РЕШЕНИЕ
№ 586
гр. Бургас, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20212120106188 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на М.
АП. К., ЕГН **********, живуща в гр.С., против Г. Н. Т., ЕГН **********,
живущ в гр.Б.. Твърди се, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто
брак е прекратен с решение по гр.д.№ 408/2006 год. по описа на БРС. По
време на брака си същите придобили жилище, представляващо самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 07079.621.55.2.9, с адрес: гр.Б., намиращ се в
сграда номер 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.621.55,
площ на обекта 65.83 кв.м., състоящо се от спалня, дневна, кухня, баня, WC,
антре, ведно с прилежащо избено помещение №25 с площ от 3 кв.м., както и
0.733% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. С влязло в
сила Решение № 2/11.02.2019 год. по гр.д.№ 390/2018 год. на Апелативен съд-
Бургас е било прието, че квотите на страните в жилището са 40.875% ид.ч. за
ищцата и 59.125% ид.ч. за ответника. Твърди се, че до продажбата на
жилището на 28.06.2017год., ответникът Т. го отдавал под наем,
реализирайки доходи само за себе си, без да изплати съответната част от тях
на другия съсобственик. Сочи се, че наемът на такъв вид обзаведено жилище,
за 2016 и 2017 год. е минимум 250 лв., която сума е получавал месечно
ответника, като съобразно квотата на ищцата в общия имот, на нея й се
следвала сумата от 102 лева от всеки наем. С оглед на това се моли да бъде
осъден ответника да заплати на ищцата сумата от общо 1224 лева,
представляваща сбора от приспадащата й се част от получения от ответника
наем от съсобственият им недвижим имот, за периода от 01.06.2016 год. до
1
01.06.2017 год., ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до
окончателно й изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмено становище за
неоснователност на претенцията. Твърди, че имота не е бил отдаван под наем,
съответно Т. не е получавал доход в този смисъл. Сочи, че единствено през
месеците юни и юли 2016 г. негова позната е живяла в имота и то
безвъзмездно. С тези аргументи моли за отхвърляне на иска.
Съдът като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е безспорно, че ищците са съсобственици на апартамента при
квоти 40.875% ид.ч. за ищцата и 59.125% ид.ч. за ответника. В тежест на
ищцата е възложено да докаже твърденията си, че имота е бил отдаван под
наем и в какъв размер е бил реализиран доход от страна на ответника, в
какъвто смисъл е посочено и в определението по чл.140 ГПК. В тази връзка в
съдебно заседание бе разпитана св. К.- сестра на ищцата. Същата заяви, че
М.К. нямала ключ за апартамента, като за процесния период- 2016 г. и 2017 г.,
свидетелката е виждала епизодично в жилището да свети, което налагало у
нея извода, че същото е обитаемо, като сочи за впечатления от два пъти
седмично през зимния период на 2016 г.- 2017 г. От близки във входа
разбрали, че в имота има наематели. Свидетелката не била виждала конкретни
лица в апартамента, като от майката на ответника разбрала, че в апартамента
живеела племенница на жената, с която Г.Т. живеел. По делото бе
представено и писмо- отговор от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД- гр.
Бургас, към което е приложена справка, съгласно която в апартамента е
отчетено потребление на вода за периода от 19.08.2016 г. до 20.10.2016 г. в
размер на общо 14 куб.м. Други доказателства по делото не са ангажирани.
С оглед на така изложеното съдът намира предявената претенция за
неоснователна по следните съображения:
Съсобствеността е правно състояние, при което едновременното
съществуване на няколко взаимно свързани права на собственост на различни
лица върху една и съща вещ, поражда специфични вътрешни отношения
между съсобствениците по повод използването на общата вещ. Съгласно
чл.30, ал.3 от ЗС във връзка с чл.93 от ЗС- всеки един от съсобствениците има
право на съответната на дела му част от естествените и граждански плодове,
получени от имота. Писмено поискване не е необходимо, когато се
претендират добивите от вещта, тъй като възмездното предоставяне на
общата вещ на трето лице е действие по управление, а не акт на лично
ползване. Съгласно трайната практика на ВКС, когато общата вещ не се
ползва лично от един от съсобствениците, а само се добиват ползи от нея,
съответна част от тях се дължи на останалите съсобственици без покана.
Всеки собственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съобразно с
частта си, като може да си служи с общата вещ съобразно нейното
2
предназначение, по начин, че да не пречи на другия съсобственик да си служи
съобразно правата си с нея. Обстоятелството, че правото на собственост
принадлежи общо на две или повече лица, не може да е пречка всеки един от
съсобствениците в пълен обем да упражнява правото си. Когато някой от
съсобствениците е лишен от възможността да си служи с общата вещ заради
друг съсобственик, който го възпрепятства, добивайки доходи от вещта, той
следва да бъде обезщетен от този, който е събирал доходите, за ползата, от
която е лишен. В този случай е ирелевантно по какъв начин единият
съсобственик възпрепятства достъпа на другия до общата вещ, както е без
правно значение и причината, поради която това се прави. Относимо е
единствено дали ползващият съсобственик е реализирал доходи и дали тези
доходи са резултат от ползването на притежаваната от другия съсобственик
идеална част, от ползването на която последния е бил лишен. Когато вещта не
се ползва лично, а от нея се добиват плодове, съответната част от тях се
дължи без писмено поискване. В настоящият случай се твърди, че ответникът
е отдавал под наем общата вещ- сочения апартамент, като е получавал за това
месечно сумата от най- малко 250 лв. Както бе посочено по- горе в тежест на
ищеца е да докаже факта на възмездното ползване на целия имот от страна на
ответника. Ангажираните по делото доказателства, обаче, не навеждат на
извода за наличието на тези предпоставки. Показанията на св. К., съобразени
с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК, не обосновават категоричния извод, че
жилището се е отдавало под наем. Фактът, че в апартамента е ползвана
ел.енергия за даден период от време би могло да доведе единствено до
приемането, че някой е обитавал имота, като това може да е и ответника.
Видно от справката от ВиК, потреблението на вода е такова, каквото
обичайно се използва за месец от едно домакинство, поради което би могло
да се приеме, че за периода от 19.08.2016 г. до 20.10.2016 г. апартамента се е
обитавал, но в никакъв случай не навежда на извода, че за това е заплащана
на ответника наемна цена, а последното е една от кумулативно предвидените
в закона предпоставки за уважаване на иска.
С оглед на така изложеното съдът намира предявената претенция за
недоказана по основание, поради което е безпредметно да се коментира
представеното по делото становище за определяне наемната стойност на
имота, приложено към исковата молба. За пълнота следва да се посочи, че
същото съставлява експертно заключение, което не е изготвено по правилата
на ГПК, поради което е спорна неговата доказателствена стойност.
Независимо от това, на изложените по- горе основания, предявеният главен
иск следва да бъде отхвърлен, ведно с акцесорното искане за присъждане на
законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, следва да бъде уважено искането на
ответната страна за присъждане на сторените разноски. Единственото
доказателство за реално извършени разноски е приложеното по делото
платежно нареждане за заплатена такса за издаване на съдебни удостоверения
3
в размер на 10 лв., която сума следва да бъде присъдена. За други суми,
включително и адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащане не са
ангажирани.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. АП. К., ЕГН **********, живуща в гр.С., за
осъждане на Г. Н. Т., ЕГН **********, живуща в гр.Б., да й заплати сумата от
общо 1224 лева, представляваща сбор от приспадащата й се част от
получения от ответника наем на съсобственият им недвижим имот,
представляващ жилище, находящо се в гр.Б., за периода 01.06.2016 год. до
01.06.2017 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
завеждане на делото до окончателно й изплащане.
ОСЪЖДА М. АП. К., ЕГН **********, живуща в гр.С., да заплати на
Г. Н. Т., ЕГН **********, живуща в гр.Б., сумата от 10 лв., представляващи
направени разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в
двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Вярно с оригинала:
ММ
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
4