Р Е Ш
Е Н И Е
№ 451
гр. Карлово, 14.11.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански
състав
на четиринадесети
октомври две хиляди и
четиринадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА
Секретар:И.П.
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
551 по описа за 2014 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по иск с правно основание член 49, ал.1 от СК.
ИЩЕЦЪТ Д.С.С. ***
твърди, че с ответника сключили граждански брак на ***г., за което бил съставен
акт за граждански брак № 4 от същата дата на Кметство гр. К., К. община. Бракът
бил първи и за двамата. От него имали родено едно дете - Г.Н. С., родена на
***г. с ЕГН **********. С ответника живели заедно само около една седмица след
сключването на гражданския брак, в дома на неговите родители в гр. К., на
посочения по-горе адрес. Ищцата напуснала семейното жилище и от тогава били във
фактическа раздяла. Той останал да живее при родителите си, а тя заедно с
детето живеела при нейните родители в с. В.Л.. През изминалите години с
ответника не поддържали никаква връзка. Помежду им нямало никаква близост, не
съществували и нормалните за едно семейство отношения и контакти. За целия
период от време, ответникът не се интересувал и от детето. Взел го два пъти в
последните месеци. За същия период не плащал и никаква издръжка за дъщеря им.
Тъй като от няколко години била безработна, цялата издръжка за нея и детето се
поемала от родителите й. Детето ходело на детска градина, за която заплащали
месечна такса следно по 60 лева на месец, според броя на присъствените дни.
Допълнително в детската градина за помагала, курсове, различни мероприятия както и за личните нужди на детето средно на
месец доплащала по около 10 лева. Отделно, за покриване на нуждите на детето от
дрехи, храна, играчки, детски забавления и др. били необходими средно по над
200 лева на месец. Ответникът, заедно с неговите родители отглеждали животни и
земеделски земи. Това бил основният им източник на доходи. Счита, че бракът им
с ответника е една формалност. Същият бил напълно изпразнен от съдържание и
неговото по-нататъшно запазване било безсмислено за двамата и не било от полза
за роденото от брака дете.
МОЛИ съда да постанови
решение, с което да прекрати брака й с ответника като дълбоко и непоправимо
разстроен без да се произнася по въпроса за вината съгласно чл.49 ал.3 от СК;
да й предостави упражняването на родителските права върху роденото от брака
дете Г.Н. С., родена на ***г. с ЕГН **********, като постанови същото да живее
при ищцата; Да осъди ответника да заплаща на детето, чрез нея като майка и
законен представител, месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от датата
на подаване на настоящата искова молба до настъпване на законно основание за
нейното изменение и/или прекратяване. На основание чл.149 от СК да осъди
ответника да заплати на дъщеря й Г.Н. С. с ЕГН ********** чрез ищцата, като
майка и законен представител, месечна издръжка за минало време в размер на 150
лева за периода от 21.05.2013г. до датата на подаване на искова молба
-21.05.2014г; след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име
Н..
ОТВЕТНИКЪТ
Н.П.С. *** признава иска за развод. Признава следните факти: че с ищцата са във
фактическа раздяла от 2010 г, като твърди че вина имат и двамата. Оспорва
твърденията, че през този период не се интересувал от дъщеря им Г. С.. Твърди,
че от момента на раздялата и по- точно от момента от навършване на едногодишна
възраст на детето, макар и нерегулярно, но средно два пъти месечно с много
настояване от негова страна вземал дъщеря си. Тези осъществени от контакти с
детето били на цената на много обещания и отлагане от днес за утре, от утре за
вдруги ден от страна на съпругата му Д. и то при пълна конспирация, за да не
може майка й т. е. тъщата да разбере. През времето, когато детето било с него,
то било обгрижвано от ответника и неговите родители. Купували подаръци, дрехи,
обувки и играчки. Освен това, когато тръгнало на детска градина, многократно
лично плащал такси за детето в размер на около 60.00 лева месечно. Не било
вярно твърдението на ищцата, че заедно с родителите му отглеждали животни и се
занимавали със земеделски земи. Това било вярно само за родителите му, но
ответникът отдавна бил пълнолетен и нямал нищо общо с тях. От доста време бил
безработен и помагал на родителите си само в крайна нужда и ако го повикат.
Признава факта, че семейното жилище е собственост на родителите му. не
възразява родителските права върху детето да се предоставят на ищцата. Намирал,
че на тази възраст дъщеря им имала нужда повече от майчини грижи. Възразява
срещу размера на претендираната издръжка, както за едната година преди подаване
на исковата молба, така и за бъдещ период. Твърди, че не бил безучастен в издръжката
на детето до момента на образуване на делото, нямало да бъда такъв и след
решението на съда, но за безработен родител като него претендираните суми от
150 лева били прекомерно завишени. Не виждал изход при тази икономическа
стагнация как на практика би се справил с претендираната от ищцата месечна
издръжка.
МОЛИ съда, да
не се произнася по въпроса за вината и няма претенции срещу възстановяване на
предбрачното фамилно име на ищцата.
От събраните
по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните са
съпрузи, на основание валидно сключен граждански брак с Акт за граждански брак
№ 4 от ***г. на Кметство К., Община К.,
видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак.
От брака си
имат едно малолетно дете – дете Г.Н. С., родена на ***г. с ЕГН **********.
Във връзка с
предявения иск, съдът е допуснал и изслушал свидетели на ищцовата страна. От
показанията на свидетелката Н., майка на ищцата, се установява, че съпрузите са
живели заедно много кратко – около седмица след сватбата. Скарали се заради
отсъствие на съпруга от дома по време на празник. След него ответникът отишъл у
родителите на ищцата и им казал да я приберат, събрал й багажа. Ищцата си
тръгнала заедно с родителите си, багажът й бил изнесен извън жилището. Детето
на съпрузите се родило след раздялата им. Тогава ответникът отишъл за 20 дни
при ищцата, купил му кошара. На 31 октомври разглобил кошарата и напуснал
съпругата си, като й казал, че не могат да живеят заедно. Взел със себе си и кошарата,
като казал, че е за другото му дете. От раздялата ответникът не се обадил около
две години, подминавал ги, когато ги виждал с детето. На втория рожден ден на
Г. се обадил и го поканили та тържеството. След това дошъл чак на третия рожден
ден. През тази година се появил, когато
ищцата поискала развод. тогава платил таксите за детска градина за четири
месеца. От раздялата не плащал издръжка на детето, свидетелката го издържала.
Ищцата била безработна, нямала никакви доходи, получавала само детски. Разходите
по издръжката на детето средно на месец били за такса за градина около 60 лева,
ако е пълен месец. Извън тях били около 200 лева за дрехи и за храна, за
каквото има нужда и играчки. За детето се грижели майката, лелята и бабата.
Бащата единствено за Великден взел Г. като казал, че ще я заведе у родителите
си, но не го направил. Свидетелката научила, че са го видели да разкарва детето
пиян в К., завел я на гости у колежка. Детето не познавало баба си и дядо си по
бащина линия. Дядото идвал веднъж да го види, но останал няколко минути.
Твърди, че никога не са отлагали или препятствали срещи между бащата и детето.
Той посочвал ден, в който ще го вземе, но после не отивал. Нямало изградено отношения между двамата, защото
детето не познавало баща си. Жилището на ответника в К. било на родителите му
или дядо и баба му. Къщата била на два етажа, там живеели ответникът, брат му и
родителите им. Той до момента не изразявал желание да взема детето с
преспиване. Като баба, оставила родителите да се разберат кога ответникът ще
взема детето, но последният нямал желание. Свидетелката твърди, че не се е
месила в отношенията им. Предполагала, че на първи юни, когато взел детето се
обърнал към нея, защото били двете с дъщеря й и Г., и тя се криела зад баба си.
дъщеря й можела да направи всичко без знанието на майка си, но споделяла с нея.
Имало случай, в който бащата искал да види детето, а свидетелката казвала че е
болно – не повече от два пъти, но се случило. Не се случвало детето да си идва
с подаръци от бащата.
Във връзка с
предявения иск, съдът е допуснал и изслушал свидетели на ответната страна. От
показанията на свидетеля С. се
установява, че съпрузите са разделени от около три години. Н. имал проблеми със
взимането на детето. Свидетелят знаел от ответника, че се обажда по телефона, а
ищцата намира причини да му откаже среща – казвала, че детето е болно, че щяло
да плаче, че не е свикнало с баща си. Детето на Н. било около 4-5 годишно.
Когато вземал детето, давали му го за един следобед и ищцата звъняла по телефона
да го връща. Бил свидетел, когато бащата
е взел детето и майката звъни да се прибира. Знаел, че ответникът давал пари за
градина поне 4-5 пъти, е лично го карал с неговата кола до градината да внесе
вноска. Отделно, когато детето имало роден ден, закарал ответника да купува
подаръци на детето, торта и други работи. Неговите родители се радвали, когато
детето отиде. Ответникът купувал играчки, дрехи, обувки. От няколко месеца
ответникът не вземал детето, поради отказите на майката. Свидетелят не знаел дали
ответника е давал други пари, освен таксите за издръжка. Пред него се обаждал
3-4 пъти да търси детето, набирал ищцата, но тя или не вдигала телефона, или
ако вдигнела, отказвала да даде детето. Поне веднъж -два пъти месечно Н. търсел
детето. В момента Н. бил безработен, живеел при родителите си, помагал на тях.
Те се занимавали с животновъдство. И свидетелят ходел да им помага. Родителите
на ответника гледали доста животни – овце и крави. Цялата фамилия гледала тези
животни. Н. живеел в жилището на майка му и баща му, с тях живеели брат му –
несемеен, майка му, баща му и баба му. Животните ги гледали извън К. и се
нощувало при тях. Имало случаи когато Н. нощува при животните.
От изготвения
социален доклад се установява, че ищцата е безработна, не е регистрирана в
Дирекция „Бюро по труда“ - гр. К. и се подпомага от Дирекция „Социално
подпомагане“ - гр. К. в размер на 35 лева месечно. Разчита изцяло на финансова
подкрепа и помощ на своите родители. Ответникът е безработен, не е регистриран
в Дирекция „Бюро по труда“ - гр. К., споделял, че работи инцидентно в
строителството. Битовите условия в двете жилища били добри. Детето било в добро
здравословно състояние, не се препятствало правото и на социални контакти, на
медицинско обслужване.
Други
доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи от правна страна:
Относно
разстройството на брака – установи се от показанията на двамата разпитани по
делото свидетели, че съпрузите са разделени, не живеят заедно от 2010г., като
веднъж са се разделили преди раждането на детето и втори път около 20 дни след
раждането му. Отношенията им са изчерпани, контактите - инциденти и само във
връзка с роденото от брака им дете. Нито един от двамата свидетели не сочи
конкретни брачни провинения, довели до раздялата. Раздялата между съпрузите е
факт, и двамата желаят развода и помирение между съпрузите не е възможно да
бъде постигнато. Фактическата раздяла се е отразила върху отношенията им и е
довела до прекратяване на икономическите, физическите и духовни връзки между
тях. Това е достатъчно основание съдът да приеме, че е налице дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, от което следва изводът, че брачната им
връзка е формална и изпразнена от съдържание. Законовата уредба не дефинира
понятието “вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака”. Съдът приема
това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната
връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения, едно от които е съвместното
съжителство на съпрузите. Предвид обстоятелството, че съдът не е сезиран с
искане по реда на член 49, ал. 3 от СК, не се произнася по въпроса за вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Относно родителските права - От брака си
съпрузите имат родено едно малолетно дете, за което е доказано и не се спори,
че грижи се полагат от майката, с която детето живее. При трайно установеното
фактическо положение и липса на насрещна претенция за упражняване на родителските
права, същите следва да се предоставят на ищцата. Не са ангажирани
доказателства за наличие на вредно влияние от страна на отглеждащия родител,
което би довело до родителско отчуждение с неотглеждащия.
На бащата
следва да се определи режим на лични отношения с детето Г. всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 09:00 часа до 17:00 часа в съботния ден и от 09:00
до 17.00 часа на неделния ден, без приспиване,
предвид доказаното обстоятелство за липса на изградена трайна връзка
между бащата и детето, както и един месец през лятото несъвпадащ с платения
отпуск на майката. Предвид липсата на установени доходи и възможности, съдът
приема, че бащата реализира около средните за Пловдивска област. за да приеме
доходи в такъв размер, съдът отчита, че е доказано в процеса, че ответникът
работи заедно с роднините си при отглеждането на животни. Ищцата, установено в
процеса е издръжана изцяло от своите родители. при това положение и с оглед
възрастта на детето, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплаща на
детето си Г. месечна издръжка в размер на 120 лева, считано от подаване на
исковата молба до настъпване на законоустановена причина за изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като за
разликата над тази сума до пълния претендиран размер искът се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Основателен се
явява и искът за издръжка за минало време. доказано е в процеса, че за месеците
от февруари до май 2014г. ответникът е заплатил за детето си сумата от 192 лева.
При липса на съществени промени с оглед възрастта и нуждите на детето през
предходната една година, следва да се осъди ответникът да заплати издръжка за
минало време в размер на 120 лева месечно или 1440 лева. От тази сума следва да
се приспаднат заплатените вече 192 лева или следва да се осъди ответника да
заплати сумата от 1248 лева. За разликата до пълния претендиран размер от 1800
лева (12 месеца по 150 лева), искът следва да се отхвърли като недоказан.
Относно
издръжката между съпрузите - Издръжката между съпрузите не се претендира и
такава не се присъжда.
Относно
ползването на семейното жилище - Съгласно разпоредбата на член 56, ал. 1 от СК,
съдът предоставя ползването на семейното жилище на съпругът, който го е поискал
и има жилищна нужда. Т.е. следва да са налице два кумулативно дадени
предпоставки – съпругът да е поискал ползването на семейното жилище и има
жилищна нужда. Служебно задължение да се произнесе за ползването на семейното
жилище съдът има само в случаите, когато от брака има ненавършили пълнолетие
деца. В конкретния случай претенция за ползването на семейното жилище не е
направена, но поради липса на спор в тази насока и установеното, че семейното
жилище е собственост на родителите на ответника, съдът го предоставя за
ползване на последния.
Относно
фамилното име – направена е претенция за промяна във фамилното име на
съпругата, поради което съдът следва да постанови след прекратяване на брака тя
да носи предбрачното си фамилно име Н..
На основание
член 329 от ГПК във връзка член 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в
размер на 45.00 лева. При завеждане на делото е внесена държавна такса в размер
на 25.00 лева, като страните следва да внесат допълнителната държавна такса по
допускането на развода в размер от по 10.00 лева. Ответникът да бъзе осъден да
заплати и държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 222.72 лева,
или общо дължимите от ответника държавни такси възлизат на 232.72 лева.
С оглед
липсата на произнасяне по въпроса за вината, на основание член 329, ал. 1 от
ГПК разноските по делото остават в тежест на страните така, както са направени.
Мотивиран от
изложеното и на основание член 49, а.1 от СК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключеният
на ***. с акт № 4 от ***г. на Кметство К., Община К., граждански брак между
Д.С.С. *** и Н.П.С. ***, като дълбоко и непоправимо разстроен без съдът да се
произнася по въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Г.Н. С., родена на
***г. с ЕГН **********, на майката Д.С.С. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим
за осъществяване на лични отношения между бащата Н.П.С. *** и Г.Н. С., родена
на ***г. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца без приспиване, от 09.00 часа до 17.00 часа и за двата дни и един месец
през лятото, несъвпадащ в платения отпуск на майката.
ОСЪЖДА, на
основание член 143, ал. 2 от СК, Н.П.С. *** да заплаща на малолетното си дете
Г.Н. С. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д.С.С.
***, месечна издръжка размер на 120.00 (сто и двадесет) лева, считано от
подаване на исковата молба -12.05.2014г. до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, като за разликата над 120 лева до пълния претендиран размер
от 150 лева отхвърля иска като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на
основание член 149 от СК, Н.П.С. *** да заплати на малолетното си дете Г.Н. С.
с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д.С.С. ***,
издръжка за минало време, за периода от 21.05.2013г. до 21.05.2014г. в размер
на 1248 (хиляда двеста четиридесет и осем) лева, като за разликата над 1248
лева до пълния пертендиран размер от 1800 лева, отхвърля иска като НЕДОКАЗАН.
ПРЕДОСТАВЯ на
съпруга Н.П.С. с ЕГН ********** ползването на семейното жилище, находящо се в
гр. К., К. община, ул. „С. П.“ № ***.
ПОСТАНОВЯВА
след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име Н..
ОСЪЖДА Д.С.С.
*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КРС държавна
такса в размер на 10.00 лева.
ОСЪЖДА Н.П.С.
*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КРС държавни
такси в общ размер на 232.72 лева.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред Пловдивски
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
П.В.