№ 56
гр. Сливница , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно
наказателно дело № 20201890200440 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Г.. Б. чрез адв. Д. от САК обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 42 –
0000886 от 24.06.2020 г. на Директора на РД „АА” – София, с което на жалбоподателя за
нарушение на разпоредбата чл. 12, § 2, буква „б“ от т.(ii), от Приложение „Контолен уред“
от AETR, ДВ бр.28 от 1995 г. във вр. чл.78, ал.1, т.2 ЗАП и на основание чл.93в, ал.11от
ЗАвПр и чл. 53 ЗАНН е наложена глоба в размер на 1 500 лева. В жалбата са изложени
доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на
АУАН и издаването на НП, довели до неправилност и незаконосъобразност на последното с
искане да бъде отменено.
Административнонаказващият орган не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното:
Наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като в производството по
установяване на административно нарушение са допуснати съществени нарушения на
ЗАНН. Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало с
допускане на съществени процесуални нарушения, което е достатъчно основание за отмяна
на атакуваното наказателно постановление, без да е необходимо да се разглеждат въпросите
по съществото на делото.
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя Г.. Б. е започнало
1
по акт за установяване на административно нарушение № 272583 от 23.06.2020 г. При
съставянето на акта за административно нарушение са допуснати съществени нарушения на
административнопроцесуалните правила. Не са спазени императивните изисквания на чл.43,
ал.1 и 5 ЗАНН - при констатиране на административното нарушение и съставянето на акта
за неговото установяване, същият не е бил предявен по надлежния законов ред на
нарушителя поради факта, че той не е български гражданин и не владее български език. В
тежест на административнонаказващия орган е да установи по безспорен начин, че
нарушителя владее български език. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от НПК,
приложима в административнонаказателното производство на основание чл.84 от ЗАНН,
когато лицето не владее български език, се назначава преводач. В случая е установено, че
жалбоподателят е турски гражданин. В хода на административнонаказателното
производство не са събрани доказателства, че същият владее български език. Контролните
органи е следвало да установят по категоричен начин дали жалбоподателя владее български.
При така установените факти контролните органи е следвало да осигурят преводач и тогава
да продължат административнопроизводствените действия. От свидетелските показания се
установява, че контролните органи са обяснили на жалбоподателя в какво се състои
нарушението на турски език и той е разбрал, тъй като по компетентност международните
шофьори знаят за какво става въпрос. Обстоятелството дали действително Г.. Б. е разбрал за
какво ще бъде санкциониран обаче не е установено по категоричен начин. Разпоредбата на
чл.43, ал.1 от ЗАНН предвижда след съставянето на акта същият да бъде предявен на
нарушителя за запознаване със съдържанието му и за подпис. Предявяването на акта се
извършва на български език за лицата, които го владеят, а по отношение на тези, които са
чужденци и не владеят български се назначава преводач, съгласно чл.142, ал.1 от НПК. Тези
нормативно установени изисквания гарантират и обезпечават правото на защита,
запознаването със съдържанието на акта е предпоставка за упражняване на всички
последващи процесуални права. В случая актът не е предявен в присъствието на преводач,
каквото е изискването на закона. Преди издаване на наказателното постановление
административнонаказващият орган е следвало да върне акта за предявяване по предвидения
в закона ред, което в конкретния случай не е направено. Неотразяването в акта на
обстоятелството, че същият е преведен на съответния език от преводач, следва да се
приравни на непредявяване на акта за установяване на административно нарушение. По тези
съображения съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство е
допуснато съществено процесуално нарушение - непредявяване на акта на нарушителя,
което е пречка за издаване на законосъобразно наказателно постановление.
Административнонаказващият орган съгласно чл.52, ал.2 от ЗАНН е следвало да върне акта,
за да бъде предявен на нарушителя. В нарушение на тази разпоредба АНО е издал
атакуваното наказателно постановление, с което е допуснал процесуално нарушение.
Допуснатото нарушение е съществено и не може да бъде преодоляно по реда на чл.53, ал.2
от ЗАНН, тъй като се отнася за основен реквизит на акта за установяване на
административно нарушение и засяга правото на защита на нарушителя, което следва да
бъде гарантирано във всички стадии на производството.
2
Освен това, както актът за установяване на административно нарушение, така и
издаденото въз основа на него НП са издадени в два поредни дни – АУАН на 23.06.2020 г., а
НП на 24.06.2020 г. Това само по себе си представлява съществено процесуално нарушение
на императивните изисквания на чл.44ЗАНН, както и на чл.52, ал.1 - 4 ЗАНН - не е спазен
законовият 3-дневен срок за писмени възражения от страна на нарушителя, а също така
административнонаказващият орган е бил длъжен при получаване на преписката да провери
предявен ли е актът на нарушителя, спазени ли са императивните изисквания на закона и
ако не са, е трябвало да върне преписката на актосъставителя. И ако разпоредбата на чл.53,
ал.2 ЗАНН позволява при определени обстоятелства да се санират недостатъците на акта за
установяване на административно нарушение, то подобна разпоредба законът не е
предвидил за издаденото впоследствие НП.
Тъй като се касае за особено съществени нарушения, допуснати от
административнонаказващия орган, довели до нарушения на императивни разпоредби на
ЗАНН, наличието на тези нарушения обуславя отмяна на атакуваното постановление.
Посочените недостатъци препятстват правото на жалбоподателя на активно участие в
административнонаказателния процес, за да защити собствените си права и законни
интереси. Поради това не следва да се обсъждат останалите доводите на страните, тъй като
въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина, следва да
бъдат разгледани само при законосъобразно протекъл административнонаказателен процес,
но не и когато самото производство е опорочено. Предвид характера на описаните
нарушения, обуславящи решаващия извод на настоящата инстанция, съдът намира, че не
следва да бъдат обсъждани останалите доводи на страните, които са по същество.
С оглед изхода от спора, и направеното в срок искане за присъждане на разноски от
процесуалния представител на жалбоподателя, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН на последния
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева, представляващи заплатеното от
него адвокатско възнаграждение което е съобразен с параметрите на чл.18, ал.2 вр. чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 42 - 0000886 от 24.06.2020 г. на
Директора на РД „АА” – София, с което на Г.. Б., роден на ********** г. в гр. Д. Р Турция, с
песонален № ............. турски гражданин, чрез адв. Д. от САК със съдебен адрес в гр. София,
бул.“............. за нарушение на разпоредбата чл. 12, § 2, буква „б“ от т.(ii), от Приложение
„Контолен уред“ от AETR, ДВ бр.28 от 1995 г. във вр. чл.78, ал.1, т.2 ЗАП и на основание
3
чл.93в, ал.11от ЗАвПр и чл. 53 ЗАНН е наложена глоба в размер на 1 500 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 ЗАНН РД „АА” – София, представлявана от
Директора Ч.К., да заплати на Г.. Б., роден на ********** г. в гр. Д. Р Турция, с песонален
№ ............. турски гражданин, чрез адв. Д. от САК със съдебен адрес в гр. София,
бул.“............. сумата от 300 (триста) лева, представляваща направените от жалбоподателя
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4