Р Е Ш Е Н И Е
№ 334/4.5.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на
пети април, две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
по
адм. дело № 257 по описа на съда за 2022 г.
Производството е по реда на чл. 118 от КСО и е образувано е по жалбата на Г.В.С., ЕГН **********,***, подадена чрез
адв. П. *** против Решение № 1012-12-41#1/14.02.2022 г. на Директора на ТП на
НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 2146-12-1/05.01.2022 г.
на ръководителя на пенсионно осигуряване.
С обжалваното решение е потвърдено
разпореждане, с което е спряна, на основание чл. 95, ал. 1, т. 7 от КСО, отпуснатата
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г.С. до произнасяне на
компетентния орган и приключване на образуваното производство в Районна
прокуратура – Пазарджик.
В жалбата се твърди, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение
на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон
и целта на закона, както и необоснованост.
Моли се да бъде отменено решението,
както и да бъде върната преписката на ръководителя по пенсионно осигуряване за
произнасяне. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят -
редовно призован се явява лично и с адв.
П., която по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба като
отмени оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира
направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските.
Ответник – Директорът на ТП на НОИ –
Пазарджик, чрез процесуалния си представител изразява становище за
неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена, респективно да
се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Началото на административното
производство е поставено с подадена от Г.С. жалба до Директора на ТП на НОИ -
Пазарджик с вх. № 1012-12-210 от 19.01.2022 г. срещу Разпореждане № 2146-12-1
от 05.01.2022 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което е спряна от
10.02.2021 г. отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.
69б, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) по Заявление с вх. №
2213-12-15 от 23.01.2021 г.
Със заявление с вх. № 2213-12-15 от
23.01.2020 г. Г.В.С. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО с добавен стаж от Чехия.
По представените към заявлението
оригинални, редовно оформени документи, пенсионният орган е изчислил общ
осигурителен стаж, превърнат към трета категория - 42 год. 06 мес. 5 дни.
В изпълнение на чл. 10, ал. 2 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж първоначално е отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69 б, ал. 2 от КСО в
минимален размер с разпореждане № 4/прот. №01117 от 20.03.2020 г.
В хода на пенсионното производство е
изпратено писмо № 2213-12- 15#9 от 19.10.2020 г. до Териториално поделение на
НОИ - София град за извършване на проверка по ведомостите на осигурителя „КЗУ
Холдинг" ООД, клон София за периода от 30.09.1996 г. до 03.08.1998 г., тъй
като е установено, че образецът е изготвен на бланка, утвърдена от Управителя
на НОИ след 01.01.2000 г., а е датиран от 15.08.1998 г.
Заключението на контролните органи на ТП
на НОИ - София град е изпратено с писмо вх. №2213-12-15#12 на 21.12.2020 г.
Заключено е, че стажът по удостоверение № 058/15.08.1998 г. не следва да се
взима под внимание при определяне на осигурителните права на лицето, тъй като е
изготвено на бланка утвърдена след 01.01.2000 г., а е датирано от 1998 г„
поради което стажът по този документ не е взет предвид при преценяване правото
на пенсия.
Изпратено е писмо № 2213-12-15#8 от
19.10.2020 г. до Териториално поделение на НОИ - София град за извършване на
проверка по ведомостите и на осигурителя „Тера-Б” ООД гр. София относно истинността
на осигурителния стаж за периода от 09.06.1994 г. до 19.07.1995 г.
Получен е отговор с вх. №2213-12-15#10
от 06.11.2020 г. от контролните органи на ТП на НОИ - София град, че тече
процедура по изземване на разплащателните ведомости на осигурителя „Тера-Б“
ООД, гр. София.
Изпратено е ново писмо №2213-12-15# 19
от 05.07.2021 г. до Осигурителен архив към ТП на НОИ - Пазарджик за извършване
на проверка по ведомостите на осигурителя „Тера-Б" ООД, гр. София за
периода от 09.06.1994 г. до 19.07.1995 г., респективно издаване на образец
УП-13, в случай че е възможно. Цитираното писмо е препратено до ООА при ТП на НОИ София- град с писмо №
2213-12-15#20 от 07.07.2021 г.
Получен е отговор № Ц4022-21-804#3 от 08.07.2021 г. от отдел
Осигурителен архив при ТП на НОИ гр. София. В писмото е указано, че са
предприети всички възможни действия за установяване на реалното местонахождение
на ведомостите за работни заплати и трудовоправна документация на „Тера-Б“ ООД.
Управителят на дружеството - Р. П. е починал на 09.07.2005 г., поради което е
установен контакт с Г.Б., който е бил съдружник в „Тера-Б“ ЕООД. Г-н Б.
категорично е отказал да предостави достъп до помещенията, в които се
предполага, че се намира трудово-правната документация на дружеството, с оглед
на което извършването на проверка в дружеството е невъзможна.
Бланката, в която е оформен стажът на
„Тера-Б“ ООД, гр. София, също е утвърдена от Управителя на НОИ след 01.01.2000
г., а е датирана на 05.03.1999 г., поради което се е породило съмнение за
неговата автентичност.
Контролните органи обобщили, че без
стажа от осигурителите „КЗУ Холдинг" ООД, клон София и „Тера-Б“ ООД, гр.
София, жалбоподателят не отговаря на изискванията на чл. 69б от КСО, а именно:
навършена възраст, осигурителен стаж от втора категория труд и сбор от
възрастта и осигурителен стаж 100, т.е жалбоподателят не придобива право на
пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО без спорния стаж. С разпореждане № 2140-12-1 от
07.01.2021 г. е отменено разпореждане № 4/прот. № N01117 от 20.03.2020 г. за
отпусната лична пенсия му е било отказано правото за отпускане на пенсия.
Изпратен сигнал до Районна прокуратура – Пазарджик във връзка с констатираните
несъответствия в издадените документи от осигурителите „ Тера-Б“ ООД гр. София
и „КЗУ Холдинг“ ООД – клон София.
При тези фактически данни било
издадено разпореждане № 2140-12-1 от 07.01.2021 г. на ръководителя на пенсионно
осигуряване към ТП на НОИ Пазарджик. Същото било обжалвано от С. пред директора
на ТП на НОИ Пазарджик, при което било издадено решение № 9001-40-428#4 от
14.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик. По реда на чл. 118 от КСО,
решението било обжалвано пред Административен съд гр. Пазарджик. Със съдебно
решение № 925 от 13.12.2021 г. Административен съд гр. Пазарджик отменя Решение
№ 9001-40-428#4 от 14.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик и връща
преписката за произнасяне с ново разпореждане и спиране на отпусната пенсия по
заявление № 2213-12-15 от 23.01.2020 г. до произнасяне на компетентния орган –
Районна прокуратура-Пазарджик, относно стажът от осигурител „КЗУ Холдинг“ гр.
София за периода от 30.09.1996г. до 03.08.1998 г. и от осигурител „Тера Б“ ООД
гр. София за времето от 12.08.1994 г. до 19.07.1995 г.
С разпореждане № 2146-12-1 от
05.01.2022 г. ръководителят по пенсионно осигуряване е спрял отпуснатата лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 10.02.2021 г. (датата, на
която е изпратен сигнал до Районна прокуратура гр. Пазарджик) до произнасяне на
компетентния орган с окончателно заключение и приключване на производството.
Същото било обжалвано от жалбоподателя пред директора на ТП на НОИ гр.
Пазарджик, при което било издадено оспореното в настоящото производство
решение.
Така, в крайна сметка, по повод
подадената на 19.01.2022г. жалба с Вх. № 1012-12-41 е издадено и оспореното
Решение № 1012-12-41#1 от 14.02.2022г. на директора на ТП на НОИ - град
Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на Г.В.С. против Разпореждане № №
2146-12-1 от 05.01.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ -
Пазарджик като неоснователна.
В мотивите към това решение
административният орган е описал подадените заявления от жалбоподателя и
разпорежданията, с които му е била отпусната и впоследствие спряна пенсията му
за осигурителен стаж и възраст, както и извършените от контролните органи на ТП
на НОИ – Пазарджик проверки и предприети действия, съответно и установените
факти и обстоятелства при извършената проверка. Посочил е, че според посочената
в оспореното разпореждане разпоредба на чл. 95, ал. 1, т. 7 от КСО (ДВ, бр. 103
от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.), изплащането на пенсията се спира с
разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато се установят данни
за извършено престъпление от значение за правото или размера на пенсията; в
този случай материалите, обосноваващи спирането, се изпращат на съответния
прокурор; след приключването на наказателното производство материалите от него
се изпращат на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 за възобновяване изплащане на
пенсията или за прекратяването й. В мотивите е прието, че от анализа на
цитираната разпоредба следва, че целта и идеята на законодателя с тази
разпоредба е да не се допусне неправомерно изплащане на средства от фонд
"Пенсии" на ДОО и че в тази хипотеза, освен конкретни данни за
извършено престъпление, разкрити в хода на пенсионното производство, следва да
е налице и връзка между престъпните обстоятелства и правото на пенсията, т.е.
дали извършеното престъпление се отразява върху правото на пенсията. Прието е,
че в мотивите на Административен съд гр. Пазарджик, изложени в Решение № 925 от
13.12.2021 г. е посочено ясно, че при съмнение относно автентичността или
верността на УП-та, контролните органи следва да отнесат въпроса до компетентния орган – в случая РП Пазарджик и
на основание чл. 95, ал. 1, т. 7 от КСО да постановят спиране на изплащането на
пенсията, докато трае наказателното постановление. Посочва се, че към момента няма влязло в сила
прокурорско постановление за установяване действителността на спорния
осигурителен стаж, поради което няма основание и за издаване на друго разпореждане
от пенсионния орган. Административният орган е посочил също така, че оспореното
разпореждане е издадено при наличието на всички предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл. 95, ал. 1, т. 7 от КСО, както е посочил, че спирането на
пенсията е оправдано с оглед целта на закона - за предотвратяване на
неоснователно изплащане на парични средства от фондовете на ДОО.
Административният орган е приел, че всичко изложено налага да се приеме, че
Разпореждане № 2146-12-1 от 05.01.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“
в ТП на НОИ - Пазарджик следва да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно, а жалбата срещу него - отхвърлена като неоснователна.
При така установената фактическа
обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд - Пазарджик
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от
обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, при извършване на служебната проверка за
законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери
дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при
спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на
закона. По отношение компетентността на органа, издал административния акт,
предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал.
1, т. 2, б. „а“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение
на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за
отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, като в
същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл. 117, ал. 3 от КСО,
ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията
с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението
ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт
решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново
разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички
обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането.
Предвид това съдът приема, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган - директорът на ТП на НОИ - Пазарджик,
в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата
материална и териториална компетентност, като следва да се добави, че от
материално и териториално компетентен орган е издадено и обжалваното пред него
Разпореждане № 2146-12-1 от 05.01.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“
в ТП на НОИ - Пазарджик. Според разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от КСО,
изплащането на пенсията се спира с разпореждане на длъжностното лице по чл. 98,
ал. 1, а според чл. 98, ал. 1, т. 1, предл. 1 от КСО, пенсиите и добавките към
тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и
възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение
на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Обжалваното в настоящото производство разпореждане е издадено от ръководител
"Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Пазарджик, който именно е
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт -
Пазарджик, от което следва, че разпореждането също е издадено от компетентен
орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на
неговата материална и териториална компетентност. Същото е издадено в
изискуемата писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за
издаването му.
Оспореното решение е издадено в
посочения едномесечен срок, като следва да се посочи, че жалбата против
разпореждането е подадена в ТП на НОИ - Пазарджик на 19.01.2022 г., а решението
по повод тази жалба е постановено на 14.02.2022 г. Същото, освен това, е
издадено при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити,
съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал. 5
от КСО, включително с посочени фактически и правни основания за издаването му.
В изпълнение на специалната норма на чл. 117, ал. 5 от КСО, препращаща към
общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се
е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от
вида на посочените в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО. По тези съображения
съдът намира, че по отношение на оспореното решение на директора на ТП на НОИ -
Пазарджик не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
По отношение материалната
законосъобразност на оспорения административен акт съдът намира, че оспореното
решение на директора на ТД на НАП - Пазарджик, а и разпореждането на пенсионния
орган при ТП на НОИ - Пазарджик, са постановени при правилно приложение на
относимите материалноправни разпоредби на закона.
Според настоящия съдебен състав
решението е издадено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.
Разпоредбата на чл. 95, ал. 1, т. 7 (нова - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от
01.01.2021 г.) от КСО регламентира, че изплащането на пенсията се спира с
разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато се установят данни
за извършено престъпление от значение за правото или размера на пенсията и че в
този случай материалите, обосноваващи спирането, се изпращат на съответния
прокурор, а след приключване на наказателното производство материалите от него
се изпращат на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, за възобновяване изплащането
на пенсията или за прекратяването й. От анализа на тази норма следва, че
изплащането на отпусната пенсия следва да бъде спряно при наличието на две
алтернативни хипотези: 1. когато се установят данни за извършено престъпление
от значение за правото, т.е. за отпускането на пенсията или 2. когато се
установят данни за извършено престъпление от значение за размера на отпусната
пенсия.
Съдът в настоящия състав намира, че
при така приетата и действаща редакция на разпоредбата на чл. 95, ал. 1, т. 7
от КСО, която разпоредба е императивна, при наличие на посочените в първата
хипотеза на тази норма предпоставка, пенсионният орган следва да спре изцяло
изплащането на отпуснатата пенсия или казано по друг начин, дори и при наличие
на данни за извършено престъпление, които са от значение за правото на
придобиване на такава, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО следва да спре
изплащането на пенсията. Едва след приключване на наказателното производство и
след като материалите от него се изпратят на длъжностното лице по чл. 98, ал.
1, същото следва да възобнови изплащането на пенсията, считано от датата на
спирането й и това следва от нормата на чл. 97, ал. 1, т. 4 от КСО, която
регламентира, че изплащането на пенсията се възобновява по инициатива на
длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато е отпаднало основанието за спиране
по чл. 95, ал. 1, т. 6 и 7 и няма основание за прекратяване на пенсията, като
изплащането се възобновява от датата на спирането. Както бе посочено и по-горе обаче, нормата на
чл. 95, ал. 1, т. 7 от КСО императивно повелява, че изплащането на пенсията се
спира с разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато се установят
данни за извършено престъпление от значение за правото или размера на пенсията,
като тази норма не предвижда никакви изключения и не позволява тълкуване в
насока, че при определени условия, пенсията не следва да се спира, а следва да
се изплаща в някакъв размер.
Предвид изложеното, съдът намира, че
Разпореждане № 2146-12-1 от 05.01.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“
при ТП на НОИ - Пазарджик, е издадено при правилно приложение на относимите
материалноправни разпоредби, съответно и оспореното пред съда решение на
директора на ТП на НОИ - Пазарджик е издадено в съответствие с приложимите
материалноправни норми, т.е. не е налице отменителното основание по чл. 146, т.
4 от АПК, по отношение на същото.
Така, с оглед всички изложени по-горе
съображения, съдът намира, че оспореният в настоящото производство
административен акт - Решение № 1012-12-41#1 от 14.02.2022 г., издадено от
директора на ТП на НОИ - Пазарджик, е постановен от материално и териториално
компетентен орган, в установената от закона форма, и с необходимото съдържание,
при спазване на установените административно-производствени правила, при
правилно приложение на материалния закон, а като такъв се явява и издаден в
съответствие с целите на закона.
С оглед на гореизложеното съдът
намира оспореното решение и потвърденото с него разпореждане за правилни и
законосъобразни, а подадената жалба за неоснователна, поради което същата ще
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото на ответника ще
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
в размер на 100 (сто) лева, предвид фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІІІ –
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.В.С., ЕГН **********,***,
подадена чрез адв. П. *** против Решение № 1012-12-41#1/14.02.2022 г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №
2146-12-1/05.01.2022 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което на
основание чл. 95, ал. 1, т. 7 от КСО, е спряна личната пенсия за осигурителен
стаж и възраст на жалбоподателя, считано от 10.02.2021 година.
ОСЪЖДА Г.В.С., ЕГН **********,***, да заплати на
Териториално поделение на НОИ – Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
С Ъ Д И Я: (П)