Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2130
гр. Пловдив, 19.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на десети октомври, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 2715/ 2019г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на А.А.Ш., ЕГН ********** против Наказателно
постановление № 18- 1030- 010798 от 07.01.2019г., издадено от Началник група
към ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което на А.А.Ш., ЕГН **********,
за нарушаване състава на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1,
т. 2 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 1 000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от дванадесет месеца, за нарушаване състава на чл. 100,
ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП е наложена
глоба в размер от 10 лв., за нарушаване състава на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер от 10
лв. и за нарушаване състава на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП, е наложена глоба в размер от 10 лв.
С жалбата се оспорва законосъобразността
на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения,
ограничаващи възможността на жалбоподателя да се защити. Поддържа се, че резултатът
от пробата с техническото средство не е показан на нарушителя, като той само е
уведомен устно, че в издишания от него въздух е отчетена концентрация на
алкохол от 0, 99‰. Твърди се, че след извършената проба, без да бъде разяснено
каквото и да било, на жалбоподателя му е предявен за подпис АУАН и му е казано
да го подпише. По подобен начин е подходено и със съставения му талон за
изследване, като жалбоподателят поддържа, че е бил принуден от проверяващите да
впише в него, че приема показанията на техническото средство. Оспорва се
отчетеният от техническото средство резултат. По отношение на останалите
извършени нарушения, то се изтъква, че неправилно наказващият орган е наложил
глоба за всеки един от документите, които жалбоподателят не е носил със себе
си. Поддържа се, че неносенето на СУМПС, контролен талон и свидетелство за
регистрация на МПС, част II-
ра представлява едно нарушение, за което следва да бъде наложено
административно наказание „глоба” в размер от 10 лв. Предвид изложеното, се
моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, изпраща упълномощен процесуален
представител. Поддържа се депозираната жалба. Излага се становище по съществото
на спора. Акцентира се върху обстоятелството, че в издадения от проверяващите органи
талон за медицинско изследване, не са попълнени част от реквизитите му- изобщо
не е посочено в кое медицинско заведение и в какъв срок от връчването на талона
следва да се яви нарушителят, за да му бъде взета кръвна проба.
В съдебно заседание,
въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, произтича от процесуално легитимирана
страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните
правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност
на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед №
8121з- 515/ 14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при издаването на
НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при
спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН, в тридневен срок от
съставяне на акта, да направи писмени възражения срещу него.
По отношение на атакуваното
наказателно постановление- същото съдържа реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя. Спазени са и установените в чл. 34 ЗАНН давностни
срокове- нарушението и нарушителят са установени на 20.12.2018г., когато е съставен
и предявен на нарушителя АУАН, а процесното наказателно постановление е
издадено на 07.01.2019г.
По фактите:
Съдът приема за
установена следната фактическа обстановка: на дата 20.12.2018г. около 02.18ч.,
св. М. и св. И., служители при ОД на МВР- Пловдив извършвали патрулна дейност
на територията на гр. Пловдив. На бул. „Цар Борис III- ти Обединител“ до № 39, те
забелязали лек автомобил марка и модел „Ауди А3“, рег. № *****, като решили да
спрат водача на автомобила за извършване на рутинна проверка. Било установено,
че водачът на лекия автомобил е лице с имена А.А.Ш., ЕГН **********.
Длъжностните лица към ОД на МВР приканили жалбоподателя Ш. доброволно да се
подложи на тест с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ , с фабричен № ARВА- 0075, за проверка дали управлява
МПС след като е употребил алкохолни субстанции. Ш. се съгласил да бъде тестван,
като техническото средство отчело резултат от 0.99‰ концентрация на алкохол в
издишания въздух. Резултатът от теста бил предявен на нарушителя и му бил
издаден талон за медицинско изследване № 0015909 от 20.12.2018г. Талонът бил
предявен на жалбоподателя, като той се запознал със съдържанието му, лично
изписал в него, че приема показанията на техническото средство и положил подпис
в обособената за това графа. Проверяващите изискали от Ш. да им представи
СУМПС, ведно с контролен талон към него, както и свидетелство за регистрация на
управляваното МПС, част II-
ра. Ш. не носил изисканите документи със себе си, предвид което не могъл и да
ги представи на проверяващите. Предвид така констатираните нарушения, бил
съставен АУАН бл. № 048001 от 20.12.2018г., който бил предявен и подписан от
жалбоподателя без възражения.
Така описаната фактическа обстановка ( която същевременно
правилно е възпроизведена, както в АУАН, така и в атакуваното НП ) се
установява въз основа на показанията на св. М. ( актосъставител), който в
проведения разпит изцяло потвърждава констатациите си, обективирани в АУАН. Изложената
от него информация е обективна, логически последователна и безпротиворечива,
предвид което съдът кредитира в цялост изложеното от свидетеля. В хода на
съдебното производство е разпитан и св. И.. Същият обаче, заявява че не си
спомня процесния случай, поради което неговите показания не следва да бъдат
коментирани, тъй като не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по
делото.
В
подкрепа на описаната по- горе фактическа обстановка са приобщените по надлежен
ред към делото писмени доказателства- АУАН с бл. № 048001 от 20.12.2018г., Талон
за медицинско изследване № 0015909/ 20.12.2018г., Удостоверение за одобрен тип
средство за изследване № 09.04.4812, касаещо „Алкотест Дрегер 7510” / л. 14/,
Удостоверение, че техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” № ARBA- 0075 e преминал периодична
метрологична проверка, справка за нарушител/ водач от централизираната система
на ОД на МВР.
По правните
аспекти на нарушението по смисъла на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП:
При
така изяснената фактическа обстановка, правилно административнонаказващият
орган е приел, че от обективна и субективна страна, жалбоподателят е осъществил
всички съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 5,
ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Нарушителят, в качеството си на
водач на МПС, се е подложил доброволно на първичен тест с техническо средство, за
да бъде установено дали управлява МПС
след като е употребил алкохолни субстанции, който е отчел положителна проба от
0,99‰. Съдът счита за нужно да посочи, че процедурата по установяване
концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподатеял също е спазена. Следва да
се направи принципното разяснение, че доколкото описаното в АУАН и НП нарушение
е констатирано на 20.12.2018г., то приложимият ред ще бъде този, разписан в Наредба
№1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози ( наричана за
краткост по- долу Наредбата).
Именно с помощта на техническото
средство е установено, че водачът управлява МПС с концентрация на алкохол в
кръвта 0.99‰. Съобразно изричната разпоредба на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при
съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с
техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при
попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози, контролният орган попълва и талон за изследване по образец. Именно
в изпълнение на това изискване е издаден талон за медицинско изследване по
одобрен образец, който е и подписан лично от жалбоподателя. В изпълнение на
изискванията на чл. 6, ал. 5, вр. чл. 3а от Наредбата, в обособената за това
графа, жалбоподателят саморъчно е изписал, че приема показанията на техническото средство. Именно и предвид
това, то настоящият съдебен състав не счита за основателно възражението на защитата,
че в талона за медицинско изследване липсват задължителни реквизити- как ще следва
да бъде извършена последващата проверка на нарушителя ( с кръвна проба или с доказателствен
анализатор), мястото и крайния час, до който следва да се яви за вземане на
тази проба. Съобразно изричната разпоредба на чл. 3а, т. 2 от Наредбата, установяването на концентрацията на
алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и
отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен
анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на
техническото средство. По аргумент на противното, след като нарушителят изрично
е записал, че приема резултата от техническото средство, то за контролните
органи не съществува последващо задължение да го питат дали желае да му се
извърши проба с доказателствен анализатор или да бъде извършено медицинско
изследване, както и да бъде отразено мястото, където ще се извърши пробата и
времето, в рамките на което нарушителят следва да се яви. Тоест, след като
нарушителят сам заявява, че приема ( не оспорва) резултата от пробата с
техническото средство, то за контролните органи не съществува и задължение да
попълват оставащата част от талона, свързана с начина, по който да бъде взета
последваща проба, както и времето, и мястото, където това да се извърши.
Съдът
не счита и че пробата, извършена с техническото средство е била опорочена по
какъвто и да било начин. „Дрегер Алкотест 7510” с № ARBA- 0075 е одобрен тип средство
за изследване на концентрацията на алкохол в издишания въздух и към момента на
проверката е минал периодична метрологична проверка. Предвид това, липсва
каквото и да било основание да се приеме, че резултатът от техническото
средство е неточен. Още повече, че ако нарушителят се е съмнявал в резултата от
„дрегера”, то е следвало да не заявява, че приема пробата, а да се подложи на
последващ тест с доказателствен анализатор или медицинско изследване.
Изцяло
голословно е и твърдението на жалбоподателя за осъществена спрямо него принуда
( под каквато и да било форма), с цел да приеме показанията на техническото
средство. Напълно доброволно, нарушителят Ш. е изписал в талона за изследване,
че приема резултатът от пробата с техническо средство, а в АУАН е посочил, че
няма възражения. След като нарушителят собственоръчно е посочил, че приема
показанията на техническото средство, то това означа и че резултатът от теста
му е бил предявен и той е преценил, че не желае да го подлага на съмнение.
Съвсем
коректно, за това, че жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол
в кръвта от 0.99‰, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, наказващият орган е
наложил административно наказание „глоба” в размер от 1000 лв. и лишаване на
право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Размерът на санкцията е строго
фиксиран, предвид което не подлежи на каквото и да било ревизиране от страна на
настоящия съдебен състав. Не следва да се приема, че непосочването на
конкретния текст от Наредба № Iз-
2539 на МВР, на основание на който нарушителят се лишава от 10 контролни точки,
е съществено нарушение на процедурните правила. Лишаването от контролни точки
не представлява само по себе си административно наказание. То е законова
последица от факта, че на жалбоподателя му е наложено наказание на основание
чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
По правните аспекти на нарушенията по смисъла на чл. 100,
ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП.
Правилно
административно-наказващият орган е приел, че от обективна и субективна страна,
жалбоподателят е осъществил и всички съставомерни признаци на административни
нарушения по смисъла на чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП. Съобразно цитираните
текстове, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория- в конкретния
случай категория “B”, ведно с контролен талон
към него, както и свидетелство за регистрация част II- ра на моторното превозно
средство, което управлява. Нарушението е формално такова, като за консумирането на
състава е достатъчно да се установи, че в качеството си на водач на МПС,
нарушителят не носи в себе си СУМПС, контролен талон към него, както и
свидетелство за регистрация на МПС. В случая, липсата на тези документи у
водача Ш. се установява с категоричност. При извършването на проверката, Ш. е
имал качеството на водач, но не е носил у себе си СУМПС, контролен талон към
него, както и свидетелство за регистрация на управляваното от него МПС, част II- ра. Всъщност, дори и самият
жалбоподател в АУАН, в графата, обособена за обяснения и възражения посочва, че
няма такива във връзка с констатациите на проверяващите органи.
Правилно
е приложена и санкционната норма на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗДвП. За липсата на всеки от визираните в нормата документи, следва на
нарушителя да му бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер от 10
лв. Размерът на глобата е фиксиран съобразно санкционната норма на чл. 183, ал.
1, т. 1 ЗДвП и предвид това не подлежи на по- нататъшното обсъждане. Не следва
да бъде споделено възражението на жалбоподателя, че е следвало наказващият
орган да му наложи глоба общо в размер на 10 лв. за всички документи, които не
е носил у себе си, а не да му налага отделно наказание за липсата на всеки един
от тях. Подобно съждение не намира опора в закона- чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП изрично вменяват задължение на водача на МПС да носи всеки един от
горепосочените документи. Тоест, липсата на който и да било от тях е
самостоятелно нарушение, за което следва да се наложи съответно административно
наказание. Приемането на противното, на практика би означавало да се приеме, че
законодателят е счел за еднакво опасно, както неносенето на един от изискуемите
документи, така и липсата на всички тях. Ясно е, че подобно разбиране
противоречи напълно на целите, преследвани със ЗДвП. Всъщност, ако наказващият
орган бе наложил за липсата на всеки един от документите едно наказание, то той
би допуснал нарушение на императивната норма на чл. 18 ЗАНН ( в тази насока Р- е № 1845 от 09.10.2015г. по
к.а.н.д № 1434/2015г., по описа на Административен съд- Пловдив и Р- е № 1172
от 18.05.2018г. по к.а.н.д. № 795/ 2018г., по описа на Административен съд-
Пловдив).
По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
ТР № 1/ 2007г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за
изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление ( в
конкретния случай административно нарушение ), с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При
извършена самостоятелна проверка, съдът счита, че процесният случай не разкрива
белези, водещи до дефинирането му като маловажен. Дори напротив- налице са обстоятелства,
които отегчават отговорността на жалбоподателя. На първо място, установената
концентрация на алкохол е почти в двоен размер над допустимото. Прави
впечатление и че жалбоподателят е шофьор със стаж към момента на извършване на
нарушенията от едва една година ( получил е СУМПС на дата 11.10.2017г., а
нарушенията са осъществени на 20.12.2018г.). За настоящия съдебен състав е
смущаващо обстоятелството, че нарушителят в един толкова кратък период след
като се е сдобил със СУМПС си позволява да управлява МПС след употреба на
алкохол. Видно е, че жалбоподателят още в самото начало на битието си като
водач на МПС, е преценил, че не следва да съблюдава един от най- съществените
запрети, разписани в ЗДвП, а именно- да не се управлява МПС, след употреба на алкохолни
напитки. Следва да се посочи, че безопасното придвижване и навременните и
адекватни реакции на водачите при възникнала опасност на пътното платно, са от
първостепенна важност при осигуряване превенция и редуциране броя на
пострадалите при ПТП. Допълнително, на процесната дата нарушителят, освен че
управлява МПС след употреба на алкохол, не носи и три от задължителните
документи, които всеки водач следва да държи у себе си щом предприема действия
по управление на МПС.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че така наложените административни наказания ще
подействат предупредително- възпиращо и поправително- превъзпитаващо върху
жалбоподателя.
Съобразно
гореизложеното, атакуваното наказателно постановление, като законосъобразно,
следва да бъде потвърдено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18- 1030- 010798 от
07.01.2019г., издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна
полиция“, с което на А.А.Ш., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 5,
ал. 3, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, му е наложена глоба в
размер на 1 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет
месеца, за нарушаване състава на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер от 10 лв., за нарушаване
състава на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер от 10 лв. и за нарушаване състава на чл. 100,
ал. 1, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП, е наложена
глоба в размер от 10 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд- Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на
касационните основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П.
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
Т.К.