Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр.Русе, 10.03.2017 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

РУСЕНСКИЯТ   РАЙОНЕН   СЪД    X-ти граждански състав  в  публично заседание  на 06-ти март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИН ЙОРДАНОВ

 

при  секретаря Ш.С.,

като  разгледа  докладваното  от  съдията  гр.дело  №4577 по описа за 2016 година, за да  се  произнесе,  съобрази  следното: 

   Предявен е частичен иск за реално изпълнение на договорно задължение по договор за заем, което е цедирано на ищеца от заемодателя. Искът е с правно основание чл.240 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД.

Претенцията на ищеца Г.Т.Г. се основава на твърдения, че на 01.06.2016 г. е сключил договор за цесия с дружество Спорт Баланс, регистрирано в гр. Б., Г. със съответен данъчен номер, по който дружеството му е прехвърлило свое вземане към ответницата. На 03.06.2016 г. бил съставен констативен протокол на нотариус Л. Ш. за отказ на ответницата да се яви за уведомяване за цесията. Въпреки това ответницата отказвала да заплати задължението си, което му е било цедирано, за което й била отправена и допълнителна покана. Размерът на цедираното задължение бил 5280 лева. След допуснато изменение на иска ищецът претендира за осъждането на ответницата да му заплати частично сумата в размер на 3000 лв. от общ размер 5280 лева. Претендира и разноските по делото.

            Ответницата Г.Т.К. оспорва предявения иск. Оспорва твърдението на ищеца, че е получила паричен заем от посоченото в искова молба дружество, регистрирано в Г.. Твърди, че е живяла на семейни начала с ищеца от началото на  2013 г. до края на м. май 2016 г. Той се представял като бизнесмен и я помолил да използва нейна банкова сметка ***, на която тя е титуляр, като претекста бил, че не разполага с банкова сметка ***. През 2013 г. я помолил по спешност да преведе от нейната сметка към това дружество сума в размер на 2000 евро. Съгласила се. Основанието било - заем. През м. юни 2015 г. уведомил, че дружеството превежда по нейна сметка 2700 евро, представляваща предоставената в заем сума и лихва в размер на 700 евро. На 23.06.2016 г. изтеглила от банковата си сметка две суми – веднъж 2000 евро и веднъж 689 евро, като след изтеглянето на сумите веднага ги предала на ищеца. В края на 2015 г. отношенията с ищеца били влошени. Пожелала да прекрати връзката си с него. Разбрала, че бил осъждан и има големи задължения и има образувани изпълнителни дела срещу две дружества, които представлява. Едва през 2016 г. й признал, че има банкови сметки в България, но са запорирани. Освен това отправял заплахи към нея.

            Съдът, за да се произнесе, съобрази следното:

            Предявеният иск е за реално изпълнение на договорно задължение по договор за заем, вземанията по който са цедирани на ищеца от кредитора /заемодателя/ по същия. При това положение в негова тежест е да докаже както наличието на договора за заем и вземането по него, така и наличието на предпоставките за прехвърляне на вземанията по него чрез договор за прехвърляне на вземане /цесия/. По делото обаче не се събраха доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца . че посоченото от него дружество е дало в заем на ответницата парична сума. Твърденията на ищеца са, че договорът е сключен в устна форма, а при осъществяването на банковия превод от сметка на въпросното дружество към сметка на ответницата не е посочено основание за превода. Не са посочени и гласни или други доказателства за това, че ответницата и въпросното дружество са постигнали такава договорка в устна форма. Наред с това по искане на ответницата са ангажирани доказателства, които сочат, че между страните е имало други отношения, които изключват твърдяното от ищеца основание за банковия превод. На първо място е налице предходен превод от 27.09.2013 г. от сметка на ответницата към сметка на дружеството. На следващо място с показанията на посочените от нея свидетели се установява, че с този превод е предоставен заем на дружеството, а с превода от 23.06.2015 г. същият е върнат заедно с лихва. С показанията на свидетелите се установява и наличието на изцяло лични отношения между ищеца и ответницата и заплахи от негова страна, че ще и създаде проблеми въпреки че е наясно с липсата на нейни задължения към него. Показанията на свидетелите се подкрепят и от писмените доказателства по делото, в т. ч. не само банковия превод от 27.09.2013 г., но и влязлото в сила решение по дело за защита от домашно насилие срещу ищеца и писмени доказателства за открито производство по несъстоятелност спрямо еднолично дружество с ограничена отговорност, на което той е едноличен собственик, както и образувани изп. дела срещу същото, по които са наложени запори. При това положение съдът счита, че предявеният иск е недоказан и следва да се отхвърли изцяло.

Съгласно чл.78 от ГПК  разноските по делото са в тежест на ищеца.

По изложените съображения съдът

 

                                Р   Е   Ш   И  : 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Г.Т.Г., ЕГН:********** *** против ответницата Г.Т.К., ЕГН:********** иск – да му заплати сумата в размер 3000 лв., частично от заявен общ размер 5280 лева, представляваща задължение по договор за заем към трето лице, което е цедирало вземанията си по този договор на ищеца с договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 01.06.2016 г.

ОСЪЖДА Г.Т.Г., ЕГН:********** *** да заплати на Г.Т.К., ЕГН:********** сумата в размер на 400 лв. – разноски за адв. възнаграждение по делото.

Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването на препис на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: