Р Е Ш Е Н И Е
№
260093/20.08.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 21007 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по предявен
от "В.и к." ООД против ответницата Ю.Д.И. иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, с искане да бъде признато за установено между страните, че
ответницата, в качеството си на потребител на В и К услуги, ползвани на адрес:
гр. *“, бл. 53, вх. А, ап. 22, които се отчитат по партида с абонатен номер
1277405, дължи на ищеца сума в общ размер на 413,34 лв., представляваща сбор от
незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от 02.08.2017 г. до
05.02.2019 г., ведно със законната лихва върху тези главници, считано от
18.09.2019 г. до окончателното заплащане на задължението, както и сумата от
46,35 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава за плащане на
главницата от 413,34 лв. за периода от 05.10.2017 г. до 13.09.2019 г.; сума в
общ размер на 88,90 лв., представляваща сбор от незаплатени главници за
ползвани В и К услуги за периода от 02.08.2017 г. до 05.02.2019 г., отчитани по
партида с абонатен номер 1347443, ведно със законната лихва върху тези
главници, считано от 18.09.2019г. до окончателното заплащане на задължението,
както и сумата от 11,91 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава за
плащане на главницата от 88,90 лв. за периода от 05.10.2017 г. до 13.09.2019 г.,
за които суми е издадена заповед от 19.09.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 14856/2019 г. по описа на ВРС.
Ищецът твърди, че с ответницата се намират в
облигационно правоотношение, по силата на което „В.и к.“ ООД, в качеството си
на В и К оператор съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ
бр. 18 от 2005 г., с посл. изм.), предоставя В и К
услуги на ответницата за имот на адрес: гр. Варна, ж.к. “Вл.Варненчик“,
бл. 53, вх. А, ап. 22, като И., в качеството си на потребител, ги получава и
ползва на същия адрес. Сочи, че ползваните В и К услуги на този адрес се
отчитат по партида с клиентски номер 1277405 (включващ задълженията по партида
с абонатен номер 1277405 и задълженията по партида с абонатен номер 1347443).
Намира, че съобразно чл.5, т. 6 от приложимите Общи условия потребителите са
длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, който по силата на чл. 33,
ал. 2 от Общите условия, е 30-дневен, след датата на фактуриране, след изтичане
на който срок потребителят изпада в забава. Заявява, че ответницата не е
изпълнила задължението си да заплати в посочения срок претендираните суми, за
които са издадени и съответните фактури. Предвид неизпълнение на задълженията
по процесните фактури ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до Варненски районен съд срещу ответницата, въз
основа на което било образувано ЧГД № 14856/2019 г. по описа на ВРС, 39-ти
състав. Заповедният съд уважил искането и на 19.09.2019 г. издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която разпоредил на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 413,34 лв., главница за периода от
02.08.2017 г. до 05.02.2019 г., незаплатена сума за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер 1277405 и сумата от
88,90 лв., главница за периода от 02.08.2017 г. до 05.02.2019 г.,
представляваща незаплатена сума за ползвани ВиК
услуги по партида с абонатен номер 1347443; сумата от 46,35 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата от 413,34 лв., за периода от 05.10.2017 г. до
13.09.2019 г. и сумата от 11,91 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата от 88,90 лв. за периода от 05.10.2017 г. до 13.09.2019 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 18.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 75,00 лв., представляваща сторени в заповедното производство разноски
за заплатена държавна такса от 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение от
50,00 лв. Срещу издадената заповед било депозирано възражение по чл. 414 ГПК,
като на 25.11.2019 г. на ищеца било указано да предяви иск за установяване на
вземането си, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на
избраната форма на искова защита.
По изложените съображения по същество моли да бъде прието за установено
в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца процесните суми, за
които е издадена заповедта за изпълнение, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане на
задължението. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е депозирала
писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответницата, чрез процесуален
представител, оспорва иска. Твърди, че не е получава ВиК
услуги на претендираната стойност, не е присъствала на засичане на водомера и
не е подписвала процесните карнети. Представя писмени
бележки в този смисъл.
Настоящият състав на съда,
въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
По
делото са представени Общите условия за предоставянето на „В и К” услуги на
потребителите от „В и К оператор”: „Водоснабдяване и канализация” ООД, ведно с
извадка от Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, ведно с два броя обяви.
По
делото са представени и извадка от Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г. на КЕВР,
ведно с два броя обяви; извадка от Решение № Ц-34 от 15.12.2017 г. на КЕВР,
ведно с два броя обяви; извадка от Решение № БП-Ц-3 от 28.04.2017 г., на КЕВР,
ведно с два броя обяви.
Представени
са по делото: справка за недобора на частен абонат с № 1277405 до 08.02.2019 г.
за сумата от 488,34 лв. главница и сумата от 46,35 лв. лихва с последни
показания на водомера 1496 и справка за недобора на частен абонат с № 1347443 до
08.02.2019 г. за сумата от 88,90 лв. главница и сумата от 11,91 лв. с последни
показания на водомера 246. Двете справки са по кл.№
1277405 и като абонати в тях са посочени Ю.Д.И. и Дмитрий Димитрович
Иванов.
Представена
е по делото Справка по партидата на ответницата в Служба по вписвания гр. Варна
за периода 01.01.1992 г. – 21.07.2020 г., от която се
установява, че на 30.11.1998 г. е вписана покупко-продажба на процесния
недвижим имот, по която сделка Ю.Д.И. и Дмитрий Димитрович
Иванов са купувачи. От последващите вписвания върху
имота се установява, че Ю.Д.И. притежава ½ ид.ч.
от него.
Представени
са по делото подписани от инкасатора карнети за
отчетите на процесния обект с вписан абонат ответницата. От карнета за аб.№ 1347443 се установяват последни показания на водомера
246 от 05.02.2019 г. Последният положен подпис е от 05.02.2018 г. От карнета за
аб№ 1277405 се установяват последни показания на
водомера 1496 от 05.02.2019 г. Последният положен подпис е на 05.02.2018 г.
Копирана е и оставена бележка с показания, които отговарят на записаните такива
към 03.07.2018 г. От карнетите се установява, че
водоснабдяването за обекта е спряно.
От
приетото по делото експертно заключение на вещото лице К.К.
по допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че за
процесния период от 05.09.2017 г. до 08.02.2019 г. задължението за незаплатени
„В и К” услуги предоставени на адреса на потребление е в размер на 413,44 лева
главница и 46,43 лева лихва за забава по партида с абонатен номер № 177405 и в
размер на 88,90 лв. главница и 11,93 лв. лихва за забава по партида с абонатен
номер № 1347443. Вещото лице посетило на място обекта на потребление и е
установило, че към датата на експертизата измереното от водомера количество
вода е 1 549 при отчетени на 05.02.2019 г. 1496 за аб.№
177405 и 0256 при отчетени на 05.02.2019 г. 0246.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, с който се търси съдебно
установяване на дължимостта на вземането, претендирано от ищеца „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД с ЕИК ********* от
страна на ответницата Ю.Д.И. с ЕГН **********.
Разпоредбата на чл.. 422 ал. 1 ГПК е специална
процесуална норма, относима към заповедното
производство, с която се предоставя правото за предявяване от кредитора на
установителен иск за съществуване на вземането. Първоначално ищецът се е
снабдил за претендираните вземания със Заповед за изпълнение № 7168 от 19.09.2018
г на ВРС по ч.гр.д № 14856/2019 г., поради което е заведено настоящото дело за
доказването на претенцията по общия ред. Настоящият съдебен състав намира така
предявения положителен установителен иск за допустим, тъй като е предявен в законоустановения
срок по чл. 415 от ГПК от надлежна страна, срещу лице, за което се твърди, че
дължи на ищеца процесната сума, представляваща консумирана и неизплатена вода
за претендирания в исковата молба период, заедно с лихвата за забава от датата
на издаване на съответните фактури. Ищецът, като доставчик на питейна вода, има
правото да поиска плащане на стойността на потребеното
количество вода от ответницата - абонат и потребител, което с оглед липсата на
доброволно изпълнение, е извършено по съдебен ред в заповедно производство по
чл. 410 ГПК.
Разгледан по същество предявения иск се явява
частично основателен.
В настоящето производство ищецът е следвало да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на действащо
договорно правоотношение за доставка на В и К услуги между страните по делото в
периода, за който се претендират задълженията и за посочения в исковата молба
обект на потребление; че ищецът е изпълнил задълженията си за доставка на
претендираните В и К услуги за посочените периоди (че е изправна страна);
размера на претендираното вземане; обстоятелството, че ответницата е изпаднала
в забава, датата на забавата, както и размера на дължимите суми за обезщетение
за забава.
В конкретната хипотеза от страна на ответницата
се оспорват обстоятелството, че същата има качество на потребител на „В и К”
услуги на процесния имот, доколкото се навеждат твърдения, че между страните не
е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищеца се е
задължил да и́ предостави „В и К” услуги на посочения адрес за
потребление. Оспорват се представените карнети и
това, че същата не е единствен собственик на имота.
С оглед гореизложените възражения от страна на
ответницата, съдът намира, че в тежест на дружеството ищец е да установи при
условията на пълното и главно доказване, че ответницата има качество на
потребител по смисъла на чл. 2 от Общите условия за целите времеви периоди,
които е посочил в исковата си молба. Независимо, че не е подаден отговор по
делото и релевираните от процесуалния представител на ответницата в съдебно
заседание и с писмената защита по делото възражения са преклудирани,
в тежест на ищеца е да установи пасивната материалноправна легитимация на
ответната страна.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
потребители на „В и К” услуги са собствениците или притежателите на вещно право
на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в
чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Общите условия на оператора, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни
и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение. Тази разпоредба регламентира
няколко основни групи потребители – собственици, носители на ограничено вещно
право на ползване, предприятия препродаващи непитейна вода след обработката й,
субекти по чл. 2 ЗВРВКУ – наематели. Възникването на договорната връзка се
установява с писмен договор по Наредба № 9 от 14.09.1994 г., а след 2004 г. със
заявление на лицето към ищцовото дружество, че е съгласно с публично обявените
общи условия.
За да възникне задължението за заплащане на „В и
К“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството
на „потребител“ на тези услуги. Във всички случаи потребители на „В и К“ услуги
ще бъдат физически лица или юридически лица, които са собственици, ползватели,
съответно наематели на имота в хипотезата на чл. 2, ал. 3 от Общите условия,
като това им качество съобразно чл. 61, ал. 1 от Общите условия се удостоверява
с документ за собственост или вещно право на ползване, съответно писмена
декларация за наемателите по чл. 2, ал. 3 от Общите условия. Като се отбелязва
- за ползвател на имота се визира вещно право на ползване, а не фактическото
ползване на имота, който извод се следва еднозначно от чл. 64, ал. 1 от Общите
условия.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „В и К
оператор“ по смисъла на чл. 198 „о“, ал. 1 от Закона за водите и като такъв
предоставя „В и К“ услуги срещу заплащане на територията на гр. Варна.
Установява се, че ответницата е придобила
½ ид.ч. от собствеността върху процесния обект
по силата на сключен на 30.11.1998 г. договор за покупко-продажба. Останалата
½ ид.ч. е в собственост на нейния брат *. Двамата фигурират като абонати на дружеството ищец и в
собствените му справки за недобора. Справката от Агенция по вписвания следва да
се приеме за достатъчно надлежно доказателство за правото на собственост в
конкретния случай, доколкото същата цели да даде гласност на третите лица за
притежаваното от провереното лице право на собственост, макар и вписването да
не представлява титул за собственост. Не бяха ангажирани доказателства, които
да опровергаят този факт, а точно обратното – ответницата е осигурила достъп на
вещото лице до имота, за да извърши проверка на водомерите, което е още една индиция, че същата има достъп до обекта на потребление.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от ОУ в случай, че новият
и предишният собственик или ползвател не спазят изискванията на чл. 61, ал. 1
от ОУ (при промяна на собствеността да подадат до ВиК
оператора заявление по образец за откриване, промяна или закриване на партида и
да представят документи за придобиване правото на собственост), новият
собственик или ползвател заплаща всички дължими суми за имота след датата на
промяна на собствеността или ползването.
В случая по делото няма данни дали е подадено
заявление за откриване на партида, но в справките за недобора фигурират като абонати
Ю.Д.И. и *. От карнетите се установява, че за процесния
период и преди това са полагани подписи от присъстващо на адреса лице при
отчитането. Няма данни ответницата да е възразявала срещу това, че партидата се
води на нейно име. За периода след придобиването на имота през 1998 г. до
началото на процесния период 05.09.2017 г. задълженията са заплащани, поради
което не може да се приеме, че същата не е абонат на дружеството и съответно
потребител на ВиК услуги, което последно качество
следва от това, че същата притежава право на собственост върху обекта на
потребление.
От
заключението на вещото лице по допуснатата по делото експертиза се установява,
че претендираните от ищеца вземания са надлежно осчетоводени и не са заплатени,
като с оглед показанията на водомерите, които вещото лице е установило на
място, може да се направи извод, че посоченото в карнетите
и в справките за недобора количество вода е действително потребено.
Всички
тези данни водят до извода за основателност на иска по основание и размер.
Доколкото обаче се установи по делото, че обекта на потребление е собственост
на две различни лица при квоти ½ ид.ч., то
същите се явяват потребители на ВиК услуги с равни
права и задължения. Претендираните суми за потребени ВиК
услуги се дължат от тях поравно и разделно. Този извод следва по аргумент за
противното от чл. 59, ал. 3 от ОУ, доколкото по делото не е представено писмено
споразумение с потребителите за едноличното ползване на имота от само един от
съсобствениците. При липсва на споразумителен
протокол отчетените количества се разпределят между потребителите по равно, до
представяне на документ, доказващ различни размери на дяловете (чл. 59, ал. 4
ОУ). Тази разпоредба следва да се приложи в случая, доколкото липсват данни за
потребителя Дмитрий Димитрович Иванов да е открита
друга самостоятелна партида.
Предвид
този извод на съда предявения срещу ответницата иск за реално изпълнение се
явява частично основателен до размера на ½ ид.ч.,
която същата притежава от обекта на потребление, а именно за сумите от 206,67
лв. и 44,45 лв. за главници и сумите от 23,18 лв. и 5,96 лв. за обезщетения за
забава. За разликата над ½ ид.ч. до
претендирания размер същата не притежава пасивна материалноправна легитимация,
поради което и искът следва да се отхвърли като неоснователен. Същия извод се
налага и по отношение на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва.
С
оглед изхода на спора разноските следва да се разпределят между страните
съобразно уважената и отхвърлената част от исковете. Ищецът е претендирал 25
лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, а в исковото – 75 лв. държавна такса, 150 лв. депозит за вещо
лице и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Ответницата е претендирала по 300
лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното и в
исковото производства или общо 600 лв. Не са релевирани
възражения за прекомерност на възнагражденията. В тежест на ответницата следва
да се възложат сумите в размер на 12,50 лв. държавна такса и 25 лв.
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, и 37,50 лв. държавна
такса и 75 лв. депозит за вещо лице и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство. В тежест на ищеца следва да се възложат сумите в размер
на 150 лв. адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 150 лв.
адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между
страните, че ответницата Ю.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на ищеца „В.и
к.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер
на 206,67 лв. /двеста и шест лева и
шестдесет и седем стотинки/, главница за периода от 02.08.2017 г. до 05.02.2019
г., незаплатена сума за ползвани ВиК услуги по
партида с абонатен номер 1277405 и сумата от 44,45 лв. /четиридесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки/,
главница за периода от 02.08.2017 г. до 05.02.2019 г., представляваща
незаплатена сума за ползвани ВиК услуги по партида с
абонатен номер 1347443 и двете за обект-апартамент, находящ се в гр. *, и двете
по клиентски номер 1277405, включващ задължения по партида с абонатен номер
1277405 и задължения по партида с абонатен номер 1347443, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
18.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 23,18 лв. /двадесет и три лева и
осемнадесет стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата от 206,67
лв., за периода от 05.10.2017 г. до 13.09.2019 г. и сумата от 5,96 лв. /пет лева и деветдесет и шест
стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата от 44,45 лв. за
периода от 05.10.2017 г. до 13.09.2019 г., за които суми е издадена Заповед №
7168 от 19.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
14856/2019 г. по описа на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над присъдените суми до претендираните 413,34 лв.
/четиристотин и тринадесет лева и тридесет и четири стотинки/, главница за
периода от 02.08.2017 г. до 05.02.2019 г., незаплатена сума за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер 1277405 и сумата от
88,90 лв. /осемдесет и осем лева и деветдесет стотинки/, главница за периода от
02.08.2017 г. до 05.02.2019 г., представляваща незаплатена сума за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер 1347443 и двете за
обект-апартамент, находящ се в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ бл. 53,
вх. А, ап. 22, и двете по клиентски номер 1277405, включващ задължения по
партида с абонатен номер 1277405 и задължения по партида с абонатен номер
1347443, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 18.09.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 46,35 лв. /четиридесет и шест лев и тридесет и пет
стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата от 413,34 лв., за
периода от 05.10.2017 г. до 13.09.2019 г. и сумата от 11,91 лв. /единадесет
лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща лихва за забава върху
главницата от 88,90 лв. за периода от 05.10.2017 г. до 13.09.2019 г., за които
суми е издадена Заповед № 7168 от 19.09.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 14856/2019 г. по описа на ВРС
ОСЪЖДА Ю.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „В.и к.”
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 37,50 лв., представляваща дължими
разноски в заповедното производство и сумата от 262,50 лв., представляващи дължими разноски в исковото
производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „В.и к.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
ДА ЗАПЛАТИ на Ю.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 150 лв., представляваща дължими
разноски в заповедното производство и сумата от 150 лв., представляваща дължими разноски в исковото производство,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: