Р Е Ш Е Н И Е
22.10.2019 год.
Номер 2 0 1 9 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на двадесети и четвърти септември 2 0 1 9 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Светла Кърлова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 110 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Община Трекляно, ЕИК *********, представлявана от Р.К.П.– Кмет, със седалище и адрес на управление: с. Трекляно, област Кюстендил, против Решение с рег. № BG05M9GP001-2.002-0285/16/19.02.2019 г. на Ръководителя на Управляващ орган /УО/ на Оперативна програма „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ“ /РЧР/ 2014 - 2020, с което са констатирани нередности и на основание чл. 99 т. 2 от АПК е ИЗМЕНЕНО Решение за верификация на постъпили искания за междинно плащане с изх. № BG05M9OP001-2.002-0285/4, 5, 6, 7, 8, 9, от съответно - 16.01.2017 г., 18.04.2017 г., 07.07.2017 г., 24.11.2017 г., 08.12.2017 г. и 05.06.2018 г., като е определена крато краен резултат за възстановяване сума общо в размер на 123 484.93 лева, подробно описана по бюджетни пера, като е определен новия общ размер на верифицираните и неверифицираните средства по постъпилите искания за плащане, вкл. и натрупаната лихва по обслужващата сметка. Дадена е възможност на Община Трекляно в 14 – дневен срок от получаването на решението да възстанови сумата по посочена банкова сметка. *** регистъра на нередностите на ОПРЧР.
Изложени са подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Същият е постановен при съществени нарушения на административно - производствените правила и материалния закон. Жалбоподателят счита, че няма нередности по смисъла на закона, така както са описани в оспореното решение. Оспорват се извършените проверки. Няма яснота по сумите за които е отказано верифициране. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение и присъждане на разноските по делото.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира и разноски по делото, юрисконсултско възнаграждение. Представена е и писмена защита по делото.
Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Съображенията за това са следните:
Оспорващата Община Трекляно, ЕИК *********, е бенефициент по договор BG05М901P001-2.002-0285 по проект „Звено за социални услуги - достоен и независим живот“ на ОПРР 2014 – 2020 г. Била е извършена проверка от управляващия орган, съвместно с АФКОС, по подаден сигнал за нередност, като са прегледани отчетните документи и са проведени интервюта с лица от екипа по управление, лични и социални асистенти, домашни помощници и потребители на услугите.
От извършените проверки са констатирани нарушения, изразяващи се в това, че асистентите /лични и социални/, домашните помощници и потребителите на услугите не са ползвали специализираното транспортно средство закупено по проекта. Бусът е ползван само от екипа по проекта и служителите на общината, които не са преки бенефициенти и не се нуждаят от него. Това противоречи на целите на мобилната социална услуга: „Специализираното транспортно средство ще бъде закупено за заложената по проекта целева група и ще обслужва само и единствено потребителите на услугите, предоставяни от звено за социални услуги“. Специализираният транспорт е съобразен с нуждите и потребностите на целевата група и необходимостта им да пътуват до административния център – с. Трекляно или областния център – гр. Кюстендил, тъй като в община Трекляно няма аптека, здравно или болнично заведение. Именно това е причината, поради която е обосновано наложителното наличие на специализирано транспортно средство в случай на необходимост от страна на потребителите.
В Община Трекляно има разработена процедура за избор на лични, социални асистенти и домашни помощници, като за асистентите изрично е заложено изискване за средно образование, а за помощниците минимум основно. При извършената проверка е установено, че назначените за помощници са искали да бъдат назначени и за асистенти, като това е разбираемо с оглед заложеното заплащане, което е различно за длъжностите. На всички е отказано с мотива за липса на необходимото образование. Разясняването за позиция „асистент“ е било, че се изисква дори висше образование. В нормативната уредба такова изискване не е посочено. Проверката констатира, че нито едно от лицата не отговаря на поставените изисквания за заемане на съответната позиция. От страна на бенефициента е обяснено, че това е станало възможно, тъй като в действителност няма кандидат, който да покрива изискванията за средно образование и комисията е преценявала кой да бъде назначен за асистент и кой за помощник.
Предвид на гореизложените факти и обстоятелства, не са били верифицирани средства, както следва:
І. За допуснати порочни практики при определяне на личните, социални асистенти и домашни помощници, с което екипът не е изпълнил коректно задълженията си. Не е осигурил използването на специализираното транспортно средство, съгласно разписаното му предназначение по проекта. Налице е и неефективен контрол върху работата на назначените за предоставяне на услуги лица, с което са допуснали изготвянето и представянето им пред УО на документи с невярно съдържание. В този смисъл разходите са недопустими на основание чл. 57 ал. 1 т. 4 от ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 3.25 от Административния договор, във вр. с чл. 30 от Регламент 966/2012 г.
ІІ. Тъй като специализираното транспортно средство не е използвано изключително и само за осъществяване и изпълнение на заложените по договора дейности и цели, разходите за него са недопустими на основание чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗУСЕСИФ.
ІІІ. Разходите за личните, социални асистенти и домашни помощници, за които от интервютата с потребителите е констатирано, че не са предоставили качествено предвидените по проекта услуги /подробно изброени с трите си имена – 7 на брой/, се явяват недопустими на основание чл. 57 ал. 1 т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗУСЕСИФ, във вр. с раздел 3.2.3. „Допустими дейности“ от Насоките за кандидатстване по схемата и във вр. с дейност 5 от Приложение 1 Формуляр за кандидатстване към административния договор.
ІV. Следва да се редуцират заплатите до размера в заплащането на домашните помощници, поради опорочаване на процедурата по назнчаването им /подробно изброени с трите си имена – 34 на брой/, като разходите се явяват недопустими на основание чл. 57 ал. 1 т. 4 от ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 3.25 от Административния договор, във вр. с чл. 30 от Регламент 966/2012 г.
С оспореното Решение /лист 11 – 14 по делото/, предвид установените нови факти и обстоятелства, е приключен сигнал за нередност относно предоставяне на услугите по проекта към крайните потребители, като е установен нов общ размер на сумата за възстановяване – общо 123 484.93 лева, като подробно е описано по бюджетни пера как е получена посочената сума.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. З., твърди процесуална и материалноправна незаконосъобразност на оспорения акт. Счита, че финансовата корекция е наложена неправомерно, като излага подробни доводи за тази незаконосъобразност и моли за отмяна на решението. Претендира разноски по делото.
Ответникът, чрез процесуалния си представител юк. Д., оспорва жалбата изцяло. Представя писмени бележки и претендира присъждане на разноски по делото, юрисконсултско възнаграждение.
По делото са разпитани и свидетелите Д.Х.Д., В.И.Г., Д. М. Б. и Е. С. Г..
По делото е допусната и приета съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Н.С.. В заключението си същата сочи, че: 1. Назначаването на доставчиците на услуги е направено на принципа да са с местожителство в едно и също населено място с потребителите или най – близко до това село, съобразен с наличието на кандидати, независимо от образованието, с цел навременното и качествено обслужване; 2. Определянето на доставчиците на услуги е съобразено с желанието на потребителите, като са направени изключения, поради липса на капацитет от работници, желаещи да участват в този вид дейности от конкретното селище или близко до нето; 3. При определянето на доставчиците на услуги не са предоставени данни за отказано участие в програмата, с изключение на един кандидат, неотговарящ на изискването „неосъждан“; 4. В анкетата проведена от АКФОС са изложени мнения на потребителите и доставчиците на услуги относно качеството на услугите и ползването на специализирания автомобил. Автомобилът е ползван от медицинското лице и другите членове на екипа по проекта във връзка със здравното обслужване по изпълнението на програмата. Общо са пропътувани 12 047 км. Недоволни от качеството на услугите са потребителите, които не са дали съгласието си за конкретния доставчик на услуги.
След като извърши проверка на доказателствата по преписката, съдът приема за установена описаната по - горе фактическа обстановка, като намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена против акт, който подлежи на оспорване, от адресат на този акт, в рамките на законоустановения за това преклузивен срок. С оглед разпоредбата на § 1 т. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова подкрепа със средства от ЕСИФ се признават за административни актове, като решенията във връзка с верифициране на разходите при междинните и окончателните плащания подлежат на оспорване по реда на АПК /по арг. от чл. 62 ал.1 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 27 от ЗУСЕСИФ/.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, поради следните обстоятелства:
Между МТСП, чрез УО на ОПРЧР „2014 – 2020“, от една страна и Община Трекляно, от друга, е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по същата оперативна програма, с посочен по – горе предмет.
Процесното решение е издадено от компетентен административен орган, като в настоящия случай договарящ орган по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП „РЧР“ е МТСП в качеството на УО на ОП „РЧР“, чрез Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“, представлявано от Ръководителя на УО на ОП „РЧР“ – Зам. министър Зорница Русинова.
Оспореният акт е подписан от ръководителя на УО на ОП „РЧР“, съгласно Заповед № РД 01-268 /04.04.2018 г. на Министъра на труда и социалната политика, на когото са възложени правомощията да извършва плащанията по сключените договори.
Оспореното решение е издадено в законоустановената писмена форма, подробно е мотивирано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на производствените правила и на приложимото материално право. Административният орган е спазил разпоредбата на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК и е изложил фактически и правни основания за издаване на акта.
Наред с горното, излагането на мотиви може да предхожда издаването на
административния акт и те могат да се съдържат в друг документ, съставен с
оглед предстоящото издаване на акта, като ако административният акт е издаден
на основание такива подготвителни документи, то изложените в тях съображения са
и такива за издаването на самия акт. Безспорно атакуваното решение е
предхождано от извършена проверка, обективирана в отчетни документи /на хартиен
и електронен носител, съгл. чл. 141 от АПК/, вкл. и протоколи за вземане на
обяснения от лица, на основание чл. 85б ал. 3 т. 4 от ПУДМВР /лист 147 – 254 по
делото/. Следователно следва да се приеме, че изложените при проверката
съображения относно неверифициране на определени средства са съображения за
издаването на оспорения акт.
Съгласно чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗУСЕСИФ, „Разходите се считат за допустими, ако са налице едновременно следните условия:
- разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности;
- разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство“.
Съдът намира, че действително са налице посочените от УО констатации, довели до непризнаване на част от разходите, както следва:
І. Редуциране заплатите на личните и социалните асистенти до размера на заплатите на домашните помощници в резултат от опорочаване на процедурата разработена от Община Трекляно при избора и назначаването им.
1. Управляващият орган е предоставил на бенефициентите по конкретната процедура, определени изисквания към лицата, които ще бъдат назначени като лични и социални асистенти и домашни помощници. В тази връзка жалбоподателят сам е разработил процедура, в която е определил, че с изключение на домашните помощници, всички останали кандидати, за да отговарят на изискванията на съответната позиция, следва да са със средно образование. Въпреки това на тези позиции са назначени лица без необходимия ценз /почти половината от всички, съгласно приетата експертиза/. По време на проверките извършени от експертите на УО и служителите на АФКОС – МВР са прегледани досиетата на асистентите и домашните помощници, като на всяка една от проверките е констатирано, че за нито едно от назначените лица не са приложени и представени дипломи. Това се потвърждава и от св. Даниел Д. и св. В.Г.. Такива документи не бяха представени и пред съда.
2. Процедурата за избор на лични и социални асистенти е била нарушена от страна на бенефициента, като това се потвърждава както от свидетелите Д. и Г., така и от останалите свидетели Д. Б. /зам. кмет на общината/ и Е. Г. /ръководител на проект общинска собственост/. Общоприета практика е при нарушаване на правилата при разходването на средстава от европейските фондове, съответните разходи да не се верифицират изцяло. В случая, Ръководителят на УО, правилно е преценил, че с оглед на спецификата на най – малката община в Р. България и изпълнението на услугата и удовлетвореността на повечето от потребителите от нея, редукцията следва да обхваща единствено заплатите до стойността на заплащане на домашните помощници, а не да не се признае цялото заплащане.
ІІ. Непризнаване на разходите за заплати на асистентите и домашните помощници, за които от проверките на място е констатирано, че не са предоставяли качествено предвидените по проекта услуги.
1. При проверките на място са изготвяни протоколи, приложени по делото, от които е видно кои са разпитваните лица, как и от кого им е предоставяна услугата и съответно за достоверността на написаното са полагали собственоръчно подпис. И от самите протоколи и от свидетелските показания е видно, че една част от потребителите изрично заявяват, че не са им предоставяни услугите, съгласно проекта.
2. Приложените протоколи са обвързващи и представляват надлежно доказателствено средство за неизпълнението на договора, като същите са официални документи съгл. чл. 193 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съставени по установения ред и форма от длъжностни лица в кръга на службата им. На база на тези констатации е установено неизпълнение на задълженията по Административния договор и затова разходите за изрично посочените лица в Решение за верификация BG05M9OP001-2.002-0285/16 от 19.02.2019 г. не са верифицирани /П.С., Н. К., М.с., Е.С., И.З., М.С. и Г.В./.
ІІІ. Специализираното транспортно средство /бус/ не е използвано за целите на проекта и поради това разходите за него не са верифицирани.
1. Не се ангажираха в съдебното производство доказателства, че специализираното транспортно средство е използвано единствено и само за целите на проекта. Бусът е бил ползван главно от екипа по проекта,а не от асистентите, домашните помощници или потребителите на услуги. Експертизата по делото сочи, че нито един потребител на социалните услуги за период от 18 месеца /времето, през което са предоставяни услугите/, не е ползвало специализираното транспортно средство, а самият бенефициент в Дейност 6 „Осигуряване на материална и техническа обезпеченост на Звено за социални услуги“ е заложил, че „специализираното транспортно средство ще бъде закупено за заложената по проекта целева група и ще обслужва само и едниствено потребителите на услугите“.
2. От приложените протоколи за вземане на обяснения от експертите – длъжностни лица и разпита на свидетелите, се установява безсъмнено, че бусът не е използван за целите и нуждата, за които е закупен, като именно община Трекляно е обосновала при кандидатстването по програмата тази нужда. Явно не е имало нужда от закупуването на това специализирано транспортно средство, след като нито един от потребителите на услуги не го е използвал за 18 месеца и разходите за закупуването му са недопустими и в този смисъл правилно не са верифицирани от УО. И в този случай приложените протоколи за вземане на обяснения са обвързващи и представляват надлежно доказателствено средство за неизпълнението на договора от страна на бенефициента.
ІV. Не са верифицирани и средствата за организация и управление на проекта – това са средствата, предвидени за заплащане на възнагражденията на ръководителя, координатора, счетоводителя и техническия сътрудник. Съгласно Дейност 1, заложена от Община Трекляно – „Екипът ще отговаря за цялостната организация, координация и вътрешен мониторинг на дейностите включени в проекта“; „Отговорност за спазване на законодателството при изпълнението и управлението на дейностите носят всички членове на екипа за управление“.
Обобщавайки всичко изложено дотук, съдът приема, че при изпълнението на проекта е допуснато нарушение при определянето и назначаването на личните и социални асистенти. Умишлено екипът по организация и управление е нарушил собствената си методология заложена при кандидатстването и с това е опорочил процедурата за избор на лица, които са били назначени по проекта. Ръководният екип не е контролирал и съответно не е осигурил използването на специализираното транспортно средство, така както е разписано в проекта, с което също е нарушил задълженията си посочени в Административния договор. Не на последно място, е налице неефективен контрол върху работата на личните /социални/ асистенти и домашни помощници, относно качеството на предоставените социални услуги. С това са допуснали изготвянето и представянето пред УО на ОП „РЧР“ на документи с невярно съдържание и предявяването на европейски средства, които не са дължими в резултат на неизпълнение.
Констатираните нередности съставляват нарушение на приложимото право на ЕС и българското законодателство, извършено чрез действие от страна на бенефициента, което има за последица нанасянето на вреда на средства на ЕСИФ и в съответствие с чл. 62 ал. 3 от ЗУСЕСИФ, Управляващият орган е извършил верифицирането на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и извършена проверка на място.
Изрично в оспореното решение за изменение на решението за верификация, ответникът е посочил и начина на определяне на финансовата корекция – определянето на размера на финансовата корекция е извършено върху стойността на допустимите за верификация разходи по договора /общо получени плащания – авансови, междинни и приспаднати такива и дължима лихва/, като подробно и по бюджетни пера са описани всички суми.
При издаване на оспорения ИАА Ръководителят на УО е изпълнил всички етапи от процедурата по администриране на нередности и извършване на финансови корекции, предвидена в ЗУСЕСИФ. Постъпилият сигнал е регистриран в регистъра на сигнали и нередности на ОП „РЧР“ при МТСП. Община Трекляно е била надлежно уведомена за започналата процедура и се е възползва от възможността да представи своите възражения и доказателства, които са били обсъдени от УО, но не са били възприети.
Не е налице нарушение на закона от страна на ответника при определяне на размера на финасовата корекция, предвид твърдението на жалбоподателя, че не е доказан и ясен размера на финансовата щета, нанесен с нарушението. Нито националното законодателство, нито законодателството на ЕС и в частност Регламент № 1303/2013 г., поставят като изискване наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това разбиране на разпоредбата на чл. 2 т. 36 от Регламент № 1303/2013 на ЕП следва от буквалното му тълкуване, което е ясно и недвусмислено – „има или би могло да има“. Тълкуването е трайно установено и в практиката на Съда на ЕС дадено по повод на идентични дефиниции в Регламент № 2988/1995, Регламент № 1083/2006, както и други секторни регламенти /виж Решение І. v C., C-199/03, EU: C: 2016:562, т. 31; Решение С.L, C-465/ 10 EU: C: 2011:867, т. 47, какт о и Решение W., EU: C: 2016:562, т. 44/. Дефиницията за нередност съдържа следните елементи: 1. Действие или бездействие на икономически оператор; 2. което води до нарушение на правото на ЕС или на националното право, свързано с неговото прилагане и 3. има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. В конкретният случай Община Трекляно има качеството на икономически оператор, нарушенията произтичат от действието на бенефициента, като са нарушени конкретни норми на европейското и националното законодателство, като е посочен и размерът на конкретната финансова щета.
Налице са всички елементи от фактическия състав на „нередност“ по смисъла чл. 2 т. 36 от Регламент № 1303/2013. Оспореното решение е в съответствие с целта на закона, тъй като с него се цели препятстване неправомерно изразходване на средства в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
С оглед на всичко гореизложено, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 143 ал. 3 от АПК, на ответника следва да се присъдят направените съдебни разноски в размер на 200 /двеста/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Трекляно, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Трекляно, област Кюстендил, представлявано от Р.К.П.– Кмет, срещу Решение с рег. № BG05M9GP001-2.002-0285/16/19.02.2019 год. на Заместник – министър на МТСП и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 - 2020.
ОСЪЖДА Община Трекляно, с посочен по – горе адрес, да заплати на Министерството на труда и социалната политика, със служебен адрес: гр. София, ул. ”Триадица” № 2, сумата от 200 / двеста/ лева дължими разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Р. България.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: