Решение по дело №2000/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1863
Дата: 24 ноември 2021 г.
Съдия: Веселин Валентинов Енчев
Дело: 20217040702000
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 август 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

№ 1863/24.11.2021 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в открито заседание, в състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев      

Димитър Гальов

секретар Й. Б.

прокурор Дарин Христов

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 2000/2021 година

 

Производството по чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат Г.М. ***, като процесуален представител на Н.Г.С. с ЕГН ********** против решение № 299/07.07.2021 година по н.а.х.д. № 1788/2021 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 7779а-122/23.03.2021 година на началника в РУ –  Камено към ОД – Бургас на МВР (НП).

С НП, на С. за нарушение на чл. 59 ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), на основание чл. 212 ал. 1 от ЗОБВВПИ, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева.

Касаторът оспорва решението като неправилно и необосновано. Според него, съдът не е отчел обстоятелството, че в АУАН и в НП не е посочено кое фактическо действие представлява неизпълнение на задължението за опазване на оръжието и с какво негово действие или бездействие е допусната кражбата. Заявява се, че във вида, в който е описано нарушението, той би следвало да е наказан за допустителство, но по силата на чл. 10 от ЗАНН допустителството е наказуемо само в изрично предвидени от закона случаи, а този не е от тях и за налагане на наказанието е следвало да бъде установено конкретно поведение, имащо за краен резултат нарушението на закона. Поддържа се, че едва за пръв път от съда е установено конкретно фактическо поведение, възприето като основание за санкциониране, но този подход е неправомерен предвид липсата на изрично посочена фактическа обстановка в НП.

Иска се отмяната на решението и на НП. Претендират се разноски.  

Прокурорът пледира неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от съответната надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С НП Н.С. е санкциониран за това, че на 08.03.2021 година в 21:00 часа, в община Камено, в село Трояново, на улица „Добри Чинтулов“ № 5, не е изпълнил задължението си, след като е получил разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях, да ги опази от кражба, като е допуснал да бъдат откраднати от мястото им на съхранение пистолет „Хеклер и Кох“ калибър 45, сериен № 126-049028 и ловна карабина „Браунинг“ калибър 300 със сериен № № 311ZP06465.

За да постанови оспореното решение, РС е приел, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна от събраните доказателства. Съдът е приел, че именно върху С. (а не върху негови близки) е възложено задължението за опазване на разрешеното му оръжие и след като е предоставил на друг за съхранение ключовете от мястото, където то се намира (т.е. предоставил е достъп), и оръжието е откраднато, то съставът на нарушението е осъществен.

Решението е законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на процесуалния, нито на материалния закон. Такива не са налице и в административнонаказателното производство. РС е установил релевантните факти, обсъдил е всички относими доказателства по делото, изложил е ясни и непротиворечиви мотиви защо приема, че нарушението е доказано, и е постановил диспозитив в тази насока.

 Съгласно чл. 59 ал. 1 от ЗОБВВПИ, лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им.

Нормата на чл. 212 ал. 1 от ЗОБВВПИ предвижда, че за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните лица се наказват с глоба от 500 до 2000 лв. и/или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на РС. Щом е извършена кражба на процесните оръжия (резултат), то лицето, на което е било възложено да ги опази, не е изпълнило законовото си задължение и е осъществило състава на нарушението по чл. 59 ал. 1 от ЗОБВВПИ.

Действително, в текста на НП – при описание на фактическата обстановка, по отношение на санкционирания е използван израза „…допуснал да бъдат откраднати…“. Този израз, обаче, не сочи към „допустителство“ по смисъла на чл. 10 от ЗАНН, а е използван за описание на неизпълнението на законовото задължение за надеждно съхранение на огнестрелното оръжие от страна на С.. Не е налице нарушението, твърдяно от касатора, изразяващо се в опит за налагане на наказание на „допустител“ при липса на нормативна възможност в тази насока.

Решението на РС следва да се остави в сила.       

По изложените съображения съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 299/07.07.2021 година по н.а.х.д. № 1788/2021 година на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: