Р Е Ш
Е Н И Е № 97
гр. София, 06.08.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- ГРАД СЛИВНИЦА, III-ти състав, в публично заседание на дванадесети юли през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при
секретаря Паулина Велкова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело №
189 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.Р.Р.
срещу наказателно постановление № 4394 от 27.02.2017 г., издадено от А.Г.М.-
главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“,
Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. София, упълномощен с пълномощно изх. № П-176/23.04.2015 г., за това,
че на 09.02.2017 г., около 10.20 часа, на ПП І-8, на пътен възел „Пролеша“, на
- Измерена височина на ППС е 4,20 метра при допустима височина
- Измерена дължина на ППС е 20,50 метра, при максимална допустима 18,75 съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредбата,
което квалифицира управляваното ППС като
извънгабаритно по смисъла на §1 т. 1 от ДР на Наредба № 11, респективно по чл.
2 от Наредбата, като
не представил валидно разрешение (разрешително или квитанция за плетени пътни
такси) за движение на извънгабаритно ППС по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС,
респ. извънгабаритно по чл. 2 от Наредбата- с което е нарушил разпоредбата на чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. „а“
ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 3
от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като се поддържа, че същото е
издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон,
доколкото НП не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, предвид липсата
на точно описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е
извършено. Наред с това се твърди, че описаната както в АУАН, така и в НП
фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, а НП е издадено без
да бъдат взети предвид дадените от жалбоподателя обяснения и направените
допълнителни възражения.
В последно проведеното публично
съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като за него се явява
процесуалният му представител адв. П.П. от ***, който поддържа жалбата, като,
освен доводите, релевирани в нея, излага съображения за недоказаност на
нарушението, предвид липсата на спомени у свидетелите и липсата на
доказателства, удостоверяващи годността на използваните от контролните органи
измервателни уреди.
Въззиваемата страна- Агенция
„Пътна инфраструктура“, се представлява от юрисконсулт Г.Н., който оспорва
жалбата и моли съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление.
Поддържа доводите си, изложени в предварително представените по делото писмени
бележки, като счита, че показанията свидетеля М. не следва да бъдат
кредитирани. Сочи, че представените по делото свидетелства за калибриране се
издават от лаборатория и доколкото измервателните уреди не са електронни везни
и нов сертификат се издава единствено при промяна, която в случая не е
настъпила.
Съдът, като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено на 01.03.2017 г., а
жалбата е подадена на 08.03.2017 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити,
обуславящи нейната редовност.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
С Решение № 63 от 03.10.2017 г.
по н.а.х.д. № 251/2017 г. по описа на РС-гр. Сливница, съдът е изменил
процесното наказателно постановление, като е намалил наложеното на жалбоподателя
административно наказание „глоба“ от 2000 лв. на 1000 лв. С решението си съдът
е преценил, че по делото е установено извършването на нарушението, за което
жалбоподателят е бил санкциониран, но предвид липсата на отегчаващи
отговорността на жалбоподателя обстоятелства, глобата следва да бъде в
минимален размер, а именно 1000 лв.
Решението е обжалвано единствено
от жалбоподателя (с оглед което следва да бъде съобразен принципът за забрана за влошаване на положението му,
приложим и в административнонаказателното производство по арг. от чл. 84 ЗАНН),
като с Решение № 367 от 30.03.2018 г. по к.н.а.д. № 1188/2017 г. по описа на
АССО, въззивното решение е било отменено поради допуснато в хода на разглеждане
на делото съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в
лишаване на жалбоподателя от правото му на защита, с оглед което делото е
върнато за ново разглеждане на РС- гр. Сливница.
След връщане на делото за ново
разглеждане въззивният съд проведе съдебно следствие по правилата чл. 84 ЗАНН,
вр. чл. 276 и сл. НПК, в хода на което се установи следната фактическа
обстановка:
На 09.02.2017 г., в 09.17 часа, жалбоподателят К.Р.
- шофьор на товарен автомобил в „****“ ЕООД, преминал през трасе „Вход“ на ГКПП
Калотина, като след измерване на управлявания от него товарен автомобил с рег.
№ *****, което било завършено ръчно, било
установено, че същият е с превишена максимална дължина, а именно 19,75 м., за
което жалбоподателя заплатил и дължимата държавна такса в размер на 33 лв., като му била издадена квитанция № 17BG005804V22193262. След проверката жалбоподателят продължил по маршрута си, а именно-
Калотина- гр. Драгоман- гр. Сливница, път II-18 СОП, II-18, АМ-Тракия, София, п.в. Вака.
На същата дата, около 10.20 часа,
на ПП І-8, на пътен възел „Пролеша“, на
За констатираното нарушение
свидетелят Г., който бил оправомощен да съставя АУАН, свързани с контрола по
РПМ със Заповед № РД-11-406/22.04.2015 г., съставил на жалбоподателя АУАН №
0005297/09.02.2017 г., като в същия посочил мястото на установяване на
нарушението, начинът на установяване на същото, а именно посредством техническо
средство за измерване ролетка Р50 и щрихова мярка за дължина L01, както и обстоятелството, че
водачът е осъществил движение без
разрешение, за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя
(АПИ). В АУАН е посочена и правната квалификация на нарушението, а именно чл.
26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, вр. чл. 37,
ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. Същевременно в акта свидетелят
посочил, че е иззел като доказателства „квитанция митници № 17BG005804V22193262“.
Въз основа на така съставения
АУАН, на 27.02.2017 г. А.М.- главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“, АПИ, упълномощен с пълномощно изх. №
П-176/23.04.2015 г., издал наказателно постановление № 4394, като със същото,
на основание чл. 53, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2 ЗП и чл. 53 ЗАНН, на жалбоподателя
било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лв., за това,
че на 09.02.2017 г., около
10.20 часа, на ПП І-8, на пътен възел
„Пролеша“, на
- Измерена височина на ППС е 4,20 метра при допустима височина
- Измерена дължина на ППС е 20,50 метра, при максимална допустима 18,75 съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредбата,
което квалифицира управляваното ППС като
извънгабаритно по смисъла на §1 т. 1 от ДР на Наредба № 11, респективно по чл. 2
от Наредбата, като не представил валидно
разрешение (разрешително или квитанция за плетени пътни такси) за движение на извънгабаритно ППС по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на Наредба
№ 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, респ. извънгабаритно по чл. 2 от Наредбата- с което е нарушил разпоредбата на чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. „а“
ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС.
Същевременно в НП е посочено, че
установеното в АУАН нарушение се потвърждава от приложените доказателства-
разписка за връчен АУАН, копия от лична карта, свидетелство за регистрация на
ППС, част 2, трудов договор и квитанция № 17BG005804V22193262.
Изложената фактическа обстановка
се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и
доказателствени средства, а именно: писмените доказателства- АУАН №
0005297/09.02.2017 г., разписка от 09.02.2017 г., копие от лична карта и
свидетелство за регистрация на МПС част II, трудов договор № 2 от 25.09.2016 г., квитанция № 17BG005804V22193262, заповед № РД-11-406/22.04.2015 г. на председателя на УС на Агенция „Пътна
инфраструктура“, пълномощно изх. № П-176/23.04.2015 г. от председателя на УС на
Агенция „Пътна инфраструктура“, писмо рег. № 32-66936 от 06.03.2018 г. на
Министерство на финансите, Агенция „Митници, Митница Столична, квитанция №
2213262 от 09.02.2017 г., както и гласните доказателствени средства-
показанията на свидетелите Д.Г.Г. и С.М.А..
Съдът кредитира изцяло приложените по
делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложените по
делото заповед и
пълномощно на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ се установява компетентността на актосъставителя и на
административнонаказващия орган.
Съдът се позова и на показанията
на свидетелите Г. и А., макар и същите да нямаха ясни спомени за конкретно
установеното нарушение, но липсата на конкретни спомени е обяснима с
обстоятелството, че в работата си ежедневно свидетелите се сблъскват с
еднотипни нарушения. За съда няма основание да приеме, че свидетелите са лично
заинтересовани от изхода на делото, с оглед което при изграждане на изводите
си, съдът даде вяра на заявеното от тях.
Съдът, при изграждане на изводите
си, не се позова на показанията на свидетеля Т.С.М., доколкото не се установи,
че показанията му са относими именно към конкретния случай, а и доколкото
същите са в противоречие с обективното писмено доказателство- писмо рег. №
32-66936 от 06.03.2018 г. на Министерство на финансите, Агенция „Митници,
Митница Столична, видно от която измерването е завършено ръчно, а не както
твърди свидетелят- автоматично.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Административнонаказателното производство е
строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на
физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху
издадените от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият
АУАН.
Съобразявайки изискванията на ЗАНН, съдът
намира, че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати нарушения на процесуалния закон, които
накърняват правото на защита на санкционираното лице.
Макар и АУАН и НП да са издадени от компетентни органи при спазване на
сроковете по чл. 34 ЗАНН, съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 42,
т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5, т. 6 ЗАНН, доколкото
фактическото описание на административното нарушение не съответства на
посочената като нарушена законова разпоредба, във
връзка с която е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
лицето.
Както АУАН, така и НП са издадени
за това, че водачът е осъществил движение без
разрешение, за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя
(АПИ), което в НП даже е описано като не
представил валидно разрешение (разрешително или квитанция за плетени пътни
такси) за движение на извънгабаритно ППС. В същото време отговорността на
нарушителя е била ангажирана за извършено от него нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, вр. чл. 37,
ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС
предвижда, че на водача се съставя АУАН, когато габаритните размери, общата маса или натоварването на
ос са по-големи от описаните в
разрешителното по чл. 14, ал. 1 или посочени в документа за платена такса в
случаите по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. В настоящия случай в АУАН и в НП
лисва фактическо описание на такова нарушение, доколкото е твърди, че превозът
е извършен без разрешение, а не при несъответствие между представените от
водача документи за заплатени такси, което от своя страна прави невъзможно за
нарушителя да разбере ясно и недвусмислено защо е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Същото накърнява сериозно правото
му на защита и се явява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
Несъответствието между факти и
правна квалификация неминуемо води и до материална незаконосъобразност на
наказателно постановление, която също е основание за отмяна на наказателно
постановление.
Въпреки това и с цел пълнота на
изложението настоящият съдебен състав намира, че следва да изложи и
съображенията си по същество, доколкото те също обосновават отмяната на
атакуваното наказателно постановление.
Както в АУАН, така и
в НП е отразено, че измерването е извършено с щрихова мярка за дължина L01 и с ролетка P50. За установяване годността на
посочените измервателни уреди въззиваемата страна е представила Свидетелство за
калибриране № 841А-Д-15 от 17.09.2015 г. за щрихова мярка за дължина L01, и Свидетелство за калибриране №
840А-Д-15 от 17.09.2015 г., издадени от лаборатория Метрология Холдинг. В
посочените сертификати е отразено, че на проверяваните измервателни уреди е
даден калибрвъчен знак съответно 840А-15 за ролетката и 841А-15 за щриховата
мярка за дължина, но по делото не се установи, че измерването е извършено
именно с тези измервателни уреди, доколкото в АУАН и НП е посочен само видът
им- ролетка Р50 и щрихова мярка за дължина L01.
Съгласно чл. 38 ЗИ първоначалните
и последващите проверки на средства за измерване се извършват от Българския
институт по метрология (БИМ) или от лица, оправомощени от председателя на
ДАМТН. Според чл. 55 ЗИ,
ДАМТН ежегодно, до 31 март, публикува в официалния си бюлетин информация за
оправомощените за извършване на проверка на средства за измерване лица.
Съгласно чл. 56 ЗИ Министерският
съвет определя с наредба средствата за измерване, чиято проверка се извършва от
БИМ и средствата за измерване, чиято проверка се извършва от оправомощени лица,
както и реда за оправомощаване на лица за извършване на проверка на средства за
измерване. Наредбата за
реда за оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол (НРОЛПСИПМК) в чл. 2 гласи, че
оправомощаване на лица за проверка се извършва само за средства за измерване,
определени в приложение № 1, както и за проверка на компоненти, спомагателно
оборудване и допълнителни устройства към тези средства за измерване. Съгласно
ал. 2 на същия член
средствата за измерване, които подлежат на контрол и не са посочени в
приложение № 1, се проверяват от БИМ. Списъкът на средствата за измерване, за
проверката на които се оправомощават лица в Приложение № 1 към Наредбата, не включва материални мерки, в случая за дължина и височина. В настоящия случай използваните за установяване
на нарушението мерки за
дължина и височина не са подлежали на
проверка и от оправомощено от Председателя на ДАМТН лице, но са подлежали на
проверка, която е следвало да бъде извършена от БИМ. Безспорно използваните
материални мерки, в случая за дължина и височина, подлежат на
метрологичен контрол на основание чл. 23 и сл. ЗИ, във вр. с чл. 2 и сл. от Наредба за средствата
за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, който следва да бъде осъществен от БИМ (чл. 2, ал. 2 НРОЛПСИПМК),
като доказателства за такава проверка не са представени. Свидетелствата за калибриране не са
издадени по нормативно установения ред, с оглед което
нарушението се явява недоказано.
Изложеното налагат
извода, че въззиваемата страна не успя да докаже по безспорен начин, че
жалбоподателят е извършил твърдяното нарушение, което доказване е свързано и с
ангажиране на доказателства за годността на
използваните в хода на проверката измервателни уреди, въпреки че именно в
нейна тежест беше да установи всички, описани в обстоятелствената част на
обжалваното НП, факти.
Наред с това, съгласно
чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие),
което нарушава установения ред на държавно управление , извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред. Съласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи, като в настоящия случай разпоредбата на чл. 53, ал. 1 ЗП не изключва наказуемостта при непредпазливост. При анализа на посочените
разпоредби, а също и на разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, която препраща към НК по
въпросите относно вината, следва да се приеме, че виновно извършено е онова
деяние, което е умишлено или непредпазливо. В конкретния случай категорично не
може да се приеме, че деянието е извършено умишлено, а именно след като деецът
е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественооопасни последици и е искал или допускал настъпването им. До този
извод съдът достигна, съобразявайки обстоятелството, че жалбоподателят е
преминал проверка, в рамките на която е заплатил и установената от митническите
органи свръхдължина и не е заплатил свръхвисочина, доколкото такава не е била
установена, т.е. липсва съзнанието за
общественоопасния характер на извършеното.
В този смисъл следва
да се прецени, дали деянието е извършено непредпазливо (при вида й несъзнавана
непредпазливост- небрежност) или при наличие на обстоятелства, изключващи
вината. Както беше изложено, жалбоподателят е влязъл в страната през ГКПП
Калотина, където му е било извършено измерване и за същото жалбоподателят е
заплатил съответните такси, вкл. такса за свръхдължина, която контролният
митнически орган е определил, че е в размер на 33 лв. за горницата над 18,75 м.
до установените 19,75 м. Жалбоподателят е продължил движението си със
субективната увереност, че е заплатил необходимите такси за движение по
републиканската пътна мрежа (вкл. винетна такса), която субективна увереност не
се дължи на негова непредпазливост, доколкото не се касае за декларативен
режим, а до фактическо измерване на пътното превозно средство, което се
извършва от контролните органи. В този смисъл настоящият съдебен състав намира,
че дори и да е налице управление на извънгабаритно ППС, същото е извършено при фактическа грешка по смисъла на чл.
14, ал. 2, вр. ал. 1 НК, която изключва и непредпазливостта по смисъла на чл.
11, ал. 3, предл. първо НК като форма на вината, респ. не съставлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН.
Само за пълнота
следва да се отбележи, че дори и да е налице виновно извършено административно
нарушение, съдът намира за необоснована
и преценката на АНО относно маловажността на случая, доколкото същият не е
анализирал конкретните установени около нарушението факти, а именно- че водачът
е минал проверка през ГКПП Калотина, където е била установена единствено
свръхдължина, която е била надлежно заплатена от жалбоподателя, че нарушението
е първо по ред, както и че с оглед установените факти, следва да се приеме, че
се касае до непредпазливост като форма на вината (макар и настоящият съдебен
състав да намира, че се касае до деяние, извършено при фактическа грешка).
Действително съласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват
само в изрично предвидените случаи, като в настоящия случай разпоредбата
на чл. 53, ал. 1 ЗП не изключва наказуемостта при непредпазливост, но това обстоятелство не може
да бъде игнорирано и да не бъде отчетено съвкупно с останалите установени в
производството обстоятелства. За да се квалифицира едно нарушение
като „маловажно”, следва да са налице
редица обстоятелства, анализът на които да налага извод, че деецът и
поведението му разкриват по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
останалите нарушения от този вид, при което и санкция, определена в законовия й минимум (какъвто не е
настоящият случай, доколкото глобата е в размер на 2000 лв.), се явява прекомерна. Именно
изложените по-горе обстоятелства съдът намира, че са такива, които сочат на
отличаваща се, спрямо типичния случай, обществена опасност на деянието и дееца,
които от своя страна обосновават приложението на чл. 28 ЗАНН. Съгласно даденото
в Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК, ВКС задължително тълкуване
преценката по чл. 28 ЗАНН е по законосъобразност и същата подлежи на съдебен
контрол, като неприлагането на посочената разпоредба е основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление поради издаването му в противоречие със
закона.
С
оглед на всичко изложено до тук съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно следва да бъде изцяло отменено.
По изложените съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло наказателно постановление № 4394 от 27.02.2017 г., издадено от А.Г.М.-
главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“,
Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. София, упълномощен с пълномощно изх. № П-176/23.04.2015 г., с което на К.Р.Р., ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
2000 лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т.
3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на основанията, предвидени в НПК и по реда
на Глава дванадесета АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: