№ 11765
гр. София , 18.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ в закрито заседание на
осемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА Частно гражданско
дело № 20211110144565 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на /ФИРМА/ за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за заплащане на главница, възнаградителна лихва,
мораторна лихва, 484,71 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от услуги и
20 лв., представляваща такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска
издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното
съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК.
Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с
всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период, вид) и
размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и
изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или
добрите нрави – арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не допуска в
полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може изобщо
валидно да възникне (поради противоречието му с императивни правни норми и/или
добрите нрави), тъй като проверката дали подобно вземане е спорно или не между страните
(каквато е основната цел на заповедното производство) би била лишена от смисъл.
По отношение на претендираното възнаграждение за допълнителни услуги:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
1
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Таксата за бързо разглеждане на документи и отпускане на заетата сума не попада в
приложното поле на чл. 10а ЗПК. Касае се за преддоговорно поведение на кредитора, което
е свързано с евентуално бъдещо усвояване на определена кредитна сума и без което не би
могло да се стигне до сключване на договор. В този смисъл, тази такса се дължи не за
извършването на допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а ЗПК, а като възнаграждение на
заемодателя за извършването на задължителни за него действия – проверка на представените
от длъжника документи, въз основа на които да вземе решение дали да предостави искания
заем. Заплащането на отделно възнаграждение за подобно преддоговорно поведение на
кредитора е недопустимо и противоречи на разпоредбата на чл. 10а ЗПК, поради което
клаузата се явява нищожна. В останалата част възнаграждението също не попада в
разпоредбата на чл. 10а ЗПК, доколкото не предвижда насрещно задължение на кредитора –
предоставяне на реална услуга, а предвижда задължение за разсрочване на вземането или
отделни вноски по него при определени хипотези. Ето защо това възнаграждение
представлява допълнителна възнаградителна лихва и/или неустойка за забава /в зависимост
от това кой „риск“ обезпечава и какво следва да направи кредиторът/, които са над
посочените в ЗПК размери /а такива се и претендират отделно/, уговорени са отнапред, без
предпоставките за дължимостта им /забава или увеличаване периода на ползване на заетата
сума/ да са налице.
По отношение на претендираната такса за извънсъдебно събиране на вземания:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Таксата за извънсъдебно събиране на вземането не попада в приложното поле на чл. 10а
ЗПК. Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а изискуемостта му следва
автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект това вземане няма
характер на такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи, а по същество служи
като обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1
и ал. 2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да надвишава законната
лихва. Следователно, в случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит
дължи само обезщетение в размер на законната лихва, каквато вече е присъдена на заявителя
с издадената заповед за изпълнение. Процесната клауза, регламентираща такса за
извънсъдебно събиране на вземането и такса за дейност на служител, преследва забранена
от закона цел – потребителят да заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл е
нищожна поради противоречието й с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част следва да се отхвърли.
2
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението от 28.7.2021 г. на /ФИРМА/ срещу В. П. Д. и Д. Т. Д. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите 484,71
лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от услуги и 20 лв., представляваща
такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3