Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 292
06.07.2022г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка
Маринова и
с участието
на
прокурор Маргарита Димитрова като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 33 по описа за 2022г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба на П.И.Х., ЕГН **********,
с адрес ***, уточнена с писмена молба вх. № 568 от 28.01.2022г., с която на
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Регионална здравна инспекция
– Стара Загора, за присъждане на обезщетение в размер на 2 000лв. за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни
административни бездействия на органи и длъжностни лица от Регионална здравна
инспекция – Стара Загора - несвоевременно издаване на предписание за поставяне под
карантина на малолетното дете А.А.А.- ученик в първи клас в СУ „Васил Левски“
гр. Стара Загора, като контактно лице със служител от учебното заведение с
установен COVID-19 и несвоевременно въвеждане в
Националната информационна система за борба с COVID-19 на данни относно поставянето под
карантина на малолетното дете А.А.А..
Ищцата твърди, че дъщеря й А.А.А.е ученик в
първи клас в СУ „Васил Левски“, гр. Стара Загора. На 08.01.2022г. по интернет е
била уведомена от класния ръководител на дъщеря си, че учителката по занималня
/К.М./, е с положителен тест за COVID-19 и това налага, считано от
10.01.2022г., учебните занятия на класа да се провеждат онлайн, като се чакат
указания от Регионална здравна инспекция - Стара Загора относно възобновяването
на присъствените занятия или карантинирането на децата като контактни такива. Твърди,
че до датата на подаване на исковата молба /19.01.2022г./, не е получила нито
предписание за поставянето на малолетното й дете под карантина, нито по какъвто
й да е било начин е уведомена от длъжностно лице от РЗИ – Стара Загора, че
детето е карантинирано. Сочи, че въпреки опитите й да получи информация от
Регионалния инспекторат по образованието, съотв. от РЗИ – Стара Загора, такава
информация не й е била предоставена, като при проведен
телефонен разговор служител на РЗИ – Стара Загора я е уведомил, че до 09.35
часа на 12.01.2022г. няма издадено предписание за поставянето под карантина на А.
А.. Счита, че от страна на органи и длъжностни лица на РЗИ – Стара Загора не са
изпълнени задължения, вменени им със Заповед № РД-01-284 от 29.05.2020г. и
Заповед № РД-01-610 от 22.10.2020г. на Министъра на здравеопазването, за
своевременно поставяне под карантина на контактните на диагностицирано с
COVID-19 лице и за ежедневно въвеждане на данни за карантинираните лица в
Националната информационна система за борба с COVID-19. Поддържа че
неизпълнението, респ. несвоевременното изпълнение на административни
задължения, релевира незаконосъобразни административни бездействия,
съставляващи основанието на предявената искова претенция. Ищцата сочи, че
вследствие на тази незаконосъобразна административна дейност, е била поставена
в невъзможност да осигури необходимите грижи за детето си, тъй като липсата на
издадено предписание за поставяне под карантина на детето възпрепятствало
издаване на болничен лист и ползване на отпуск за гледане на карантинирано
малолетно дете. Твърди, че безотговорното поведение на служителите на РЗИ –
Стара Загора е причинило силни и трайни по времетраене негативни
психо-емоционални чувства, емоции и изживявания за нея и за нейното семейство, поставяйки
я в ситуация на безизходица и постоянно притеснение за детето, пораждайки чувства
на гняв, страх, безпомощност, нервност и загуба на доверието в институциите. По
тези съображения е направено искане Регионална здравна инспекция – Стара Загора
да бъде осъдена на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да заплати обезщетение в
размер на 2 000 лева за претърпените от П.Х. неимуществени вреди – пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразни административни бездействия на органи
и длъжностни лица на РЗИ – Стара Загора.
Ответникът – Регионална здравна инспекция –
Стара Загора, чрез пълномощника си по делото, в представените писмен отговор и
писмено становище, оспорва исковата молба като недопустима и неоснователна.
Поддържа, че незаконосъобразните административни бездействия, като законово
предвидено основание на исковата претенция по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, по аргумент
от чл.256 от АПК се свързват с неизвършване от административен орган или от длъжностно
лице на дължими по закон фактически действия, а не с неизпълнение на задължение
за издаване на индивидуален административен акт. Поради което счита че исковата
молба в частта й, основана на претърпени вреди от несвоевременно издаване на предписание
за поставяне на карантина на детето А. А. и доколкото този индивидуален
административен акт нито е оспорен, нито е отменен като незаконосъобразен, се
явява недопустима, поради липса на абсолютна процесуална предпоставка по чл.204
от АПК. По същество поддържа, че не са налице нормативно предвидените в условия
на кумулативност предпоставки от правопораждащия фактически състав по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, за ангажиране отговорността на Районна здравна инспекция – Стара
Загора по предявения от П.Х. иск. Твърди, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства по несъмнен начин се явява установено, че от страна на РЗИ
– Стара Загора своевременно са предприети всички изискуеми се действия във
връзка с регистриран случай на COVID-19 по отношение на лицето К.И.М. –
преподавател на 1б клас в СУ „Васил Левски“, произтичащи от Закона за здравето,
Наредба № 21 от 18.07.2005г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на
заразните болести, Заповед № РД-01-284 от 29.05.2020г. и Заповед № РД-01-610 от
22.10.2020г. на Министъра на здравеопазването. С подробно изложени съображения
обоснова, че нито е установено, нито е доказано незаконосъобразно
административно бездействие на орган или на длъжностно лице от администрацията
на РЗИ – Стара Загора при или по повод изпълнение на законово възложена
административна дейност, нито настъпил за ищцата вредоносен резултат, намиращ
се в пряка причинно-следствена връзка с твърдяната като незаконосъобразна
административна дейност.
Окръжна прокуратура - Стара Загора,
конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез
участващия по делото прокурор, дава заключение за недоказаност и
неоснователност на предявения иск.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
От
представеното извлечение от Националната информационна система за борба с
COVID-19 за К.И.М. /л.69 и сл./, се установява, че лицето, диагностицирано с
COVID-19, е поставено под карантина за 14 дни, считано от 08.01.2022г. С оглед
установеното при извършеното епидемиологично проучване на инфектираното с COVID-19
лице /че е учител на 1б клас в СУ „Васил Левски“, гр. Стара Загора/, е
отбелязано, както в досието на К.М. в Националната информационна система /НИС/
за борба с COVID-19, така и в съставената Анкетна карта за проучване на
инфектиран с COVID-19 /л.74 по делото/, че контактни лица са учениците от 1б
клас в СУ „Васил Левски“, които следва да са карантинирани за периода 08 –
17.01.2022г. В графа „забележка“ в досието на К.М. в НИС за борба с COVID-19 се
съдържа отбелязване, че Директорът на СУ „Васил Левски“ е уведомен за
поставянето под 10-дневна карантина на контактните ученици считано от
08.01.2022г., с издадено Предписание с изх. № НЗБ-51/10.01.2022г. От
представеното и прието като доказателство по делото Предписание с изх. №
НЗБ-51/10.01.2022г., издадено от д-р В.К. – Началник на отдел ЗТЕ, Дирекция
„Обществено здраве“, РЗИ – Стара Загора /л.76 по делото/, се установява, че във
връзка с регистриран случай с COVID-19 в ЕИС на К.И.М. – преподавател на 1б
клас, е предписано налагане на карантина на контактните деца от 1б клас за 10
дни, за периода от 08.01.2022г. до 17.01.2022г. вкл., съгласно представен
списък от директора на образователната институция. Предписано е и класният ръководител
да информира всеки родител за наложената карантина и нейната продължителност.
Отговорността за изпълнението на предписанието е възложено на Директора на СУ
„Васил Левски“ – г-жа Л.Б.. От представената хронология на водената по e-mail кореспонденция
между д-р В.К. и Директора на СУ „Васил Левски“ Л.Б. /л. 99 и сл./, се
установява, че след трикратно изискване от директора на училището на списък на
контактните ученици от 1б клас /на 13.01.2022г., на 15.01.2022г. и на 16.01.2022г./,
такъв списък е получен в РЗИ едва на 17.01.2022г., в 14.40 часа. С Предписание
за поставяне под карантина изх. № 24-10921/ 08.01.2022г., издадено от Директора
на РЗИ – Стара Загора, на основание чл. 61, ал.5 от Закона за здравето и
Заповед № РД-01-610 от 22.10.2020г. на Министъра на здравеопазването, е
предписано поставянето под карантина на А.А.А.с ЕГН **********, считано от
08.01.2022г., за срок от 10 дни. Няма данни за връчването/съотв. за
получаването на предписанието от родителите на детето А. А.. Съгласно
издаденото от РЗИ удостоверение изх. № 05-41 от 27.04.2022г. /л. 98 по делото/,
данните за налагане на карантина на лицето А.А.А.са въведени в Националната
информационна система за борба с COVID-19 от д-р В.К. на 18.01.2022г., в 14.36
часа, след представен списък от директора на образователната институция и
предписание на РЗИ – Стара Загора с изх. № НЗБ-51/ 10.01.2022г.
По делото е допуснато събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Т.П.Ч.,
Д.Н.И., д-р В.Г.К. и д-р С.К.П..
Свидетелят
Т.П.Ч. /семеен приятел, баща на друго дете -ученик в 1б клас в СУ „Васил
Левски“/, заявява, че децата от класа са били поставени под карантина устно от
госпожата в училище за периода от 08.01.2022г. до 17.01.2022г. От класния
ръководител, на 08.01.2022г. била дадена информацията че децата са под
карантина и уроците ще са онлайн. Децата си стояли вкъщи, на както свидетелят,
така и ищцата П.Х., нямали как да си вземат болничен от личния лекар, тъй като
децата не били подадени в системата като карантинирани, нито били връчени
предписания за карантиниране. За периода на карантината за А. се грижела
най-вече баба й. Свидетелят заявява, че П.Х. е работила и е нямала възможност
да си остане вкъщи и се били разбрали ако той има възможност да й помогне за
детето и Т.Ч. ходил по 2-3 часа сутрин да гледа детето. Свидетелят твърди, че в
периода на поставяне на децата под карантина П. била изнервена, много агресивна
и много притеснена за детето, защото било малко и не може да стои само вкъщи.
Свидетелят Д.Н.И. –
разследващ полицай в ОД на МВР – Стара Загора, колега на ищцата П.Х., заявява,
че знае, че през периода 08.01.2022г. – 17.01.2022г. детето на П.Х. – А., е
било поставено под карантина заради заболяване на преподавател на класа. П.Х.
му споделила, че няма никакво официално известяване от РЗИ по повод поставянето
на дъщеря й под карантина и тя не може да си вземе болничен от личния лекар, за
да си гледа детето. През този период у П. се появил стрес, породен от неяснотата
относно това дали детето е официално карантинирано или не и от това, че няма
кой да се грижи за детето и са се обсъждали всякакви сценарии с близки,
роднини, познати, за това кой и как да се грижи за детето. Доколкото знае от П.Х.,
през този период за детето се грижили различни хора – майката на Х. за кратко и
човекът, с когото живее на семейни начала.
Свидетелят д-р В.Г.К. –
Началник отдел „Здравно-техническа експертиза“, Дирекция „Обществено здраве“ в
РЗИ – Стара Загора, е длъжностното лице от РЗИ – Стара Загора, което се е
занимавало със случая във връзка с поставянето под карантина на лицето К.И.М. и
впоследствие на контактните на нея учениците от 1б клас в СУ „Васил Левски“.
Свидетелката подробно разясни начина на организация на работата в РЗИ – Стара
Загора през този период при получаване на информация за диагностицирани с COVID-19 лица, извършването на
епидемиологичното проучване за установяването на контактните лица, издаването
на предписания за поставянето под карантина
и въвеждането на данните в Националната информационна система за борба с
COVID-19. За
случая си спомня, че е говорила по телефона с диагностицираното с COVID-19 лице – К.М., за извършване на епидемиологичното проучване и съставяне на
анкетна карта за проучване на инфектиран с COVID-19. След като д-р К. разбрала, че К.М. е учител, е провела
разговор с Директора на СУ „Васил Левски“ за уточняване на контактните ученици,
като е изискала списък на контактните деца от класа. След което във връзка с
регистрирания случай на
преподавател с COVID-19,
д-р К. е изготвила предписание /Предписание с изх. № НЗБ-51/10.01.2022г./, с
което е предписано налагане на карантина на контактните лица от 1б клас за 10
дни, считано от 08.01.2022г. до 17.01.2022г., съгласно представен списък от
директора на образователната институция. В седмицата, в която е трябвало да се
карантинира 1б клас на СУ „Васил Левски“, е имало и други паралелки, които е
трябвало да бъдат карантинирани, като другите училища изпратили списъците, а от
СУ „Васил Левски“ нямало обратна информация, което наложило по e-mail
повторно да се изисква
необходимата информация от Директора на СУ „Васил Левски“. Свидетелката си
спомня, че след получаването на изпратения с голямо закъснение списък, е
започнала да въвежда данните веднага, като дори е взела флашката къщи и вечерта
е нанасяла данните в системата. По отношение на предписанията за поставяне под
карантина разяснява, че се генерират автоматично от Единния информационен
портал за борба с COVID-19,
след въвеждане на информацията за съответното лице относно началната дата на
поставянето на карантина и брой дни под карантина. Регистрационният номерът и
датата на предписанието се генерирали автоматично.
Свидетелят д-р С.К.П. – Началник отдел
„Противоепидемичен контрол“, Дирекция „Надзор на заразните болести“ в РЗИ –
Стара Загора, разяснява хронологията на извършваните от служителите на РЗИ
действия след получаване на информацията от единната Национална система за борба с COVID-19, относно потвърдените случаи на COVID-19 – от дежурен инспектор се експортират въведените
в системата случаи от предходния ден, разпределят се за проучване между
инспекторите от РЗИ на пропорционален принцип, след което съответният инспектор
извършва епидемиологично проучване на инфектираните с COVID-19 лица по телефона и уточнява епидемичните данни
за протичане на самото заболяване и данните на контактните лица. Когато
потвърденият случай е на учител, се уточнява последното посещение на
преподавателя и с колко от учениците е имал контакти. След което инспекторът се
свързва с директора на училището и изисква списък на учениците, контактни с
преподавателя и въз основа на тези списъци се издава предписание до директора
на училището, с което се налага карантина на класа, като съответно класният
ръководител информира родителите за наложената с предписание на РЗИ карантина.
Предписанието, което се издава до директора на съответното учебно заведение го
изготвя инспекторът, който е проучвал потвърдения случай. Предписанието се
завежда в журнал и се изпраща по e-mail до директора на съответното училище.
Свидетелката не е била лично ангажирана със случая на К.М. за установяване на
контактните лица, но си спомня, че през този период /м. януари 2022г./, е имало
много потвърдени положителни случаи - между 250 – 300 души заразени на ден. Индивидуалното
предписание за поставяне под карантина на контактен на лице със заразно
заболяване, се генерира от интернет базираната Национална система за борба с COVID-19 - след въвеждане на данните
за положителното или съответно за контактното лице, самата система генерира
предписанието, като номера и датата на предписанието автоматично се генерират
от тази система. Свидетелката заявява, че в случаите на поставяне под карантина
като контактни лица на всички ученици от един клас, РЗИ не извършва
индивидуално информиране на всеки родител, като с издаването на предписанието
до директора на образователната институция за карантинирането на учениците от
класа, това задължение е вменено на класния ръководител.
По
допустимостта на иска:
Искът за присъждане на
обезщетение с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявено от лице което
твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни административни
бездействия на органи и длъжностни лица от РЗИ – Стара Загора, срещу Регионална
здравна инспекция – Стара Загора /юридическо лице съгласно чл.3 от
Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции/ т.е исковата молба е
подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по
аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Неоснователно е
възражението на ответника за процесуална недопустимост на исковата молба, което
възражение е основано на съображения, че твърдените като незаконосъобразни
бездействия не се свързват с неизвършване от административен орган или от
длъжностно лице на дължими по закон фактически действия, а с неизпълнение на
задължение за издаване на индивидуален административен акт и доколкото този
индивидуален административен акт нито е оспорен, нито е отменен като
незаконосъобразен, липсвала абсолютната процесуална предпоставка по чл.204 от АПК за допустимост на исковата претенция. Константна е съдебната практика, че
когато искът за обезщетяване на вреди се основава на твърдяно от ищеца
бездействие на административен орган или длъжностно лице да изпълнят
произтичащо от закон тяхно задължение, наличието на твърдяното административно
бездействие и дали същото се явява незаконосъобразно, е въпрос по същество по
смисъла на чл. 204, ал. 4 от АПК, а не въпрос на
допустимост на исковата претенция.
Ето защо съдът
приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на
разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7
от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане, делото е подсъдно на
Старозагорския административен съд.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният от П.Х.
иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в
размер на 2 000лв. за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни
бездействия на органи и на длъжностни лица от РЗИ – Стара Загора, е
неоснователен, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно
отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а
именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на
длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или
бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3.
Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са
налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от
правопораждащия фактически състав за
възникване правото на обезщетение, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален
ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
С предявения иск, съгласно изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба и уточнението, направено с писмена
молба вх. № 568 от 28.01.2022г., се претендира обезщетение за претърпени от П.Х.
неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразна административна дейност на
органи и длъжностни лица на РЗИ - Стара Загора. Посочените от ищцата проявления на
релевираната като незаконосъобразна дейност, на която се основава исковата
претенция, са: несвоевременно издаване на предписание за поставяне под
карантина на малолетното дете А.А.А., като контактно лице с учител с установен COVID
19 и несвоевременно въвеждане в Националната
информационна система за борба с COVID-19 на данни относно поставянето под
карантина на малолетното дете А. А., като контактно лице на инфектиран с COVID-19, при неизпълнение на задълженията,
вменени със Заповед № РД-01-284 от 29.05.2020г. и Заповед № РД-01-610 от
22.10.2020г. на Министъра на здравеопазването, за ежедневно въвеждане на данни
за карантинираните лица в Националната информационна система за борба с COVID-19.
По аргумент от разпоредбата на чл.256 от АПК,
незаконосъобразното административно бездействие представлява такова поведение на административен орган
или на длъжностно лице, което не кореспондира на нормативно предвиденото като
изискуемо поведение за извършване на дължими по закон фактически или правни
действия, посредством които се изпълнява възложената му административна дейност
без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт.
В случая на първо място следва да се отбележи,
че сочените в исковата молба и в представеното писмено становище от
пълномощника на ищцата Заповед № РД-01-284 от 29.05.2020г. на Министъра на
здравеопазването и Заповед № РД-01-184 от 06.04.2020г., изм. със Заповеди № РД-01-198 от 11.04.2020г. и № РД-01-241 от
28.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, към м. януари 2022г. са били
отменени. С действалата към този момент Заповед № РД-01-724 от 22.12.2020г. на
Министъра на здравеопазването, е въведена задължителна регистрация, съобщаване
и отчет на COVID-19 по реда на Наредба № 21 от 2005г. за
реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести. Съгласно т.5 от посочената заповед, Регионалната
здравна инспекция, на територията на която е открит случай на COVID-19, предприема действия по проучване на
заболелия и изолация, определяне на неговите контактни лица и поставянето им
под карантина. Съответно в поддържаната от Министерство на здравеопазването
Национална информационна система за борба с COVID-19, в модул Регистър на лицата, поставени
под карантина и на потвърдените случаи на COVID-19, поставени в изолация в лечебно
заведение, изпълняващо болнична помощ или в домашни условия, е предвидено ежедневно
въвеждане на данни от РЗИ за всички карантинирани или поставени на домашна
изолация лица, съгласно предписанията, издадени от Директора на съответната РЗИ,
като за всяко лице под карантина или потвърден случай на COVID-19 се въвеждат данните, посочени в т. 15
от заповедта. Съгласно утвърдените със
Заповед № РД 09-4247 от 08.11.2021г. на Министъра на образованието
и науката и Заповед № РД-01-911 от 08.11.2021г. на Министъра на
здравеопазването, Насоки за обучение и действия в условията на извънредна
епидемична обстановка в училищата, Протокол 4 /в случай на положителен резултат
от изследване в лабораторни условия за COVID-19 на учител/, директорът на училището незабавно
се свързва със съответната РЗИ, която извършва епидемиологично проучване с цел
оценка на риска от разпространение на инфекцията в училището и семейството,
като директорът на училището предоставя на съответната РЗИ списък с учителите и
учениците, които са били в контакт с лицето. Идентифицирането на контактните
лица, както и мерките, които следва да се предприемат в училището, се
разпореждат от РЗИ, а директорът на съответното училище е длъжен да изпълнява
предписанията на РЗИ. Лицата, които се поставят под задължителна карантина, се
определят от РЗИ. Съгласно заповедта информация за карантинираните паралелки
следва своевременно да се публикува на интернет страницата на съответното
училище или по друг предварително оповестен начин – чрез съобщения, електронен
дневник, електронни приложения или електронна поща.
Въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установено, че на
08.01.2022г. /събота/, в регистъра на Националната информационна система за
борба с COVID-19,
е импортиран положителен резултат за COVID-19 на К.И.М. – учител на 1б клас в СУ
„Васил Левски“, като диагностицираното с COVID-19 е поставено под карантина за 14 дни,
считано от 08.01.2022г. На 10.01.2022г. от длъжностното лице от РЗИ – Стара
Загора, на което е бил разпределен случаят и във връзка с писмо изх. № 272/
10.01.2022г. на Директора на СУ „Васил Левски“, е извършено епидемиологично
проучване на инфектираното с COVID-19
лице. Както в досието на К.М. в Националната информационна система за борба с COVID-19, така и в съставената Анкетна карта
за проучване на инфектиран с COVID-19
/л.74 по делото/, е отбелязано, че контактни лица са учениците от 1б клас в СУ „Васил Левски“, които следва да
са карантинирани за периода 08.01.2022г. – 17.01.2022г. С оглед на което с
Предписание с изх. № НЗБ-51/10.01.2022г., издадено от д-р В.К. – Началник на
отдел „Здравно-техническа експертиза“, Дирекция „Обществено здраве“, РЗИ –
Стара Загора /л.77 по делото/, във връзка с регистриран случай на COVID-19 в ЕИС на К.И.М. – преподавател на 1б
клас, е разпоредено налагане на карантина на контактните деца от 1б клас за 10
дни, за периода от 08.01.2022г. до 17.01.2022г., съгласно представен списък от
директора на образователната институция. Предписано е и класният ръководител да
информира всеки ръководител за наложената карантина и нейната продължителност,
като отговорността за изпълнението на предписанието е възложено но Директора на
СУ „Васил Левски“ – г-жа Л.Б.. В графа „забележка“ в досието на К.М. в НИС за
борба с COVID-19
се съдържа отбелязване, че Директорът на СУ „Васил Левски“ е уведомен за
поставянето под 10-дневна карантина на контактните ученици, считано от
08.01.2022г., с издадено Предписание с изх. № НЗБ-51/10.01.2022г. От
представената хронология на водената по e-mail кореспонденция между д-р В.К. и
Директора на СУ „Васил Левски“ /л. 99 и сл./, се установява, че след трикратно
изискване от директора на училището на списък на контактните ученици от 1б клас
/на 13.01.2022г., 15.01.2022г. и 16.01.2022г./, такъв е получен в РЗИ едва на
17.01.2022г., в 14.40 часа. След представен списък от директора на
образователната институция на контактните ученици, данните за налагане на карантина на лицето А.А.А.са
въведени в Националната информационна система за борба с COVID-19 от д-р В.К. на 18.01.2022г., в 14.36 часа, съгласно издаденото от РЗИ
удостоверение изх. № 05-41 от 27.04.2022г. /л. 98 по делото/. С Предписание за
поставяне под карантина изх. № 24-10921/ 08.01.2022г., издадено от Директора на
РЗИ – Стара Загора /л.88/, на основание чл. 61, ал.5 от Закона за здравето и
Заповед № РД-01-610 от 22.10.2020г. на Министъра на здравеопазването, е
предписано поставянето под карантина на А.А.А.с ЕГН **********, считано от
08.01.2022г., за срок от 10 дни.
Въз основа на така
установената по делото фактическа обстановка в контекста на посочената
регламентация по Заповед № РД-01-724 от 22.12.2020г. на Министъра на
здравеопазването и утвърдените със Заповед № РД 09-4247 от 08.11.2021г. на
Министъра на образованието и науката и Заповед № РД-01-911 от 08.11.2021г. на
Министъра на здравеопазването Насоки за обучение и действия в условията на
извънредна епидемична обстановка в училищата, съдът приема, че не е налице
твърдяното от ищцата незаконосъобразно административно бездействие –
неизпълнение от страна на длъжностно лице от РЗИ – Стара Загора на задължение
за своевременно въвеждане в Националната информационна система за борба с COVID-19 на данни относно поставянето под
карантина на контактното лице А.А.А.. Очевидно е, че в първия работен ден след
отразяването в НИС на данните за положителния резултат за
COVID-19 на К.М. – учител
на 1б клас в СУ „Васил Левски“, е извършено епидемиологично проучване на
инфектираното с COVID-19
лице; идентифицирани са подлежащите на карантиниране контактни лица и на същата
дата /10.01.2022г./, с Предписание с изх. № НЗБ-51/10.01.2022г., издадено от
д-р В.К. – Началник на отдел „Здравно-техническа експертиза“, Дирекция
„Обществено здраве“, РЗИ – Стара Загора /л.76 по делото/, във връзка с
регистриран случай на
COVID-19 на К.И.М.
– преподавател на 1б клас, е разпоредено налагане на карантина на контактните
лица от 1б клас за 10 дни, считано от 08.01.2022г. до 17.01.2022г. Доколкото
обаче подлежащите на въвеждане данни в Регистъра на лицата, поставени под
карантина и на потвърдените случаи на COVID-19 в Национална информационна система за
борба с COVID-19,
съгласно т.15 Заповед № РД-01-724 от 22.12.2020г. на Министъра на здравеопазването,
изискват информация за имената, възрастта, ЕГН и други лични данни на
поставяните под карантина лица, с утвърдените със Заповед № РД 09-4247 от
08.11.2021г. на Министъра на образованието и науката и Заповед № РД-01-911 от
08.11.2021г. на Министъра на здравеопазването Насоки за обучение и действия в
условията на извънредна епидемична обстановка в училищата, е вменено задължение
на директора на образователната институция за представяне на списък с учителите
и учениците, които са били в контакт с инфектираното с COVID-19 лице. Очевидно е, че в случая преди
представянето от Директора на СУ „Васил Левски“ на списъка на учениците от 1б
клас, за които с Предписание с изх. № НЗБ-51/10.01.2022г. е предписано налагане
на карантина считано от 08.01.2022г. до 17.01.2022г., обективно е било невъзможно
да бъдат въведени в Национална информационна система за борба с COVID-19, данните на всеки един от
карантинираните ученици от 1б клас в т.ч данните за поставянето под карантина
на А. А.. Както беше посочено, изготвеният от Директора на СУ „Васил Левски“
списък на учениците от 1б клас, е получен в РЗИ едва на 17.01.2022г., в 14.40
часа, като данните за налагане на карантина на А. А. са
въведени в НИС на 18.01.2022г., в 14.36. С оглед общоизвестната епидемична
обстановка в страната, и в частност в област Стара Загора, за периода на м.
януари 2022г., от гл.т на броя на инфектираните с COVID-19
лица и следващата от това необходимост за извършване ежедневно на множество
епидемиологични проучвания и съотв. на въвеждането на данни в НИС, вкл. за
подлежащите на карантиниране контактни лица, съдът приема, че въвеждането, в
рамките на 24 часа от получаването на списъка на контактните ученици от 1б
клас, на данните за контактното лице А. А., изпълнява определените със
заповедта на Министъра на здравеопазването изисквания. В този смисъл
„несвоевременното“ въвеждане в Националната информационна система за борба с COVID-19 на данни относно поставянето под
карантина на малолетното дете А. А., не може да бъде разглеждано като резултат
от неизпълнено в срок административно задължение и съотв. по никакъв начин не
се свързва с бездействие от страна на длъжностно лице на РЗИ – Стара Загора.
При наличие на издадено Предписание с изх. № НЗБ-51/10.01.2022г. и трикратно
изискване /на 13.01.2022г., 15.01.2022г. и 16.01.2022г./ от директора на
училището на списък на контактните ученици от 1б клас, несъстоятелно е
забавеното въвеждане на данните в НИС да се вменява като неправомерно поведение
на длъжностното лице от РЗИ – Стара Загора, съотв. да бъде определяно като
„безотговорно“ поведение от страна на РЗИ. Противно
на твърдяното от процесуалния представител на ищцата, не става въпрос за „опит
да се прехвърли отговорност на Директора на СУ „Васил Левски“ за неизпълнението
на задълженията на РЗИ“. Тъкмо обратното – длъжностното лице от РЗИ – Стара
Загора, при спазване на изискванията на Наредба № 21 от 2005г. за реда за
регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и приложимите заповеди на
Министъра на здравеопазването, е предприело всички изискуеми и необходими
действия във връзка с регистрирания случай на COVID-19 на учител от СУ „Васил Левски“, като
забавеното изпълнение на възложените задължения с утвърдените със Заповед № РД
09-4247 от 08.11.2021г. на Министъра на образованието и науката и Заповед №
РД-01-911 от 08.11.2021г. на Министъра на здравеопазването Насоки за обучение и
действия в условията на извънредна епидемична обстановка в училищата, от страна
на Директора на СУ „Васил Левски" /за представяне на списък с контактните
ученици в съответствие с указанията на РЗИ и за изпълнение на предписанията на
РЗИ/, са довели до по-късното въвеждане в Национална информационна система за
борба с COVID-19
на данните за поставените под карантина контактни ученици. Именно списъкът на
подлежащите на карантиниране ученици, който директорът на образователната
институция е длъжен да изпрати в РЗИ, съдържа изискуемите се за въвеждане данни
в НИС по т.15 Заповед № РД-01-724 от 22.12.2020г. на Министъра на
здравеопазването /имена, ЕГН, тел. за връзка, място за поставяне под карантина
и др./, въз основа на които данни се индивидуализират идентифицираните като
подлежащи на карантиниране контактни ученици от 1б клас, по отношение на които
с Предписание с изх. № НЗБ-51/10.01.2022г. на РЗИ – Стара Загора е разпоредено
поставянето под карантина за периода 08.01.2022г. – 17.01.2022г. Следователно
този списък се явява необходимото условие за индивидуално регистриране на всеки
един ученици в Регистъра на лицата, поставени под карантина в Национална
информационна система за борба с COVID-19.
По делото не се
установи, респ. не се доказа и твърдяното второ проявление на релевираната като
незаконосъобразна административна дейност -
несвоевременно издаване на предписание за поставяне под карантина на
малолетното дете А.А.А., като контактно лице със служител от учебното заведение
с установен COVID 19.
На първо място съдът намира, че „несвоевременното
издаване на предписание за поставяне под карантина“ /на каквото бездействие се
основава предявената искова претенция/, не може да бъде квалифицирано като
фактическо бездействие по смисъла на чл. 256 от АПК. Както вече беше посочено, по аргумент от разпоредбата на чл.256 от АПК, незаконосъобразното
административно бездействие представлява
такова поведение на административен орган или на длъжностно лице от
администрацията на органа, което не кореспондира на нормативно предвиденото
като изискуемо поведение за извършване на дължими по закон фактически и правни
действия, посредством които се изпълнява възложената му административна дейност
и извършването на които действия не предполагат необходимостта от издаване на
индивидуален административен акт. Следователно незаконосъобразно
административно бездействие по см. на чл.256 от АПК ще е налице в случаите,
когато неупражненото
административно правомощие или неизпълненото административно
задължение, не се свързват с изявления и волеизявления, представляващи
индивидуални административни актове по см. на чл.21 от АПК. Когато дължимото в
изпълнение на нормативен или на административен акт действие представлява
издаване на индивидуален административен акт
и доколкото сроковете за издаване на административните актове са
нормативно регламентирани /в приложимия специален закон или в общия закон –
АПК/, неиздаването на акта в предвидения срок, по същество представляване
непроизнасяне /липса на обективирано волеизявление/, което законът в разпоредбата
на чл.58, ал.1 от АПК приравнява на отказ да се издаде административен акт,
който отказ представлява индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1
от АПК. Без съмнение предписанията за поставяне под карантина по чл.61, ал.1 и
ал.3 от Закона за здравето, представляват индивидуални административни актове
по чл.21, ал.1 от АПК. Ето защо и с оглед на изложените по-горе съображения
съдът приема, че соченото като основание на исковата претенция
незаконосъобразно административно бездействие, изразяващо се в „несвоевременно издаване от Директора на РЗИ
– Стара Загора на индивидуален административен акт - предписание по чл.61 от
Закона за здравето за поставянето под карантина на контактно на инфектиран с COVID
19 лице“, не представлява
административно бездействие по см. на чл.256 от АПК.
Отделно от това от
показанията на свидетелите д-р С.П. –
Началник отдел „Противоепидемичен контрол“, Дирекция „Надзор на заразните
болести“ в РЗИ – Стара Загора и д-р В.К. – Началник отдел „Здравно-техническа
експертиза“, Дирекция „Обществено здраве“ в РЗИ – Стара Загора, се установява, че предписанията за поставяне
под карантина се генерират от единната Национална информационна система за
борба с COVID-19,
след въвеждане на данните за инфектираното с COVID-19 лице, съотв. за контактното лице и информацията
относно началната дата на поставянето под карантина и брой дни под карантина,
като регистрационният номерът и датата на предписанието се генерират
автоматично. В този смисъл очевидно преди въвеждане в Националната
информационна система за борба с COVID-19 на данните на А. А., като контактно
лице на инфектиран с COVID-19,
е било обективно невъзможно генерирането на предписанието по чл.61 от ЗЗ за
поставяне под карантина на детето. По изложените по-горе съображения за
причините, довели до по-късното въвеждане в Национална информационна система за
борба с COVID-19
на данните за поставените под карантина контактни ученици от 1б клас на СУ
„Васил Левски“ и че това по-късно въвеждане на данните не се свързва с
незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица от РЗИ – Стара
Загора, следва извода, че закъснението при издаването на генериращото се
автоматично от Национална информационна система за борба с COVID-19 индивидуално предписание по чл. 61 от
ЗЗ, не е резултат нито от неизпълнено административно задължение, нито от
неупражнено административно задължение, нито от
незаконосъобразно административно бездействие на органи и длъжностни
лица от РЗИ – Стара Загора.
С оглед на изложеното
съдът приема, че не е налице твърдяната от П.Х. и въведена като фактическо
основание на предявения иск незаконосъобразна административна дейност -
незаконосъобразни бездействия по см. на чл.256 от АПК на органи и длъжностни
лица от РЗИ – Стара Загора при или по повод изпълнение на административна
дейност. Поради което липсват първите два елемента от фактическия състав за
ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
На следващо място за да бъде ангажирана отговорността на държавата
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е необходимо да бъде установена и доказана не само
незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и
непосредствен резултат от тази дейност /чл.4 от ЗОДОВ/. Вредата е отрицателната
последица, с която се засягат неблагоприятно имуществените права и/или защитени
от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като
"пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от
твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно
необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. На
обезщетяване подлежат единствено преките вреди - тези, които са типична,
нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са
адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и
непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния
резултат. Няма и спор в правната теория и практика, че обезщетенията за
неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически
болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. По силата на чл.52 от ЗЗД /приложим съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ/,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като
по справедливост се определя не само размера на обезщетението за неимуществени
вреди, но и естеството и характера на страданието, за което се присъжда
обезщетението, след преценка на конкретни и обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за
присъждане на обезщетението и на неговия размер. Съгласно трайната съдебна практика
неимуществените вреди при искова претенция по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежат на
доказване, а не се предполагат. Следователно за
настъпването на вредоносния резултат ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване.
В
случая претенцията за обезвреда обхваща твърдените като претърпени от ищцата
неимуществени вреди, проявленията на които са посочени в исковата молба като
такива, изразяващи се в силни и трайни по времетраене негативни
психо-емоционални изживявания за нея и за нейното семейство; поставяне в ситуация на безизходица и постоянно
притеснение за детето; чувства на гняв, страх, безпомощност, нервност и загуба
на доверието в институциите.
Посочените като претърпени неимуществени вреди, съдът приема за недоказани,
както от гл.т на твърдените негативни емоционални и психически преживявания и
лични страдания, така и от гл.т на причинно-следствената им връзка с
незаконосъобразна административна дейност. Действително психо-емоционалното
състояние на личността и преживените негативни емоции от даден факт, са
абсолютно субективни прояви, които са с различен интензитет при всеки един
човек и са обусловени като цяло от характеристиките на личността. Но при
условие, че от една страна по делото не се събраха каквито и да е било доказателства,
че П.Х. е родител, отглеждащ сама детето си; че за периода на карантина
малолетно дете А. А. е било оставяно само в къщи или че е гледано от „чужд“
човек /съгласно свидетелските показания, за детето са се грижили баба му;
мъжът, с който Х. живее на семейни начала и св. Т.Ч. - семеен приятел, баща на друго дете - ученик в 1б клас в СУ „Васил
Левски“/, очевидно сочените като преживени от П.Х. „страх, постоянно
притеснение за детето, когато се налагало да го оставя само, притеснения за
неговото състояние и необходимост от постоянно пътуване до дома и работното
място и как ще се отрази присъствието на чужд човек в дома им при нейното
отсъствие“, не само се явяват недоказани, но и са обективно неоправдани
психо-емоционални състояния от гл.т на установените факти по делото.
На
следващо място както вече беше посочено, при прилагане на принципа по чл. 52 от ЗЗД, по справедливост се определя естеството и характера на страданията, които
подлежат на обезщетяване. Понятието "справедливост" не е абстрактно,
а е свързано с преценка на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението
и на неговия размер. Не всяко неприятно усещане или чувство дават основание за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а само тези, които
справедливостта изисква да бъдат възмездени. В случая сочените от ищцата „силни
и трайни по времетраене негативни чувства на гняв, безпомощност, нервност“,
освен че се явяват необосновани и недоказани от гл.т на конкретни факти за външното
проявление и обективен израз на твърдените вътрешни изживявания, не дават
основание за присъждане на ищцата на претендираното обезщетение по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ. Посочените негативни чувства не сочат на претърпени болки и
страдания, които според съдебната практика се включват в понятието „неимуществени
вреди”, подлежащи на обезщетяване, разглеждани като негативни емоционални
усещания и изживявания, намиращи не само субективно отражение в психиката, но и
обективен израз в поведението, в психологическия статус и в цялостното емоционално състояние на лицето, сочещо на
сериозно засягане на неговата личност и достойнство. Отделно от това
състоянията на изнервеност, напрегнатост и агресивност, за които свидетелстват Т.Ч.
и Д.И., видно от свидетелските показания не са обвързани с твърдяната
незаконосъобразна административна дейност, релевирана като основание на
исковата претенция. Неяснотата за това „дали е карантинирано официално детето
или не и за какъв период“, се свързва с неизпълнено от класния ръководител
Предписание изх. № НЗБ-51/ 10.01.2022г. на РЗИ – Стара Загора „да информира
всеки родител за наложената карантина и нейната продължителност“. Съответно
невъзможността П.Х. да гледа детето се свързва с липса на издаден болничен лист
за гледане на карантинирано дете, данни за какъвто отказ от страна на органите
на медицинската експертиза, основан на несвоевременно
въведената информация в Националната информационна система за борба с COVID-19 за поставянето на А. А. под
карантина, няма.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че не е доказано наличието на кумулативно
изискуемите се елементи по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за ангажиране отговорността на Регионална
здравна инспекция – Стара Загора за претърпени от ищцата П.Х. неимуществени
вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с незаконосъобразна
административна дейност на органи и длъжностни лица от РЗИ – Стара Загора, поради
което предявеният иск се явява недоказан и неоснователен и като такъв, следва
да бъде отхвърлен.
При
прилагането на правилото на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото,
следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноски, като П.И.Х.
следва да бъде осъдена да заплати на Регионална здравна инспекция – Стара
Загора сума в размер на 500 лева, представляваща договорено и заплатено
възнаграждение за един адвокат.
Водим
от горните мотиви Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.И.Х.,
ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу
Регионална здравна инспекция – Стара Загора, за присъждане на обезщетение в
размер на 2 000лв. за претърпени от П.Х. неимуществени вреди, вследствие
на незаконосъобразни административни бездействия на органи и длъжностни лица от
РЗИ – Стара Загора - несвоевременно издаване на предписание за поставяне под
карантина на малолетното дете А.А.А., като контактно лице с учител с установен COVID-19 и неизпълнение на задължение за своевременното
въвеждане в Националната информационна система за борба с COVID-19 на данни за поставянето под карантина
като контактно лице на малолетното дете А.А.А., като недоказан и
неоснователен.
ОСЪЖДА
П.И.Х., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, да заплати на Регионална
здравна инспекция – Стара Загора сумата от 500 /петстотин/ лева – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.