Р Е Ш Е Н И Е
№...
05.06.2020г. Гр.Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД XI Граждански състав
На 27.05.2020г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Емилия Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско
дело №6825 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.
Искът е
предявен от В.К.Ж. *** срещу “ЗАРИ-АГРО” ЕООД гр.Стара Загора, с представител
Запрян Петков Запрянов. С исковата молба се твърди, че на 17.07.2017г. между
ответника и ... е бил сключен Договор за наем на земеделска земя №1/2018г.,
съгласно който на ответника е предоставено ползването на девет земеделски имота
в землището на ….в местността „Юрта“, представляваща имот №033025 по КВС на
същото село; нива, с площ от 11,000 дка, в местността „Юрта“, представляваща
имот №034041 по КВС на същото село. Договорът бил сключен за 1 стопанска
година. С договора ответникът се е задължил да заплаща наемно плащане от 130
кг. на декар зърнени култури в срок от 15.08. до 15.09. на текущата стопанска
година. Ищецът придобил правото на собственост върху част от имотите, предмет
на договора за наем, а именно: …Изрично в нотариалните актове, с които ищецът
придобил имотите, било записано, че на него се дължи наемното плащане за
стопанската 2017/2018г. Общата плащ на наетите земеделски земи била 36500 кв.м.
Дължимият наем бил в размер на 3650 кг. или по 405,00лв. за тон пшеница,
дължимата наемна цена възлизала на 1921,73лв. За същата сума ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело
№4146/2019г. по описа на РС-Стара Загора. Съдът е издал заповед за изпълнение,
но ответникът е възразил срещу нея в установения двуседмичен срок. Това
породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда
на чл.422 ГПК.
Моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи
сумата в размер на 1921,73лв., представляваща наемно плащане за стопанската
2017/2018г., ведно със законната лихва от 09.08.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, както и разноски по делото.
Ответникът в срока за писмен отговор не изразява становище. В съдебно заседание не се явява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,
прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните,
намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
От приложеното към настоящото производство
ч.гр.д.4146/2019г. по описа на РС-Стара Загора е видно, че ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумата
от 1921,73лв. - главница,
представляваща задължение по Договор за наем на земеделска земя, законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата и
съдебни разноски. Съдът е издал Заповед за изпълнение №2147/12.08.2019г., с
която е уважил заявлението на ищеца. Срещу така издадената заповед ответникът е
подал възражение в срок, поради което за ищеца се е породил правен интерес за
предяви настоящия установителен иск.
От представените и приети като писмени доказателства по
делото копия на Договор за
наем от 17.07.2017г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти с
вх.№4940 от 28.05.2018г., акт №178, том XIII, дело №2799/2018г. по описа на
Служба по вписвания гр.Стара Загора, Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти с вх.№4941 от 28.05.2018г., акт №174, том XIII, дело
№2794/2018г. по описа на Служба по вписвания гр.Стара Загора се установява, че между
ответника и ... е бил сключен Договор за наем на земеделска земя №1/2018г.,
съгласно който на ответника е предоставено ползването на девет земеделски имота
в землището на …….Договорът бил сключен за 1 стопанска година. С договора
ответникът се е задължил да заплаща наемно плащане от 130 кг. на декар зърнени
култури по продажни цени в момента на прибиране на реколтата, в срок от 15.08.
до 15.09. на текущата стопанска година. С посочените нотариални актове ищецът е
придобил правото на собственост върху част от имотите, предмет на договора за
наем, а именно: поземлен имот с идентификатор 11675.29.55 с номер по предходен
план 029055 с площ от 4500 кв.м.; поземлен имот с идентификатор 11675.15.43 с
номер по предходен план 015043 с площ от 3000 кв.м.; поземлен имот с
идентификатор 11675.15.41 с номер по предходен план 015041 с площ от 3000
кв.м.; поземлен имот с идентификатор 11675.15.40 с номер по предходен план
015040 с площ от 6999 кв.м.; поземлен имот с идентификатор 11675.15.39 с номер
по предходен план 015039 с площ от 6999 кв.м.; поземлен имот с идентификатор
11675.34.41 с номер по предходен план 034041 с площ от 11000 кв.м. Изрично в
нотариалните актове, с които ищецът придобил имотите, било записано, че на него
се дължи наемното плащане за стопанската 2017/2018г. Общата плащ на наетите
земеделски земи била 36500 кв.м. Тези обстоятелства не се оспориха от ответника.
За изясняване на фактите по делото съдът е назначил
съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните
и бе прието от съда. Съгласно заключението на вещото лице ответникът е начислил
в счетоводството си задължението за наем на процесните имоти като за площта от
36,498 дка по 130 кг на декар се е получил размер на наем в натура 4744,740 кг.
зърнени култури. Цената на зърнените култури съгласно заключението на вещото
лице следвало да се определи по данни на НСИ, а не по данни на Стоковата борса,
и към момента на падежа на задължението цената възлизала на 299,29лв/т. По този
начин размера на паричната равностойност на наемното плащане възлизал на
1420,05лв. Това задължение било начислено в счетоводството на ответника, но не
било изплатено, като ответникът изразил готовност да го изплати.
От така изложените факти съдът намира от правна страна
следното: Страните имат валидно сключено наемно правоотношение, като на
основание чл.232, ал.2 ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на
вещта. По делото не
се установи, а и не бяха наведени твърдения в тази насока, наемателят да е
платил дължимото наемно възнаграждение. Поради тази причина съдът приема, че
същото е дължимо. Размерът на наемната цена следва да се определи по начина,
изчислен от вещото лице, а именно в размер на 1420,05лв. По-висок размер на
наемната цена не бе доказан от страна на ищеца. Предвид изложеното съдът намира
искът за основателен и доказан до размера на 1420,05лв., като в тази част
следва да бъде уважен, а в останалата част следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските, съобразно уважената част от иска. Общият размер на разноските възлиза на 628,43лв. за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещото лице, като ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ размер 465,00лв. съобразно уважената част от иска.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер на общо 162,00лв. за държавна такса и за адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че “ЗАРИ-АГРО” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Генерал
Столетов” №133, ет.2, ап.6, представлявано от Запрян Петков Запрянов дължи на В.К.Ж., ЕГН **********,***, изпълнение на парично задължение в размер на 1420,05лв. (хиляда четиристотин и двадесет лева и 05 стотинки) – главница, представляваща наемно плащане за стопанската
2017/2018г. по Договор за наем от 17.07.2017г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 09.08.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, за което задължение е издадена Заповед за изпълнение №2147/12.08.2019г.
по ч.гр.д.4146/2019г. по описа на РС-Стара Загора, като отхвърля иска за сумата над присъдените до претендираните
1921,73лв.
ОСЪЖДА “ЗАРИ-АГРО” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Стара Загора, ул.”Генерал Столетов” №133, ет.2, ап.6, представлявано от
Запрян Петков Запрянов да заплати на
В.К.Ж., ЕГН **********,***, направените разноски по делото, съобразно уважената
част от иска в размер на общо 465,00лв. (четиристотин шестдесет и пет
лева) за платена държавна такса, за възнаграждение за вещо лице и адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА “ЗАРИ-АГРО” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Стара Загора, ул.”Генерал Столетов” №133, ет.2, ап.6, представлявано от
Запрян Петков Запрянов да заплати на В.К.Ж., ЕГН **********,***, направените разноски по заповедното производство, съобразно уважената
част от иска в размер на общо 162,00лв. (сто шестдесет и два лева)
за държавна такса и за адвокатско възнаграждение, които суми са присъдени и включени в Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК №2147/12.08.2019г. по ч.гр.д.4146/2019г. по описа
на РС-Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: