№ 1552
гр. Варна, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20213100501460 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 284980/26.04.2021г., подадена от ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. Дианабад, бул. „Г.М. Димитров“ № 1, срещу решение №261162/02.04.2021г.,
постановено по гр.д. № 8803/2020г. на ВРС, 26 съдебен състав, с което е осъден въззивникът
да заплати на П. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. **** № 2, ет. 3, ап. 9, сумата
от 601,19 лева представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в нанесени увреждания на лек автомобил „Дачия Лоджи“
с рег.№ ***** в резултат на ПТП, настъпило на 03.06.2020 г. виновно причинено от лек
автомобил „БМВ 530“ с рег.№ **** застрахован по договор за „Гражданска отговорност” в
„ДаллБогг: Живот и Здраве” АД със застрахователна полица № BG130119002278865 ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.07.2020г. до
окончателното плащане.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно. Настоява се, че
първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, като не е
обсъдил всички събрани по делото доказателства и не е допуснал повторна САТЕ по искане
на ответника. Сочи, че вещото лице в действителност не е използвало данни от Наредба 49
за задължителното застраховане и Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
1
вреди, причинени на МПС. Навежда се оплакване и че при калкулациите са включени и
ценови листи за оригинални резервни части на официалния сервиз на марката, но в случая
няма данни, че МПС е подлежало на гаранционно обслужване. В тази връзка се твърди, че
обезщетението е прекомерно завишено и се отправя искане за провеждане на експертиза с
поставени в първоинстанционното производство задачи. Счита, че съдът е допуснал и
нарушение, непредоставяйки възможност на ответника да вземе становище по направеното
увеличение на иска, по който начин е ограничил правото на защита на ответника и началото
на равнопоставеност. Моли се за обезсилване, в евентуалност за отмяна на решението и
отхвърляне на предявения иск, алтернативно – за намаляване размера на обезщетението.
Претендират се и сторените в двете инстанции разноски. В открито съдебно заседание
въззивната жалба се поддържа.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна П. Р. П., чрез адв. Й.А., с който се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Излагат се съображения, че липсва допуснато
процесуално нарушение, тъй като заключението е обосновано и не възниква съмнение за
неговата правилност. Също така, такива въпроси не са били поставяни, поради което се
касае за допълнителна експертиза, която е поискана след преклузивния срок за това.
Поддържа се и че не е необходимо провеждането й, тъй като обезщетението, съгласно
практиката на ВКС, следва да се определи по възстановителна стойност, а не по Наредба
49/2014г. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
сторените за въззивното производство разноски. В открито съдебно заседание отговорът на
въззивната жалба се поддържа.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на П. Р. П., ЕГН
**********, срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, с която е
2
предявен иск за заплащане на сумата от 601,19 лева (след увеличаване размера на иска по
реда на чл.214 ГПК), представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в нанесени увреждания на лек автомобил
„Дачия Лоджи“ с рег.№ *****, в резултат на ПТП, настъпило на 03.06.2020г. в гр. Варна, на
ул. „Цанко Дюстабанов“, виновно причинено от водач на лек автомобил „БМВ 530” с рег.№
****, застрахован по договор за „Гражданска отговорност” в „ДаллБогг: Живот и Здраве”
АД към датата на ПТП, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 03.06.2020г. около 18,45 часа в гр.
Варна, на ул. „Цанко Дюстабанов“, управлявайки личния си автомобил марка „Дачия
Лоджи“ с рег.№ *****, ищецът бил блъснат от лек автомобил „БМВ 530” с рег.№ ****,
управляван от Тодорка Николова. Ищецът преминавал покрай паркирани вдясно по посока
на движението автомобили, когато усетил силен удар отзад вдясно. Когато отишъл до
задната част на автомобила установил, че Тодорка Николова е предприела излизане от реда
на паркираните автомобили, без да го пропусне. За настъпилото ПТП попълнили
констативен протокол, като посочили за виновен водачът на лек автомобил „БМВ 530” с рег.
№ ****. Същият автомобил бил застрахован по застраховка „гражданска отговорност“ при
ответното дружество със застрахователна полица със срок на действие от 18.08.2019г. до
17.08.2020г. За настъпилото ПТП ищецът уведомил застрахователя на 04.06.2020г., който
извършил оглед и заснемане на автомобила, като в опис заключение били описани
увредените детайли, а именно задна броня, спойлер на задна броня, заден десен панел, задна
дясна врата и лайсна в задна дясна врата. На 23.06.2020г. ищецът получил застрахователно
обезщетение в размер на 359,52 лева. Ищецът направил проучване в няколко сервиза и
установил, че необходимата сума за възстановяване на автомобила е 1077.98 лева.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който признава предявения частичен иск за сумата от 20 лева. Твърди, че на
03.09.2020г. по банкова сметка на ищеца е преведена сумата от 420,73 лева, представляваща
доплащане по щета № 0801-002512/2020-01, от която – 366,35 лева – обезщетение за
имуществените вреди от настъпилото ПТП, 4,38 лева – законна лихва върху главницата,
считано от 27.07.2020г. до окончателното плащане и 50 лева – за внесената от ищеца
държавна такса.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна по
въведените с жалбата оплаквания:
Съобразно чл.432, ал.1 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
3
Както в първоинстанционното, така и във въззивното производство, не се спори
относно наличието на валидно застрахователно правоотношение между прекия причинител
на вредата и застрахователя - ответник към момента на увреждането, както и
осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно
реализирането на противоправно деяние /виновно причинено от водача на МПС „БМВ 530”
с рег.№ **** / при твърдяния в исковата молба механизъм на ПТП, от което като пряка и
непосредствена последица са настъпили имуществени вреди в правната сфера на ищеца.
Спорен във въззивното производство, с оглед наведеното оплакване във въззивната
жалба, е въпросът в какъв размер следва да се определи дължимото обезщетение, и
конкретно следва ли да бъде определено по методиката, утвърдена в Наредба №
49/16.10.2014 год. за задължително застраховане.
Съгласно чл.493, ал.1 КЗ, застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" отговаря за вредите, причинени на чуждо имущество, като обезщетението не
можи да надвишава действителната стойност на причинената вреда (чл. 499, ал. 2 КЗ).
Обезщетенията за вреди на моторни превозни средства се определят в съответствие с приета
от Комисията за финансов надзор Методика за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди (чл. 499, ал. 2, изр. 2 КЗ). Приложима в конкретния случай (§ 29 от ПЗР на КЗ), е
Наредба № 49/16.10.2014 год. за задължително застраховане, чл. 20, ал. 2 от която препраща
към приложения № 1 – 6 от Наредба № 24 от 8.03.2006 г.
Съгласно разпоредбата на чл.2 от Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС, по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, същата се прилага от застрахователите и от
Гаранционния фонд и урежда и взаимоотношенията между трети лица, претърпели
имуществени вреди, и застрахователя, който дължи застрахователно обезщетение по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 3, ал. 1, т. 1 от Методиката).
Изрично в чл. 4 на Методиката е предвидено, че същата се прилага като минимална долна
граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за
извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се
определя по експертна оценка.
Посочените норми, съпоставени с установеното от закона правило, че обезщетението
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" обхваща действителната стойност
на причинената вреда (чл. 386, ал. 2 КЗ), чийто размер е ограничен до застрахователната
сума по договора (чл. 386, ал. 1 КЗ), налагат извода, че Методиката не дерогира
приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността
на застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите
на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното
обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно заложените в Методиката
4
правила. При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение,
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение
на вещо лице. Съдът не е обвързан да проверява дали дадената от вещото лице действителна
стойност на увреденото имущество не надвишава минималните размери по Методиката.
Поради това, съдът не споделя доводите на застрахователното дружество относно
приложимост на методиката, предвидена в Наредба 49 при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение, тъй като противоречат на гореизложените норми на Кодекса
за застраховането.
Застрахователното обезщетение следва да се определи по дадената стойност от
вещото лице по средни пазарни цени, без прилагане на коефициент за овехтяване.Тази
стойност, съобразно заключението на вещото лице, при вземане предвид на цената в
сервизи, притежаващи европейски сертификат за качество и такива, които не притежават
такъв сертификат, е 1327.06 лв. След приспадане на заплатената сума в общ размер от
725.87 лв., дължимото обезщетение е в претендирания размер от 601.19 лв.
По оплакването във въззивната жалба за допуснато процесуално нарушение във
връзка със събирането на доказателства по делото, съставът на въззивния съд се е
произнесъл с определението си по чл.267 ГПК. Следва да се посочи и че не съставлява
процесуално нарушение непредоставянето на допълнителна възможност на ответника да
вземе становище по направеното увеличение на иска, тъй като страната е била редовно
призована за открито съдебно заседание и е имала възможност да се яви и да изрази
становище по изменението на иска.
Налага се извод за неоснователност на въззивната жалба. Поради съвпадане правните
изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и представените
доказателства, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
сторените в настоящото производство разноски в размер от 360лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261162/02.04.2021г., постановено по гр.д. №
8803/2020г. на РС - Варна, 26 съдебен състав.
5
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. Дианабад, бул. „Г.М. Димитров“ № 1, да заплати на П.
Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. **** № 2, ет. 3, ап. 9, сумата от 360лв. /триста
и шестдесет лева/, представляваща сторени във въззивната инстанция разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл.280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6