№ 3999
гр. Варна, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20223110101207 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „М. Г. Б.“ ООД , ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район П., ул. Ев. Г. № * срещу „С.” ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: гр. Д. ч., ул. Б. № *, иск с правно основание чл. 422,
ал.1 от ГПК вр. чл. 327, ал.1 от ТЗ за приемане на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 6808,00 лв., представляваща дължим
остатък от продажната цена на 300 бр. арматурни мрежи Ф8 20/20 4м/2м, за които е издадена
фактура № **********/* г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 27.07.2020 г. до окончателното изплащане, за
която сума е издадена на Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС.
В исковата молба ищецът, чрез адв. С. П. твърди, че от около една година страните
по делото са в търговски взаимоотношения по продажба на доставяни от ищеца арматурни
мрежи. Заявките били давани от ответника по телефон, като след уговаряне вида,
количеството и цената на арматурните мрежи, на следващия ден те били експедирани. Сочи,
че е издал фактура № **********/* г. за продажба на ответника на 300 бр. арматурни мрежи
с размери ф8 20/20 4м/2м на единична цена 32,80 лева за брой, или с обща стойност от
9840,00 лв., като стойността на фактурата с ДДС е 11808,00 лв. Поддържа, че уговореното
количество арматурни мрежи е доставено на купувача на *г., като стоката е получена лично
от представляващия „С.“ ЕООД Д. К.. Сочи се, че фактурата е подписана и подпечатана от
ответника и по нея има частични плащания от 3000,00 лв. нс 23.03.2021 г. и от 2000,00 лв.
на 02.04.2021 г., като понастоящем се е формирал непогасен остатък от 6808,00 лв. Сочи, че
за това вземане в негова полза е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № * г. по описа на
ВРС, срещу която длъжикът е подал възражение. Моли за уважаване на иска. Претендира
присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „С.” ЕООД, редовно уведомен, не е
депозирал писмен отговор на исковата молба подадена от „М. Г. Б.“ ООД. Във депозираното
възражение по чл. 414 от ГПК ответникът/длъжник е посочил, че търговските
взаимоотношения на страните са приключили и е получената стока е заплатена.
1
В о.с.з. ищецът поддържа изразената позиция по спора с писмена молба докладвана
от съда.
В о.с.з. ответникът не се явява, не се представлява.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното
ч.гр.д. № * г., по описа на ВРС, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение за претендираната сума, срещу която в срока по чл. 414 от ГПК ответникът „С.”
ЕООД е възразил. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок,
което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед и
успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на
посоченото основание – неформален договор за търговска продажба. Или, в контекста на
основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на
ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи наличието на договорни
правоотношения между страните, произтичащи от неформален договор за продажба на 300
бр. арматурни мрежи Ф8 20/20 4м/2м на обща стойност 9840,00 лв.; собствената си
изправност по договора, а именно, че е доставил на ответника арматурни мрежи в
договорените количества и срокове, както и изискуемостта и размера на вземането си в
остатъчен размер от 6808,00 лв.
В случая с исковата молба е представена фактура № № **********/* г., с издател
ищцовото дружество като доставчик, а ответното като получател, а съгласно реквизитите на
фактурата предмет на сделката e продажба от ищеца на ответника на 300 бр. арматурни
мрежи Ф8 20/20 4м/2м, при единична на от 32,80 лв. и обща стойност 11808,00 лв. с ДДС и
9840,00 лв. без ДДС. Във фактурата изрично е посочено, че стоката е получена, а същата е
двустранно подписана от съконтрагентите. В преклузивните срокове по чл. 131 от ГПК
ответникът не е оспорил подписът, нито представителната власт на лицето подписало от
името на дружеството фактурата, което обстоятелство по аргумент за обратното от чл. 301
от ТЗ обвързва съда да приеме, че същата изхожда от ответника-търговец и установява по
безспорен начин не само съвпадащи изявления на страните по всички съществени елементи
от фактическия състав на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение по сключен
договор за търговска продажба по смисъла на чл. 327 от ТЗ, но също и изправността на
ищеца, а именно, че е доставил на ответника стоката – арматурни мрежи, при уговорената
цена, количество, качество и срокове. Следователно цената на стоката от общо 11808,12 лв.
с ДДС е следвало да бъде платена в договорения срок, който предвид липсата на уговорен
между търговците падеж на задължението следва да се определи от законово установения
14-дневен срок по чл. 303а, ал.3 от ТЗ за заплащането на фактурата. Доколкото този падеж –
16.03.2021 г., е настъпил към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, то
срокът за доброволно плащане на цената безспорно е изтекъл.
Същевременно ищецът е твърдял, съответно с исковата молба е представил изходящо
от самия него доказателство – счетоводна справка по хронология за периода – януари –
декември 2021 г., че ответникът е извършил две плащания по фактурата от общо 5000,00 лв.
– 3000,00 лв. на 23.03.2021 г. и 2000,00 лв. на 02.04.2021 г., при което се фомира неизплатен
остатък от 6808,00 лв. с ДДС.
Предвид изложеното и с оглед обстоятелството, че въпреки изрично дадените с
приетия за окончателен доклад по делото указания на ответника, че не сочи доказателства за
твърденията си изложени във възражението по чл. 414 от ГПК, че е заплатил на ищеца
продажната цена на доставената арматура, такива не са посочени от ответника, съответно не
са приети по делото в преклузивните срокове по ГПК, а именно до края на първото открито
съдебно заседание по делото. Респективно по делото не се установява заплащането на
процесната сума и съдът намира искът за реално изпълнение за основателен именно в
рамките на предявения размер от 6808,00 лв., т.е. следва да се уважи изцяло, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени поисканите и доказани разноски в исковото производство в размер на 274,00 лв.
за заплатената държавна такса, както и разноските присъдени в заповедното производство
по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС в общ размер на 637,00 лв.
Водим от горното, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „С.” ЕООД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: гр. Д. ч., ул. Б. № * дължи на „М. Г. Б.“ ООД , ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: гр. С., район П., ул. Ев. Г. № * сумата 6808,00 лв.,
представляваща дължим остатък от продажната цена на 300 бр. арматурни мрежи Ф8 20/20
4м/2м, за които е издадена фактура № **********/* г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 27.07.2020 г. до
окончателното изплащане, за която сума е издадена на Заповед № * г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, на основание чл.
422, ал.1 от ГПК вр. чл. 327, ал.1 от ТЗ.
ОСЪЖДА „С.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Д. ч., ул. Б.
№ * да заплати на „М. Г. Б.“ ООД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район П., ул. Ев. Г. № * сумата 637,00 лв., представляваща сторените в заповедното
производство по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, както и
сумата от 274,00 лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3