О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№
.................
гр.Варна
....................
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Светлана Цанкова,.
в.гр.д.№ 2378 / 2019 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството пред Варненски окръжен съд
е образувано е по частна жалба депозирана от И.М.П. с ЕГН **********, чрез адв.И.А. , срещу определение № 15652/28.11..2019 год , постановено по
гр.д. 15 008 по описа на 2019 год на ВРС, с
което се
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.
№15008 по описа за 2019г. на ВРС, XXV с. в частта по претенцията на ищеца И.М.П.
за осъждането на О.М.Д.Д. да възстанови лично и/или
за собствена сметка или чрез строителна фирма
съборената ограда, на основание чл.130 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №15008 по описа за 2019г. на ВРС, XXV с. в частта по претенцията на ищеца И.М.П. за осъждането на О.М.Д.Д. да го компенсира за невъзможността да охранява имота си,
на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Претендира
се отмяна на постановеното определение,поради изложени в частната жалба подробни
съображения.
Съдът за да се произнесе,взе предвид
следното :
Депозираната частна жалба е
допустима-депозирана от легитимирано лице, в сроковете предвидени в ГПК и при
спазване на другите изисквания на ГПК.
Разгледана по същество,съдът установява следното:
Производството по делото е образувано по
предявен иск от И.М.П. срещу О.М.Д.Д..
В исковата молба се твърди,че ищецът владее
реална част от ПИ / описан в исковата молба/,което владение е нарушено от
ответницата О.М.Д.. Твърди,че владее
процесната реална част повече от шест месеца, поради което твърди,че има право
да иска преустановяването на нарушението и възстановяване на съществуващото
преди нарушението фактическо положение. Твърди,че е придобил фактическата власт
върху процесната реална част,въз основа на неформално дарение,а впоследствие и
от завещание.
Твърди,че при опит на ответницата да влезел
в реалната спорна част, се е противопоставил.
При осъществяване на въвод
в имота по изпълнително дело с трето лице, в имота е намерено трето лице-
ищецът по делото И.П.. Въпреки мнокогратните
възражения,въвод в тази процесна
част е бил осъществен, като е съборена и изградената от И.П. ограда.
С оглед изложеното в исковата молба, с петитумо се претендира:
- да се прекрати нарушението на
владението,осъществявано повече от шест месеца от И.П.
-да се възстанови отнетото владение, като се
осъди ответниката да предаде на ищеца описаната
реална част в исковата молба
- да се възстанови съборената ограда и
компенсира ищеца за невъзможността да охранява имота си. Представени са и доказателства
С
Разпореждане 42128/26.09.2019г. и Разпореждане от 14.10.2019г. съдът е дал указания на ищеца да конкретизира
исковата молба, включително и като
конкретизира искането си ответницата да възстанови лично или за своя
сметка съборената ограда и да го компенсира за невъзможността да охранява имота
си, като наведе твърдения дали са
налице причинени вреди, от какъв вид и
дали се отправя искане за заплащане на обезщетение в тази връзка, респ. да се
посочи размера на това обезщетение.
С молба от 11.10.2019г. ищецът е посочил, че
прави искане съборената ограда да се възстанови за сметка на ответницата чрез
строителна фирма.Наведени са твърдения, че ответницата е съборила съществуваща
над 20 години ограда и е завладяла спорната част.
С молба от 24.10.2019г. ищецът е посочил, че
прави искане съборената ограда да се възстанови от ответницата в първоначалния
й вид.
ВРС е приел,че претенцията за осъждане на ответницата да възстанови лично
и/или за собствена сметка и/или чрез строителна фирма съборената ограда е недопустима. Не е налице
правна възможност за задължаване на правен субект да извърши лично или чрез
трето лице действие по възстановяване на унищожена или разрушена движима или
недвижима вещ. В настоящата хипотеза е
възможно да се претендират причинени имуществени вреди и отправяне на искане за
заплащане на обезщетение за възмездяването им, което да е равностойно на
стойността оградата или на необходимите средства за труд и материали за
изграждане на ограда от същия вид, което по естеството си представлява
претенция по чл.45 ЗЗД, каквато претенция не е заявена от ищеца въпреки
дадената му възможност.
Настоящият въззивен състав счита,че в тази
част жалбата е неоснователна и определението,с което е прекратено
производството в тази част следва да се потвърди.
Независимо от мотивите на ВРс, към които препраща настоящия въззивен състав / чл.272
от ГПК/ следва да се отбележи и следното
:
Когато чрез негаторен иск по отношение на ответника се предявяват притезателни права, и се претендира ответникът да бъде
осъден да се въздържа от определени действия (да бездейства) или да извърши
определени незаместими или заместими
действия, искът има за предмет реалното изпълнение на задължения, произтичащи
от нарушаването на вещното право на ищеца, съответно възстановяването му в
положението отпреди нарушението. В случаите, когато делото има за предмет
задължение за бездействие или за незаместимо
действие, искът няма парична оценка, поради което размерът на дължимата
държавна такса съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК се определя от съда. Когато
делото има за предмет задължение за заместимо
действие, цената на иска представлява паричната оценка на разходите за
материали и труд, необходими за осъществяването на действието, върху който
размер се определя дължимата държавна такса. / В този смикъл е и Тълкувателно решение № 4/2015 г. от
06.11.2017 г., постановено по Тълкувателно дело № 4/2015 г., Общото събрание на
Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) /
На ищеца са дадени указания да посочи размер
на претенцията си, което не направено в предоставения срок, а вместо това е
поискано извършването на СТЕ, която да определи разноските по изграждане на
ограда, като в тази връзка предвид, че претенцията е оценяема,
не е посочена цена на иска съобразно правилото на чл.127,ал.1, т.3 ГПК, което
представлява нередовност на исковата молба.
Претенцията за компенсиране на ищеца за
невъзможността му да охранява имота си не е уточнена с депозираните уточняващи
молби.
По горните съображения съдът намира, че
производството по делото е недопустимо в обжалваните части - за
осъждане на ответницата да възстанови лично и/или за собствена сметка
съборената и в частта по искането
ответницата да компенсира ищеца за невъзможността да охранява имота си
предпоставя прекратяване на производството по същата, на основание чл.129,ал.3 ГПК.
Настоящата
инстанция счита,че постановеното определение е правилно и законосъобразно и
поради съвпадащите изводи на настоящата инстанция с изводите на ВРС,
постановеното определение следва да се потвърди .
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение
определение № 15652/28.11..2019 год,
постановено по гр.д. 15 008 по описа на 2019 год
на ВРС.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен
Срок от съобщаването му
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :