Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………………2022г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми
състав, в публичното заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова,
като разгледа докладваното от съдия Д. Станева адм.дело № 1356/2022г. по описа на Административен съд-Варна, за да се произнесе, взе
предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 166 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „Тендър Сенд“ ООД, ЕИК***, със седалище
и адрес на управление ***срещу Акт за установяване на публично държавно вземане
№ ***/31.05.2022г. на Началника на сектор „Проверки“
в Териториална дирекция- Варна на Националната агенция за приходите. Жалбоподателят счита обжалвания акт за
неправилен и незаконосъобразен, по съображения подробно изложени в жалбата;
твърди, че актът не съдържа описание на правните основания, във връзка с които
е издаден; не са посочени и клаузите от Условията за кандидатстване, които
определят, че дейността на един и същи обект може да бъде селектирана по
функционален признак; в акта са посочени три алтернитавни хипотези за
извършване корекция в помощта, но органът не е посочил коя от хипотезите счита
за основание за издаването му; оспорва акта и по отношение на лихвите, като счита,
че в тази част е немотивиран; твърди също така, че
оспорения акт е нищожен, поради липсата на компетентност
на издателя му. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалвания
акт. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си
поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски, съобразно представения
списък.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да
я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът,
след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство
писмени документи, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в законоустановеният срок, от легитимирано лице и при наличие на
интерес от обжалване, поради което е допустима.
„Тендър Сенд“ ООД със седалище и адрес на
управление гр.Варна упражнява дейност в ресторант „***“, находящ се в ***.
Дружеството има регистрирани 3 броя електронен касови апарати с фискална памет
(ЕКАФП) с № № ***– подземен етаж, ***– първи етаж и ***– разнос.
Със Заповеди №№ РД-01-677/25.11.2020г., РД-01-718/18.12.2020г., РД-01-20/15.01.2021г. и РД-01-132/26.02.2021г. на Министъра на здравеопазването
(достъпни на адрес https://www.mh.government.bg) са преустановени посещенията във
всички заведения за хранене и развлечения по чл. 124 от Закона за туризма.
Допускат се само доставки или взимане на храна за дома и офиса. От 01.03.2021г. се допуска работа на заведенията
при използване на не повече от 50% от капацитета им, не повече от 6 човека на
маса, носене на защитни маски за лице от персонала и при работно време между 06ч. и 23часа. Дружеството е кандидатствало за
получаване на безвъзмездни средства по чл. 26б от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020г., и за преодоляване на последиците (ЗМДВИП). Между
страните не се спори, че дружеството е получило помощ по фаза три в размер на 7169.23лв., въз основа на декларирания оборот по фаза три в размер на 35 846.14лв. В Протокол от 31.05.2022г. е обективирана извършената последваща проверка.
С Акт за установяване на публично държавно
вземане № ***/31.05.2022г. на Началника на сектор „проверки“ в Териториална дирекция-
Варна на Националната агенция за приходите са установени задължения в размер на
1 668.82лв., представляващи неправомерно изплатена
помощ. Върху установеното вземане е начислена лихва за забава. За да постанови
този резултат органът е приел, че на жалбоподателя неправилно е изплатена помощ, чийто размер е
определен на база на целия, деклариран от дружеството оборот. Приел е, че
размерът на помощта трябва да се определи на база, реализиран оборот само в заведевието, като се
изключат оборотите, реализирани от доставка или взимане на храна за дома
и офиса. След
извършване на прости аритметични действия органът е определил размера на
неправилно изплатените средства на 1668.82лв., както и лихва в размер
на 153.45лв.
Актът е издаден от компетентен орган, арг.
чл. 26б, ал. 5 от ЗМДВИП, вр. т. 26 предвид представената по
делото Заповед № З-ЦУ-648/18.04.2022г. на Изпълнителния
директор на Националната агенция за приходите.
Съдът намира, че актът
отговаря на
изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 1 от АПК, тъй като съдържа името и
длъжността на издателя си. Актът е подписан е квалифициран електронен подпис,
видно от удостоверението към електронния документ. Актът съдържа ясни и
разбираеми мотиви и съответен на тях диспозитив.
Спорът е правен и се свежда до начина на
определяне на дължимата помощ – върху целия реализиран оборот или само върху
оборота, реализиран от ресторантьорска дейност, т.е. от консумация в
заведението.
С разпоредбата на чл. 26б, ал. 1 от ЗМДВИП е
създадена уредба за предоставяне на помощ на микро,
малки и средни предприятия, които в изпълнение на заповед на министъра на
здравеопазването при извънредна епидемична обстановка са преустановили
дейността си след 1 ноември 2020г. Помощта е в размер на процент от оборота им без данъка върху
добавената стойност за същия календарен период в рамките на периода от 1 март
2019г. до 29 февруари
2020г. включително. На
Министерския съвет на Република България е делегирано правомощието за
определяне на реда и критериите за предоставяне на помощта. Въведено е
ограничение за лица, които имат публични задължения по чл. 162, ал. 1, т.т. 1 и 7 от ДОПК преди 1
януари 2020г., установени с влязъл в сила акт на компетентен
орган, или задълженията им са отсрочени, разсрочени или обезпечени, включително
на лица, за които са налице основанията по чл. 54, ал. 1, т. 6 от Закона за
обществените поръчки.
С т. 1 от Решение № 947 на МС от 18.12.2020г. за даване на съгласие на Министерствотo на икономиката по линия
на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 - 2020 г. (опик)
да обяви процедура на директно предоставяне с конкретен бенефициент
Националната агенция за приходите за целите на изпълнение на мярка „Подкрепа
чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“
(Решение №
947/18.12.2020г. на Министерски
съвет)
на Министерството на икономиката е делегирано
правомощието да обяви процедура на директно предоставяне с конкретен
бенефициент - Националната агенция за приходите на средства по оперативна
програма „иновации и конкурентоспособност“ в размер 156 000 000лв. Администратор по мярката е
Националната агенция за приходите, арг. т. 4 от Решение № 947/18.12.2020г. на Министерски съвет. С Приложение към т. 3 от Решение № 947/18.12.2020г. на Министерски съвет са приети критериите
и реда за предоставяне на безвъзмездни средства на микро, малки и средни
предприятия.С приетите правила е предвидено финансиране и за предприятия,
които са ограничили дейността си.
Съдът намира, че този критерий е в
противоречие с критериите, установени с чл. 26б, ал. 1 от ЗМДВИП. Установеното
противоречие между нормативен акт - ЗМДВИП и акта на администривния орган, имащ
белезете на общ административен акт, следва да се преодолее с прилагането на правилото
на чл.15, ал. 3 от Закона за нормативните актове по аналогия.
С оглед на изложеното съдът намира, че след
като дейността на дружеството-жалбоподател не е била преустановена, неправилно
е изплатена помощ по чл. 26б от ЗМДВИП.
Доколкото обаче този въпрос е извън предмета
на спора, тъй като
помощта е отпусната със стабилен административен акт и изплатена, съдът намира, че дължи произнасяне само по
въпроса как трябва да се образува основата за определяне на помощта – върху
целия оборот или върху оборота на преустановената или ограничена дейност, респективно дължи ли се връщане
на изплатена помощ.
С въведената мярка се цели ограничаване на
тежките икономически последици от преустановяване или ограничаване на дейността
на стопанските субекти, чрез компенсиране на загубите. Безвъзмездните средства са в размер на процент от оборота на дружествата
без данъка върху добавената стойност, арг. чл. 26б, ал. 1 от МДВИП. Законодателят не е
въвел диференциация за различни видове дейности, извършвани от стопанските
субекти. Такива не са въведени и с Приложението към т. 3 от Решението на
Министерския съвет, нито с Условията за кандидатстване по мярката. Т.е. законодателят не е предвидил
компенсиране на предприятията, чрез финансиране на отделни техни дейности, а
компенсиране на последиците върху цялата дейност.
Предвид горното съдът намира, че
административният орган неправилно е приел, че определения размер на финансовата помощ върху целия,
деклариран от дружеството оборот, е в разрез с изискванията на мярката и е
разпоредил връщане на част от сумата.
Обжалваният акт, като постановен при
неправилно приложение на материалния закон, подлежи на отмяна.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя
следва да се присъдят направените по делото разноски – държавна
такса и адвокатско възнаграждение. Съдът намира възражението на процесуалния
представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
основателно. Поради това предвид, че делото не е сложно от фактическа и правна
страна и е
проведено едно
открито съдебно заседание, възнаграждението следва да се определи по чл. 8, ал.
1, т. 2 от Наредба 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – 357.56лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване
на публично държавно вземане № ***/31.05.2022г. на Началника на сектор „Проверки“
в Териториална дирекция- Варна на Националната агенция за приходите, с което на „Тендър Сенд“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***са определени публични държавни вземания в размер на общо 1822.27лв., от
които 1668.82лв. – главница и 153.45лв.-
законна лихва.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, ***
да заплати на „Тендър Сенд“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***сумата от общо 407.56лв./ четиристотин и седем лева и 56ст./,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от
съобщаването от страните.
Административен съдия: