Решение по дело №3463/2019 на Административен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                    гр. Варна          2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  двадесет и втори  състав, в публично заседание на eдинадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА

 

при секретаря Анна Димитрова и с участието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Ганчева административно дело № 3463 по описа за 2019 г. на Варненският административен  съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 1 ар.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по постъпила искова молба от Н.Н.Г. ***, с ЕГН ********** срещу Регионална служба пожарна безопасност и защита на населението - Варна за осъждане на ответника да му заплати сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди – разноски за адвокатски възнаграждения по НАХД № 298/2019г. на РС – Провадия, ведно със законната лихва от 28.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се сочи, че  е издадено НП № НП-П83Н-ВН-8-11/23.08.2019 г. Ищеца е обжалвал НП, като е депозирал жалбата пред РС – Провадия, по която е образувано НАХД № 298/2019 г. С решение от 7.11.2019 г. съдът е отменил НП, решението е влязло в сила на 28.11.2019 г. В хода на съдебното производство ищеца е направил разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния си представител в размер на 300 лв. В резултат на незаконосъобразния акт издаден от ответника за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, които са в пряка връзка с неправомерните действия на служителите на ответника по издаване на порочно наказателно постановление. Ищеца моли да се уважи иска и да се присъдят сторените по делото разноски.      

В с.з. процесуалния представител на ищеца поддържа иска, като претендира и присъждане на сторените в настоящото производство разноски. Излага доводи, че иска е доказан по основание и размер.           

Ответникът редовно призован, не се явява представител. В депозиран писмен отговор поддържа, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за наличие на задължителен елемент от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ, а именно причинна връзка между действието на административния орган по издаване на НП, неговата отмяна, като незаконосъобразен акт и наличието на пряка и непосредствена вреда причинена от ответника. Сочи, че пред РС – Провадия не са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Моли да се отхвърли иска, по отношение претендираните разноски прави възражение за прекомерност.       

Представителят на прокуратурата дава заключение за основателност на претенциите. Сочи, че иска е доказан по основание и размер.

Съдът, като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите по делото писмени доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

С Наказателно постановление №НП-П83Н-ВН-8-11/23.08.2019 г. издадено от гл. инспектор В. Н. – Началник  РСПБЗН – Дългопол на Н. Н. Г. е наложено административно наказание глоба на осн. чл. 265 ал.2 от ЗМВР

Г. е обжалвал издаденото НП, като е депозирал жалба пред РС  Провадия, по която е образувано НАХД № 298/2019 г. С решение № 108/7.11.2019 г. съдът е отменил НП. В хода на производство Г. е представляван от процесуален представител – адв. А., за което е представено пълномощно л.12 от въззивното дело, както и договор за правна защита и съдействие /приложен на л.13 от същото дело/. Съгласно договора Г. е заплатил сумата от 300 лв. в брой на 22.10.2019 г. на адв. А.. Процесуалния представител на Г. е участвал и в открито с.з. проведено на 6.11.2019 г.  Решението на РС – Провадия е влязло в сила на 28.11.2019 г. Изложените дотук фактически обстоятелства се установяват и от приложеното НАХД № 298/2019 г. на РС Провадия.

След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна, следното:

Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. От мотивите на горното е видно, че "законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.

С оглед горното, предявеният иск е с правно основание  чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административната дейност. В производството по проверка допустимостта на предявен осъдителен иск съдът извършва проверката по чл. 129 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, относно правосубектността и дееспособността на страните, наличието на сила на присъдено нещо или идентичен висящ вече спор, както и доколко е родово и местно компетентен. По отношение осъдителните искове правният интерес произтича от природата на търсената защита и не е необходимо изрично да се установява. Проверката относно обстоятелствата по чл. 204 от АПК следва да се извършва при съобразяване с изложените в исковата молба фактически твърдения. Твърденията на ищеца, че е претърпял вреди от незаконосъобразно наказателно постановление и следва да се разгледат по същество на спора. Преценката следва да обхване въпросите дали е налице незаконосъобразно наказателно постановление, претърпени ли са от ищеца вреди и в какъв размер, налице ли е пряка причинна връзка между актовете и действията на ответника, и настъпилите вреди за ищеца. В конкретния случай, искът е предявен от физическо лице, претендиращо присъждането на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди породени от незаконосъобразността на отменено наказателно постановление, срещу юридическото лице, в чиято структура се намира органът издал незаконосъобразните наказателни постановления. От изложеното следва, че ищецът и ответникът са легитимирани да бъдат страни в производството по  чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, поради което искът е допустим за разглеждане.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Съгласно разпоредбата на  чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание  чл. 1 от ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на някой от елементите от посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата. С разпоредбата на  чл. 4 ЗОДОВ се очертават пределите на отговорността, като се предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Искът за вреди може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или заедно с оспорването му, а в случаите на вреди от незаконосъобразни действия или бездействия, незаконосъобразността им се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение /както в настоящия случай/. Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите съгласно чл. 205 АПК.

За успешното провеждане на иска за обезвреда по реда на специалния закон - ЗОДОВ, е необходимо установяване на следните предпоставки: 1. Наличие на незаконосъобразен акт, незаконосъобразни действия или бездействия на орган или длъжностно лице при осъществяване на административна дейност, 2. наличие на вреди от тях и 3. причинна връзка между настъпилите вреди и незаконосъобразните действия и бездействия. Доказателствената тежест за установяване на всички тези три предпоставки носи ищеца, търсещ присъждане на обезщетението.

Анализът на събраните в хода на настоящото съдебно производство доказателства дава основание на съда да направи обоснован извод, че е налице първата от изискуемите предпоставки за уважаване на предявения иск за обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен административен акт и конкретно това е наказателно постановление, с което на Г. е наложена глоба в размер на по 50 лв., което е отменено с влязло в сила съдебно решение. Съдът намира, че наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган, в рамките на неговата компетентност, който административен акт, макар да поражда наказателно-правни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Следователно е налице първата предпоставка за уважаване на ищцовата претенция.

Изпълнено е второто кумулативно изискуемо условие, за да бъде основателен и доказан предявения от ищеца иск за обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен административен акт - наказателно постановление, а именно причиняване на имуществена вреда. Видно от представените и приобщени като доказателство по делото договор за правна защита и съдействие в рамките на проведеното съдебно производства по обжалване на наказателното постановление ищецът е бил представляван от адв. А.. Доказано е по безспорен начин, че ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение на ангажирания да осъществи процесуално представителство и правна защита адвокат А. в размер на по 300 лв. Ето защо съдът намира, че е доказано както наличието на претърпяна имуществена вреда, изразяваща се в заплащане на адвокатско възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие по делото.

Претендираните от ищеца имуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с отменените като незаконосъобразно наказателно постановление, защото заплатените от Г. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и правна защита по делото е обичайна, нормално настъпваща и необходима последица от издаването на това наказателно постановление, като правната защита, съответно правеното на разходи за такава са в резултат именно на издаването на този наказателен административен акт. Наличието на облигационно отношение по сключения договор за правна защита и съдействие между ищеца и адвоката, предоставил правната защита не влияе върху наличието на основание за претендиране на претърпените вреди, които вреди са резултат от незаконосъобразни административни актове, отменени по надлежен ред от съда.

Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, след като в производството по обжалване на наказателно постановление ищецът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен за осъществяване на тази защита не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него. Независимо, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено въз основа на изрично писмено пълномощно и по силата на облигационно отношение между адвоката и ищеца, несъмнено съществува пряка причинно-следствена връзка, тъй като единствената причина за упълномощаването и използването на адвокатска услуга, за реализиране на правото на защита, включително и чрез съдействие на защитник - адвокат е издаденото наказателно постановление. Ако не съществуваше незаконосъобразното наказателно постановление нямаше да възникне и необходимостта от реализиране на правото на защита посредством ангажиране на адвокат за оказване на правна защита и процесуално представителство, респективно нямаше да е необходимо да бъдат правени разходи за адвокатска защита. Както изрично се посочва в цитираното по-горе тълкувателно решение "неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар, е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган". Иначе казано, самото наказателно постановление е необходимото условие за сключването на договора за правна защита и съдействие, за извършване на процесуално представителство, съответно за плащането на адвокатския хонорар и причиняването на вреди на ищеца.

Изплатеното адвокатско възнаграждение представлява вреда, тъй като е налице отрицателно изменение в имущественото състояние на ищеца в резултат на незаконосъобразно издаденото наказателното постановление дори и когато това намаляване на имуществото на ищеца представлява правомерното извършване на разходи за адвокатски хонорар за процесуално представителство и правна защита срещу незаконосъобразното наказателно постановление.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че са налице изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от Г. имуществени вреди, като Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ Варна следва да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, както следва: 300 лв., платено адвокатско възнаграждение по делото, с което е отменено наказателно постановление№НП-П83Н-ВН-8-11/23.08.2019 г. Основателна е и претенцията на ищеца за заплащане на законна лихва, считано от 28.11.2019 г. до окончателно изплащане на сумата.

 При този изход на делото и на основание чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ основателна е претенцията на ищеца за присъждане на сторените в това съдебно производство разноски. Oтветникът следва да заплати на ищеца сумата от 300 лв., представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство и 10 лв. - държавна такса за образуване на делото.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 203 от АПК, вр. чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ Варна  да заплати на Н.Н.Г. ***, с ЕГН **********, обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лв. /триста  лева / - представляващи сторени разноски по НАХД № 298/2019 г. по описа на РС – Провадия, ведно със законната лихва считано от 28.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ Варна  да заплати на Н.Н.Г. ***, с ЕГН **********, сумата от 310 /триста и десет/ съдебно деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: