Решение по дело №3342/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              17.10.2019 година                        гр.София

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

при секретар А.Пашова  

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №3342 по описа на 2019 година ,

за да се произнесе взе предвид следното:    

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №3342/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „В.и к.“ ЕАД *** срещу решение №410812 от 18.05.2018 г постановено по гр.д.№39085/13 г на СРС, 37 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл.415 ал.1 ГПК във вр.чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД да бъде признато за  установено , че Г.с.Б. ЕГН ********** *** му дължи сумата от 519,52 лева – цена за ползвани ВиК услуги за почивна станция в к.к.Слънчев бряг аб.№217534 за периода 16.11.2010 г – 13.06.2011 г ; за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 04.06.2013 г по гр.д.№22883/13 г на СРС , 37 състав .

         Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй разпоредбата на чл.8 ал.9 от Наредба №4 от 14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи ; не е императивна норма и страните могат да уговорят и нещо различно , дори че лице което не е наемател може да е потребител на ВиК услуги . Ответникът е дългогодишен потребител на ВиК услуги за обекта и не е оспорвал това си качество , нито го е уведомил , че вече не стопанисва имота .  Прехвърлянето на търговското предприятие не ангажира въззивника , защото ответникът е солидарно отговорен с приобретателя за наличните задължения по чл.15 ТЗ . Не е изтекла и погасителна давност за задълженията . 

Въззиваемата страна не е подал писмен отговор на въззивната жалба.

         Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 31.05.2018 г  и е обжалвано в срок на 11.06.2018 г /по пощата/ . Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: 

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли иска първоинстанционният съд е приел , че ответникът не е потребител на ВиК услуги по чл.3 ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г , защото не е собственик , ползвател и концесионер за обекта . Договорът на ответника не е наемен , а такъв за управление на имота , поради което откриването на партида на негово име е „само за удобство“ . Потребител на ВиК услугите е само наемодателят , който е солидарно отговорен за дължимите суми .

Решението на СРС е правилно , при следните уточнения .

Противно на твърденията на въззивника ответникът е оспорил качеството си на потребител на ВиК услуги , както и че е стопанисвал имота .

Според § 1 ал.1 т.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители са юридически или физически лица-собственици или ползватели на съответните имоти , за които се предоставят В и К услуги .

Според чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване. В този смисъл е и разпоредбата на чл.2 ал.1 от ОУ на ищеца , а според чл.2 ал.3 от ОУ потребител може да бъде и наемател на имот , за който се предоставят В и К услуги, като лицето по чл. 2, т. 1 и т. 2 се задължава солидарно с наемателя за дължимите суми за ползваните ВиК услуги за времето на наемното правоотношение с писмена декларация-съгласие.

В случая ищецът не е собственик , ползвател или наемател за имота за процесния период . Между собственика „Напоителни системи“ ЕАД и ответника е сключен договор за експлоатация и мениджмънт от 25.09.2007 г . Този договор има характер на договор за дружество , тъй като на собственика се заплаща не фиксиран наем , а част от реализираната печалба от почивната станция . Според настоящия съд при наличие на такъв договор няма пречка да се признае на всеки от съдружниците / и собственика , и „управителя“ на имота / качеството на потребител на ВиК услуги. Съгласно Тълкувателно решение №2/18 г от 17.05.2018 г по тълк.дело №2/17 г на ОСГК на ВКС – което третира подобната уредба на чл.153 ЗЕ – няма пречка и трети лица ползващи имот да са задължени за консумативи за имота , ако е налице договор за продажба /напр.одобрена молба за откриване на партида / със съответния доставчик .

В случая всички договори между ответника и „Напоителни системи“ ЕАД са били срочни и би следвало при откриването на партида ищецът да е ги е изискал и да е запознат с този факт , още повече , че „Напоителни системи“ ЕАД е държавно дружество и не може да сключва безсрочни договори за наем или договори за дружество. При тълкуване на волята на страните трябва да се приеме , че ответникът е поел задължения да заплаща сумите за ВиК услуги само за срока на договора или докато същият бъде прекратен  . Установява се , че още на 30.09.2008 г между „Напоителни системи“ ЕАД и ответника е подписан анекс , като всички задължения по договора за дружество са поети считано от 01.10.2008 г от „М.-179“ ЕООД с управител ответника като физическо лице . Следователно считано от 01.10.2008 г ответникът не е „управител“ на имота и не може да се счита за потребител на ВиК услуги  .

 Налага се изводът , че искът и въззивната жалба се явяват неоснователни , а решението на СРС трябва да бъде потвърдено.

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото решение не подлежи на обжалване.

 

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №410812 от 18.05.2018 г постановено по гр.д.№39085/13 г на СРС, 37 състав .

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.