняване на дейността не обосновава необходимост от
издаване на исканото разрешение, т.к. предпоставките за притежаване на оръжие
са предмет на периодична преценка по см. на чл.84 от ЗОБВВПИ и не съществува
законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да
продължава срока му на действие или да издава ново такова на база на
предходното. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВП, с оглед
високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от
сериозни и уважителни причини, каквито в случая липсват.
Следователно, липса доказана потенциална или непосредствена опасност за живота,
здравето, сигурността и имуществото на жалбоподателя. Целта на исканото
разрешение не се включва в предпоставката по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ.
Законосъобразен е извода на органа за липса на една от материалноправните
предпоставки за постановяване на позитивен административен акт. Предпоставките
следва да са в кумулативна връзка, поради което липсата само на една от тях е
достатъчно основание за отказ.
Заповедта е съответна с целта на закона. Издаването на разрешението е
крайна мярка, целяща опазване на обществено значими блага. В настоящият случай
не е доказана нуждата от използване на тази мярка.
С оглед на изложеното и на основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК във
вр. с чл.83, ал.6 от ЗОБВВПИ съдът ще отхвърли оспорването.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването в жалбата на К. И.С. /с посочени лични данни/ срещу решение
№1910з-192/26.03.2020г. на началника на
РУ – Кюстендил, потвърдено с решение №277з-602/23.04.2020г. на директора на
ОДМВР - Кюстендил.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен
срок получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: