Решение по дело №2263/2013 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                      Гр. София, 24.04.2017 г.       

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и седемнадесета година, в следния състав                                                                               

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2263 по описа за 2013 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 208 ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът “И А.Б.Л.” ЕАД (правоприемник на “И А.Б.А.Л.” ЕООД, с предишно наименование “И Е.Д.А.Л.” ЕООД), ЕИК *******, твърди, че между него и ответника “ЗАД А.” АД, ЕИК *******, е сключен договор за застраховка по комбинирана застрахователна полица за застраховки “Каско” и злополука № 0303К6000604019 от 27.05.2009 г., по която е застрахован собственият на ищцовото дружество автомобил с марка Порше, модел Кайен, с допълнително оборудване, 4х4, рама № WP1ZZZ9PZ8LA81518, за срок от една година, считано от 08.06.2009 г. до 07.06.2010 г. Твърди, че автомобилът е предаден в изправно състояние и годен за използването му по предназначение на “И.П.Г.” ЕООД, съгласно договор за финансов Л. № 002184-001/04.05.2007 г., сключен между ищеца като Л.одател и “И.П.Г.” ЕООД като Л.ополучател. Твърди, че с писмо с вх. № 1601/10.05.2010 г. ищцовото дружество е било уведомено от Р.И. - управител на “И.П.Г.” ЕООД, че на 04.05.2010 г. е настъпило застрахователно събитие – кражба на автомобила, за което надлежно са уведомени застрахователя и КАТ. С оглед настъпилото застрахователно събитие е образувана преписка по щета № 10010030117707/2010 г., по която с писмо изх. № 100-2768/24.08.2010 г. ответникът застраховател уведомява ищеца, че отказва плащане на застрахователно обезщетение, тъй като бил налице опит за инсцениране на застрахователна измама и е налице хипотезата на т. 15.7. от Общите условия на застраховка “Каско”. Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 105 837 евро – застрахователно обезщетение за кражбата на застрахованото МПС, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на входиране на исковата молба (13.05.2013 г.) до окончателното й плащане.

Ответникът “ЗАД А.” АД оспорва предявените искове като неоснователни. Прави възражение за изтекла давност с довода, че съгласно чл. 197 от КЗ (отм.), правата по договор за имуществена застраховка “Каско” се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на събитието, което в конкретния случай се твърди да е настъпило на 04.05.2010 г., а исковата молба е изпратена по пощата на 07.05.2013 г. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по доброволна имуществена застраховка “Каско” на МПС, тъй като липсвал обект (към момента на сключване на договора автомобил с посочените № рама и рег. № не е бил наличен). Оспорва, че липсва на идентичност между заявения за откраднат автомобил и представения за оглед пред застрахователя. Ответникът сочи, че събитието не представлява покрит от застраховката риск, включително че е налице изрично изключен риск по т. 15.7. и т. 15.10. от Общите условия. Оспрова фактически твърдения на ищеца, включително твърдението, че лекият автомобил е бил отнет противозаконно от владението на Р.И.. Оспорва твърдението на ищеца, че лекият автомобил не е бил открит. Оспорва твърдението на ищеца че е изпълнил задълженията си по договора, доколкото събитието не е регистрирано незабавно пред компетентните органи и застрахованият не се е снабдил с документ, удостоверяващ неговото настъпване. Сочи, че процесното МПС не е било оборудвано с алармена система със светлинен и звуков режим на работа. Оспорва претенцията по размер, като сочи, че действителната стойност на МПС е по-ниска.

С разпореждане от 17.03.2014 г. съдът е конституирал като трети лица – помагачи на страната на ищеца – “А.Е.Д.И.Б.” ООД, ЕИК *******, “И.Р.Г.” ЕООД, ЕИК *******, и Р.И.И..

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между ищеца като застрахован и ответника като застраховател е сключен договор за застраховка по Комбинирана застрахователна полица за застраховки “Каско” и Злополука № 0303К6000604019 от 27.05.2009 г., по който е застрахован лек автомобил Порше, модел Кайен, с рег. № ******, рама № WP1ZZZ9PZ8LA81518, за срок от една година, считано от 00.00 часа на 08.06.2009 г. до 23.59 часа на 07.06.2010 г. Представен е също Добавък № 1 от 27.05.2009 г. относно разсрочване на плащането на застрахователната премия по полицата.

По делото са представени и действащите към датата на събитието Общи условия на застрахователя за застраховка на моторни превозни средства “Каско”. Съгласно т.15.7. от Общите условия, не се прокриват щети, причинени от или вследствие на инсценирано застрахователно събитие или опит да се инсценира такова. Съгласно т.15.10. от Общите условия, не се прокриват щети, причинени от или вследствие на заблуда на застрахователя чрез предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС или застрахователното събитие.

По делото е представен от ищеца и приет като доказателство договор за покупко-продажба от 2007 г., сключен мужду продавача “С.К.*” ЕООД и купувача “И Е.Д.А.Л.” ЕООД, по силата на който ищецът е придобил гореописания автомобил. Представен е също препис от свидетелство за регистрация част І.

Представен е от ищеца и приет като доказателство по делото договор за Л. № 002184-001/04.05.2007 г., сключен между “И Е.Д.А.Л.” ЕООД като Л.одател, “И.П.Г.” ЕООД като Л.ополучател и “Б.Д.Б.*” ООД като съдлъжник, по силата на който Л.одателят и настоящ ищец е предоставил на Л.ополучателя ползването на гореописания автомобил.

Представен е също и приемо-предавателен портокол, без дата, подписан между Л.одателя и Л.ополучателя “И.П.Г.” ЕООД.

Във връзка с твърдяното застрахователно събитие – кражба на цялото МПС, по делото е прието като доказателство удостоверение от 21.07.2016 г., че МПС с рег. № ****** е заявено за противозаконно отнето на 04.05.2010 г. от Р.И.И..

Представени са от ответника и приети като доказателства по делото документи по преписка по щета № 10010030117707/2010 г. по описа на “ЗАД А.” АД. В сведенията, дадени от Р.И. по преписката, се сочи, че автомобилът бил черен металик, с кафяв салон и кожа със сребристи лети джанти с червени апарати за спирачките, с панорамен покрив. На 04.05.2010 г. в 9,30 часа Р.И. разбрал, че колата я няма, откратната от паркинга срещу блока му в гр. София, ж.к. “*****”, бл. ***, вх. В. Сочи, че колага била с 1 бр. ключ. В допълнително сведение пише, че показаните от застрахователя снимки не отговарят на автомобила, който е взел и който са му откраднали. Ключът за автомобила бил без допълнителните аксесоари, показани на снимката.

Представено е от ищеца и прието като доказателство по делото писмо с изх. № 100-2768/24.08.2010 г., изпратено от ответника до ищеца, с което застрахователят отказва да заплати застрахователно обезщетение по щетата, поради констатирани съществени разминавания в обстоятелствата, свързани с кражбата, предоставени от Р.И., и наличието на данни за инсценирано застрахователно събитие или опит да се инсценира такова.

Представени са от ответника писма от СДВР, отдел “Противодействе на криминалната престъпност” и от СДВР – 9 районно управление, като в първото от описаните писма е посочено, че преписка с вх. № я22519/2010 г. по описа на СДВР е образувана по повод постъпил сигнал от “ЗАД А.” АД относно гореописаното МПС и в 09 РУ-СДВР е заведено ЗМ 1411/10 г. и след извършена проверка по преписката същата е изпратена в СРП с мнение за образуване на досъдебно производство срещу лицето Калин И. алайджиев за извършено престъпление по чл. 209 от НК. В писмото е посочено още, че в СДВР е образувано досъдебно производство ЗМ 403/2010 г., водено срещу неизвестне извършител за противозаконно отнемане на гореописания автомобил. Двете досъдебни поризводства са спрени и се намирали в СРП. ОТ извършената проверка не са установени данни, посоченият автомобил да е напускал територията на страната, както и такива за откриването му след противозаконното отнемане.

Представени са също от ответника материали от досъдебното производство.

По делото са прието като доказателство договор за финансов Л., сключен между друг Л.одател – “Х.А.-А.-Л.” ЕООД и Л.ополучателя “И.П.Г.” ЕООД, с доставчик – “СИТИ КА.2” ЕООД за МПС – Порше Кайен, с рама № WP1ZZZ9PZ8LA81198, с рег. № ******. Във връзка с тези документи е издадено съдебно удостоверение, с оглед на което по делото е представено писмо от 15.03.2016 г. на ОСО при ОП – Бургас, че предмета на разследване по ДП 18/11 г. по описа на ОД на МВР – Бургас са противозаконно изнесени извън пределите на страната различни леки и товарни автомобили, включително л.а. “Порше Кайен” с рег. № ******. Според изпратените отговор от сектор “Пътна полиция” при СДВР на 20.12.2012 г. пред тях авотмобилът “Порше Кайен” с рег. № ****** бил обявен за откратнат.

От заключението на изслушаната Съдебно-автотехническа експертиза на вещото лице С.К. се установява, че между застрахования в “ЗАД А.” АД автомобил, показан на снимковия материал в архива на дружеството, и откраднатия автомобил, цитиран в сведенията на управителя на фирма “И.П.Г.” ЕООД Р.И., няма пълна идентичност – джантите на автомобилите са с различни цветове.

От допълнително заключение на изслушаната Съдебно-автотехническа експертиза на вещото лице С.К. се установява, че според номера на рамата на автомобила и извършената спрвака в Порше, автомобилът фабрично и стандартно е снабден със сигнално-охранителна алармена система и тази система представлява част от производствените му характеристики. Вещото лице дава заключение, че след разчитането по номера на рамата с помощта на специалния софтуер “AudaTex” се установява, че автомобилът има имобилайзер, централно заключване с дистанционно управление и бутон на вратата на водача за отключване. Автомобилът бил оборудван със система за безконтактно запалване.

Вещото лице К. дава заключение, че от представените от застрахователя снимки на CD се вижда номера на рамата на автомобила, като от снимките не може да се установи дали автомобилът е снабден със сигнално-охранителна алармена система. Вещото лице дава заключение, че ако показанията на Р.И. в сведението към обявлението за отнет противозаконно автомобил и в досъдебното производство са достоверни, то управлявяният от него автомобил и застрахованият не са идентични. Застрахованият автомобил е тунинг-модел “Techart Magnum” на Порше Кайен, а откратнатият – без тунинг. Тунинг-моделът “Techart Magnum” на Порше Кайен се отличава от стандартния с по-големите си вентилационни отвори на предната престилка, по хоризонталните лед-светлини, оформлението на фаровете, допълнителните фарове за мъгла, надлежните ребра по предния капак, формата на калниците, праговете и др. Вещото лице дава заключение, че посочените промени във външния дизайн на тунингования автомобил са видими от представените от застрахователя снимки и че от тях не може да са установят промени в ходовата част и двигателя.

От заключението на изслушаната Автотехническа експертиза на вещото лице Й.Й. се установява, че действителната стойност на гореописания автомобил, определена на база средни пазарни цени към датата на настъпване на противозаконното отнемане, е 175 800 лева.

От разпита на свидетеля Е.Ш. се установява, че в периода от м.ноември 2005 г. до м.април 2010 г. е била главен счетоводител на “И Е.Д.А.Л.” ЕООД. За предявения й документ – приемо-предавателен протокол, свидетелката казва, че единият от подписите е нейният. Не може да си спомня кога е подписан приемо-предавателния протокол. Практиката в дружеството била, след като се сключи договор за Л. и се подпише от Л.ополучателя, договорът за Л. и целият комплект от документи да се подписват от двама представители на дружеството – Л.одател, като тя била упълномощена да подписва такива документи. Процедурата в дружеството относно фактическото предаване на активите била следната: след подписване на договора от страна на Л.ополучателя се пристъпвало към закупуване на Л.овия актив, като след заплащането на пълната цена на доставчика доставчикът предоставял актива за регистрация в КАТ и след регистрацията се предавал на Л.ополучателя. Предаването на автомобилите ставало или от доставчика, след като е направил регистрацията, или от фирма, която се занимаваше с регистрацията на автомобилите в КАТ, които лица фактически предавали автомобила на Л.ополучателите. Свидетелката лично не е присъствала на предаване на автомобили.

Относно въпроса дали този приемо-предавателен протокол, приложен по делото, е подписан едновременно от Л.одателя и Л.ополучателя, свидетелката пояснява, че обичайно Л.ополучателят подписвал пълния комплект от документи, включително често пъти и приемо-предавателния протокол, и след това целият комплект документи се подписвал от двамата представители на Л.одателя. Свидетелката казва, че не е виждала процесния Л.ов автомобил и по принцип малко от Л.овите автомобили била виждала.

От разпита на свидетеля В.С. се установява, че близо 4-5 години е работил в “ЗАД А.” АД, дирекция “Информация и сигурност”, специалност “ПЗО и застрахователни измами”, но към настоящия момент не работи там. Свидетелят казва, че е работил по кражба на лекия автомобил “Порше Кайен”, заявена през 2010 г. от Р., на когото свидетелят казва, че не помни фамилното име. Свидетелят си спомня, че бил планувал почивка. Получили съобщение през информационния център на застрахователното дружество  за откраднат автомобил в ж.к. “*****”, който автомобил бил много скъп - над 200 000 лева. Тогава целият екип се мобилизирал и ходили на място. Свидетелят казва, че процедурата е след заявяването на тъжителя в полицията, той да дойде при застрахователя да даде сведение. В случая това станало в късния следобяд, след 16.00 часа и продължило 2-3 часа, като целият екип на звено “Сигурност” при застрахователя били там, както се правело при откраднати скъпи автомобили.

Свидетелят си спомня, че тъжителят дошъл и треперел целия, потял се. Попитали го няколко стандартни въпроси - какъв цвят е автомобилът, с какви скорости е, какво представлява и т.н. Свидетелят казва, че в базата на “ЗАД А.” АД при сключване на застраховка се качват снимки на застрахования автомобил. Спомня си, че този автомобил бил поръчков, с АВТ - тунинг, който е много рядък. Свидетелят казва, че негов колега е попитал тъжителя с какви брони е автомобилът, с какъв салон и др., като тъжителят не дал точни отговори на въпросите, които да отговарят на снимките на автомобила. След това са му показани снимките на автомобила, направени при сключване на застраховката по полицата, и той не разпознал автомобила, който твърдял, че е отнет от негово владение. По негови описания автомобилът от снимките не отговарял на този автомобил. Във връзка с това разминаване той не е дал някакви съществени обяснения, а се притеснил и започнал да трепери. Свидетелят казва, че след това разбрал, че това е застрахователна измама. Тъжителят написал в сведението, че този автомобил, който му е показан, не отговаря на този, който е застрахован. После тъжителят казал, че е сгрешил и се е подвел, дори се разплакал, преди да замине за 9-то РУП, където се един от колегите се обадил.

Свидетелят казва, че не си спомня дали са носели снимките, когато са отишли на мястото, на което е заявена кражбата на автомобила, но помни, че са ходили на мястото, разпитвали са свидетели  - баби, дядовци около блокчетата, но такава кола не били виждали.

Свидетелят казва, че след като тъжителят дал сведенията за автомобила, с какви брони е, дали има тунинг и др., са му показани снимките на този автомобил, който е сниман в “ЗАД А.” АД и той казал, че това не е този автомобил, който е управлявал и който е оставил. Свидетелят казва, че кражба на автомобил се заявява на денонощен телефон в “ЗАД А.” АД и тези колеги информират неговия отдел. Относно казаното от свидетеля, че е установена застрахователна измама, свидетелят казва, че по тази щета е работено много време и много часове. След като Р. отишъл в 9-то РУП, доколкото са получили информация, са го извикали в СДВР, 7-ми сектор “ПЗО” и им било казано, че е разпитан пред съдия и има самопризнания. Свидетелят казва, че не е виждал лично протокола от разпит пред съдия, но от колеги разбрал за това, понеже са комуникирали с колеги от 7-ми сектор на СДВР. Казва, че трябва да са наясно, защото при застрахователна измама трябвало да докладват на съответните директори на дружеството, защото щетата е над 200 000 лева, доколкото си спомня.

От разпита на свидетеля Р.П. се установява, че към 2010 г. работил в “ЗАД А.” АД и помни щета в голям размер - кражба на “Порше Кайен”, заявена през 2010 г. от заявителя Р., като свидетелят не си спомня фамилията на свидетеля. Свидетеля тказва, че в хода на проверката са му показали снимков материал на компютъра, направен при застраховане на автомобила. Заявителят Р. казал, че не е карал този автомобил, и заявил, че вечерта е паркирал съвсем друг автомобил, а не този автомобил, който му показали на снимката. Той описал друг автомобил като екстри. Това породило съмнение у свидетеля и колегите му и те се свързали с разследващи полиции от 9-то РПУ. Заедно с Р. отишили при разследващите полицаи, където той си признал, че шефът му го е накарал да отиде и да заяви кражба на колата. Свидетелят казва, че не знае кой е шефът на заявителя и не помни дружеството. Свидетелят не знае как са се развили нещата след това. Под различен автомобил свидетелят имал предвид различен като екстри, защото при застраховане и при щета автомобилът се заснема деатайлно. Не помни точно екстрите, които не съответствали, но ставало въпрос за екстри, за тунинговане и допълнителни модификации.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие действа Кодекс за застраховането от 2005 г. (отм. ДВ. бр.102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) и в случая е приложима разпоредбата на чл. 208, ал. 1 от същия.

Съгласно цитираната разпоредба, касаеща имущественото застраховане, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3 от КЗ (отм.), за съобщаване на застрахователното събитие и за предоставяне на необходимите документи.

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 208 от КЗ (отм.), следва да са налице следните кумулативни препоставки на сложния фактически състав: наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение по имуществена застраховка за съответното имущество в полза на ищеца с покритие към датата на настъпване на събитието; настъпване на застрахователното събитие по отношение на застрахования обект, което да е покрит риск по застрахователния договор в срока на действие на договора и изпълнение на задълженията на застрахования, произтичащи от закона и договора за уведомяване на застрахователя и предоставяне на необходимите документи и съдействие. От друга страна, не следва да са налице обстоятелства, които изключват отговорността на застрахователя да заплати търсеното обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.

По делото се установява, че е налице валидно сключен застрахователен договор между застрахователя “ЗАД А.” АД и ищеца, описан по-горе и действащ към датата на настъпване на застрахователното събитие – на 04.05.2010 г.

Съгласно сключения застрахователен договор кражбата на цялото МПС е покрит риск по полицата.

Съдът намира, че не се доказа от ответника, който носи доказателствена тежест да установи направените правоизключващи възражения, че не е налице валидно застрахователно правоотношение поради липса на обект, доколкото към момента на сключване на застраховката автомобил с посочените рама и регистрационен номер не е бил наличен. От събраните по делото доказателства, че сключената застраховка е за лек автомобил Порше, модел Кайен, с рег. № ******. Именно този автомобил е огледан във връзка със сключения застрахователен договор и заснет от застрахователя, като съгласно допълнителното заключение на САТЕ на вещо лице К. рамата се вижда на снимките. Поради това така направеното възражение от ответника се явява недоказано и поради това неоснователно.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 04.05.2010 г. Р.И. – управител на Л.ополучателя “И.П.Г.” ЕООД, е заявил за откратнат застрахования автомобил пред ответника застраховател, както и пред СДВР съгласно удостоверение от 21.07.2016 г.

Основният спорен въпрос по делото е дали на 04.05.2010 г. е настъпило застрахователното събитие – кражба на цялото МПС, именно по отношение на застрахованото МПС с марка Порше, модел Кайен, с рег. № ******.

Неоснователно е възражението на ответника относно извършване на умишелно престъпление – застрахователна измама по отношение на събитието, доколкото тези обстоятелства следва да бъдат установени единствено с влязла в сила присъда по наказателно производство или влязло в сила решение, постановено по реда на чл. 124, ал. 5 от ГПК, каквито не се твърдят и не се установяват от застрахователя. Ако увреждащото деяние притежава белезите на предвидено в НК умишлено престъпление, но престъпният му характер не е установен с влязла в сила присъда или решение по чл.124, ал. 5 от ГПК, гражданският съд, който разглежда иска на застрахования за заплащане на застрахователно обезщетение, е компетентен да преценява деянието единствено от гледна точка на обективните му признаци, не и да го квалифицира като умишлено. В противен случай Б.се стигнало до инцидентно установяване на престъпление по повод на гражданскоправен спор, каквото законът не допуска (така в Решение № 181/03.06.2010 г. по т.д. № 281/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).

За да възникне задължението на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение, следва да бъде установено от ищеца при пълно и главно доказване настъпването на застрахователно събитие по отношение на застрахованото МПС. Ищецът представя единствено писмо от Л.ополучателя от 10.05.2010 г., че на 04.05.2010 г. Л.овият автомобил е бил противозаконно отнет.

При проведеното от ответника насрещно доказване се установява от сведението на Р.И. – управител на Л.ополучателя “И.П.Г.” ЕООД, че показаните от застрахователя снимки на застрахования автомобил не отговарят на автомобила, който е взел и който са му откраднали. Следователно в случая самият заявител е посочил пред застрахователя, че противозаконно отнетият му автомобил е различен от този, който е застрахован по процесната полица.

Това се установява и от свидетелските показания на свидетелите В.С. и Р.П., както и от приобщените документи от досъдебното производство.

Във връзка с горното са изслушани и приети по делото заключение на Съдебно-автотехническа експертиза на вещото лице С.К. и допълнително заключение на експертизата, от които се установява, че между застрахования автомобил и заявения от Р.И. откратнат автомобил няма пълна идентичност. От показанията на Р.И. в сведението към обявлението и в досъдебното производство, вещото лице прави извод, че управлявяният от него автомобил и застрахованият автомобил не са идентични. Застрахованият автомобил е тунинг-модел “Techart Magnum” на Порше Кайен, а откратнатият – без тунинг. Тунинг-моделът “Techart Magnum” на Порше Кайен се отличава от стандартния с по-големите си вентилационни отвори на предната престилка, по хоризонталните лед-светлини, оформлението на фаровете, допълнителните фарове за мъгла, надлежните ребра по предния капак, формата на калниците, праговете и др. Тези промени във външния дизайн на тунингования автомобил са видими и различими, поради което Р.И. би следвало да ги познава.

С оглед на така събраните в настоящото производство доказателства съдът намира, че не е установено при условията на пълно и главно доказаване, че автомобилът, заявен като противозаконно отнет от Р.И., и застрахования по застрахователната полица лек автомобил са едно и също МПС. Следователно не може да се направи извод, че е настъпило на 04.05.2010 г. застрахователно събитие – кражба на застрахования по договора лек автомобил, на мястото и по начина, описани от ищеца в исковата молба.

Дори и да се приеме, че е настъпило процесното застрахователно събитие по отношение на гореописаното застраховано МПС, то в случая следва да се приемат за доказани от ответника предвидените изключения за отказ на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение. Точното установяване на времето, мястото и начина на причиняване на застрахователното събитие по отношение на застрахованото имущество е от съществено значение за преценката за наличие или липса на основание за заплащане на застрахователно обезщетение. Даването на неточна и противоречива информация нарушава интереса на застрахователя. Достоверността на предоставената от застрахования, съответно от заявителя на събитието, информация дава възможност на застрахователя да прецени обстоятелствата, касаещи застрахователното събитие, включително обезщетението, намаляването му или отказа за плащане, както и да предотврати вредите от същото – откриването на противозаконно отнетия автомобил. Задължението на застрахования по застрахователния договор да изложи достоверни обстоятелства за настъпването на застрахователното събитие е предвидено в чл. 58 вр. с чл. 15.10. от Общите условия, които са неразделна част от договора и които са приети от застрахования с подписването на застрахователната полица. Неизпълнението на това задължение е от съществено значение с оглед интереса на застрахователя и същото представлява значително неизпълнение по смисъла на чл. 211, т. 2 от КЗ (отм). В случая е налице причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението за точно и недвусмислено съобщаване на обстоятелствата преди и след настъпване на застрахователното събитие и възможността да бъдат предотвратени вредите от същото (така в Решение № 49/29.07.2013 г. по т.д. № 840/2012 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.).

С оглед на изложеното в разглеждания случай съдът намира, че ответникът надлежно е упражнил правото си да откаже плащане на застрахователно обезщетение.

По изложените съображения, предявеният иск за присъждане на застрахователно обезщетение по договора за застраховка за настъпило на 04.05.2010 г. застрахователно събитие по отношение на процесното МПС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

Поради отхвърлянето на главния иск, следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законната лихва върху главницата, считано от 13.05.2013 г. (датата на входиране на исковата молба) до окончателното й плащане.

 

По разноските:

Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът претендира разноски в общ размер на 6 227,98 лева, от които 600 лева – депозити за вещи лица, 120 лева – депозити за свидетели и 5 507,98 лева – адвокатско възнаграждение. В представенитя по делото договор за правна защита и съдействие (лист 96 от делото) е уговорено, че адвокатското възнаграждение е платимо по банкова сметка, ***ателства за плащането на сумата съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, поради което адвокатско възнаграждение не следва да бъде присъждано в полза на ответника.

По отношение на депозитите за свидетели са представени платежни нареждания от 16.09.2015 г. и от 19.05.2016 г. за общата сума от 80 лева. Сумата от 40 лева по платежно нареждане от 05.02.2015 г. не е изплащана, поради което същата не следва да бъде присъждана като разноски на ответника.

С оглед изхода на спора и изложените съображения, на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер от 680 лева.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от “И А.Б.Л.” ЕАД (правоприемник на “И А.Б.АУТО Л.” ЕООД, с предишно наименование “И Е.Д.А.Л.” ЕООД), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***60, против “ЗАД А.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 105 837 евро (сто и пет хиляди осемстотин тридесет и седем евро), представялваща застрахователно обезщетение по Комбинирана застрахователна полица за застраховки “Каско” и злополука № 0303К6000604019 от 27.05.2009 г., за застрахователно събитие от 04.05.2010 г. за МПС - Порше, модел Кайен, с рег. № ******, рама № WP1ZZZ9PZ8LA81518, и законната лихва върху главницата, считано от 13.05.2013 г. до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “И А.Б. Л.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***60, да заплати на “ЗАД А.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сума в размер на 680 лева (шестстотин и осемдесет лева), представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на “А.Е.Д.И.Б.” ООД, ЕИК *******, “И.Р.Г.” ЕООД, ЕИК *******, и Р.И.И., ЕГН **********, в качеството им на трети лица-помагачи на ищеца “И А.Б. Л.” ЕАД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :