№ 200
гр. В.П., 06.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В.П., II СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Гражданско дело №
20223610100095 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „Ю Б” АД, с ЕИК
********, седалище: гр. С., адрес на управление: гр. С., район В., ул. „О.П.“
№ 260 срещу Т. М. К. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
В.П., общ. В.П., обл. Ш., ул. „Й.Е.х” № 36, искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 460,34 лева, представляваща главница по Договор за издаване на
кредитна карта Mastercard от 02.08.2018 г., сключен между „Ю Б” АД /с
предишно наименование „БПБ“ АД/, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 04.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от
184,59 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 23.12.2019
г. до 20.01.2021 г., сумата от 92,40 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 14.05.2020 г. до 25.05.2021 г.,сумата от 245,55, за такси за периода
10.04.2019 г. до 25.05.2021 г., и сумата от 88,63 лева, представляваща
застраховки за периода 25.04.2019 г. до 25.05.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение №104/09.06.2022 г.
по чл.410 ГПК по ч.г.р.д. №341/2021 г. по описа на ВПРС, II състав.
Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за издаване на
кредитна карта „Mastercard" от 02.08.2018 г., като по картата е предоставен
кредитен лимит от банката в размер на 500лв. Съобразно условията на
договора се сочи, че картодържателят имал право да усвоява различни суми,
през различните периоди, и да използва предоставеният му кредит, под
формата на кредитен лимит по различни начини, с оглед на собствената си
преценка и необходимост, като дължи като главница само това, което е
изтеглил/потребил като стойност от картата. Твърди се, че претендираната
главница в размер на 460,34 лв. е формирана като сума от всички усвоявания,
които картодържателя е правил, като от тях са приспаднати направените от
длъжника погашения, при спазване на реда за погасяване, съгласно чл. 9.3. от
Общите условия/ОУ/.
Ищецът се позовава на предвиденото в чл. 9 от ОУ, според което
1
картодържателят може да погаси задълженията си, възникнали при
използването на картата, в срок до датата за издължаване, посочена в
месечното извлечение изцяло и без начисляване на лихва /в случаите по чл.
9.2. от ОУ/, или на части, като при изплащане на задълженията на части,
усвоената и непогасена част от кредитния лимит се олихвява с
възнаградителна лихва, по реда и условията на чл. 10 от ОУ, като
приложимият лихвен процент се посочва в месечните извлечения, а
действащият към момента на сключване на договора лихвен процент е
посочен в приложение към ОУ.Излага се, че съгласно Договора, в случай, че
картодържателят избере да погасява задължението си на части, то трябва да
изплати най-малко минималната месечна вноска, както и всички задължения
за които е в забава и всички задължения, с които е превишил кредитния
лимит, като при неплащане на задължителната минимална месечна вноска на
падежа, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
целия усвоен, но непогасен кредитен лимит. Освен дължимата лихва, в
приложението към ОУ са изброени и дължимите такси, във връзка с
предоставяните от страна на картоиздателя допълнителни услуги, свързани с
издадения платежен инструмент, по отношение на които ищецът претендира
сума в общ размер на 245,55 лв. Твърди се, че ответникът се е присъединил
като застраховано лице към застрахователна програма „Защита на
плащанията", застрахователен пакет „Покритие на задълженията Плюс" на
картодържателите на кредитни карти, издадени от „Ю Б" АД, в каквато
връзка се претендира сума от 88,63 лв. - застраховки, явяващи се сбор от
непогасени от картодържателя застрахователни премии по застрахователната
програма.Сочи се и че на основание чл. 20.2., вр. чл. 17.1. от ОУ на Банката
към Договор за издаване и използване на кредитна карта от 02.08.2018 г.,
поради непогасяване на минималните месечни вноски по две последователни
месечни извлечения с краен срок за плащане съответно до 23.12.2019 г. и
23.01.2020 г., банката е упражнила правото си да прекрати договора за
издаване и използване на кредитна карта и е обявила цялото задължение на
длъжника-картодържател за незабавно изискуемо и дължимо, като
изявлението на кредитора обективирано в Писмо с изх. № 10524/20.01.2021 г.
чрез „Български пощи" ЕАД изпратено до заявения от картодържателя адрес,
е получено на 21.01.2021 г., като това е и датата, която счита за обявяване на
предсрочна изискуемост на процесното задължение.
Излага се, че поради посоченото, ищецът е инициирал заповедно
производство за събиране на вземането си. Издадената в негова полза заповед
за незабано изпълненение по реда на чл. 417 от ГПК е връчена при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което е предявил иск за установяване на
вземането си по заповедта. Моли за уважаване на иска и присъждане на
разнсоки.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез постъпила молба от
процесуален представител, поддържа предявения иск и моли за уважаването
му.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител, с
който се изразява становище за неоснователност и недоказаност по размер на
предявения иск. Развиват се съображения за погасяване по давност на всички
вземания на ищеца с падеж и произход преди повече от три години,
доколкото се счита, че при договора за кредитна карта са налице периодични
плащания по см.на чл.111,б.“в ЗЗД.
2
Отделно от това, настоява, че липсват доказателства за настъпване на
събитието – основание за начисляването на такси в размер на 30,00 лева,
видно от представената справка с основание“Такса Блокиране на
карта/кредитен лимит“. Релевира се и възражение относно момента, който
ищеццът приема за обявяване на предсрочна изискуемост, а именно –
21.01.2021 г. като се сочи и че ответникът не е бил редовно и валидно
уведомяван за своя дълг, като банката е извършвала формални действия, без
да се опита наистина да достигне до своя клиент. Аргумент за това се сочи, че
условията, банката да обяви задължението за предсрочно изискуемо са
настъпили още през м. ноември 2018г.
Възоснова на изложеното се моли искът да бъде отхвърлен по
отношение на сумите, натрупани след м.ноември 2018г., алтернативно - след
23.01.2020г - както за такси, така и за претендираните лихви, предвид
невъзможността такива да се дължат по прекратен договор.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез назначения особен
представител изцяло поддържа отговора на исковата молба на посочените в
същата основания.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
От приложения по делото Договор за издаване на кредитна карта
„Mastercard" от 02.08.2018 г., между „Ю Б” АД и Т. М. К., се установява, че
страните са постигнали уговорка за предоставяне на карта с кредитен лимит
от банката, в размер на 500лв., съгласно чл.3 от Договора, като кредитната
карта е предадена на ответника. Кредитния лимит представлявал револвиращ
потребителски кредит, предоставен от кредитора на кредитополучателя за
ползване посредством кредитната карта „Mastercard". Съгласно чл.5 от
договора кредитополучателя се задължава да заплаща всички дължими по
силата на Договора и Общите условия суми
Представени са по делото общи условия, подписани от
кредотиполучателя, ведно с Приложение към него, съдържащо и
съществените елементи от договорното правоотношение за отпускане на
револвиращия кредит и в които е посочен 19,90 % лихвен процент и Годишен
процент на разходите (ГПР) 36. 37 %, Тарифа на таксите за теглене и
обслужване, справки за разполагаем лимит, такса за администриране на
просрочени задължения, минимални вноски по кредита и обезщетение при
забава от 10% плюс основен лихвен процент на БНБ. Приложени да и
Декларация за присъединяване на застраховано лице към застрахователна
програма „Защита на плащания“ № 6/А/2009, ведно със застрахователен
сертификат „Покритие на задълженията Плюс“ от 02.08.2018 г.
Съобразно чл. 20.2 от ОУ, ако клиентът не погаси минималните
месечни вноски по две последователни месечни извлечения, банката може да
обяви цялото задължение на длъжника-картодържател за изцяло предсрочно
изискуемо.
Видно от приложеното по делото Писмо с изх. № 10524/20.01.2021 г.
чрез „Български пощи" ЕАД изпратено до заявения от картодържателя адрес,
същото е получено на 21.01.2021 г. от бащата на ответника – Марин
Маринов.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
3
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че усвоените суми по картата
през периода от 06.08.2018г. до 21.08.2018 г. възлизат на стойност 460.34лв,
като същите са шест на брой и първото от тях е на на 06.08.2018 г. в размер на
50,43 лева. По кредита са направени четири броя плащания в общ размер на
330,00лв., като с тях банката, съгласно ОУ е погасила 101,82 лв. - за такси,
116,51лв. - за договорна лихва , 79,83лв. - за мораторна лихва и 31,84лв. - за
застраховка. Според вещото лице към 07.06.2021 г размерът на задължението,
по картата към датата на заявлението възлиза на стойност 1071,51лв. -
главница в размер на 460,34лв., договорна лихва в размер на 184,59лв.
/начислена в пареметричната справка от 08.11.2019г. до 10.05.2021 г./,
мораторна лихва в размер на 92,40лв. /начислена в пареметричната справка от
10.06.2020г. до 10.05.2021 г., като лихва за просрочие/, застраховки в размер
на 88,63лв./25.04.2019г.-28.08.2020г/, такси в размер на 245,55лв. /1 бор. такси
за обслужване на сметка по 2,95лв.на стойност 47,20лв начислени в периода
от 10.05.2019г.-10.08.2020г.; 17броя такси за надвишаване на кредитния
лимит на стойност 168,35лв., начислени в периода от 25.04.2019г. до
10.08.2020г. и 2 броя такси за блокиране на карта/по 15лв./ в размер на
30,00лв., начислени на 09.09.2019г. и 12.05.2020г./
От материалите по приобщеното ч.г.р.д. №341/2021 г. по описа на
ВПРС, II състав е видно, че въз основа на подадено заявление от „Ю Б” срещу
Т. М. К. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№104/09.06.2022 г. по чл.410 ГПК по ч.г.р.д. №341/2021 г. по описа на ВПРС,
II състав по чл. 417 ГПК, за процесните суми, връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК, като установителните искове са предявени в указания
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на
формира следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 вр. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл.240 ЗЗД, вр.чл. 79 ЗЗД и чл.86
ЗЗД. Същите са допустими с оглед предявяването им в предвидения в закона
преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на
ГПК, видно от приложеното ч.г.р.д. №341/2021 г. по описа на ВПРС, II
състав. Предмет на същите е установяване със сила на присъдено нещо на
вземането, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение.
Последната, е обоснована с представен по чл.417 т.2 ГПК документ –
извлечение от счетоводните книги на банката-кредитор.
Основателността на исковите претенции е обусловена от следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на
действително правоотношение по договор за кредитна карта, по силата на
който кредиторът предоставя на потребителя кредит, под формата на заем или
разсрочено плащане, а потребителят се задължава да върне получената сума
съгласно условията, уговорени в договора; кредиторът да е предоставил на
потребителя уговорената сума; индивидуалното договаряне на условията по
договора, както и да обосноват договарянето на размера на лихвите в
съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба и
изискуемост на вземането и неговия размер по отделни пера.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява наличието на валидно облигационно правоотношение с
характеристиките на договор за банков кредит. Ищецът е изправна страна по
същия, доколкото от представените по делото писмени доказателства,
4
неоспорени от ответника и изслушаната по делото ССчЕ се установи, че
същият е предоставил на ответника заем чрез кредитна карта, издадена и
получена от ответника и последния е извършвал трансакции с нея - усвоявал
е предоставения кредит и съотв. е погасявал същия.
Наличието на забава в плащането на дължимите от ответната страна
вноски по кредита съобразно постигнатите между страните уговорки също
категорично се установи по делото, в т.ч. и от приетата съдебно-счетоводна
експертиза.
В тази връзка ищецът се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост на сумата по кредитната карта при условията на чл.20.2 от ОУ, а
именно при непогасяване на две последователни минимални месечни вноски.
Според задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, обусловено от наличието
на две кумулативни предпоставки: обективния факт на неплащането и
упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като
правните последици настъпват от момента, в който волеизявлението на
кредитора достигне до длъжника, който момент следва да предхожда по
време сезирането на заповедния съд.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че не са извършени никакви плащания след 22.06.2020 г., когато е преведена
сума от 20,00 лева, а до тогава – на 15.08.2018 г сума от 30 лв, на 07.02.2019 г-
сума от 80 лв. и на 29.10.2019 г. сума от 200 лв., поради което ответникът е
изпаднал в забава и в нарушение на договора не е заплащал задълженията си
по кредита. Съответно е доказано настъпването на уговореното между
страните обективно условие за отнемане преимуществото на уговорения в
полза на длъжника срок.
Доказано е и упражненото от ищеца право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Волеизявлението му в този смисъл е обективирано в
Писмо с изх. № 10524/20.01.2021 г. чрез „Български пощи" ЕАД, изпратено
до заявения от картодържателя адрес, връчено на 21.01.2021 г. при условията
на чл.46, ал.2 от ГПК, преди датата на подаване на заявлението в съда –
07.06.2021 г.
В този смисъл и изхождайки от материалите по делото и
констатациите на вещото лице, настоящия състав намира за налични както
предпоставките в чл. 20. 2 от ОУ, но и останалите такива, обуславящи
превръщане на кредита в предсрочно изискуем и респ. неоснователни
изложените в тази връзка доводи на ответника чрез назначения му особен
представител релевантни към начина на връчване на полученото от бащата на
ответника Писмо на 21.01.2021 г., а така също и свързаните с месечните
извлечения – от които приложени по делото от 10.12.2019 г. и 10.01.2020 г. ,
доколкото страните са уговорили картоиздателя да изпраща до длъжника
месечни извлечения, заявено на хартиен носител от последния, като съгл. чл.
15. 1 ОУ, след като картодържателя не е уведомил писмено банката за
неполучаването на съответното месечно извлечение, последното се счита за
получено със всички произтичащи от това последици, а ако не оспори
съдържанието им, вкл. размера на задължението, по уговорения ред и срок, се
счита че ги е приел за безспорни и същите ставата изискуеми и дължими в
съответствие с уговорките, като по арг. на чл. 11. 1 ОУ отбелязваните
транзакции се считат за одобрени от картодържателя.
5
Във връзка с възражението за погасяване по давност частично на
задълженията на ответника, с аргумент за наличието на периодични плащания
по см.на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и съотв.приложение на кратката тригодишна
давност – както за главницата така и за лихвите, следва да се посочи, че по
отношение на договорите за кредит, какъвто е настоящия и на чието
основание са възникнали вземанията, за които е издадена заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист са възникнали на основание на договор за
банков кредит, поради което тези за главница са скрепени с общата
погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД от 5 години (в този см. практиката на
ВКС и аргумент от мотивите към ТР № 5/2019 от 21.01.2022 година по тълк.
д. № 5/2019 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на
ВКС.) Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо - чл. 114 ЗЗД, в случая – на 21.01.2021 г., заявлението по чл.417
ГПК е подадено на 04.06.2021 г. , с оглед и на което съдът намира, че не е
изтекъл установения пет годишен давностен срок и вземането не е погасено.
Предвид изложеното, доколкото цялата неизплатена изискуема
главница възлиза според заключението на съдебно-счетоводната експертиза в
размер на претендираната сума от 460,34 лева, установителният иск за
главница следва да бъде изцяло уважен.
Съдът намира за основателни и претенциите за лихви, съобразно
експертното заключение, които възлизат в размер на 184,59 лева,
претендирани за периода от 23.12.2019 г. до 20.01.2021 г. - за
възнаградителна лихва и за мораторна – в размер на 92,40 лева за периода от
14.05.2020 г. до 25.05.2021 г., които вземания са регламентирани в общите
условия към договора от 02.08.2018 г. и според вещото лице изцяло съответни
на същия. Такива и се явяват и претендираните от ищеца такси и застраховки
като общ размер и по пера, индивидуализирани в обстоятелствената част на
исковата молба, изводими от ОУ и Приложение № 1 и съотв.приложените
Декларации за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна
програма „Защита на плащанията“ и Сертификат. Претедираните такси в
размер на 30. 00 лв. за блокиране на карта, намират опора в чл. 12. 4 от
Общите условия на банката и произтичат от тарифа за таксите. Този
допълнителен разход по кредита е бил изначално определен и ответникът се е
запознал със същия и е изразил съгласие, подписвайки договора и
приложенията за таксите към него, поради което претенцията в тази част се
явява доказана по основание.
По изложените съображения съдът приема предявените искове за
основателни и доказани. Установи се твърдяното договорно неизпълнение на
ответника, респективно твърдяната предсрочна изискуемост на вземанията на
ищеца в предявените с исковата молба размери. Поради това искът следва да
бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
направените в заповедното производство съдебни разноски в размер на 385,00
лв., включващи 25,00 лв. – заплатена държавна такса и 360,00 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение, както и направените в настоящото производство
разноски в размер на 896, 01 лв., включващи 25,00 лв. – заплатена държавна
такса, 366,01 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, 305,00 лв. – внесен
депозит за възнаграждение на особен представител и 200,00 лв. – внесен
депозит за възнаграждение на вещо лице.
6
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че
ответникът Т. М. К. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
В.П., общ. В.П., обл. Ш., ул. „Й.Е.х” № 36, дължи на ищеца от „Ю Б” АД, с
ЕИК ********, седалище: гр. С., адрес на управление: гр. С., район В., ул.
„О.П.“ № 260, следните суми: сумата от 460,34 лева, представляваща
главница по Договор за издаване на кредитна карта MASTERCARD от
02.08.2018 г., сключен между „Ю Б” АД /с предишно наименование „БПБ“
АД/, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
04.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 184,59 лева (сто осемдесет
и четири лева и 59 стотинки), представляваща възнаградителна лихва за
периода от 23.12.2019 г. до 20.01.2021 г., сумата от 92,40 лева (деветдесет и
два лева и 40 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода
14.05.2020 г. до 25.05.2021 г.,сумата от 245,55 (двеста четиридесет и пет лева
и 55 стотинки), за такси за периода 10.04.2019 г. до 25.05.2021 г., и сумата от
88,63 (осемдесет и осем лева и 63 стотинки), представляваща застраховки за
периода 25.04.2019 г. до 25.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №104/09.06.2022 г. по чл.410 ГПК по
ч.г.р.д. №341/2021 г. по описа на ВПРС, II състав.
ОСЪЖДА Т. М. К. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
В.П., общ. В.П., обл. Ш., ул. „Й.Е.х” № 36, да заплати на „Ю Б” АД, с ЕИК
********, седалище: гр. С., адрес на управление: гр. С., район В., ул. „О.П.“
№ 260 сумата от 896, 01 лв. (осемстотин деветдесет и шест лева 01 стотинки),
представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, както и сумата от 385,00 лв. (триста осемдесет и пет лева),
представляваща сторени в заповедното производство съдебно-деловодни
разноски, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ш. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
7