Р Е Ш Е Н И Е

  гр. С., 03.07.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 20 състав, в публичното съдебно заседание на първи юни две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

при участието на прокурор Антон Стефанов от СГП и секретаря Д.Ш., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16744  по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени  искове по чл. 2, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът К.Б.Б. твърди в исковата си молба, че срещу него било образувано сл.д. № 724/2003 г. по описа на ССлС, пр.пр. № 4257/2003 г. на СГП. Прокуратурата внесла срещу него обвинителен акт за извършено престъпление  по чл. 282, ал. 2 вр. 1 НК – за това, че в периода 03.07.2000 г. до 22.05.2001 г., в гр. С., като директор на клон „*******“ на ТБ „Б.“ АД, при отпускането на банков кредит на „Д.Е.**“ ЕООД не изпълнил свои задължения, произтичащи от вътрешни актове на банката и от Наредба № 9/1997 г. на БНБ. Било образувано нохд № 3282/2005 г. на СГС, по което ищецът бил оправдан, като присъдата била потвърдена и от САС по внохд № 208/2010 г., с решение от 26.04.2010 г., влязло в сила на 17.05.2010 г.

Ищецът твърди още, че бил уволнен на 26.07.2002 г., още след подаване на данните по кредитите на „Д.Е.**“ ЕООД, по които било образувано на следственото дело. Тъй като обаче имал изграден авторитет в банковите среди от 1991 г., на 19.08.2002 г. бил назначен като директор на клон „********“ на банка „******“ АД. Впоследствие обаче бившият му работодател започнал преговори за изкупуване на „Банка ******“ АД и почти веднага след това отново бил уволнен през 2004 г. Ищецът поддържа, че вече не спял да защити репутацията си и до 2010 г. не успял да си намери работа в банковите среди. Трябвали му дълги години, за да приеме, че с тази част от професионалното му развитие е приключено, дори след 2010 г. Намира, че на Прокуратурата било ясно, че не е извършил престъпление, но въпреки това внесла обвинителен акт срещу него.

К.Б. иска да бъде осъдена П.НА Р.Б. да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, емоционален дискомфорт и страдание поради прекратяване на професионалната му кариера в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до пълното му изплащане, както и обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 86 788.85 лева – пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение като директор на клон „********“ на “Банка ******“ АД за периода от 24.01.2004 г. до 25.01.2010 г., в който период бил без работа (увеличение на този иск до посочения размер е допуснато в първото открито съдебно заседание).

В уточнителна молба от 11.02.2015 г. ищецът е посочил, че основното му трудово възнаграждение в банка „******“ е било в месечен размер на 1100 лева, като получавал допълнителни възнаграждения съобразно Наредба, приета с ПМС № 133/14.07.1993 г.

Ответникът – П.НА Р.Б. оспорва исковете. Оспорва настъпването на твърдените имуществени и неимуществени вреди в причинна връзка с обвинението, както и претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди като прекомерен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Към делото е приобщено нохд № 3282/2005 г. на СГС, ведно с преписката по сл.д. № 724/2003 г. по описа на СтСлС. От съдържащите си в тях писмени доказателства се установява следното:

Наказателното производство срещу К.Б.Б. е образувано с Постановление  на СГП от 17.11.2003 г. за това, че за времето 2000 – 2001 г., в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – директор на клон „*******“ на банка Б. не е изпълнил служебните си задължения и е превишил правата си, с цел да набави за другиго облага и от това са настъпили немаловажни вредни последици за ТБ „Б.“ – престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2 във вр. чл. 282, ал. 1 НК. Преписката е образувана по сигнал на изпълнителните директори на ТБ „Б.“ за извършено нарушение на кредитните правила от ищеца при отпускането на кредит за оборотни средства в размер на 300 000 лева без изискуемите се обезпечения и на лице с нередовна кредитна експозиция („Д.Е.**“ ЕООД), което лице в края на 2011 г. спряло плащанията

На л. 76 от следственото дело се намира Заповед № 29/25.07.2002 г. на изпълнителните директори на ТБ „Б.“ АД, с която се прекратява трудовото правоотношене на К.Б.Б. с банката поради сключване на договори за управление на банката, на осн. чл. 328, ал. 2 КТ.

След проведените следствени действия и събраните доказателства, следственото дело е приключило със заключително обвинително постановление от 20.05.2004 г., но с Постановление на СГП от 22.07.2004 г. предварителното производство е върнато за допълнително разследване.

Ищецът е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 282, ал. 1, предл. 2 и 4 НК с постановление от 17.05.2004 г. и му е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 300 лева (л. 209 от сл.д.).

В последствие, на 28.02.2005 г. отново досъдебното производство е връщано за допълнително разследване и след внасяне на обвинително заключение на 26.05.2005 г., СГП е изготвила и внесла в СГС обвинителен акт срещу ищеца за престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2 във вр. с чл. 282, ал. 1, пр. 2 и 4. Въз основа на него е образувано нохд № 3282/2005 г., по което са проведени девет открити съдебни заседания, на които ищецът се е явявал лично и със своя защитник. На 23.01.2008 г. СГС е постановил оправдателна присъда, която е протестирана от СГП.  По протеста е образувано внохд № 208/2010 г. на САС. Пред САС е проведено едно открито съдебно заседание, на което ищецът се е явил, като на 26.04.2010 г. е постановено решение, с което е потвърдена оправдателната присъда по отношение на ищеца. Оправдателната присъда е влязла в сила на 15.05.2010 г.

Видно от представения заверен препис от трудова книжка № 135 на К.Б.Б., стр. 22 и 23 от нея, ищецът е работил в Банка „******“ АД на длъжност „Директор на банков клон“ в периода от 19.08.2002 г. до 23.01.2004 г., когато трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Следващото вписване в трудовата книжка е за трудово правоотношение с „НЕК“ ЕАД на длъжност „експерт търговия“, сключено на 25.01.2010 г.

 Видно от трудов договор № 43/20.08.2002 г., сключен между „Банка „******“ АД и К.Б.Б., ищецът е назначен на длъжност „Директор на банков клон“ със срок на изпитване 6 месеца, като е уговорено, че след изтичане на този срок и в случай че договорът не бъде прекратен, договорът се превръща в безсрочен. Уговорено е основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1100 лева, както и дължимите съобразно законодателството допълнителни обезщетения.

По делото е приета и справка за осигурителния доход на ищеца за периода 1998 г. – 2003 г., издадена от НОИ, от която се установява осигурителният доход на К.Б. за посочения период.

По делото е изслушано заключение на ССЕ, изготвено от вещото лице Е. Й.-М., което не е оспорено от страните, а съдът възприема като компетентно дадено и обосновано. Вещото лице, въз основа на събраните по делото писмени доказателства относно трудовото възнаграждение на ищеца в Банка „******“ АД е изчислила, че последното месечно брутно възнаграждение на ищеца е било в размер на 1205.60 лева и съобразно него, размерът на пропуснатото трудово възнаграждение от ищеца за периода 24.01.2004 г. до 25.01.2010 г. е 86 788.85 лева.

За установяване претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са разпитани двама свидетели – М.Д. Л. и И.К.А..

Свидетелят И.А. е посочил, че познава К.Б. от над 20 години и знае от техен общ приятел, че му е повдигано обвинение, но не знае какво точно. Знае само, че той бил служител в банка. Било около 2001 г. – 2002 г. Ищецът му казал само, че има проблеми, но не му казал в какво е обвинен, бил разстроен и не му се говорело много. След това ищецът се затворил в себе си, не си карал колата, стоял си непрекъснато в къщи. Свидетелят го канел в авто-къщата в кв. ******** да пият кафе, но той много рядко идвал. Преди това се виждали по 3-4 пъти в седмицата, а след това – по 1-2 пъти в месеца. През този период ищецът вече не бил в банката, но свидетелят не знае точно кога е напуснал. Основно го издържала жена му, с това живеел. Не говорили относно това, как се развило обвинението, тъй като на К. тази тема явно му била неприятна.

Свидетелката М. Л. е заявила, че К.Б. бил управител на клона на банка Б., в който тя работела от 1994 г. до 2002 г. Бил изключително добронамерен и добросъвестен директор, какъвто рядко се среща, с доста високи качества, от който тя научила страшно много, защото това й била първата работа. Той давал изключителна мотивация на екипа и хората от него останали през цялото време заедно. Свидетелката научила за уволнението но не знаела за какво точно се касае. Разбрала, че е имал проблем по повод кредит на кредитополучател на банката, че имало някакви проблеми с документи и това бил поводът за неговото уволнение. Чувала слухове, че срещу него е повдигано обвинение за някакво престъпление. Чула, че обвинението е във връзка с документи по кредит. Не знае дали уволнението е последвало обвинението. Правили събирания с колеги, на които канили К.Б., но след уволнението той започнал да отказва да участва в такива събирания и загубили връзка, защото нямало обратна връзка с него.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, Прокуратурата и съда в посочените в закона хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезите на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е административно. Всяка от тези хипотези представлява самостоятелно основание, въз основа на което може да се претендира обезщетение за настъпилите от съответното действие или акт вреди.

Ищецът претендира осъждане на ответника за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди във връзка с повдигнатото от П.НА Р.Б. незаконно обвинение за престъпление по чл. 282 ал. 1, предл. 2 и 4 НК.

Съгласно трайната съдебна практика, както и Тълкувателно решение № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС, процесуален субституент на държавата по искове за вреди от незаконно обвинение е П.НА Р.Б., която повдига това обвинение – чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ. Предвид обстоятелството, че съгласно чл.136, ал.3 ЗСВ и чл.137 Прокуратурата е единна и централизирана и същата е юридическо лице на бюджетна издръжка, именно ответникът П.НА Р.Б. е надлежно материално – правно легитимиран да отговаря по иска за вреди от незаконното обвинение срещу ищеца, а не СГП, която е неправосубектна.

Не се спори между страните в процеса относно повдигането на обвинения срещу ищеца, образуването на процесното наказателно производство през 2003 г. и неговия изход през 2010 г. Спорните въпроси по настоящото дело са дали са настъпили твърдените имуществени и неимуществени вреди за ищеца в резултат от повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство, причинно-следствената връзка на наказателното производство с вредоносния резултат и размера на вредите.

По делото е установено и посредством писмени доказателства, че К.Б. е привлечен като обвиняем през 2004 г., като му е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 300 лева, която не е изменяна. Срещу него е внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 282 ал. 2, във вр.  ал. 1 НК, по което е оправдан още на първа инстанция с присъда от 23.01.2008 г., влязла в сила на 15.05.2010 г. С влизането на оправдателната присъда в сила е призната незаконността на повдигнатите обвинения, доколкото по ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда като крайния резултат от определено действие или акт.

В същото време по делото се установиха претърпени от ищеца неимуществени вреди - установени са на първо място естествените презумптивни вреди, които ищецът е претърпял в причинна връзка с обвинението – страх от осъждане, стрес, унижение, накърняване на честта и достойнството му от обвинение в престъпление с висока степен на обществена опасност, още повече, че длъжността му е била свързана по необходимост с доверие от околните, което неминуемо е било накърнено. Събраха се и доказателства за по-интензивни вреди, понесени от ищеца. Същият се е затворил в себе си, изолирал се е от своите колеги и приятели, които обстоятелства се установиха от разпитаните по делото свидетели. Нарушен е бил нормалният ритъм на неговия социален живот.

Не се установи обаче някаква особена промяна в отношението на околните към него (близки, приятели и колеги), напротив, разпитаният свидетел сочи, че продължил да се отнася към ищеца по същия начин, канел го на кафе, но ищецът рядко приемал. Не се установи и причинна връзка между липсата на работа за периода след 2004 г. до януари 2010 г. (липсват доказателства, че на ищеца е отказвана конкретна работа, за която той е кандидатствал), макар по принцип наличието на висящо наказателно производство за длъжностно престъпление да е било годно да демотивира работодателите при наемането на ищеца.

Не се установи и ищецът да е получил здравословни проблеми, свързани с незаконното обвинение.

Размерът на дължимото от ответника обезщетение следва да се определи съобразно конкретните вреди и по справедливост. Изхождайки от горното и предвид възрастта на ищеца при повдигане на обвинението (39 г.), обстоятелството, че ищецът към онзи момент не е бил осъждан; че му е повдигнато обвинение в престъпление, което е тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК (наказуемо с лишаване от свобода от 1 до 8 години); обстоятелството, че взетата мярка за неотклонение по минимален начин е засегнала ежедневието му; характера и интензитета на причиненото му увреждане; вида (страх, стрес, засягане на честта и достойнството, промяна в личността – станал затворен и асоциален човек); че предвид негативните му изживявания е ограничил социалните си контакти и нормалния си ритъм на живот на уважаван човек на висока позиция в банка;  че спрямо него не са извършвани почти никакви процесуални действия, освен разпити, но че същият е съдействал максимално и редовно е участвал лично в съдебните заседание – общо десет на брой; че е оправдан още на първа инстанция, но времетраенето на наказателния процес е близо 7 години; като се съобрази икономическото състояние на обществените отношения в страната през 2010 г., когато е влязла в сила оправдателната присъда срещу него и предвидения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта, както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът намира, че обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 10 000 лева ще възмезди в пълна степен установените в настоящото производство болки, страдания и неудобства на К.Б.. До този размер искът следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 30 000 лева – отхвърлен като неоснователен.

Обезщетението следва да бъде присъдено заедно със законната лихва от датата на исковата молба, от който момент се претендира от ищеца.

По делото не се събраха убедителни доказателства, че трудовото правоотношение на ищеца в „Банка „******“ е било прекратено по причина на незаконното обвинение срещу К.Б.. Установи се, че трудовият му договор е прекратен поради сключване на договор за управление с изпълнителните директори (чл. 328, ал. 2 КТ), при което тяхно право е да подберат ръководните служители в банката, с които смятат, че ще мога да постигат поставените им икономически показатели. Не се установява по категоричен начин прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца да е било по причини различни от преценката за възможността му да достига определени икономически показатели и че е имало и други основания изпълнителните директори да предпочетат да прекратят договора с него, още повече, че той вече е работил почти две години в тази банка. Т.е., не е доказана пълно и главно причинна връзка между прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца с Банка „******“ АД и повдигнатото незаконно обвинение, нито с продължителния период, в който ищецът не е работил след това. Съответно, неоснователна се явява претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение от Банка „******” АД в размер на 86 788.85 лева.

По разноските: На основание чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ ищецът има право да получи направените по делото разноски, каквито е заявил, че претендира. Такива се установяват по делото само за държавна такса в размер на 10 лева. Липсват данни за договорено и изплатено адвокатско възнаграждение Ответникът не е доказал никакви разноски, поради което, макар да има право на такива, съобразно отхвърлената част от исковете, разноски не му се следват. В същото време, от бюджета на съда е заплатено възнаграждение на вещото лице Йолашка в размер на 150 лева, които следва да бъдат заплатени от ответника, на осн. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.

Воден от гореизложеното съдът:

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес гр. С., бул.”В.” № *, да заплати на К.Б.Б., ЕГН **********,***: 1. Сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигнато и поддържано от СГП незаконно обвинение по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, по което ищецът е оправдан от СГС по нохд № 3282/2005 г. с присъда, влязла в сила на 15.04.2010 г., на основание чл.2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, като отхвърля иска до пълния предявен размер от 30 000 лева, като неоснователен; 2. Законната лихва върху присъденото обезщетение за периода от 24.10.2014 г. (датата на исковата молба) до пълното му изплащане и 3. Сумата от 10 (десет) лева – разноски по делото, на осн. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на К.Б.Б., ЕГН **********,*** против П.НА Р.Б., с адрес гр. С., бул.”В.” №*, с правно основание чл.2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 86 788.85 лева (осемдесет и шест хиляди седемстотин осемдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от повдигнато и поддържано от СГП незаконно обвинение по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, по което ищецът е оправдан от СГС по нохд № 3282/2005 г. с присъда, влязла в сила на 15.04.2010 г. – неполучено трудово възнаграждение в периода 24.01.2004 г. – 25.01.2010 г.

ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес гр. С., бул.”В.” № *, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 150 (сто и петдесет) лева – разноски по делото, на осн. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ:     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 197

С., 17.05. 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 11 май две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова



при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова 
гр. д. № 1211/2010 година

 

Постановлението за прекратяване на наказателното производство не е предвидено между актовете по чл. 412, ал. 2 НПК, които влизат в сила. Според чл. 243, ал. 9 НПК - постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура, а когато е обжалвано, определенията на съда по чл. 243, ал. 5, т. 1 и т. 2 подлежат на проверка по реда на глава тридесет и трета „възобновяване на наказателни дела” (чл. 419, ал. 1 НПК). От цитираните разпоредби е видно, че прокурорският акт за прекратяване на наказателното постановление, не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 3 НПК, защото може служебно да бъде отменено от по-горестоящ прокурор, ако не е обжалвано. Следователно, стабилитета на постановлението за прекратяване на наказателното производство в смисъла на т. 4 на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 З. и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и то да завърши с оправдателна присъда.
В настоящия случай, постановлението за прекратяване на наказателното производство е било съобщено на ищеца и по отношение на него, предвид изложеното, фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 З. е завършен.