Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 516
гр. Силистра, 16 януари 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският районен съд, гражданска колегия в публично
заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБА СТОИЛКОВА
СЕКРЕТАР:НАДЯ ГАДЖЕВА
като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 1017
по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ “БАНКА ДСК”ЕАД, със седалище и
адрес на управление гр.С., ул.”М.”№.., с ЕИК …………., представляван от В.С. и М.
Д.П.-Кредитор, моли съда признае за установено по отношение на ответницата-
наследник на Г. П. П., че същата му дължи следните суми по Договор за издаване
и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физическо лице от
11.06.2007г.:
629.32 лева- представляваща 1/3 ид.ч.
от дължимата главница, заедно със законната лихва, считано от 24.10.2017г.- до
окончателното изплащане на задължението;
1008.37 лева- договорна лихва, дължима
за периода 20.11.2008г.-20.09.2018г.;
278.72 лева-наказателна лихва, дължима
за периода 08.03.2012г.- 24.10.2017г.;
Претендира разноските си по дело,
включително и тези, направени в заповедното производство по ч.гр.д.№
1795/2017г. по описа на СРС.
В условията на евентуалност, ако съдът
отхвърли установителните искове поради това, че задължението не е изискуемо,
моли да осъди ответницата да му заплати посочените по-горе суми. Претендира
лихвата върху главницата, считано от датата на предявяване на иска пред съда-
09.07.2019г. –до окончателното изплащане на задължението.
Твърди, че цитираният по-горе договор е
сключен с Г.Пейчинов, който е починал на 19.11.2008г. Ответницата Ц.Д.П. е
негова преживяла съпруга и наследник, която е приела наследството, съгласно
чл.49,ал.2 от ЗН, поради което отговаря за задълженията, с които наследството е
обременено, съобразно наследствените си права.
Поради неизпълнение на
кредитополучателя по процесния договор, изразяващи се в нереволвиране на
кредита в продължение на 4 поредни месеца, на основание чл.42,ал.2 от Общите
условия, клиентът е допуснал нарушение на договора, което представлява
основание за прекратяването му, съгласно чл.69 от
ОУ.
Тъй като не е последвало изпълнение на
задълженията, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем с изпращането на
нотариална покана, връчена на ответницата при условията на чл.47,ал.5 от ГПК на
06.10.2017г. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост е 20.09.2017г.
На 24.10.2017г. банката, в качеството
си на неудовлетворен кредитор по ликвидно и изискуемо вземане е депозирала
заявление по чл.417 от ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу наследниците на Г.П., една от които е ответницата. По
заявлението е образувано ч.гр.д.№ 1795/2017г. по описа на СРС. Искането е
уважено и съдът е издал заповед и изпълнителен лист. Тъй като Ц.П. е възразила
в сроковете по чл.414 от ГПК, ищецът предявява настоящите искове с цел защита
на правата си.
ОТВЕТНИКЪТ Ц.Д.П., с ЕГН **********,***,
е подала отговор, с който заявява, че оспорва исковете, тъй като вземането е
погасено по давност. Основание за това намира в това, че при договора за
револвиращ кредит предсрочната изискуемост настъпва автоматично при неплащане
на вноски 4 поредни месеци. Правото на ползване на кредита се преустановява,
кредитната карта се деактивира и всички вземания на банката стават изискуеми.
Счита, че следва да се съобрази и друга
особеност на револвиращия кредит, а именно, че той се погасява с периодични
плащания и за него е приложима кратката 3-годишна давност. /В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по т.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС/.
Безспорен факт е, че наследодателят
ѝ е починал на 19.11.2008г. , а кредитът не е обслужван от 06.2008г. , от
което следва, че вземането на ищеца е
погасено по давност не по-късно от 19.11.2011г.
Като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД във връзка с чл.430 от ТЗ. В условията
на евентуалност, искове с правно основание чл.79 от ЗЗД,във връзка с чл.430 от ТЗ.
На 11.06.2007г. между Банка “ДСК”ЕАД и Георги
Пейчинов е сключен договор за издаване и обслужване на кредитни карти с
револвиращ кредит на банка ДСК /л.6 по делото/. Не се оспорва факта, че сумата
е преведена на кредиполучателя и усвоена от него.
На 19.11.2008г. Г.П. е починал. Ответницата
е била негова съпруга, поради което го наследява след смъртта му/ Удостоверение
за наследници –л.18/.
През 2014г. Банка ДСК е инициирала
производство по чл.51 от ЗН /гр.д.№ 364/2014г. по описа на Районен
съд-Силистра/. Наследниците на Г.П., включително и Цв.П. са призовани, за да
заявят приемат ли наследството, оставено от Г.Пейчинов. Ц.П. е заявила, че
приема наследството и това нейно изявление е вписано в книгата по чл.49 от ЗН,
водена в съда. /Решение № 150/17.03.2014г. постановено по ч.гр.д.№ 364/2014г.
по описа на СРС- л.16/.
На 24.10.2017г. Банка ДСК АД е подала
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу Ц. Д.П. и
К. Г.П. в качеството им на наследници на Г.П., по което е образувано ч.гр.д.№
1795/2017г. по описа на Районен съд-Силистра. Заявителят се позовава на
настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по кредита като твърди, че тя
е настъпила на 20.09.2017г. поради забава в плащанията на 4 броя погасителни
вноски /извлечение от сметка- л.4 по ч.гр.д.№ 1795/2017г. по описа на СРС/. Съдът
е издал Заповед № 3232827.10.2017г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК, която е връчена на Цв.П. на 15.05.2019г.
от ЧСИ Е.Юсеин. В срока по чл.415 от ГПК, тя е подала възражение, че не дължи
претендираните суми. Поради това, на кредитора е указано от съда, че следва да
предяви иск за да установи вземането си. В изпълнение на това разпореждане са
предявени исковете, предмет на настоящото дело.
В заповедното и в настоящото
производство ищецът твърди, че кредитополучателят не е изпълнил задълженията си
4 поредни месеца да револвира кредита. Ответницата също не оспорва факта, че от
месец юни 2008г. наследодателят ѝ е спрял да заплаща дължимите вноски по
кредита.
Съдът счита, че при тази фактическа
обстановка обсъждането на хипотезата с предсрочна изискуемост на вземането
поради неизпълнение не е необходимо, тъй като тази хипотеза е неотносима към
случая.
Ответницата не е страна по договора, а
наследник на кредитополучателя. С неговата смърт цялото вземане на банката
става изискуемо, без значение изправен или не е бил Г.Пейчинов. Това произтича и
от разпоредбата на чл.69 от ОУ /л.7- представени в изключително нечетлив
вариант от ищеца!/, според които договорът се прекратява след изплащането на
дължимите суми в случай на смърт на клиента /т.4 от цитираната разпоредба/.
Предвидено е, че в този случай договорът се счита за прекратен от датата, на
която наследниците са подали писмено заявление до банката. С прекратяването на
договора правото на клиента да ползва картата се прекратява и всички вземания
на банката стават изискуеми./чл.70/.
Тъй като се касае за смъртта на
клиента, договорът следва да се счита за прекратен, без значение изпълнили ли
са наследниците задълженията да уведомят банката и да върнат картата. Тъй като
не са страна по договора, вероятността да не са запознати с ОУ е голяма, а
оттам и вероятността да не знаят, че им е вменено такова задължение. Вземането
на кредитора става изискуемо, поради настъпването на смъртта и липсата на
субект по договора. От тълкуването на разпоредбата става ясно, че наследниците
не встъпват в правоотношението и нямат правата по договора, а само задължението
да заплатят дължимите суми и да върнат картата. Поради това, съдът счита, че за
отговорността им е без значение факта бил ли е изправен кредитополучателя или
не, съответно бил ли е обявен кредита за предсрочно изискуем в хипотезата на
чл.42,ал.2 от ОУ или не. Тази хипотеза е неприложима спрямо тях. Поради това, предприетите
от банката действия по връчване на нотариални покани са без правно значение.
Тази покана, ако беше връчена редовно, би могла да се тълкува като покана към
ответницата по смисъла на чл.84,ал.1 от ЗЗД и би имала отношение към изпадането
ѝ в забава.
Налага се извода, че вземането на
банката е станало изискуемо на 19.11.2008г./датата на смъртта на кредитополучателя/
и на основание чл.110 от ЗЗД е погасено по давност. /Съдът споделя доводите на
ответницата, че предвид спецификите на револвиращия кредит и периодичния
характер на плащанията, следва да се приложи кратката 3-годишна давност,
предвидена в чл.111,б.“в“ от ЗЗД, но тези доводи биха били относими, в случай,
че ответницата беше кредитополучател по договора и имаше задължението да
погасява периодично определена сума, в съответствие с усвоената от нея. В
случая, тя е наследник на длъжника по договора и след неговата смърт дължи
връщане на сума, съответстваща на наследствената ѝ квота. /
Необяснимо е поведението на кредитора,
който е бездействал в продължение на 9 години. Дори да не беше смъртта на
длъжника, кредиторът е разполагал с предвидените в договора възможности да
предприеме действия по събиране на вземанията си- чл.43 от ОУ, чл.69,т.3 от ОУ.
Това са действия, които е следвало да се предприемат срещу неизправния длъжник,
но те са неприложими спрямо наследниците му. След установяването им /за което
кредиторът е следвало да положи усилия в разумни срокове, съобразявайки се с
института на погасителната давност/, спрямо тях кредиторът може да насочи
претенцията си да му заплатят дължимите по договора суми- изискуеми към момента
на смъртта на наследодателя им- главница, възнаградителна лихва, дължима до
този момент и неустойка, в случай че е било налице неизпълнение.
Претендираната възнаградителна лихва е
за периода от 20.11.2008г.- 20.09.2019г. време през което нито ответницата,
нито наследодателят ѝ са ползвали кредита. След прекратяване на договора,
задълженото лице дължи обезщетение за забава, но не и възнаградителна лихва за
периода до погасяване на задължението.
Същото се отнася и до претендираната
неустойка. Очевидно е, че след смъртта си длъжникът не може да носи отговорност
за неизпълнение за задълженията си по договора- за периода 08.03.2012г.- 24.10.2017г.
/не става ясно, как кредиторът е определил този период/. Още по-малко тази
отговорност следва да се носи от неговите наследници. Те отговарят за
задълженията на своя наследодател, възникнали към момента на смъртта му.
Няма твърдения и доказателства, че
сумите се претендират от ответницата на друго основание, а не наследственото
правоотношение.
Поради това исковете на ищеца-
установителен и евентуалния осъдителен и за тези две вземания са неоснователни.
С оглед на изложеното, не следва да се
коментират останалите доводи на страните, но за пълнота на изложението и в
подкрепа на изложената теза за недоказаност и неоснователност на исковете
следва да се добави и следното:
Не са били налице материално- правните
предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като липсват
доказателства за неплащането от страна на кредитополучателя на 4 поредни
месечни вноски. В исковата молба не са изложени конкретни факти- кои месечни
вноски има предвид кредитора, но от представеното извлечение от сметка,
приложено към заявлението е видно, че това са вноски от
20.08.2008г.;20.09.2008г.; 10.01.2017г. и 10.02.2017г. последната вноска визира
целия остатък по кредита- сумата от 1887.95 лева. От това следва, че вземането
на кредитора не е изискуемо и съответно, не са били налице предпоставките за уважаване
на заявлението му и издаване на заповед за изпълнение.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК, ищецът дължи на ответницата
разноските по делото. Те са в размер на 360 лева- заплатено възнаграждение за
адвокат.
Мотивиран от тези съображения и на основание чл.235 от ГПК, СРС
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО неоснователни исковете, с правно основание
чл.чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД във връзка с чл.430 от ТЗ, предявени
от “БАНКА ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”М.” №.. с ЕИК
…………., да се признае за установено по отношение на Ц.Д.П., с ЕГН **********-
наследник на Г. П..П., че същата дължи следните суми по Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физическо лице от
11.06.2007г.:
629.32 лева- представляваща 1/3 ид.ч. от дължимата
главница, заедно със законната лихва, считано от 24.10.2017г.- до окончателното
изплащане на задължението;
1008.37 лева- договорна лихва, дължима за периода
20.11.2008г.-20.09.2018г.;
278.72 лева-наказателна лихва, дължима за периода
08.03.2012г.- 24.10.2017г.;
ОТХВЪРЛЯ КАТО неоснователни исковете, с правно основание
с чл.79 от ЗЗД във връзка с чл.430 от ТЗ, предявени от “БАНКА ДСК”ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр.С., ул.”М.”№.., с ЕИК …………., да бъде осъдена Ц.Д.П.,
с ЕГН **********- наследник на Г. П. П., да заплати следните суми по Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физическо лице
от 11.06.2007г.:
629.32 лева- представляваща 1/3 ид.ч. от дължимата
главница, заедно със законната лихва, считано от 24.10.2017г.- до окончателното
изплащане на задължението;
1008.37 лева- договорна лихва, дължима за периода
20.11.2008г.-20.09.2018г.;
278.72 лева-наказателна лихва, дължима за периода
08.03.2012г.- 24.10.2017г.;
ОСЪЖДА “БАНКА ДСК”ЕАД, с ЕИК …………., да заплати на Ц.Д.П.,
с ЕГН **********, сумата от 360(триста и шестдесет) лева- разноски по гр.д.№ 1017/2019г.
по описа на СРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред
Окръжен съд-Сс, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: