№ 1460
гр. Варна, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20233110116688 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищцовото дружество „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес: ***,
представлявано от управителите Х. М. и П. В., чрез юрисконсулт Б. Т., имейл: ***, тел. ***,
е сезирало РС Варна с предявена на дата 28.12.2023 год. искова молба против ответницата Д.
К. К., ЕГН **********, с адрес: ***, с посочено правно осн. 422, ал. 1, вр. с чл. 414 ГПК,
цена на иска 317.22 лв. (общ размер), от които: 200 лв. -главница; 13.90 лв. - договорна
възнаградителна лихва върху главницата; 103.22 лв. -законна лихва за забава върху
главницата. Искането с което е сезиран съда е:
Да бъде постановено съдебно Решение, по силата на което да бъде прието за
установено със сила на пресъдено нещо , по отношение на ответника Д. К. К., ЕГН
**********, че същият дължи на „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителите Х. М. и П. В., чрез юрк. Б. Т., сумата, за
която заповедния съд е издал Заповед № 4278/25.07.2023г., по ч.г.д. № 9409/2023г., по описа
на ВРС, XLII-ри състав, а именно:
1.главница по Договор за потребителски кредит в размер на 200.00 лв. (двеста лева),
произтичаща от Договор за кредит № 1093254/16.06.2018г., сключен между К. ЕАД и Д. К.
К., ЕГН **********, обезпечен чрез Договор за предоставяне на поръчителство от
16.06.2018г., сключен между А. Т. ЕООД и длъжника, вземанията по които са прехвърлени
на А. Б. Б. ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
02.03.2021г.
2.договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договора за потребителски
кредит в размер на 13.90 лв. (тринадесет лева и деветдесет стотинки ) за периода от
16.06.2018 г. до 30.09.2018 г.,
3.законна лихва за забава върху главницата Договора за потребителски кредит в
размер на 103.22 лв.(сто и три лева и двадесет и две стотинки) за периода от 16.06.2018 г. до
30.09.2018г.
4.както и лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 24.07.2023г., до окончателно изплащане на вземанията, на осн. чл.422 ,
ал.1 , вр. чл. 415 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Изрично е посочено, че по образуваното ч.гр.д. № 9409/2023 г. по описа на Районен
съд -Варна, 42 състав, по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
1
410 от ГПК, на заявителя „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *** са били признати сторените разноски за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 57.54 лв.
(петдесет и седем лева и петдесет и четири стотинки), съразмерно с уважената част от
заявлението.
На основание чл. 78 от ГПК, ищцовото дружество претендира присъждането на
направените в настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 50.00 лв.
(петдесет лева ) съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. (сто лева)
съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.
Моли исковият съд да осъди ответника Д. К. К., ЕГН ********** да заплати
гореописаните и сторени от дружеството-ищец съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д №
9409/2023 г. по описа на Районен съд -Варна и по настоящото производство, на обща
стойност от 207.54 лв.(двеста и седем лева и петдесет и четири стотинки)
Исковата си молба ищцовата страна основава на следните твърдени факти и
обстоятелства:
Във връзка с Разпореждане № 47304 от 07.12.2023г. по ч.гр.д № 9409/2023г. по описа
на РС Варна, 42 състав, с което „А. Б. Б.“ ЕООД били уведомени, че издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение срещу длъжника Д. К. К., ЕГН **********, е връчена
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в законоустановения срок „А. Б. Б. „ ЕООД, ЕИК: ***
упражнява законовото си право да предяви иск, с който да бъде признато за установено по
отношение на ответника Д. К. К., ЕГН **********, че Д.К. дължи на „А. Б. Б." ЕООД, ЕИК:
*** вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/ по ч.гр.д. № 9409/2023г. по описа на
РС Варна, 42 състав и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.
По същество се твърди следното в исковата молба:
Между страните „К.“ ЕАД, ЕИК ***, в качеството си на кредитодател, и Д. К. К.,
ЕГН **********, в качеството и на кредитополучател бил сключен Договор за
потребителски кредит № 1093254 на 16.06.2018 г. по електронен път по силата на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като
част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора
страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния
договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно
чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки
договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече.
В случай, че съдът счете, че договорите не са сключени по електронен път по силата
на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, то „А. Б. Б.“ ЕООД,
моли съда да приеме , че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и
същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.
Договорът за потребителски кредит се сочи в исковата молба, че бил сключен при
спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за
електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние и приложимото законодателство. Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит представлявал договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит били потребителят и
кредиторът, като потребител било всяко физическо лице, което при сключването на договор
за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност, а кредитор - всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава
да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска
дейност.
2
„А. Б. Б.“ ЕООД, сочи, че било видно от приложените Общи условия и Договор за
потребителски кредит № 1093254 на 16.06.2018г., че по безспорен начин се установявали
сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е
изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
На следващо място ищцовото дружество е посочило в исковата си молба, че
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и
разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая
представеният по делото Договор за кредит, според ищцовото дружество, не бил сключен в
противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновало извод, че
процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл.
11 и чл. 22 от ЗПК.Твърди се в исковата молба, че длъжникът кандидатствал онлайн за
отпускане на потребителски кредит „К.“ , като за целта попълнил заявление за отпускане на
кредит от разстояние, в което отразил личните си данни и данни за кореспонденция с него.
Пълната преддоговорна информация относно кредита била налице чрез хиперлинкове, в
това число ОУ, Стандартен европейски формуляр, договора за кредит, ведно с Приложение
№ 1 към него и погасителен план. Същата информация била изпратена и на имейл на
кредитоискателя и след запознаване с нея, същият отправил към кредитора обвързващо
електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез натискане на бутон
„Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен е-mail, проверил съм въведените
данни и приемам ОУ и Договора", като според т. 11 от ОУ, с извършване на горните
действия, се считало че заявлението за кредит било подадено, а ОУ и договорът приети и
подписани от кандидатстващия. След електронното изявление, договора, Приложение № 1
към него, ОУ и СЕФ автоматично били изпратени на имейла на длъжника, ведно с
електронно изявление на кредитора за сключване на договора за кредит и приложенията към
него. Така, по реда на ЗЕДЕУУ между „К.“ ЕАД като кредитор и длъжника като
кредитополучател бил сключен договора, при лихва и условия, подробно уговорени в
цитираните по-горе документи.
Твърди се в исковата молба, че при кандидатстването за кредита, ответницата сама
избрала да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на „А. Т.“,
като договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за сключване, и
също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ - чрез размяна на електронни изявления.
Ищцовото дружество моли съда да съобрази разпоредбата на чл.13, ал.4, изр.2 от
ЗЕДЕП, която допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В процесния случай извод за
постигането на подобно съгласие, обобщава ищеца, че можело да се направи чрез тълкуване
на т.III.11, вр.т.III.9, б.“а“ от Общите условия към договора за потребителски кредит,
съгласно които ако кредитополучателят кандидатства за кредит на сайта и е съгласен да
бъде обвързан от договора за кредит и ОУ, заявлението се подава с въвеждането на команда
: „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail и приемам ОУ и Договора“
на указаното за това място на сайта от кредитополучателя, като с извършване на посочените
действия заявлението се счита подадено от кредитополучателя, а ОУ и Договорът - приети и
подписани от същия.
Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то
ищецът счита, че следвало да се приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е
реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната
сума.
На 16.06.2018 г. длъжникът Д. К. К., ЕГН ********** сключила Договор за
потребителски кредит № 1093254 на 16.06.2018 с „К.“АД,ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, по силата на който получила сумата от 200 лв., срещу което се съгласила
да върне 3 броя вноски по 71.30 лева в срок до 30.09.2018 г., когато падежирала последната
вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ
Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен
процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на
50%. Задължението по договора се погасявало на части, в интерес на длъжника и въз основа
на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66
ЗЗД.
В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя
/“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит, страните се съгласили, че при забавяне на
3
плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички
разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиранена вземането, направени от„К.“ АД.
В Раздел VI, чл. 8 и Раздел Х, чл. 5 от ОУ страните постигнали съгласие Длъжникът
да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му.
В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя
/“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит, страните се съгласили, че Длъжникът ще
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена
погасителна вноска.
В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит , страните
постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му.
В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на „К.“ да уведомява
Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и
стикери.
На 16.06.2018 г. Д. К. К., ЕГН ********** сключила Договор за предоставяне на
поръчителство с дружеството „А. Т.“. По силата на Договора за предоставяне на
поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице - „
К.“ и да отговаря пред „К.“ солидарно с Д. К. К., ЕГН ********** за всички задължения по
Договора за кредит с „К. „ така, както са установени в Договора за кредит и приложенията
към него.
Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство, дружеството се е
задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от „К.“.
На 16.06.2018 година „А. Т.“ и „К. „ сключили договор за поръчителство, по силата
на който „А. Т.“ се задължило спрямо „К.“ за всички задължения на Д. К. К., ЕГН
********** по Договора за кредит.
Ответникът Д. К. К., ЕГН ********** не изпълнила в срок задълженията си по
Договора за кредит."К."поканило „А. Т.“ да плати всички изискуеми задължения на Д. К. К.,
ЕГН ********** по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в
изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство „А.
Т. „изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г., в което посочило всички дължими
суми и предстоящо плащане от „А. Т.“.
На 23.02.2021 г. „А. Т.“ погасило дължимите от Д. К. К., ЕГН: ********** на „К. „
суми, както следва: 200 лева /главница/ по Договор за кредит; 13.9 лева /договорна лихва/ за
период 16.06.2018 г до 30.09.2018 година; 52.79 лева /обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава/.
С извършване на посоченото плащане „А. Т.“ ЕООД, в качеството си на изпълнил
задължението поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се суброгирал в правата на
удовлетворения кредитор.На 23.02.2021 г. „А. Т. „ уведомило по електронна поща длъжника
за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне
на поръчителство, за встъпването на А. Т. в правата на кредитора „К.“.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „А. Т.“
ЕООД, като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за
потребителски кредит на цесионера „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***.
От представения с исковата молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен на 02.03.2021г. г., сочи ищцовото дружество , че било видно че страните са
постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен
размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от
Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е
договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 18.02.2021 г., неразделна
част от договора. Видно било и от представената извадка от Приложение № 1 , че вземането
на „А. Т. „ ЕООД към ответника по гореописания Договор за кредит било прехвърлено на
„А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ***.
Вземането срещу ответника по настоящото производство било посочено на ред №
4115, стр. № 92 от общо 106, от Приложение № 1.
Длъжникът твърди ищцовото дружество, че бил уведомен за цесията на посочената
от него в договора електронна поща. Връчването на съобщението за сключения договор за
4
цесия от цедента - на длъжника, имало за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на
който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на
лице, което не е титуляр на вземането. С цел гарантиране сигурността на длъжника да
изпълни именно на овластения кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения
договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на
уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което било
възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. Позовавайки се на съдебната
практика , ищцовото дружество подчертава, че няма пречка старият кредитор /цедент/ да
упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.
99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия, а и законът не бил
предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради
което същото следвало да се счита надлежно извършено.В условията на евентуалност :
ищецът моли ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от
него имейл адрес не е извършено надлежно, то да приемете за надлежно връчването на
уведомлението, извършено с исковата молба.
Твърди се още от ищеца, че отв. Д. К. К., ЕГН ********** не е изпълнила в срок
задълженията си по Договор за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на
кредита и към настоящия момент задължението все още не било погасено.
С оглед релевираните по - горе факти и обстоятелства, ищецът обобщава, че следва
да се приеме за установено, че отв. Д. К. К., ЕГН **********, дължи на „А. Б. Б." ЕООД,
ЕИК *** парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 9409/2023 г., а именно
сумата в общ размер от 317.22 лв., формирана както следва: главница по Договор за
потребителски кредит в размер на 200 лв., договорна възнаградителна лихва върху
главницата по Договора за потребителски кредит в размер на 13.9 лв. за период от
16.06.2018 г. до 30.09.2018 г. ,законна лихва за забава върху главницата Договора за
потребителски кредит в размер на 103.22 лв. за период от 16.06.2018 г. до 30.09.2018 г.,както
и лихва за забава върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателно изплащане на вземанията. Претендираната сума за лихва за забава, пояснява в
исковата си молба ищстрана, че представлява обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени
парични задължения. Същата се дължала от Д. К. К., ЕГН ********** по силата на чл. 2,
раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит,
съгласно който член - при забавяне на плащането на погасителна вноска Д. К. К., ЕГН
********** дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
всяка забавена погасителна вноска.За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна
лихва за забава по Договора за кредит не била начислявана, т. е. претендираната лихва била
изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.)
При тези твърдения ищецът е отправил и искането си до съда, като с уточняваща
молба от 15.1.2024 г. е прецизирал и петитума на иска.
В исковата молба е обесктивирано искане за присъждане на разноските сторени от
ищеца както в заповедното, така и в исковото производство.Ищецът желае в случай на
оспорване на иска, да му бъде дадена възможност да изрази становище и да ангажира
допълнителни доказателства, които ще конкретизира с оглед характера на направените
оспорвания и указано от съда разпределение на доказателствената тежест.
Моли, в случай, че ответникът не представи в срок отговор на исковата молба и не се
яви на първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение
срещу него.Моли, в случай че представител на „А. Б. Б.“ ЕООД не се яви на първото по
делото открито съдебно заседание, да се даде ход на делото и същото да се гледа в отсъствие
на ищеца.
На последно място с исковата молба ищецът е направил и искания за събиране на
доказателства.
В СРОКА по чл.131 ГПК ответникът не е изразил становище по иска.
Исковият съд, с проекта за доклад по делото е приел, е че е сезиран със специални
положителни установителни исковете, в условията на обективно, кумулативно съединяване
по чл.422, ал.1 ,вр. чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД; по чл.422,
5
ал.1 ,вр. чл. 415, ал.1 ГПК л. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл.99, ал. 1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД. С проекта за
доклад съдът е разпределил и тежестта на доказване по така предявените искове .
Видно от протокола от проведеното по делото първо и единствено открито съдебно
заседание - страните по делото не са изпратили представители , ответницата не се е явила .
В същото съдебно заседание съдът се е произнесъл по изрично обективираното от
ищцовата страна искане за приключване на производството по делото с акт по реда на
чл.248 ГПК . По отношение на обективираното в становища вх. рег.№№ 27868/04.04.2024 г.
и 20173/12.03.2024 г. искане от процесуалния представител на ищеца съдът да се произнесе
с акт по същество на спора при условията на чл. 238 от ГПК, настоящият съдебен състав е
намерил, че искането за постановяване на Неприсъствено решение е основателно. В този ред
на мисли , в о.с.з. съдът е изложил мотиви, затова , че това е така , защото съгласно чл. 238,
ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на искова молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска. В настоящия казус е налице именно фактическия състав на
чл. 238, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е уважил искането на ищцовата страна за
постановяване на неприсъствено решение против ответника , респ. прекратил е съдебното
дирене и дал ход на спора по същество , обявявайки на страните , че ще се произнесе с
неприсъствено решение в законовия едномесечен срок - до 12.05.2024 г.
СЪДЪТ, като взе предвид, че на ответника са били указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, без да
е поискано делото да се гледа в отсъствие на ответника, както и че предявеният иск
вероятно е основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, намира, че следва да бъде постановено неприсъствено
решение, като искът бъде уважен изцяло.
При постановяване на крайния си съдебен акт, ВРС уважава изцяло предявените
искове ,така, както са заявени .
С оглед изхода на спора съдът съгласно разпоредбите на чл. 81 и чл. 78,ал.1 ГПК в
полза на ищеца и в тежест на ответника следва де се присъдят сторените от ищеца съдебно –
деловодни разноски .
Трайната, а и задължителна съдебна практика, налага определяне на разноските
сторени от ищцовата страна първо в заповедното производство, а след това и в исковото ,
последното продължение на заповедното . Видно от лист 43 -ти от заповедното дело -
заповедният съд е присъдил в полза на заявителя съдебно- деловодни разноски сторени от
заявителя ,съразмерно на уважената част на заявлението , общо СУМАТА от общо 57.54 лв.
за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение , на осн. чл. 798 ал.1 и ал. 8
ГПК , вр. чл. 26 НЗПП.Същият размер разноски ищовата страна желае да й се присъдят за
заповедното производство. Исковият съд след като констатира, че разноските в заповедното
производство вече са определени , присъжда с оглед изхода на спора посочения вече размер
на съдебно - деловодни разноски в тежест на ответника .
На второ място : в исковото производство ищцовата страна претендира
възстановяване на съдебно -деловодни разноски от които държавна такса в размер на 50.00
лв.(петдесет лева ) съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. (сто лева)
съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ. Държавната такса в размер на
50 лв. е била внесена на 11.12.2023 г. по банков път, поради което и този разход като
доказан и по основание и размер исковият съд присъжда в полза на ищцовата
страна.Разноските за процесуално представителство които ищцовата страна претендира са
посочени в минимален размер , съгласно действащото в страната законодателство , поради
което и исковият съд определя на осн. чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК съдебно - деловодни разноски
в полза на ищцовото дружество за исковото производство от общо 150 лв. , включващи
сумата от 50 лв. за заплатена държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение .
Мотивиран от изложеното и на основание чл.238 от ГПК, вр. чл.239 ГПК,
Варненският районен съд
РЕШИ:
6
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните - ищцовото
дружество „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *** , със седалище и адрес: ***, представлявано от
управителите Х. М. и П. В., и ответницата Д. К. К., ЕГН **********, с адрес: ***, че в
полза на ищцовото дружество съществуват паричните вземания, за които заповедният
съд е издал Заповед № 4278/25.07.2023г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК , по ч.г.д. № 9409/2023г., по описа на ВРС, XLII-ри съст ав, а именно че Д. К.
К., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, следните парични
вземания :
1).главница по Договор за потребителски кредит в размер на 200.00 лв. (двеста лева),
произтичаща от Договор за кредит № 1093254/16.06.2018г., сключен между „К.“ ЕАД и Д.
К. К., ЕГН **********, обезпечен чрез Договор за предоставяне на поръчителство от
16.06.2018г., сключен между“ А. Т. „ЕООД и длъжника, вземанията по които са
прехвърлени на А. Б. Б. ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 02.03.2021г.
2).договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договора за потребителски
кредит в размер на 13.90 лв. (тринадесет лева и деветдесет стотинки ) за периода от
16.06.2018 г. до 30.09.2018 г.,
3).законна лихва за забава върху главницата Договора за потребителски кредит в
размер на 103.22 лв.(сто и три лева и двадесет и две стотинки) за периода от 16.06.2018 г. до
30.09.2018г.
4).както и лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 24.07.2023г., до окончателно изплащане на вземанията, на осн. чл.422 ,
ал.1 , вр. чл. 415 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. К. К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищцовото
дружество А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *** , със седалище и адрес: ***, представлявано от
управителите Х. М. и П. В., СУМАТА от общо 57.54 лв. (петдесет и седем лева и петдесет
и четири стотинки) - представляваща сторените от ищцовата страна съдебно - деловодни
разноски в заповедното производство - ч.г.д. № 9409/2023г., по описа на ВРС, XLII-ри
състав - за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от заявлението, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Д. К. К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищцовото
дружество А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *** , със седалище и адрес: ***, представлявано от
управителите Х. М. и П. В., СУМАТА от общо 150.00 лв. ( сто и петдесет лева ) -
представляваща сторените от ищовата страна в исковото производство, пред настоящата
инстанция съдебно - деловодни разноски от които 50.00 лв.(петдесет лева) за заплатена
държавна такса 100,00 лв. (сто лева) за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.
78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7