ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 260005 07.01.2021
Година Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Апелативен съд, I търговски състав
На шести януари
през двехиляди и двадесет и първа година.
В закрито
заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Надежда Желязкова ч.т.д.№ 751 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274, ал.1,
т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от И.Т.С. ЕГН ********** с адрес ***,
представляван от адв. М.П. против определение № 1755 от 30.10.2020г.,
постановено по т.д. № 576 по описа за 2020г. на ОС Пловдив, с което е върната
исковата молба на И.Т.С. ЕГН ********** и е прекратено производството по делото.
Според жалбоподателят атакуваното определение е постановено при нарушени
съдопроизводствени правила, тъй като първоначално определения докладчик по
делото е бил съдия Галя Костадинова, а обжалвания акт е постановен от съдия
Александър Стойчев т.е. от друг съдебен състав. Изложени са съображения и за незаконосъобразност
и неправилност на същия, тъй като за ищеца е налице правен интерес да иска
прогласяване нищожност на текстове от устава, тъй като същите са били факт към
неговото изключване и именно от приложението на последните С. е претърпял
негативни последици. Настоява съдът да отмени ожалваното определение, а делото
да бъде върнато за разглеждане от друг състав на ПОС.
Постъпил е отговор на частната жалба от С. Л. – р. д. „С.“
ЕИК .. със седалище и адрес на управление ***, представлявано от председателя
на УС доц. Д-р В. П., с който частната жалба е оспорена като неоснователна и се
настоява атакувания съдебен акт да бъде потвърден.
Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по
делото, намери за установено следното:
Частната жалба е постъпила в деловодството на ОС Пловдив с
вх. № 25172 на 17.11.2020г., а акта,
който е подложен на проверка с нея е връчен на жалбоподателя на 10.11.2020г.
Казаното, съобразено с разпоредбата на чл. 275, ал.1 ГПК налага извод за
депозиране на частната жалба в предвидения за това срок. Жалбата е подадена от
надлежна страна в производството, която има интерес да обжалва и е насочена
срещу акт, за който е предвиден инстанционен контрол. Всичко изложено до тук
налага извод за процесуална допустимост на частната жалбата.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С обжалваният съдебен акт е върната исковата молба вх. № 24233
от 08.09.2020г. на И.Т.С. ЕГН ********** и е прекратено производството по
делото, поради недопустимост на предявения установителен иск за нищожност на
член от устава на ответното сдружение. Мотив да стори това първостепенния съд е
намерил като е отчел безспорния факт, че към датата на подаване на исковата
молба ищеца не е член на сдружението, поради което и според решаващия състав
евентуално позитивно решение на съда по никакъв начин няма да се отрази на
правната му сфера.
Не е налице допуснато процесуално нарушение от
първоинстанционния съд при произнасяне на атакувания съдебен акт, тъй като
именно съдия Александър Стойчев е определен за съдия докладчик по делото, за
което е съставен протокол за избор от Централизираната система за случайно
разпределение на дела, а постановеното на 10.09.2020г. разпореждане от съдия
Галя Костадинова е във връзка с отсъствие на съдията докладчик, поради ползване
на платен годишен отпуск за периода от 24.08.-11-09.2020г. и възлагане на съдия
Костадинова разглеждането на текущия доклад по търговски и фирмени дела, възложени
на съдия Стойчев – вж л.24.
Предявеният иск е установителен за обявяване на чл.23, ал.1,
б.в и чл.17, ал.6 от Устава на С. л. – р. д. „С.“ П. за нищожни, поради
противоречие със закона и добрите нрави. Коментираните текстове от устава са
приети с решение на ОС на сдружението от 07.08.2018г., а ищецът е изключен като
член на сдружението с решение на УС от 18.08.2018г. т.е. към датата на която
членственото му правоотношение е прекратено оспорените текстове от устава са
били приети и евентуалното им прогласяване за нищожни безспорно ще рефлектира
върху правната сфера на изключеното лице – ищец. Казаното означава, че дали
ищецът е бил член на сдружението е обстоятелство от значение за правния интерес,
което следва да се преценява не към момента на предявяване на иска, а към
момента, в който е взето решението за изключването му, след като оспорените
решения са приети преди това. Фактът за налично членствено правоотношение между
ищеца и ответното сдружение към 07.08.2018г. е безспорен, поради което и изложеното
от първостепенния съд основание за недопустимост на предявения иск, касаещо
липса на членствено правоотношение на И.С. със сдружението към момента на
предявяване на иска не може да се приеме за основание, мотивиращо недопустимост
на същия.
Въпреки изложеното, въззивният съд възприема изцяло извода
направен от състава на ПОС, че предявения иск е недопустим, но по различни
мотиви. Решенията на ОС на сдружението могат да бъдат нищожни само в хипотезата
на липсващо /невзето/ решение, отразено като съществуващо в протокола или в
протоколната книга на сдружението или когато решение е прието, извън пределите
на компетентността на ОС, в който смисъл са разясненията, дадени в т.1 на ТР №
1 от 06.12.2002г. на ВКС по т.д. № 1/2002г. на ОСГК. В конкретният случай
подобни твърдения не са изложени от ищеца в исковата молба, а дали решението на
ОС, с което са приети оспорените тестове от устава противоречи на закона, така
както твърди ищеца, е въпрос касаещ евентуална незаконосъобразност на това
решение, която може да бъде предмет на иска по чл. 25, ал.6 ЗЮЛНЦ. Този иск не
е предявен, а и срока за предявяването му отдавна е изтекъл.
Неоснователни са изложените от жалбоподателя твърдения за
това, че за същия е налице правен интерес от предявяване на иска, тъй като евентуално
позитивно за него решение, с което се обявява незаконосъобразността на оспорените
тестове от устава е „…абсолютно необходим и единствен процесуален способ за
правната му защита“, тъй ищеца не е член
на сдружението и устава на същото по никакъв начин не го обвързва и не препятства
упражняването на правата му, гарантирани от закона, вкл. и тези по ЗЛОД.
Изводът е, че предявеният иск
е недопустим и обжалваното определение, макар и по различни от изложените от
първостепенния съд мотиви, следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1755 от 30.10.2020г.,
постановено по т.д. № 576 по описа за 2020г. на ОС Пловдив, с което е върната
искова молба вх. № 24233 от 08.09.2020г. на И.Т.С. ЕГН ********** *** и е
прекратено производството по делото.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: