РЕШЕНИЕ
№ 21055
гр. София, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. Ф.
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. Ф. Гражданско дело №
20231110142348 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 29.01.2024 г., от А. Д. М. и И. Д.
Ф. против (ФИРМА), в която са изложени твърдения, че при ответното дружество поради
грешка на името на наследодателя на ищците Д.М.М е открита партида № ********** за
имот, находящ се в гр. (АДРЕС) Изложени са твърдения, че имотът представлява помещение
тип стая, заедно с барака и паянтов гараж, които от дълги години са необитаеми и за тях не
са ползвани В и К услуги. В исковата молба са изложени твърдения, че през месец ноември
2020 г. служител на ответното дружество в телефонен разговор заявил, че за имота има
непогасени задължения за сумата от 2600 лева, а в последващ разговор представител на
ответника заявсв, че непогасените задължения по откритата партида възлизат на сумата в
размер на 3600 лева. При така наведените фактически твърдения е направено искане да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ищците не дължат на
(ФИРМА) сумата в размер на 3600 лева, начислена по партида № **********. Направено е
искане сторените съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответното дружество.
В постъпилия в срока по чл. 131 ГПК отговор са изложени съображения за
недопустимост на предявения отрицателен установителен иск за разликата над сумата в
размер на 1513,97 лева до пълния предявен размер от 3600 лева, доколкото фактурираните
задължения до датата на подаване на исковата молба за имот с административен адрес в гр.
(АДРЕС)№ 81 с титуляр Д.М.М са в размер именно на 1513,97 лева, като дружеството не е
претендирало заплащане на сочената на ищците сума, респ. в сочената част производството
следва да бъде прекратено. По същество на спора с депозирания отговор предявеният
отрицателен установителен иск до сумата в размер на 1513,97 лева е признат, като е
направено искане за признатата част от исковата претенция сторените по делото съдебни
разноски да бъдат възложени в тежест на ищците.
По допустимостта на производството съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
1
възстанови правото, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяване на който ищците целят
да установят, че извънсъдебно претендираното вземане от ответника не съществува. С
Определение № 431/04.10.2019 г. по ч. гр. д. № 2964/2019 г. на ВКС, IV ГО, е прието, че
установителен иск е допустим относно всякакви граждански права или правоотношения,
когато страната има интерес от това – когато следва да се внесе яснота, безспорност и
определеност в гражданските правоотношения, преди да е проявена по-остра форма на
правонарушение. Когато ответникът оспорва съществуването на правоотношение или
претендира несъществуващо такова, то за ищеца възниква правен интерес от предявяване на
установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК. Интересът от установителния иск не отпада и когато
ответникът признае иска, тъй като решаващо е извънсъдебното оспорване.
Всяка страна следва да установи фактите, от които извлича за себе си благоприятни
последици. Ако с исковата молба ищецът твърди един отрицателен факт и това негово
твърдение в отговора бъде посрещнато с отричане, то ответникът следва да проведе
доказване на положителния факт, съдържащ се в отричането му.
При отрицателен установителен иск доказателствената тежест е идентична с тази, каквато
би била ако ответникът по отрицателния иск бе предявил положителен установителен иск за
същото вземане. В този смисъл от правилата на доказването следва, че уважаване на
отрицателен установителен иск е равнозначно на отхвърлен положителен установителен иск
за идентично вземане между същите страни при разменено процесуално качество
ищец/ответник /респ. отхвърлянето на отрицателен иск е равнозначно на уважаването на
положителен установителен иск – така Определение № 67/18.02.2011 г. по ч. гр. д. № 17/2011
г. на ВКС, II ГО, Определение № 288/16.06.2010 г. по ч. гр. д. № 108/2010 г. на ВКС, I ГО,
Решение № 156/24.06.2014 г. по гр. д. № 7805/2013 г. на ВКС, I ГО./
За разпределението на доказателствената тежест е без всякакво значение каква
процесуална роля заема страната в процеса.
С Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГТК е прието, че при предявяване на
отрицателен установителен иск ищецът следва да доказва твърденията, с които обосновава
правния си интерес, като установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния
спор, като докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще бъде
освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от него право върху вещта.
Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца
право на собственост или друго вещно право, докато ищецът ще се задоволи само с
възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено. Ако по волята на
ищеца началото на процеса бъде поставено при условия, изискващи активност при
доказването единствено от страна на ответника по отрицателния установителен иск, това би
означавало да се защитава право, което изобщо може и да не съществува. Ако ищецът не
докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се
прекратява.
В разглеждания случай в срока по чл. 131 ГПК ответникът поддържа, че начислените
суми по процесната партида възлизат на сумата в размер общо на 1513,97 лева, включваща
главници и лихви за периода до подаване на исковата молба, като в подкрепа на
поддържаните твърдения е представена фактура № ********** и извлечение от
счетоводните книги на дружеството, обективирано в отговора. При съобразяване на
поддържаните от ответната страна твърдения с доклада по делото изрично е указано на
ищците, че не сочат и не представят доказателства в подкрепа на наведените в исковата
молба твърдения, че ответникът извънсъдебно претендира заплащане на сумата в размер на
3600 лева по процесната партида. Предвид изложеното и доколкото ищците не са
ангажирали доказателства съобразно разпределената им доказателствена тежест при
съобразяване на разясненията дадени с Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГТК
предявеният отрицателен установителен иск за разликата над 1513,97 лева до пълния
предявен размер от 3600 лева се явява недопустим, поради което в сочената част
2
производството следва да бъде прекратено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищците по предявения отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК е да установят, че по клиентски номер **********
открит на наследодателя им Д.М.М за имот, находящ се в гр. (АДРЕС) ответникът е
начислил до подаване на исковата молба сумата в размер на 1513,97 лева, както и че с
поведението си ответното дружество е дало повод за завеждане на делото.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, при условията на пълно и главно
доказване, че между страните по делото е съществувало валидно облигационно
правоотношение по договор за предоставяне на В и К услуги, както и че в периода до
подаване на исковата молба, за който е начислено процесното вземане е извършил в
договореното качество и срок услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода, както и
начина на отчитане на консумираните услуги.
От представеното по делото удостоверение за наследници, издадено от Столична
община, Район Красно село и извършена от съда служебна справка се установява, че Д.М.М
е починал на 05.11.2021 г., като към подаване на исковата молба ищците се явяват
единствени наследници на починалото лице. Ответникът не е оспорва, а и от представената
по делото фактура № ********** и извлечение от счетоводните книги на дружеството,
обективирани в подадения отговор на исковата молба, се установява, че на наследодателя на
А. Д. М. и И. Д. Ф. е открита партида по клиентски номер ********** за имот, находящ се в
гр. (АДРЕС)№ 81, по която до подаване на исковата молба е начислена сумата общо в размер
на 1513,97 лева, включваща главница за В и К услуги и лихва за забава. Доколкото с
отговора на исковата молба предявеният отрицателен установителен иск за сочената сума е
признат, то претенцията следва да бъде уважена.
По въпроса за съдебните разноски, съдът намира следното:
Ответникът поддържа, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предпоставките по
чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски са: 1/ да не е
дал повод за завеждане на иска и 2/ да признае иска. В случая исковата претенция е призната
с отговора на исковата молба.
Относно даването повод за завеждане на делото, настоящият съдебен състав намира
следното:
Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни
мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради липса
на валидно облигационно правоотношение и изтекла погасителна давност. Отговорност за
разноски би възникнала за кредитора, ако е разполагал с изпълнителен титул, възможност за
друга извънпроцесуална принуда или е дал друг повод за предявяването на иска.
Кредиторът има право да претендира вземането си от длъжника и, ако го получи то ще
е надлежно, дори и ако плащането е направено след изтичането на давността за вземането
/чл. 118 от ЗЗД/. Същевременно той не е задължен да съобразява изтеклата в полза на
длъжника погасителна давност и сам да намалява размера на претенцията си с евентуално
погасената по давност част от задължението. В разглеждания случай не са представени
доказателства и не може да се приеме, че ответникът е предприел действия или е оспорил
предявения иск, респ. с поведението си същият не е дал повод за завеждане на делото и е
признал иска. Погасените по давност вземания са естествени и кредиторът продължава да е
техен носител, поради което извънсъдебното поддържане да са дължими не може да се
възприеме като повод за образуване на делото. По делото не са представени никакви
доказателства, че ответникът е отправял до ищците покани за плащане на сумата в размер на
3
1513,97 лева, или, че е предприел действия по принудително събиране на вземането, поради
което съдът приема, че ответната страна не е дала повод за предявяване на отрицателния
установителен иск.
Предвид изложеното на основание чл. 78, ал. 2 ГПК на А. Д. М. и И. Д. Ф. не се
следват разноски в производството, като в тежест на ищците следва да бъдат възложени
направените от ответника съдебни разноски за юрисконсулско възнаграждение на
процесуалния представител на страната в размер на 100 лева, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА подадена от А. Д. М., ЕГН ********** и И. Д. М.а, ЕГН **********, и
двамата със съдебен адрес в гр. (АДРЕС), офис № 32, против (ФИРМА), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), искова молба с вх. № 214550/28.07.2023 г. за
признаване за установено, че ищците не дължат на ответното дружество разликата над
сумата в размер на 1513,97 лева до пълния предявен размер от 3600 лева, представляваща
начислена от ответника до подаване на исковата молба дължима сума по партида №
********** за имот, находящ се в гр. (АДРЕС) и ПРЕКРАТЯВА производството по делото
в сочената част, като недопустимо.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от А. Д. М., ЕГН ********** и И. Д.
М.а, ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес в гр. (АДРЕС), против (ФИРМА), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), отрицателен установителен
иск, че ищците не дължат на ответника сумата в размер на 1513,97 лева, представляваща
начислена от ответника до подаване на исковата молба на 28.07.2023 г. дължима сума по
партида № ********** за имот, находящ се в гр. (АДРЕС)
ОСЪЖДА А. Д. М., ЕГН ********** и И. Д. М.а, ЕГН **********, и двамата със
съдебен адрес в гр.(АДРЕС), да заплатят на (ФИРМА), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, сумата в размер на 100
лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която производството по делото е прекратено има характер
на определение и подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението, а в останалата част подлежи на
обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4