Решение по КНАХД №784/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Директора на „Национално тол управление" към Агенция „Пътна инфраструктура“, подадена чрез юрисконсулт И. И., против Решение № 90/23.05.2025г., постановено по а.н.д. № 162/2025 г. на Районен съд – гр. Ловеч, с което е отменено Наказателно постановление № BG02052022/5800/P8- 849/31.10.2025г., издадено от Директора на „Национално тол управление“ към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Я. К. К., на основание чл. 179, ал.3а от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 1800 лева.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Излага доводи, че наказателното постановнление е издадено от орган със санкционни правомощия, в кръга на материалната му компетентност, при спазена процедура за дирене на административнонаказателна отговорност и в съответствие с правилата на материалния закон. Излага доводи, че нарушителят е санкциониран за деяние съставляващо нарушение по чл. 179 ал.3 а от ЗДвП.Твърди, че НП и АУАН съдържат всички изискуеми реквизити, дадена е възможност на нарушителя да направи писмени възражения в срока по чл.44 от ЗАНН.Излага доводи, че констатациите в АУАН не са оборени нито с доказателства, представи пред АНО, нито с такива представени в производството пред РС. Излага доводи, че нарушението е ясно и конкретно описано с всички негови съставомерни признаци, регистрирано е и доказано чрез електронната система на АПИ за събиране на пътни такси, наложено е предвиденото в закона наказание. Прави искане, обжалваното решение да се отмени, а по същество – за потвърждаване на оспореното НП. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от ответника.

Ответникът по касация Я. К. К. е представнил писмен отговор чрез адв. Б.С., в който изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Твърди, че не са налице сочените в касационната жалба нарушения на материалния закон и незаконосъобразност при постановяване на съдебното решение. Прави искане за присъждане на разноски съгласно представен списък на разноските.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства и при съобразяване решението на СЕС по преюдициалното запитване, решението на районния съд е правилно и следва да се остави в сила.

Съдът, като като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Първоначално PC Ловеч е било образувано 11АХД №1069/2022 г. по описа на PC Ловеч по което е било постановено Решение №87/16.05.2023 г., с което е било отменено обжалваното НП. като незаконосъобразно. Срещу решението е постъпила жалба от АНО, във връзка с която е било образувано КНАХД №92/2023 г. по описа на ЛАС, по което с Решение №278/14.02.2025 г. е обезсилено Решение №87/16.05.2023 г. по НАХД №1069/2022 г. по описа на PC Ловеч и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на задължителните условия по тълкуване и приложение на закона.След връщане на делото, в РС Ловеч е образувано НАХД 162/2025 решението по което е предмет на касационната жалба. С Определение №8869/26.09.2025 г. ВАС е изпратил делото образувано по касационнната жалба на Национално Тол управление към АПИ срещу Решение № 90/23.05.2025г- по а.н.д. 162/2025г. по описа на РС Ловеч за разглеждане от Адм. съд Плевен.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално допустима.

Решението на Районен съд – Ловеч е валидно и допустимо. За да постанови решението, РС е приел че на 02.05.2022 г. в 17.26.23 часа в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата пристигнало пътно превозно средство с per. № [рег. номер]. вид: влекач, марка и модел Скания Г 410. с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона. Актосъставителят направил проверка в системата, от която установил, че процесното ППС попада в категорията на тези за които е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). тъй като на 02.05.2022 г., в 12:15:02 часа на Голец пъг № 1-4. отсечка 40+670. процесното ППС било засечено с контролно устройство с идентификатор № 40252 (А.). За нарушението бил генериран доказателствен запис в системата по чл. 167а. ал. 3 от ЗДВП с номер на нарушението DE06EEDB46355D5DE053041F160A7BFA. Съдът е изложил мотиви, че АНО не е приложил точно материалния закон, което е довело до опорочаване на производство, с оглед нарушаване от негова страна на разпоредбите на ЗАНН, а именно разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1. т. 6 от ЗА1111. тъй като нито в АУАН, нито в НП не са посочени точно законовите разпоредби, които са били нарушени виновно.Приел е, че както в хода на проведеното административно наказателно производство, така и в хода на съдебното следствие не се събрани доказателства от които да се установява, че именно жалбоподателят е извършил нарушението, за което е ангажирана административно наказателната му отговорност.Съдът е изложил мотиви, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.Приел е, че както в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление нарушението следва да бъде описано пълно, прецизно и разбираемо, и да съдържа всички признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт, което е гаранция за осъществяване на съответна на административното обвинение право на защита. Приел е, че в конкретния случай издаденото НП не отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН доколкото направеното описание на приетото за осъществено от жалбогюдателя нарушение, респ. обстоятелствата, при които е посочено, че е извършено не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза. В този смисъл освен описаната фактическа обстановка вменяваща незаплащането от страна на водача на дължимата се тол такса съгласно чл. 10. ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата не е посочено точно както нарушение е извършил жалбоподателят, а е посочена единствено санкционната разпоредба, въз основа на която му е наложено съответното административно наказание - чл. 179, ал. За от ЗДвП. Приел е, че така посочената санкционна разпоредба не се отнася до установената в акта и издаденото въз основа на него НП фактическа обстановка свързана с неплащане на дължимата се тол такса, а се отнася до водач, който управлява ППС без да е изпълнил задълженията си за установяване на изминато разстояние или не е имал закупена маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, която ще ползва, за превозното средство. Съдът е приел че задължението за заплащане на дължимата пътна такса, е на собственикът или ползвателят на ППС, а водачът е длъжен да извърши необходимите действия за установяване на дължимата пътна такса. В тази връзка съдът намира, че не е ясна волята на наказващия орган за какво точно нарушение санкционира жалбоподателя, дали за това. чс ППС попада в категорията на ППС за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП или за това, че не е изпълнил задълженията си за установяване на изминато разстояние, което задължение му е вменено с разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП. По тези съображения, РС Ловеч е отменил обжалваното НП.

Решението на РС Ловеч е правилно като краен резултат, но не по изложените от съда съображения.

Настоящият касационен състав счита, че от доказателствата по делото е установено по несъмнен начин извършването на соченото нарушение и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Санкцията по същото е наложена на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП, съгласно който разпоредба водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.

С Решение на съда от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. СЕС е приел по отправеното до него преюдициално запитване, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административно-наказателната отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл.179, ал.3а от ЗДвП, предвиждаща административно наказание глоба във фиксиран размер от 1800 лева, противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност. Налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер не дава възможност за преценка на нейната пропорционалност съобразно тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Същата е и в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото не е предвидена възможност да бъдат взети предвид всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен размер.

Следва да се посочи, че по силата на чл.633 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че оспореното пред РС - Левски наказателно постановление е издадено в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Иначе казано, размерът на наложената имуществена санкция е в противоречие с чл.9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество.

По изложените съображения решението на Районен съд – Ловеч е правилно и следва да се остави в сила.

Ответникът по касация е направил искане за присъждане на разноски в размер на 450лв. Касаторът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е неоснователно тъй като платеното адвокатско възнаграждение е под минумума на предвидените в чл. 18 ал.2 вр. чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 адвокатски възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 90/23.05.2025 г., постановено по а.н.д. № 162/2025 г. по описа на Районен съд Ловеч.

ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура София да заплати на Я. К. К. [ЕГН] от гр.Ловеч сумата 450 лв, представляваща направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.